Решение по дело №266/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано по жалба на Б. М. С., [ЕГН], адрес: [населено място], общ. Брезник, област Перник, чрез адв. И. М. – ПАК, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, офис 3 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0249-000013 от 06.04.2024г. на В. Й. С. на длъжност ст. полицай към РУ – Б. при ОД на МВР – П., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

Административният акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материално правните разпоредби и целта на закона. Моли се съда да отмени оспорения административен акт.

Ответникът по жалбата – В. Й. С. на длъжност ст. полицай към РУ – Б. при ОД на МВР – П., не застъпва становище по същата.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпила молба/писмени бележки вх. рег. № 1735 от 17.06.2024г. от адвокат И. М. от АК - П., процесуален представител на жалбоподателя, в които същата изразява становище, че поддържа жалбата, развива подробни съображения по съществото на спора, моли съда да отмени оспорения административен акт и претендира присъждане на съдебни разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – В. Й. С. на длъжност ст. полицай към РУ – Б. при ОД на МВР – П., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административната преписка е окомплектована и представена по делото с писма вх. рег. № 1294 от 08.05.2024г. и вх. рег. № 1393 от 16.05.2024г.

Съдът, като взе предвид становището на жалбоподателя, доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 637965 от 06.04.2024 г., съставен от В. Й. С. на длъжност ст. полицай към РУ – Б. при ОД на МВР – П. (лист 25 от делото), в присъствието на свидетеля В. С. Д., е установено, че на 06.04.2024 г., в 01:46 часа, в община Б. на път (Радомир- Перник), път III клас № 605, с посока на движение от [населено място] към [населено място], Б. М. С. управлява собствения си товарен автомобил – **“, с рег. № [рег. номер], като след извършена проверка на около 50 м. след центъра на [населено място], е установено, че водача управлява МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух над 0.5 промила. Водачът е изпробван с техническо средство за установяване употреба на алкохол А. Д. 7510, с фабр. № ARPM-0417, като уреда отчита 1.14 промила алкохол. Н. водача е издаден талон за медицинско изследване № 106166 и е изпратен във ФСМП [населено място] за даване на кръв за химически анализ. Водачът не представя СРМПС, част 2. Извършеното от водача е окачествено като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. Със съставянето на АУАН са иззети табелите с регистрационен номер на МПС – два броя, и СУМПС [номер]. Актът е подписан от Б. М. С. без възражения.

Въз основа на АУАН, със ЗППАМ № 24-0249-000013 от 06.04.2024г. на В. Й. С. на длъжност ст. полицай към РУ – Б. при ОД на МВР – П. (лист 39 от делото), оправомощен със заповед № 313з-362 от 28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – П., спрямо жалбоподателя Б. М. С., в качеството му на собственик и водач на товарен автомобил – **“, с рег. № [рег. номер], на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, е приложена ПАМ - „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. Заповедта е мотивирана от фактическа страна с констатациите в съставения АУАН, а именно, че на 06.04.2024 г., в 01:46 часа, в община Брезник на път (Радомир- Перник), път III клас № 605, с посока на движение от [населено място] към [населено място], Б. М. С. управлява собствения си товарен автомобил – **“, с рег. № [рег. номер], като след извършена проверка на около 50 м. след центъра на [населено място], е установено, че водача управлява МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух над 0.5 промила.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 10.04.2024 г. Жалбата срещу същата е депозирана на 22.04.2024 г. директно пред А. съд – Перник.

По делото като доказателства относими към предмета на спора, се представиха още: Талон за медицинско изследване № 106166, издаден на водача Б. М. С. (лист 28 от делото), като по делото липсват данни същият да е изпълнен и Докладна записка УРИ № 249р-1929 от 06.04.2024г. на В. Й. С. на длъжност ст. полицай към РУ – Брезник при ОД на МВР – Перник – отчет за извършената спрямо жалбоподателя проверка (лист 29 от делото).

Горната фактическа обстановка се възприе от представените с жалбата и административната преписка документи, които се приемат от съда като годни доказателства.

С оглед установеното от фактическа страна, А. съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:

Жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, видно от дата на връчване на оспорения административен акт – 10.04.2024г. и дата на постъпване на жалбата пред съда – 22.04.2024г. Същата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу акт подлежащ, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, съображенията за това са следните:

Съгласно чл.172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т.5, б.“а”, т. 6 и т. 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, службите за контрол по ЗДвП се определят от министъра на вътрешните работи.

В конкретния случай, по делото няма спор, относно това, кой е издателят на оспорения акт. Видно от обстоятелствената част на обжалваната ЗППАМ, същият е оправомощен да наложи ПАМ, въз основа на Заповед № 313з-362 от 28.02.2022г. на директора на ОД на МВР – Перник. По делото липсват доказателства за заеманата от издателя на акта длъжност, към датата на налагане на процесната ПАМ, а така също не са представени и такива, с които да се докаже, че същият е разполагал с материална компетентност да издаде оспорената ЗППАМ.

Представените с административната преписка доказателства, не могат да обосноват извод за наличие на компетентност на органа издал процесния акт. Въпреки многократните указания на съда за окомплектоване, в цялост, на административната преписка, в това число и относно компетентността на издателя на акта, дадени с разпореждане [номер] от 22.04.2024г. и с напомнително такова от дата 30.04.2024г. по делото не се представиха изисканите документи. Такива не се представиха и след указанията, относно доказателствената тежест на ответника, дадени с Определение № 851 от 16.05.2024г., където ясно е записано, че в тежест на ответника е да докаже, …“компетентност на органа издал акта, спазването на материалния и процесуалния закон, както и доказателство, че издателят на оспорения административен акт е заемал съответната длъжност към момента на издаването му…“.

Доказателствената съвкупност по всяко едно съдебно производство, следва и трябва да бъде основа при формиране на правните изводи на съда, тогава, когато представените по делото доказателства са били предмет на преценка и обсъждане от двете страни в производството. В тази връзка пасивното процесуално поведение на ответника, не може да обоснове правен извод базиран на служебно известен на съда факт, доколкото същият, от една страна би ограничил правото на защита на жалбоподателя, от друга би нарушил принципа на равенство на страните в процеса.

В настоящия случай от доказателствата по делото не следва извода, че В. Й. С. на длъжност ст. полицай към РУ – Б. при ОД на МВР – П., към дата на издаване на оспорения административен акт - 06.04.2024г. е разполагал с материална компетентност да приложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, поради което съдът приема, че процесната ПАМ е издадена от некомпетентен орган.

Изложеното води до извод за незаконосъобразност на издадената ЗППАМ № 24-0249-000013 от 06.04.2024г., в условията на чл. 146, т. 1 от АПК, което поради своята същност обуславя обявяването на оспорената заповед за нищожен административен акт.

Предвид направените констатации, съдът счита, че не е необходимо да изследва останалите предпоставки за законосъобразност, посочени в разпоредбата на чл. 146 от АПК, тъй като дори и изпълнени, същите не биха могли да санират констатирания съществен порок на оспорената ЗППАМ.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на такива е направено своевременно, като е придружено и със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Същите са заявени в минимален размер, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 1010 /хиляда и десет/ лева, от които 10 /десет/ лева платена държавна такса за образуване на производството и 1 000 /хиляда/ лева, платено адвокатско възнаграждение, по договор за правна защита и съдействие от 15.04.2024 година (лист 8 от делото).

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, А. съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

О. З. Н. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0249-000013 от 06.04.2024г. на В. Й. С. на длъжност ст. полицай към РУ – Б. при ОД на МВР – П., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - П. да заплати на Б. М. С., [ЕГН], адрес: [населено място], общ. Брезник, област Перник, направените по делото разноски в общ размер на 1 010,00 /хиляда и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.