Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр. София, 09.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и втори май през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при
секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №12008/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Х.Т.С., с
която са предявени срещу „ЗАД Д. Б. : Ж. И З.“ АД искове с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 50000 лв., частичен от 100000 лв. -обезщетение за
неимуществени вреди и за сумата от 1055 лв. – обезщетение за имуществени по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите” за неимуществени вреди
от произшествие, осъществено на 06.11.2017 г.
вреди от деликт по чл.45 ЗЗД, осъществен
от лице, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
Ищецът
твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 06.11.2017 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
неимуществени вреди:
С влязло в сила решение от 21.09.2018
г. на РС - Пловдив по НАХД №12008/2018 г. К.Б.Г. е признат за виновен в това,
че на 06.11.2017 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Димитър Талев“ и ул. „Ран босилек“, при управление на лек
автомобил, марка „Тойота Авенсис“ с рег. № *******, нарушил правилата за
движение: чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2чл.25, ал.1 и ал.2, чл.37, ал.1 ЗДвП – не e изпълнил
задължението си при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло
или частично в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея - при изпълнение на маневра ляв завой не пропуснал
насрещно движещ се лек автомобил „Мазда“ с рег. № *******, управляван от ищеца,
с което причинил процесното произшествие, като на ищеца е причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на долния край на дясната
бедрена кост.
Установява се от съдебно-медицинската
експертиза, че ищецът е получил в следствие на ПТП следните травматични
увреждания: открито счупване в долната част на дясната бедрена кост и
разкъсно-контузна рана на дясната коленна става – пунктиформени (прободни) рани.
Ищецът е получил спешна медицинска помощ, настанен за болнично лечение му e извършенa операция– оперативно наместване на
дясната коленна става и фиксирането ѝ с спонгиозни винтове. Изписан е от
болницата след 13-дневен престой, лечението е продължило в домашни условия.
Раните на дясното коляно са зараснали за срок от 2 седмици, в този срок е
зараснала и оперативната рана. Счупеният кондил на дясната бедрена кост е
зараснал в срок от 4 месеца, през който период ищецът не е натоварвал десния си
крак. От началото на 5-тия месец след произшествието ищецът е започнал
рехабилитация и постепенно натоварване на оперирания крак. Получените
травматични увреждания са причинили на ищеца болки и страдания за срок около 6
месеца, като най-интензивни те са били през първите 30 дни непосредствено след операцията
и около 2 месеца по време на проведената рехабилитация. Наред с претърпените
болки, ищецът е имал затруднения за движение на дясната колянна става и не е
трябвало да стъпва на увредения крак до 4-тия месец. През този период се е
предвижвал с помощта на патерици, което е довело до затруднения при обслужване
на хигиените си нужди самостоятелно в ежедневието. Към настоящия момент
здравословното състояние на пострадалия е стаболизирано, раните на дясното
коляно са зараснали изцяло, с остатъчни белези, счупеният кондил на бедрената
кост е зараснал окончателно с малка депресия вътреставно и дефицит на
движението „сгъване“ с 10 градуса, като по прогноза на вещото лице след
изваждане на металните винтове движенията на крака ще се възстановят напълно. Отстраняването
на металните винтове следва да се извърши оперативно, което ще доведе до
допълнително болки за период от 30 дни и нужда от нова рехабилитация.
От показанията на свидетелката Е.Х.С.–
майка на ищеца, се установява, че в продължителен период след произшествието
ищецът е бил неподвижен, няколко месеца се е наложило да ползва чужда помощ в
ежедневието си, Отсъствал е от работе в период от 6 месеца, а после – поради
затруднения в движението, се е наложило да смени работата си. Към момента се
страхува да пътува с кола, подтиснат е, затворил се е в себе си и не общува с
приятелите си, преустановил е и спортните си активности.
Не е спорно, че е налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на лек автомобил
„Тойота Авенсис“ с рег. № *******, валидна към 06.11.2017 г. Поради това съдът
приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и
ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от
делинквента вреди на трети лица.
Предвид изложеното съдът приема, че
в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за
причинени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на
вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – вида на увреждането – счупена дясната
коленна става, естеството на проведеното лечение – операция за поставяне на
импланти и още една предстояща – за изваждането им, интензитет и
продължителност на болката – в период на месеци след произшествието, дългото
обездвижване на легло на ищеца и съпътстващите го дискомфорт и нужда от чужда
помощ, обстоятелството, продължителния период на възстановяване, ползваният
продължителен болничен, както и че е наложило да напусне работа. В същото време
след провеждане на операция за изваждане на металните импланти според
прогнозите на вещото лице ще настъпи пълно възстановяване на движенията на
крака. Като съобрази тези обстоятелства и вида на счупването и претърпените
имуществени и неимуществени вреди, съдът намира, че справедливото обезщетение е
в размер на 40000 лв.
Основателна е претенцията за имуществени
вреди. От представените писмени доказателства и съдебно-медицинската експертиза
се установява, че ищецът е извършил разходи за оперативно консумативи, коленна
ортеза, потребителска такса и лекарства в общ размер от 1055 лв., които са
предназначени за лечение и процесните увреждания и не се поемат от НЗОК, а са
за сметка на пациента. Ето защо съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало
вземане за имуществени вреди в претендирания размер от 1055 лв.
Неоснователно е възражението на ответника за
съпричиняване. По делото от авто-техническата експертиза се установява, че
ищецът се е движил правомерно в лентата си за движение и за него произшествието
е било непредотвратимо. От съдебно-медицинската експертиза се установява, че по
време на произшествието ищецът е бил с поставен предпазен колан. Поради това
съдът приема, че не се установява противоправно поведение на пострадалия, с
което да е допринесъл за настъпване на произшествието или вредите.
По изложените съображения съдът приема, че искът за
неимуществени вреди е основателен за сумата от 40000 лв. и следва да се отхвърли за разликата до
предявения размер, а искът за неимуществени вреди следва да се уважи изцяло за
сумата от 1055 лв.
На
ищеца следва да се присъди законната лихва от датата на предявяване на
застрахователната претенция. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава
отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху
обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от датата
на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Видно от представената с исковата молба претенция
до застрахователя, същата е постъпила при ответника и щетата е образувана на 11.12.2017 г. Съдът приема, че това е най-ранната
дата на уведомяване на ответника за настъпване на застрахователното събитие,
поради което от тази дата застрахователят дължи лихва за забава.
По разноските:
На процесуалния представител на
ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 1987.53 лв., с включен
ДДС, съобразно уважената част от иска.
На ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – в
размер на 118.50 лв., включваща
разходите за експертизи, удостоверение и юрисконсултско възнаграждение в размер.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса – в размер на 1650 лв. и
разноски – 300 лв.
Поради което Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б. : Ж. И З.“ АД, ЕИК:********, да заплати на Х.Т.С., ЕГН:**********, на основание чл.432, ал.1 КЗ, както следва:
сумата от 40000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за произшествие, осъществено на 06.11.2017.,
заедно със законната лихва 11.12.2017 г. до окончателното плащане,
сумата от 1055 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие,
осъществено на 06.11.2017., заедно със законната
лихва 11.12.2017 г. до
окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 50000 лв., като частичен от 100000 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж.И З.“ АД,
ЕИК: ********, да заплати на адв. С.С.Ч.,
ЕГН:**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 1987.53 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, с включен ДДС.
ОСЪЖДА Х.Т.С., ЕГН:**********,
да заплати на „ЗАД Д. Б. : Ж. И З.“ АД, ЕИК: ********, на
основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 118.50 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА „ЗАД Д. Б. : Ж. И З.“ АД,
ЕИК: ******, адрес: гр.София,**** 1, да заплати
по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от в
размер на 1650 лв., представляваща
дължима държавна такса и сумата от 300
лв., представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на
препис.
СЪДИЯ: