Р Е Ш Е Н И Е
№____
гр. Варна,_______2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр. Варна, ІІ-ри състав, в публично
заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Веселина
Чолакова
при секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от съдия Чолакова адм. дело № 1829 по описа на Административен съд- Варна за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.256
от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/.
Образувано е по жалба на ЕТ „НИК
2000-Н. Н.“, ЕИК ********* подадена чрез адв. С. против бездействие на кмета на
община Варна да изрази становище по реда на чл.17,ал.2 от Закона за държавната
собственост във връзка с негово искане до областния управител на Област с
административен център гр.Варна за закупуване на имот- частна държавна
собственост , представляващ имот с идентификатор 10135.2575.435 находящ се в
гр. Варна, район „Приморски“, кв. „Виница“, ул. „Албатрос“. Сочи се, че има
правен интерес да оспори бездействието на кмета на община Варна за изразяване
на становище, тъй като същото е необходимо с оглед процедурата по разглеждане
на искането му за закупуване на имота. В съдебно заседание поддържа жалбата
чрез процесуалния си представител и претендира сторените по делото разноски
съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – Кметът на община
Варна изразява становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Областният
управител на Област с административен център гр.Варна чрез процесуалния си
представител изразява становище за недопустимост на жалбата, а в условие на евентуалност
за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени по реда на чл. 168, ал.1 АПК събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения:
С Договор № 303 от 23.05.2017 г. за
безвъзмездно за управление, на община Варна е предоставен държавен имот описан
в Акт за частна държавна собственост № 7522 от 15.03.2010 г. вписан в Службата
по вписванията гр. Варна на 09.04.2010 г., том ХV, акт № 14, вх. регистър №
5802, дело № 3071, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2575.435 с
площ 939 кв.м., находящ се в гр.Варна, район „Приморски“, кв. „Виница“, ул.
„Албатрос“.
Със заявления с вх.№
РИ-18-9400-29 от 04.10.2018 г. и № РИ-21-9901-12 от 04.02.2021 г. управителят
на ЕТ „Ник-2000-Н. Н.“ е направил искане за закупуване на поземления имот, с
което е инициирал производство по реда на чл.44 от Закона за държавната
собственост.
Установява се, че жалбоподателят е
собственик на две сгради в поземления имот с идентификатори №№ 10135.2575.435.1
и 10135.2575.435.2 видно от представен нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 171, том І, рег.№ 4108, дело № 156/2012 г. на нотариус с район
на действие Районен съд-Варна, скица на сграда № 1746/23.01.2013 г. и скица на
сграда № 1747/23.01.2013 г. издадени от СГКК- гр. Варна.
С писма с изх.№№ РИ-18-9400-29/7/
от 10.07.2018 г.; РИ- 18-9400-29/2/ от 23.11.2018 г. и РИ-18-9400-29/8/ от
26.01.2021 г. от кмета на община Варна, в качеството на ръководител на
ведомството е изискано становище дали за община Варна е отпаднала
необходимостта от ПИ 10135.2575.435 с цел провеждане на процедура по реда на
чл.17,ал.2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.
На 16.02.2021 г. в Областна администрация
Варна е получено писмо с изх.№ РД16026850ВН_015ВН от директора на дирекция
„ОСИСД“ при община Варна, с което уведомява, че поради нереализиране на
предвидените мероприятия , за община Варна е отпаднала необходимостта от ПИ
10135.2575.435 с цел провеждане на процедура по реда на чл.17,ал.2 от ЗДС. До
кмета на община Варна е изпратено и писмо изх.№ 13.04.2022 г. от областния
управител на Област с административен център гр. Варна, с което отново е
изискано становище и е посочено, че до получаване на становище от кмета на община
Варна или надлежно упълномощено от него лице по отношение на ПИ 10135.2575.435
, процедура по реда на чл.17,ал.2 от ЗДС не може да бъде процедирана.
Предвид установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Защитата срещу неоснователните
бездействия от страна на административен орган се уреждат в глава ХV,
раздел II на АПК. В хипотезата на чл. 256 от АПК административният орган не изпълнява свое задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт. Така уреденият правен способ се
идентифицира с осъдителен иск, при предявяването на който оспорващият следва да
обоснове наличие на задължение за извършване на определени действия от страна
на административния орган, произтичащи пряко от нормативен акт, който следва да
бъде конкретизиран от оспорващия, като в негова тежест е и установяване на
всички факти, от които произтича твърдяното задължение.
Разпоредбата на чл. 256, ал.
1 от АПК е относима към бездействието на административния орган,
когато задължението за съответното действие произтича пряко от нормативен акт.
Оспорването по реда на чл. 256, ал.
1 от АПК представлява осъдителен иск, по който съдът може да осъди
административния орган да извърши действието, като определи срок за това или да
отхвърли искането. Бездействието на административния орган съставлява
закононарушение, като при предявяване на такъв осъдителен иск следва да е
конкретизиран видът на претендираните фактически действия, с оглед
обстоятелството, че решението се ползва с изпълнителна сила, като предявилия
искането следва да докаже фактите, от които е възникнало задължението за
органа. Целта на искането по чл. 256 от АПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че в полза на ищеца
срещу ответника – административен орган, съществува неудовлетворено притезание
и да се осъди органът да изпълни дължимото фактическо действие.
Съдът счита, че в настоящия
случай са налице предпоставките за разглеждане на спора по същество. Налице е
правен интерес от инициираното съдебно производство, като правния интерес в
настоящото производство е по съществото на спора.
Съдът намира, че за да е налице
хипотезата на чл. 256, ал.
1 АПК е необходимо първо, да е налице пряко произтичащо от
нормативен акт задължение на органа да действа, и второ, да е налице започнало
и продължаващо негово бездействие.В случая са налице и двете законоустановени
предпоставки.
Със заявления с вх.№
РИ-18-9400-29 от 04.10.2018 г. и № РИ-21-9901-12 от 04.02.2021 г. управителят
на ЕТ „Ник-2000-Н. Н.“ е инициирал производство по реда на чл.44, ал.3 от
Закона за държавната собственост.
Съгласно чл. 44, ал. 3 ЗДС продажбата на земя или съответни идеални части от земя - частна
държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена
сграда, изградена върху нея, се извършва от областния управител по
местонахождението на имота без търг по ред, определен с ППЗДС, като продажната
цена се определя по реда на ППЗДС. По делото е установено, че
земята, върху която са построени сградите на жалбоподателя е частна държавна
собственост и е предоставена за безвъзмездно управление на община Варна. В тази
хипотеза за процедиране на искането по чл.44,ал.3 от ЗДС е необходимо становище
от ръководителя на ведомството, което управлява имота по смисъла на чл.17,ал.2
от ЗДС, който ръководител е кмета на община Варна. В проведеното
административно производство няма становище, съдържащо ясно волеизявление от
страна на кмета на община Варна, с
позиция относно ползването на имота. Позоваването на писмото на директора на Дирекция
„ОСИДС“ при община Варна , както и направеното волеизявление от процесуалния
представител на ответника, не може да замени изричното волеизявление от страна
на кмета на община Варна.
Изложеното води до извода за
осъществено бездействие от кмета на община Варна във връзка с изразяване на
становище по смисъла на чл.17,ал.2 от ЗДС.
Налице е неизпълнение на задължение,
произтичащо пряко от
нормативен акт от ответната
страна по делото, което е и предметът на делото. В този смисъл искането по чл. 256 от АПК се явява основателно, а при установеното неизпълнение на
задължението по чл.17,ал.2
от ЗДС представлява
незаконосъобразно бездействие, за което следва да бъде осъден административният
орган да го извърши.
На жалбоподателя, на основание чл. 143, ал.
1 от АПК, в зависимост от изхода на делото следва да бъдат признати
направените в производството съдебни и деловодни разноски. Адвокатското възнаграждение е претендирано в
размер на 600,00 лв., което е над минималния размер съгласно чл.8,ал.2,т.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения / в редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие и плащане на сумата- обн. ДВ, бр. 68 от 2020 г./, който е 500,00 лв. Предвид направеното от ответника възражение за прекомерност
и с оглед фактическата и правна сложност на делото, възнаграждението следа да
се присъди в размер на 500,00 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на жалбоподателя сторените в производството разноски в размер на 550,00 лв., от
които 500,00 лв. платено адвокатско възнаграждение и 50,00 лв. платена държавна
такса.
Водим от горното, и на основание чл. 143, ал.
1, чл. 172, ал.
2 и чл. 173, ал.
2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Кмета на община Варна да прекрати незаконосъобразното бездействие,
изразяващо се в непредставяне
на становище по смисъла на чл.17,ал.2 от ЗДС изискано от областен управител на
област с административен център гр.Варна с писмо вх.№ РД16026850ВН_016ВН от
01.03.2021 г. относно имот предоставен с Договор № 303 от 23.05.2017 г. за
безвъзмездно управление на община Варна, представляващ имот частна държавна собственост с
идентификатор 10135.2575.435 с площ 939 кв.м., находящ се в гр.Варна, район
„Приморски“, кв. „Виница“, ул. „Албатрос“, като предостави становището съгласно
чл.17,ал.2 от Закона за държавната собственост в 7-мо дневен срок от влизането
на решението в сила.
ОСЪЖДА Община
Варна. да заплати на ЕТ „НИК 2000-Н. Н.“, ЕИК *********, сумата от 550,00 лв. /петстотин и петдесет / лева, представляваща
съдебни и деловодни разноски на жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с касационна жалба, в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщенията до страните, че е
постановено.
СЪДИЯ: