МОТИВИ по НОХД № 474/2016год.
по описа на ВрОС
Подсъдимите Н.Н.М., Л.И.К. и С.Т.В. са предадени на
съд въз основа на обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура гр. Враца за
престъпления както следва:
- подсъдимият Н.Н.М. – по чл.
199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр.чл. 29,б.“б“ НК затова,
че на 08.07.2015год. около 00,10часа в гр. Козлодуй, между сграда на фирма
„Интерприбор сервиз“ и бл. 21 в ЖК 3, в съучастие като съизвършител с Л.И. ***
е отнел чужди движими вещи на обща стойност 80лв. от владението на А.И.Ц. ***,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила /обхванал
пострадалия през кръста и ръцете/, като деянието е извършено при условията на
опасен рецидив;
- и по чл. 249, ал.1, пр.1, вр. чл. 20, ал.1, вр. ал.3 и ал.4 НК затова, че
на 08.07.2015год. в 01,38часа в с. Бутан, от АТМ, собственост на Общинска банка
ФЦ Козлодуй, находящ се на ул.“Георги Димитров“ № 56 в съучастие, като
подбудител и помагач с Л.И.К. и с извършителя С.Т.В. е използвал платежен
инструмент – дебитна карта с № 4333 2632 377 7740, издадена от ОББ на А.И.Ц.,
без съгласието на титуляра и деянието не съставлява по-тежко престъпление;
- подсъдимият Л.И.К. – по чл.
198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК затова, че на 08.07.2015год. около 00,10часа в
гр. Козлодуй, между сграда на фирма „Интерприбор сервиз“ и бл. 21 в ЖК 3, в
съучастие като съизвършител с Н.Н.М. *** е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 80лв. от владението на А.И.Ц. ***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила /ударил с ръка пострадалия и пребъркал
джобовете на панталона му/;
- и по чл. 249, ал.1, пр.1, вр. чл. 20, ал.1, вр. ал.3 и ал.4 НК затова, че
на 08.07.2015год. в 01,38часа в с. Бутан, от АТМ, собственост на Общинска банка
ФЦ Козлодуй, находящ се на ул.“Георги Димитров“ № 56 в съучастие, като
подбудител и помагач с Н.Н.М. и с извършителя С.Т.В. е използвал платежен
инструмент – дебитна карта с № 4333 2632 377 7740, издадена от ОББ на А.И.Ц.,
без съгласието на титуляра и деянието не съставлява по-тежко престъпление;
- подсъдимият С.Т.В. по чл. 249,
ал.1, пр.1, вр. чл. 20, ал.2 НК затова, че на 08.07.2015год. в 01,38часа в с.
Бутан, от АТМ, собственост на Общинска банка ФЦ Козлодуй, находящ се на
ул.“Георги Димитров“ № 56 в съучастие, като извършител с подбудителите и
помагачи Н.Н.М. и Л.И.К. е използвал платежен инструмент – дебитна карта с №
4333 2632 377 7740, издадена от ОББ на А.И.Ц., без съгласието на титуляра и
деянието не съставлява по-тежко престъпление.
След образуване на съдебното производство подсъдимите Н.Н.М. и С.Т.В. са
сключили споразумения с ОП Враца, които са одобрени с определения на ВрОС и
производството по отношение на тях е било прекратено съобразно разпоредбата на
чл.384 НПК. Същото е продължило само против подсъдимия Л.И.К. по общия ред за
двете престъпления, в които е обвинен и предаден на съд.
По делото не е предявен граждански иск и няма конституирано лице в
качеството на гр. ищец или частен обвинител.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца поддържа и двете
обвинения против подсъдимия Л.К. така, както са предявени. В ход по същество
прави искане за признаване на подсъдимия К. за виновен и по двете обвинения и
налагане на наказание лишаване от свобода, чийто размер да бъде определен при
отегчаващи вината обстоятелства с ефективно изтърпяване.
Подсъдимият не се признава за виновен, като отрича да е участвал и в двете
деяния и твърди, че е натопен от останалите двама подсъдими – свидетели в
производството по отношение на него, поради влошени отношения между тях. Същият отказва да дава подробни обяснения,
поради което и на основание чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4 НПК, дадените от
него на ДП са приобщени към доказателствения материал.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушана е
специализирана СОЕ и лицево-идентификационна такава, които доказателства,
анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, дават основание на съда да приеме
за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Л.К. се познавал с останалите двама подсъдими по отношение на
които наказателното производство е прекратено – св.Н.Н. и св. С.Т., тъй като
живеели в една махала на гр. Козлодуй и били в добри отношения помежду си, дори
приятели. Подсъдимият К. бил известен с прякора „***“, св. Н. - с прякора „***“,
а св. Т. – с прякора „***“. И тримата били осъждани за престъпления против
собствеността.
На 07.07.2015год. около 23,00 часа тримата били в квартала, в който живеели
и решили да се разходят до центъра на гр. Козлодуй. Качили се в лекия автомобил
на св. С.Т. – марка „***“, червен на цвят, като управлявал св. Н.Н. и спрели
пред сградата пощата. Подсъдимият Л.К. видял намиращия се наблизо таксиметров
автомобил с лицето А.З. и му поискал в заем два лева. Тримата седнали на една
пейка и не след дълго св. С.Т. отишъл до магазин „Кестените“, за да купи цигари.
Същата вечер – на 07.07.2015год.
пострадалия А.Ц. получил съобщение по телефона, че му е преведена пенсията.
Същият отишъл в клона на обслужващата го банка, за да провери какви пари са
постъпили по сметката му и изтеглил 100лв., като в себе си имал около 50лв.
Около 18,00 – 18,30 посетил дъщеря си – св.М.И. и дал на двете си внучета по
20лв., след което се обадил на братовчед си – св. Ц.С.Ц. и му предложил да
отидат да се почерпят за получената от него първа пенсия. Когато двамата отишли
в заведението срещу пощата, пострадалия свидетел разполагал с около 110-120лв.
Двамата се почерпили, като употребили ракия, а след това и бира и сметката била
заплатена от пострадалия. Около 23,30-23,50часа двамата си тръгнали от
заведението, като били повлияни от употребения от тях алкохол. Минали покрай
пощата, където подсъдимия К. седял на пейка заедно със св. Н. Н., след което двамата
се разделили. Св. Ц.Ц. тръгнал към магазин „Кестените“, а пострадалия свидетел А.Ц.
тръгнал към дома си – бл. 22 в ЖК 3.
Подсъдимият Л.К. като видял двамата възрастни мъже, повлияни от алкохола,
решил да ги ограби, поради което предупредил лицето А. З. да се маха от
стоянката за таксита. След като двамата мъже се разделили и пострадият Ц.
тръгнал сам между блоковете към дома си, подсъдимият Л.К. и св. Н.Н. го
проследили. Пристигайки до бл. 21 и сградата на фирма „Интерприбор Сервиз“, на
тъмен участък двамата – подс. К. и св. Н. нападнали пострадалия в гръб, като го
съборили на земята, пребъркали му джобовете и взели съдържанието им – от единия
джоб сумата около 70лв., а от другия калъфче с лични документи и дебитна карта,
издадена на името на пострадалия А.Ц. ***, върху която било залепено листче със
записан ПИН код на картата. Веднага след
това двамата извършители на деянието – подс. К. и св. Н. избягали от
местопрестъплението в посока магазин „Лидл“, като изоставили пострадалия Ц. на
земята. Когато стигнали до магазин „Лидл“, покрай тях минал с таксиметровия си
автомобил св. Н.С.. Двамата го спрели и поискали да ги закара до ромската
махала. Когато след около 20 метра наближили пощата и видели св. С.Т., че ги
чака пред колата си, двамата помолили св. С. да спре таксито, предложили да му
заплатят за превоза, но той отказал и слезли от колата му. Подсъдимия и св. Н.
се качили в колата на св. Т. с която били дошли до центъра на града и заминали
в посока към ромската махала, като отново управлявал св. Н..
След нападението от подсъдимия К. и св. Н. пострадалия Ц. останал на земята
в седнало положение, в каквото бил намерен от св. И.И.. Последният разбрал, че
нещо се е случило с падналото лице и му
помогнал да се изправи. От пострадалия разбрал, че е бил нападнат от две лица и
ограбен, поради което му помогнал и го завел до намиращото се в близост РУ на
МВР гр. Козлодуй, където пострадалия подробно обяснил на служителите какво му
се е случило.
Св. Н. закарал подсъдимият и св. С.Т. до махалата, където ги оставил, след
което сам отишъл на бензиностанция „Лукойл“, за да зареди колата с гориво с
част от парите, взети от пострадалия Ц.. Св. П.П., който по това време работел
на бензиностанцията му заредил колата с гориво за 31лв., колкото поискал св. Н.,
след което последният си заминал. Отново взел останалите двама – подсъдимия Л.К.
и св. С.Т. и тримата тръгнали за с. Бутан, за да изтеглят пари с отнетата от
пострадалия дебитна карта. Когато стигнали в центъра на с. Бутан, св. Н. спрял колата
пред полицията и дал на св. С.Т. дебитна карта, със залепено на нея листче с
ПИН кода, като му казал да провери колко пари има в нея. Последният взел
дадената му дебитна карта, отишъл до намиращия се в близост банкомат /АТМ
устройство на „Общинска банка“ АД, ФЦ Козлодуй/ и след като вкарал картата в
устройството, от листчето въвел ПИН-кода с намерение да установи каква е
наличността по картата. Тъй като картата своевременно била блокирана от
пострадалия Ц. и полицейските служители от РПУ Козлодуй, св. Т. получил отказ
от исканата информация. Върнал се при подсъдимия и св. Н. и им заявил, че тази
карта не работи, като ги попитал откъде я имат. Тогава св. Н. започнал да му
обяснява, че двамата с подсъдимия К. са отнели картата от един възрастен човек,
при което подс. К. започнал да се кара на св. Н. защо му обяснява тези неща.
След това тримата потеглили с автомобила на св. Т., управляван от св. Н., като
минали през ромската махала на с. Бутан, където имало магазин и откъдето той
искал да купи цигари. Пред магазина се намирал и св. С.Н. – полицай от РУ на
МВР Оряхово, който познавал св. Н..
Подсъдимия К., св. Н. и св. Т. ***, като на входа на града имало полицейски
патрул, който се опитал да ги спре, но те избягали с автомобила и се прибрали в
ромската махала – подсъдимия в дома на св. Ц.Н., при св. Л.И., а двамата
свидетели в домовете си, където и тримата били задържани и приведени в РПУ Козлодуй.
Доказателствен анализ:
Възприетата от решаващия съд и изложена по-горе фактическа
обстановка се установява:на първо място от показанията на пострадалия св. А.Ц.
и отчасти от показанията на св. Н.Н., дадени в хода на съдебното производство.
Показанията на пострадалия св. Ц. установяват начина на извършване на
престъплението – от две лица /подсъдимия и св. Н./, нападнали го в гръб, които
го бутнали на земята, пребъркали му джобовете и взели съдържанието от тях, а
именно пари около 70лв. и лични документи в калъфче-портмоне. Част от този механизъм на извършване на
престъплението се потвърждава и от показанията на св. Н.Н. – единия от
извършителите на престъплението, по отношение на когото наказателното
производство е прекратено. Действително, в настоящето производство могат да
бъдат ценени единствено показанията на този свидетел, дадени в хода на
съдебното производство. Приобщените по реда на чл. 281, ал.1, т.1 НПК негови
показания от ДП, макар и дадени по реда на чл. 223 НПК не могат да бъдат ценени
и обсъждани, тъй като след тяхното депозиране св. Н. е имал друго процесуално
качество, а именно на обвиняем. Съдът не възприема показанията на св. Н., че
подсъдимия К. е нанесъл удар на пострадалия и, че само той е пребъркал
джобовете на пострадалия, докато Н. само
го е държал, тъй като тези му показания са опровергават от показания на св. А.Ц.,
който при всичките си разпити – и на ДП по реда на чл. 223 НПК, приобщени по
реда на чл. 281, ал.1,т.1 и т.2 НПК и на СП е категоричен, че двете лица не са
го удряли, а само са го бутнали на земята. Освен това пострадалият не твърди
някой да го е държал, а че и двамата извършители са му пребъркали джобовете и
са отнели вещите и парите. Именно на това основание, настоящият състав приема
за достоверни показанията на пострадалия Ц. относно механизма на извършване на
престъплението, а не показанията на св. Н. Н., който се опитва отчасти да смекчи
своето участие в грабежа.
Съдът възприема за достоверни показанията на този свидетел в
частта им относно авторството на извършеното престъпление грабеж, а именно, че
двамата с подс. К. са ограбили възрастният човек. В тази част показанията му се
подкрепят освен от показанията на пострадалия Ц., който е категоричен, че две
лица са го нападнали в гръб и ограбили, също така, макар и косвено, от
показанията на св. С.Т., включително приобщените му по реда на чл. 281, ал.2 НПК обяснения, дадени на ДП в качеството на обвиняем; от показанията на св. Н. С.,
включително и приобщените такива от ДП по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 НПК. Показанията на св. Н.Н., относно авторството на престъплението грабеж се потвърждават
и от производните доказателства, а именно: от показанията на св.И.И. ***, както
тези от съдебно, така и приобщените по надлежния ред показания от ДП; от
показанията на св. Н.К. ***, както тези от СП, така и надлежно приобщените от
ДП; от показанията на св. С.П. както от СП, така и най-вече от приобщените по
реда на чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.1 НПК показания от ДП; от показанията на св. И.С.
от СП, който пресъздава разговора си със св. Н.Н. непосредствено след
задържането му в инкриминираната вечер. Действително, касае се до производни
доказателства на полицейски служители, които обаче потвърждават първичните
такива, а именно показанията на св. Н.Н.
установяващ участието на подс. Л.К. в грабежа, показанията на св. Н. С. и
отчасти показанията на св. С.Т.. Тези полицейски служители не са извършвали
ПСД, което да е пречка да бъдат свидетели в производството. Противоречията в
показанията им се дължат основно на изминалото време от извършване на деянието
/две години/ от една страна, а от друга на факта, че само четири месеца преди
това престъпление, подс. Л.К. е извършил по идентичен начин друг грабеж на
територията на гр. Козлодуй, за който има влязло в сила споразумение. От
значение обаче е факта, че след като им бяха прочетени показанията, които тези
свидетели /полицейски служители/ са дали на ДП, същите го потвърдиха, с
обяснение, че са забравили част от фактите, а други са объркали с други случаи,
при които са участвали.
Съдът не възприема за достоверни показанията на св. Н. Н. и в
частта им относно обстоятелството дали е бил сам, когато е отишъл на
бензиностанция „Лукойл“ да зарежда гориво или с другите двама. Твърдението му,
че заедно с него са били и подс. К. и св. Т. се опровергава както от
показанията на св. Т., така и от показанията на св. П.П., който по същото време
е бил на работа на бензиностанцията и е категоричен, че св. Н. е бил сам в
колата. Недостоверността в показанията на този свидетел обаче касае
обстоятелства, които не са толкова съществени, а именно: относно неговото
участие в самото изпълнително деяние на грабежа, което макар и да признава, се
опитва да омаловажи и относно обстоятелството, с кои лица е бил на
бензиностанция „Лукойл“, когато е отишъл да зареди колата. В останалите, по
съществени части обаче показанията на този свидетел се потвърждават от
останалите доказателства по делото, включително и от приобщените по реда на чл.
281, ал.2, вр. ал.1, т.1 НПК обяснения на другия свидетел, по отношение на
когото наказателното производство е прекратено поради постигнато споразумение с
прокуратурата - С.Т., поради което съдът ги приема за достоверни.
Действително, при извършените на ДП разпознавания, с участието
на св. Ц., последният не е разпознал никой от нападналите го лица, но това е
било невъзможно, тъй като същият е бил нападнат в гръб, мястото е било
сравнително тъмно и не е имал възможност да види лицата на нападателите си,
обстоятелство, което същият е съобщил на разследващия орган още при първите
разпити.
Независимо от това обаче, преценявайки преките доказателства
–показанията на св. А.Ц. и на св. Н.Н., поотделно и в съвкупност с косвените такива
– показанията на св. С.Т., св. Н. С., св. И.И. и показанията на полицейските
служители, решаващият съд по свое вътрешно убеждение приема, че всички те
представляват система от факти, свързани помежду си с основния факт, а именно
авторството на деянието и участието на подсъдимия К. в това деяние. Всички тези
доказателства се намират в хармония и водят до единствения извод, че в
изпълнителното деяние на грабежа е участвал освен св. Н.Н. и подсъдимия Л.К..
По несъмнен начин е установено участието на подсъдимия К. и при
използване на отнетата от тях със св. Н. банкоматна карта на АТМ устройството в
с. Бутан както с показанията на св. С.Т. и приобщените му обяснения, така и с показанията
на св. Н.Н.. В подкрепа на този факт са и приобщените по реда на чл. 279, ал.2,
вр. ал.1, т.3 и т.4 НПК обяснения на самия подсъдим К. / т. 2, л.34 ДП/.
Действително, в последния си разпит от ДП, приобщен от съда по надлежния ред
/т.2, л.174 ДП/ К. отрича да е бил с двамата свидетели в с. Бутан, което обаче
се опровергава от посочените по-горе доказателства. Това престъпление и
участието на св. Т. в него се установява и от приложената по делото и приета от
съда лицево-идентификационна експертиза. Св. Т. пък установява по какъв начин и
от кого е получил картата, с кого е бил на местопрестъплението и какво е било
отношението и участието на подсъдимия К. и св. Н. Н. към извършване на това
престъпление.
Съдът не възприема за достоверни показанията на св. Ц.Н., в
чийто дом подс. К. е намерен и задържан в по-голямата им част, а именно, че на
инкриминираната дата вечерта подс. К. през цялото време е бил в дома му и не е
излизал до идването на служителите от полицията и задържането му. В тази част
показанията на този свидетел се опровергават от останалия доказателствен
материал и в конкретност показанията на св. Н. Н., св. Св. Т., св. Н. С.. Показанията
на този свидетел в частта им, с която твърди, че подс. К. не е излизал от дома
му противоречат дори на приобщените първоначални обяснения на подсъдимия К..
Недостоверни са и дадените от св. Л.И. в хода на СП показания, че същата вечер
подсъдимия К. не е бил при нея и полицаите не са го намерили в нейната стая. С
оглед констатираните противоречия и на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 НПК показанията на тази свидетелка, дадени на ДП бяха прочетени и свидетелката
не отрече, че пред разследващия орган е заявила прочетените й показания, но
същите не са верни, тъй като тя тогава е излъгала. Съдът приема за достоверни
показанията на тази свидетелка именно от ДП, тъй като те се подкрепят освен от
показанията на св. Цв. Н. в тази им част, така също и от показанията на
полицейският служител, който е задържал подс. К. - св. С.П. /П./.
В съдебно заседание подсъдимият К. дава частични обяснения, в
които отрича да е участвал както в грабежа, така и в използването на чужд
платежен инструмент. Същият твърди, че е в лоши отношения със св. Н.Н. и св. С.Т.
и затова двамата му приписват тези престъпления. За конкретни обстоятелства и
въпроси същият отказва да дава обяснения. В тази връзка и на основание чл. 279,
ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4 НПК, съдът приобщи обясненията му от ДП, дадени в
протокол за разпит от 12.12.2015год. в присъствието на защитник и приложени на
л.34 и 35, т.2 от ДП и в протокол за разпит от 07.09.2016год., дадени в
присъствието на договорен защитник и приложени на л.174, т.2 от ДП. В първите
си обяснения на ДП подсъдимия К. признава всички факти относно излизането му с
двамата свидетели в центъра на гр. Козлодуй, качването му заедно със св. Н.Н. в
таксито, управлявано от св. С. и слизането му пред пощата, прибирането му в
ромската махала заедно със св. С.Т. и повторното им излизане със св. Н. Н.,
пътуването им до с. Бутан и опита на св. Т. да изтегли пари с банкомантна
карта. Същият отрича обаче да е участвал в грабежа над пострадалия А.Ц., както
и да е знаел, че банкоматната карта е предмет на престъпление. В последващите
си обяснения на ДП подсъдимия К. излага съвсем други факти, че на
инкриминираната вечер е бил заедно със свидетеля Н. Н., като с таксито,
управлявано от св. Н. С. са били тръгнали към с. Бутан да играят карти, но тъй
като им се обадили по телефона, че няма да се играят карти, той слязъл от
таксито и се прибрал в дома на св. Ц.Н., където била и св. Л.И., като повече не
е излизал, въпреки, че в по-късен час двамата свидетели С.Т. и Н. Н. го викали
отново да ходят до с. Бутан, за да играят карти, но той им отказал. Всички тези
противоречиви обяснения, които подсъдимият Л.К. дава са една негова защитна
позиция, целяща да го оневини в извършване и на двете престъпления, която се
опровергава от показанията на двамата свидетели-очевидци С.Т. и Н.Н., а косвено
и от останалите гласни доказателства.
В подкрепа на всичко изложено по-горе са и одобрените от двата
съдебни състава на ВрОС споразумения между ВрОП от една страна и подс. Н.Н. и С.Т.
от друга страна по настоящето дело, които споразумения имат характер на влязла
в сила присъда и доказателствена стойност за извършените от тези две лица
престъпления.
От заключението на вещото лице по СОЕ, приобщено по реда на чл.
282, ал.1 НПК се установява, че общата стойност на отнетите вещи и пари е в
размер на 80лв., от които портмоне на стойност 10лв. и сумата 70лв.
Въз основа на възприетата от
съда за установена и изложена по-горе фактическа обстановка и направения
доказателствен анализ могат да се направят следните правни изводи: На 08.07.2015год.
около 00,10часа, в гр. Козлодуй, между сградата на фирма „Интерприбор Сервиз“ и
бл.21 в ЖК 3, подсъдимият Л.К., в съучастие със св. Н.Н.М., е отнел от
владението на А.И.Ц. ***, 1 бр. портмоне на стойност 10лв. и сумата 70лв.,
собственост на А.Ц., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил
за това сила, с което от обективна и субективна страна е осъществил престъпния
състав на чл. 198, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 НК. Престъплението грабеж е
съставно престъпление и същото се състои от два функционално свързани акта,
всеки от които самостоятелно изпълва престъпен състав - кражба и принуда. Това
е така, тъй като грабежа има два непосредствени предмета на посегателство -
чуждата движима вещ с определена стойност и личността на владелеца на тази вещ,
спрямо когото се упражнява принудата. И двата състава на престъплението
грабеж могат да бъдат осъществени само
чрез действие. В конкретният случай, първият състав на деянието е осъществен от
обективна страна с факта на отнемането
на портмонето и парите, осъществено от двамата извършители –подс. К. и св. М.,
с намерение противозаконно да ги присвоят. Вторият елемент на грабежа е
осъществен с факта на упражненото по отношение на пострадалия св. А.Ц. насилие
от двамата, изразяващо се в бутането му на земята и пребъркване на джобовете
му. Както беше прието и по-горе, установено е по несъмнен начин участието на подсъдимия
К. и в двата акта, както в бутането на пострадалия, така и в отнемане на вещите
и парите, които са се намирали в джоба, в който той е пребъркал. Останалите
вещи и пари са били отнети от св. Н., който е пребъркал другия джоб. При
съставното престъпление грабеж, за да е налице съучастие под формата на
съизвършителство, не е необходимо всеки от съизвършителите да участва
непосредствено и в принудата и в отнемането. Достатъчно е всеки един от тях да
осъществи поне един от двата акта, при наличие на съзнание, че действа заедно с
другия за постигане на резултата от общата им престъпна дейност. От обсъдените
по-горе показания на пострадалия А.Ц. се установява, че и двамата извършители
са го съборили на земята, пребъркали са джобовете му и са отнели намиращите се
в тях вещи и пари, след което и двамата са избягали с отнетото. Участието на подсъдимия
К. в изпълнителното деяние на грабежа е установено по несъмнен начин, както с
преки доказателства /показанията на св. Н. Н. от СП, на св. Св. Т. от ДП, на
самия пострадал от СП и ДП/, така и с косвените гласни доказателства, които
анализирани поотделно и в съвкупност водят на единствения извод за доказаност
на авторството на деянието. От данните по делото - показанията на св.А.Ц. от ДП
и заключението на вещото лице по СОЕ, е установено, че общият размер на
отнетата при грабежа сума и вещи е 80лв.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия умишлено, с пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал.2, пр.1 НК и при общност на умисъла със св. Н. Н.. Безспорно е, че и
двамата са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са и
са желаели настъпването на противоправния резултат. Това определя и общността
на умисъла при действията на всеки един от съучастниците – подсъдимия К. и св.
Н. Н.. Този правен извод решаващият състав извежда от действията на подсъдимия
и св. Н., установени в хода на наказателното производство, които са свързани с
упражнената от тях принуда - насилие по отношение на лицето, владеещо вещите и
парите и отнемането на същите от него. Всички тези действия са извършени от
подсъдимия съзнателно, с единствената цел за неправомерното му
облагодетелстване с отнетата сума.
