РЕШЕНИЕ
№
гр. Троян, 24.09.2020
година.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, втори
състав, в публичното
заседание на двадесет и осми август, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:СВЕТЛА ИВАНОВА
при секретаря Емилия Петрова, в
присъствието на прокурора………………., като разгледа докладваното от
съдията – Иванова гр. дело № 333 по описа на ТРС за 2020 год., за да се
произнесе - съобрази:
Производството
е по реда на чл.547 вр. чл.542 и сл. от ГПК, във
връзка с чл. 19 от ЗГР.
Предявена е
молба от Г.Т.П. и П.П.М., в качеството
на родители и законни представители на малолетната си дъщеря Т.М., родена на ***г., с правно основание чл. 19 ал. І от ЗГР, вр. чл. 542 от ГПК – охранително производство за промяна на
име.
В молбата се излага, че молителите са родители на
малолетната Т.М., родена на ***г. във В.. Излагат, че при раждането е съставен
Акт за раждане, в който детето е записано с две имена – собствено и фамилно.
Твърдят, че при завръщането си в Република България
през 2014г. са представили издаденият
във В. Акт за раждане, въз основа на който от Община А., обл.Ловеч
е издадено удостоверение за раждане №********** от 20.08.2014г., в което е отразено, че Т.М.
е родена на ***г. в *** – В., като са посочени и имената на родителите: майка Г.Т.П.
и баща – П.П.М..
Посочват, че понастоящем детето е в
предучилищна възраст, като предстои да започне първи клас и липсата на бащино
име създава на семейството административни затруднения, тъй като обичайно
формулярите на документите в Република България изискват изписването на три
имена.
Молителите
считат, че са налице важни обстоятелства по смисъла на закона, които налагат към
имената на малолетното дете Т.М. да се добави бащиното име – П., поради което и
на основание чл. 19, ал.І от ЗГР, предявяват настоящата молба.
Заинтересованата страна
Община А., редовно уведомена е представила писмен отговор, в който изразява становище за допустимост
на предявения иск. В съдебно заседание не се явява представител.
Районна прокуратура гр.Троян, редовно уведомена не
изразява становище, в съдебно заседание, редовно призовани не се явява
представител. От приложените към делото писмени доказателства: копие
от лична карта на Г.Т.П., копие от удостоверение за раждане на Т.М., копие от
лична карта на П.П.М., копие от приходна квитанция от детската градина „***” и
извадка от здравна книжка на Т. П. М. и от
показанията на разпитания по делото свидетел М.В.П., се установява, че
малолетната Т.М. е родена във В. и съгласно законодателството на
страната, при раждането и е съставен Акт
за раждане, в който детето е записано с две имена – собствено и фамилно. От
2014г. семейството трайно се е установило в Република България и
липсата на бащино име на малолетната Т. създава неудобства и проблем на
родителите, тъй като се налага да дописват във формулярите на документи за
прием в детско заведение и избор на личен лекар бащиното име, което се явява
несъответствие с официалния удостоверителен документ - удостоверение за раждане №**********
от 20.08.2014г., издадено от Община А..
От събраните
в хода на производството гласни доказателства се установява, че липсата на
бащино име на детето, съобразно българското законодателство, създава на
семейството неудобство и административни проблеми. От показанията на св.П.се
установява, че „….Знам, че за да го приемат в детска градина са дописали името
на бащата, защото не могат да оформят документите само с две имена на детето.
Знам, че родителите имат проблем когато се налага детето да посещава лекар,
защото се води с две имена…..“.
Съдът
анализира показанията на свидетеля, с оглед евентуална заинтересованост, но счита,
че същите следва да бъдат кредитирани с доверие като обективни, логични и
подкрепящи се от останалия по делото доказателствен материал, а именно: приходна квитанция от детската градина
„***” и извадка от здравна книжка на Т. М., от които се установява, че детето
фигурира с три имена - Т. П. М..
При така установеното от фактическа страна, съдът взе
предвид, че името е част от гражданската регистрация на дадено лице и го отличава от
другите лица в обществото и семейството му в качеството му на носител на
субективни права (чл. 1, ал. 3 от ЗГР).
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗГР, името на български гражданин,
роден на територията на Република България се състои от собствено, бащино и
фамилно име, а трите части на името се вписват в акта за раждане. Разпоредбата
на чл. 13 ЗГР допълва, че бащиното име на всяко лице се образува от собственото
име на бащата и се вписва с наставка – ов или – ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото
име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на
семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. Именните традиции
и действащия Закон за гражданска
регистрация на В. не предвиждат бащино име/презиме в състава на имената, легитимиращи идентичността на
английските граждани по произход. Имената им по правило се формират от
лично и фамилно име.
От
възприетата по-горе фактическа обстановка се установява, че малолетната Т. е български
гражданин и е лице с установено бащинство, съобразно което относно нейното
бащино име е приложима цитираните разпоредби на чл. 13
ал.1 ЗГР. В съответствие с тази разпоредба, бащиното и име следва да бъде
образувано в съответствие със закона.
Следва да се
отбележи, че в при съставения от българските власти акт за раждане, доколкото
последния е основание за изписване в бъдеще на имената детето във всички
дължими му се документи за самоличност, на практика биха му създавали както
административни проблеми, така и
неудобства в социалните му и др. контакти, както и при представянето му в обществото.
Изложените по-горе аргументи
мотивират съда да приеме, че са налице “важни
обстоятелства” по смисъла на чл. 19 ал. І от ЗГР, като в случая преценката на
съда е обвързана с императивните изисквания на чл.13 ЗГР, досежно начина на образуване на бащиното име на всяко
физическо лице- български гражданин.
При този изход на делото малолетната Т. М., родена
на ***г., след влизането на решението в сила, следва да носи бащиното име „П.“,
който факт следва да бъде отбелязан надлежно в регистрите за гражданско
състояние и съответното Бюро за съдимост.
Мотивиран от горното и на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР, съдът
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА промяна на основание чл.19 ал.1 от ЗГР вр.чл.13 ал.1 от ЗГР, като към имената на малолетната Т.М.,
родена на ***г. в *** – В. бъде добавено презиме /бащино име/ „П.“, като занапред ще
носи имената „Т. П. М.“
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 537 ал.1 от ГПК.
Копие от
решението да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при
Община А. за отбелязване на промяната в акта за раждане и регистъра на
населението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: