№ 14392
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110170505 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на з срещу Я. Г. Г., с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1859,64 лева,
представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за вреди на МПС „Киа Сийд“, с
рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 25.12.2016 г. в гр. София, по вина на ответника
Я. Г. Г., управлявал МПС „Пежо 307“ с рег. № ,, след което отказал да се подложи на
проверка за алкохол, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 16.10.2023 г., до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 56763/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че на 25.12.2016 г. в гр. София, при движение по бул. „Тодор
Каблешков“ срещу бензиностанция „Петрол“ ответникът, като водач на МПС „Пежо 307“ с
рег. № , предизвикал ПТП, в резултат на което били причинени щети на МПС „Киа Сийд“, с
рег. № ,, като след настъпване на ПТП отказал да се подложи на проверка за алкохол.
Поддържа, че ответникът бил застрахован като водач на МПС „Пежо 307“ с рег. № , по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ,, поради което срещу ищеца
бил предявен регресен иск по чл. 411 КЗ от платилия застрахователно обезщетение по
имуществената застраховка на увреденото МПС застраховател „ЗЕАД Булстрад Виена
иншурънс груп“ ЕАД за причинените от процесното ПТП вреди по МПС „Киа Сийд“, с рег.
№ ,. Сочи, че въз основа на него било образувано гр. д. № 48507/2017 г., по описа на СРС,
165 състав, което приключило с влязло в сила решение от 23.10.2018 г., с което ищцовото
дружество било осъдено да заплати сумата в размер на 1859,64 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ с включени
ликвидационни разноски. Сочи, че същото изплатил с преводно нареждане от 13.02.2019 г.
Твърди, че има право на регрес срещу виновния водач, отказал да се подложи на проверка за
алкохол, до размера на платеното обезщетение, поради което предявява разглеждания иск и
моли да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
1
оспорва иска. Прави възражение за изтекла погасителна давност, за което излага подробни
съображения. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира следното:
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е
отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или
други упойващи вещества.
Следователно в тежест на ищцовото дружество е да докаже, че 1. вредите по лек
автомобил „Киа Сийд“, с рег. № , са причинени от ответника чрез негово виновно и
противоправно поведение; 2. наличие към датата на ПТП на валидно договорно
правоотношение между ответника и ищеца по договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“; 3. размера на причинените вреди и заплащане от страна
на застрахователя на застрахователното обезщетение на увреденото лице, респ. неговия
застраховател по имуществена застраховка и 4. че при настъпване на застрахователното
събитие ответникът е управлявал лек автомобил „Мерцедес“ с № ,, предизвикал е ПТП, след
което отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици и други упойващи вещества.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти да докаже, че е погасил дълга
си.
В разглеждания случай между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени
доказателства – протокол за ПТП № 1656799 от 25.12.2016 г., застрахователна полица по
имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ № 4704160240000344 от 06.01.2016 г.
за МПС „Киа Сийд“ с рег. № ,, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение,
описи на претенция, преводно нареждане от 09.02.2017 г., справка от информационната
система на Гаранцинен фонд за застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № ,,
регресна покана от 03.05.2017 г., решение № 514258 от 23.10.2018 г., по описа на СРС, 165
състав, както и преводни нареждания от 13.02.2019 г. и от 21.02.2019 г., се установява, че
към датата на ПТП – 25.12.2016 г. за МПС „Киа Сийд“ с рег. № , е била сключена
имуществена застраховка Булстрад Каско Стандарт“ при ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕАД, при което по повод процесното събитие е била образувана щета №
470416161659956, като същото е изплатило на 09.02.2017 г. застрахователно обезщетение за
увреденото при процесното ПТП МПС „Киа Сийд“ с рег. № , в размер на 1834,64 лева.
Установява се също, че между ищеца и собственика на МПС „Пежо 307“ с рег. № , към
датата на ПТП – 25.12.2016 г. е била сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, както и че срещу ищеца е бил предявен регресен иск по
чл. 411 КЗ от застрахователя, платил застрахователното обезщетение по имуществената
застраховка на МПС „Киа Сийд“ с рег. № , за платеното обезщетение и ликвидационните
разноски по определянето му в общ размер на 1859,64 лева, който е бил уважен с посоченото
решение на СРС, 165 състав и въз основа на което срещу ищеца е било образувано изп. дело
№ 2019848040069, като на 13.02.2019 г. и на 21.02.20219 г. ищецът заплатил съответните
суми включващи застрахователното обезщетение.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, включително от
неоспорения от страните протокол за ПТП № 1656799 от 25.12.2016 г., административно-
наказателната преписка образувана по повод процесното ПТП, както и заключението на
автотехническата експертиза, се установява, че на 25.12.2016 г. в гр. София, ответникът при
управление на МПС „Пежо 307“ с рег. № , по бул. „Тодор Каблешков“ и срещу
бензиностанция „Петрол“ реализира ПТП с намиращия се пред него лек автомобил „Киа
Сийд“ с рег. № ,. В протокола за ПТП е отразено, че ответникът е отказал да се подложи на
проверка за алкохол и упойващи вещества. В същия смисъл е и отразеното в съдържащия се
в административно-наказателната преписка талон за медицинско изследване, в който
длъжностното лице е посочило, че ответникът отказва да се подложи на предварителна
проба с дрегер. Талонът е подписан от ответника, като изрично е посочено, че препис от
2
талона му е връчен в 22:00 часа на 25.12.2016 г. и е уведомен, че следва да се яви в МБАЛ
„Света Анна“ до 22:40 за медицинско изследване. Ответникът не твърди, а и данните от
административно-наказателната преписка не сочат ответникът да се е явил за изследване за
наличие на алкохол в кръвта. Протоколът за ПТП като съставен от служител на МВР в кръга
на служебните му задължения в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на
актосъставителя, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална
доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя и за извършените от него и пред него действия, а в случая – отказа на ответника
да се подложи на проверка за алкохол и други упойващи вещества. Ето защо неоснователно
е наведеното едва в първото по делото заседание възражение на ответника, че от него не е
искано да се подложи на проба за алкохол. Нещо повече видно от талона за медицинско
изследване, с подписването му ответникът изрично е потвърдил, че е уведомен, че следва да
се яви за изследване за наличие алкохол в кръвта. На следващо място съгласно заключението
на автотехническата експертиза щетите по МПС „Киа Сийд“ с рег. № , са причинени в
резултат на настъпилото произшествие, като стойността необходима за възстановяване на
лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № ,, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП възлиза на сумата в размер на 2384,33 лева.
При това положение се налага извод, че по делото е установено, че процесното ПТП, е
настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ищцовото дружество, който е отказал да се
подложи на проверка за алкохол и упойващи вещества. Не са ангажирани доказателства
причината за настъпване на ПТП да е друга, а именно твърдяната такава от ответника пътят
да е бил заледен, което да е било причина за настъпване на ПТП.
По отношение на размера на застрахователното обезщетение при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е
пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на
настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата
вреда. Съгласно заключението на автотехническата експертиза, което съдът намира за пълно,
обективно и компетентно изготвено, стойността, необходима за възстановяване МПС „Киа
Сийд“ с рег. № ,, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на
сумата в размер на 2384,33 лева. Доколкото регресното вземане възниква в размера на по-
малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане - в случая на
извършеното плащане в размер на 1859,64 лева, се налага извод, че регресното вземане на
ищцовото дружество към ответника е именно в претендирания размер от 1859,64 лева.
Основният спорен по делото въпрос е погасено ли е вземането на ищеца по давност.
Съобразно установената практика за регресните искове на суброгиралия се застраховател се
прилага общата давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД, която започва да тече от момента на
изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, тъй като
основанието на тези искове не е застрахователното правоотношение, а възниква по силата на
даденото от закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от застрахователя /в
този смисъл и Решение № 47 от 30.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1502/2018 г., I ТО/. В
разглеждания случай ищецът е заплатил застрахователното обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на 13.02.2019 г., а не на 09.02.2017 г., когато е извършено
плащането на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка „Булстрад
Каско Стандарт“ и от който момент е започнала да тече давността за предявяване на
регресния иск срещу , по чл. 411 КЗ, разгледан в производството по гр. д. № 48507/2017 г.,
по описа на СРС, 165 състав. Петгодишната погасителна давност за разглеждания регресен
иск на , срещу ответника е започнала да тече от момента, в който , е заплатило
обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на МПС „Пежо 307“ с
рег. № ,, което както бе посочено е направено на 13.02.2019 г. Същата обаче е прекъсната с
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 16.10.2023
г., от който момент съгласно чл. 422 ГПК се счита предявен разглежданият иск. При това
положение възражението на ответника за погасяване на процесното вземане по давност, е
неоснователно.
3
Предвид изложеното се налага извод за основателност на предявения иск в пълния му
предявен размер, поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят и направените и претендирани в настоящото производство разноски в общ в
размер на 626,80 лева, от които 36,80 лева – платена държавна такса, 490 лева – депозит за
вещо лице и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените от него разноски в
заповедното производство в общ размер на 87,59 лева, от които 37,59 лева за платена
държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от з, с ЕИК ,, иск по реда на чл. 422
ГПК, че Я. Г. Г., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 258, вх. 4, ап.
1, дължи на з, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ 67А, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ сумата в размер на 1 859,64
лева, представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за вреди на
МПС „Киа Сийд“, с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 25.12.2016 г. в гр. София, по
вина на ответника Я. Г. Г., управлявал МПС „Пежо 307“ с рег. № ,, след което отказал да се
подложи на проверка за алкохол, ведно със законната лихва от 16.10.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 56763/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА Я. Г. Г., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 258,
вх. 4, ап. 1, да заплати на з, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ 67А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 626,80 лева –
разноски в исковото производство и сумата в размер на 87,59 лева – разноски в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4