Освен това, на
същата дата -08.07.2015год., в с. Бутан, общ. Козлодуй, в 01,38часа,
подсъдимият Л.К. в съучастие като помагач със св. Н.Н., като подбудител и
помагач и св.С.Т., като извършител е използвал платежен инструмент – дебитна
карта с № 4333 2632 377 7740, издадена от
Банка „ОББ“ АД на А.И.Ц., без съгласието на титуляра, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление, с което от обективна и субективна страна е
осъществил престъпния състав на чл. 249, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 НК. Обективния
състав на това престъпление против паричната и кредитна система е осъществен,
чрез вкарване на процесната дебитна карта в банкоматно устройство и извършване
на действия с нея без съгласието на нейния титуляр. Без значение за
съставомерността на това престъпление е какво действие е извършено – теглене на
суми, проверка на наличност или други услуги. Действията по поставяне на чужда дебитна карта в банкомат, без
съгласието на нейния титуляр, обуславя по категоричен начин престъпното
използване на платежния инструмент. Престъплението е на формално извършване,
тъй като в състава му не е предвиден престъпен резултат. В конкретният случай използването на платежния
инструмент е извършено без съгласието на титуляра на картата, от който същата е
била отнета чрез насилие при престъплението грабеж. Съучастническата дейност на
подсъдимия К. в това деяние се изразява в това, че същият с отнемане на картата
от нейния титуляр – пострадалия св. Ц., присъствието му и мълчаливото му съгласие
при предоставянето й от св. Н. Н. на св. Т., за да бъде използвана, умишлено е
спомогнал за извършване на престъплението. От обективна страна, помагачеството
се характеризира с това, че улеснява извършването на престъплението, като действията
по улесняването винаги предхождат или съпътстват самото престъпно деяние.
Обстоятелството, че св. С.Т. не е изтеглил сума или не е проверил наличността
по отнетата дебитна карта не променя съставомерността на извършеното както от
него като извършител, така и от останалите съучастници в това деяние
–подсъдимия като помагач и св. Н.Н. като подбудител и помагач. Това се дължи
единствено на факта, че пострадалия своевременно с помощта на свои близки и
съдействието на полицията е успял да блокира отнетата му карта.
Не
така стои въпроса с другата форма на съучастие, за която подс. К. е обвинен при
това престъпление – подбудителството. От данните по делото /в конкретност показанията
на св. Т., а и на св. Н./ се установява, че в момента, когато св. Н. Н. е
предоставял картата на св. Т., за да изтегли с нея пари или провери наличността
по нея, подсъдимият К. не е упражнил никакво умишлено въздействие върху него, а
само е мълчал. От обективна страна подбудителството е склоняване – въздействие
върху психиката на извършителя. Тази форма на съучастие може да се прояви само
чрез действия. Данни за такива действия да са извършени от подс. К. по делото
не се събраха. Това е основание подс. К. да бъде оправдан за тази форма на
съучастническа дейност по чл. 20, ал.3 НК при осъществяване на престъплението
по чл. 249, ал.1 НК.
И това престъпление
е извършено от подсъдимия Л.К. умишлено – при пряк умисъл, като същият е
съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е настъпването на
противоправните последици и е желаел тяхното настъпване. Това се извежда от
неговите действия, а именно - същият е съзнавал, че картата, която св. Н.
предоставя на св. С.Т., за да я използва е чужда /на пострадалия Ц., от когото
двамата с Н. са я отнели/, знаел е, че титуляра й не е дал съгласие за
използване на тази карта и въпреки това се е съгласил с това тя да бъде
използвана от св. Т.. Налице е общност на умисъла между извършителя Т.,
помагача К. и подбудителя и помагач Н..
При изложените
по-горе правни изводи, съдът с присъдата си призна подсъдимия Л.К. за виновен в
извършено в съучастие престъпление против собствеността – грабеж по чл. 198,
ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК, както и в извършено в съучастие престъпление против
паричната и кредитна система по чл. 249, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 НК, като го
оправда по обвинението при второто престъпление да е действал и като подбудител
във вр. чл. 20, ал.3 НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което
съдът наложи на подсъдимия Л.И.К. за престъплението против собствеността –
грабеж, взе предвид от една страна обремененото му съдебно минало - същият има
още три осъдителни присъди, които също са за престъпления против собствеността
/две от тях за грабеж и едно за кражба/, факта, че настоящето престъпление е
извършил в изпитателния срок на друга осъдителна присъда за грабеж /след
по-малко от месец от влизането й в сила/, обществената опасност на извършеното
от него и ролята му в изпълнителното деяние, които представляват отегчаващи
вината обстоятелства, а от друга страна съдът взе предвид: младата възраст на
подс. К. /под 30 год./, ниската стойност на отнетото от пострадалия Ц. и факта,
че при насилието не са му причинени сериозни
телесни повреди /освен бутането на земята/, които са смекчаващи вината
обстоятелства. Съпоставянето на отегчаващите със смекчаващите вината
обстоятелства даде основание на съда да определи наказанието му при условията
на чл. 54 НК - при превес на смекчаващите вината обстоятелства на четири години
и шест месеца лишаване от свобода.
Сходни са
обстоятелствата, които съдът взе предвид при определяне на наказанието за
второто престъпление – по чл. 249, ал.1 НК, както отегчаващите такива –
предходните му осъждания и обстоятелството, че престъплението е извършил в
изпитателен срок на друго престъпление, така и смекчаващите – съучастническата
му роля на помагач при това престъпление, не високата обществена опасност на
деянието, липсата на причинени вреди от деянието, както и сравнително младата
му възраст, при което определи наказанието му при значителен превес на
смекчаващите вината обстоятелства – близо до предвидения законов минимум, а
именно на две години и шест месеца лишаване от свобода. Не са налице обаче обстоятелства
за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК, тъй като липсват данни
както за многобройни, така и за изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Ето
защо съдът определи наказанието на подсъдимия К. и за деянието по чл. 249, ал.1 НК при условията на чл. 54 НК.
Тъй като двете
престъпни деяния са извършени в условията на реална съвкупност, съдът с
присъдата си на основание чл. 23, ал.1 НК определи на подсъдимия Л.К. едно общо
наказание за тях – най-тежкото от четири години и шест месеца лишаване от
свобода.
Така
определеното общо наказание подсъдимия К. следва да изтърпи при първоначален
режим "Строг", съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.2, б.“в“ ЗИНЗС, тъй като настоящите престъпления са извършени в изпитателния срок на
наложеното му по нох дело №187/2015год. на РС Козлодуй наказание от две години
лишаване от свобода, отложено за срок от четири години от влизане на присъдата
в сила. С така определеното по продължително изолиране на подсъдимия К. в
пенитенциарно заведение, съдът намира, че би могло да му се окаже поправително и
предупредително въздействие и най-вече да му се попречи да извърши други
престъпления. Освен това, с така определеното общо наказание от 4 години и 6
месеца лишаване от свобода би могло да се въздейства предупредително и върху
останалите членове на обществото към подобни посегателства.
С оглед установеното
и изложено по-горе, че двете престъпни деяния по настоящето дело са извършени в
изпитателния срок на наказанието лишаване от свобода, наложено на К. по нох
дело № 187/2015год. на РС Козлодуй и съобразно разпоредбата на чл. 68, ал.1 НК,
съдът с присъдата си приведе в изпълнение отложеното наказание от две години
лишаване от свобода, за което определи първоначален режим на изтърпяване „Общ“,
съгласно чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС.
С присъдата си,
съдът на основание чл. 189, ал.3 НПК възложи в тежест на осъдения подсъдим Л.К.
направените по делото разноски, като го осъди да заплати по сметка на ОД на МВР
гр. Враца направените на ДП разноски в размер на 43,75лв. Тази сума
представлява неговата част от разноските за експертиза на ДП /след приспадане
на присъдените суми на другите двама извършители – св. Н.Н. и С.Т./. На
подсъдимия К. бяха възложени в тежест и направените в хода на съдебното
производдство разноски в размер на 179,91лв., за които съдът го осъди да
заплати в полза на ВрОС - по сметка на ВСС.
По отношение
веществото доказателства – 1бр. дебитна карта с № 4333 2632
377 7740, издадена от Банка „ОББ“ АД и
отнета от пострадалия Ц., съдът постанови връщането й на собственика А.И.Ц..
При горните
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: