№ 139
гр. Русе, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлиян Стаменов
Членове:Милена Пейчева
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора Кремена Йорданова Колицова (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214500600688 по описа за 2021 година
Производство по гл. XXI от НПК.
Подсъдимият Н. Р. Н. е обжалвал присъдата по н.о.х.д. № 2195/20 г. на
РРС, с която е ангажирана наказателната му отговорност за престъпление по
чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 от НК и е осъден на две години и шест
месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.
Конкретизирани са оплаквания за необоснованост, матерална и процесуална
незаконосъобразност и явна несправедливост на наказанието, по
съображения, развити и в съдебно заседание, че събраните доказателства са
само косвени и не установяват причинно следствена връзка между
извършената кражба и деяние на подсъдимия; вещта – предмет на
перстъплението – не е намерена; установеното ползуване на откраднатия
телефон със СИМ карта на подсъдимия се обяснявало с познанството му с
пострадалия и е било преди изчезването на вещта. Иска ес отмяна на
присъдата и постановяване на оправдателна или връщане на делото за ново
разглеждане.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата.
Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна.
1
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността
на първоинстанционната присъда въззивната инстанция прие следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимен и
оправамощен за това правен субект – страна в процеса, при спазване на
законоустановените срок, форма и ред.
По съществото си
ЖАЛБАТА НЕ Е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел следното:
Подсъдимият - български гражданин, със средно образование, неженен,
не работи - е многократно осъждан, вкл. за тежки умишлени престъпления,
вкл. на ефективни наказания лишаване от свобода, последното от които
изтърпял на 6.04.2019 г. Не работел, нямал жилище и нямал източници на
доходи, поради което разчитал на такива от престъпления. Той и
пострадалият св. Д. С. се познавали от общ престой в миналото в Дом за деца
без родители „Д. Басарбовски“-Русе. От м. август 2019 г. свидетелят С. бил
напуснал дома, започнал работа в „Обреден дом“-Русе. Заживял на квартира в
гр. Русе, където пък бездомният и безработен подсъдим неколкократно му
гостувал.
На 9.03.2020 г., след като двамата отново се срещнали на улицата,
свидетелят отново приютил подсъдимия в квартирата си. През нощта
свидетеля предоставил на подсъдимия наскоро купения си на изплащане
телефон, марка „Samsung“ A30s с безспорно установен по делото IMEI от „А1
България“ ЕАД с тел. № **********. Подсъдимият ползувал телефона като
поставил в него собствената си СИМ карта по договор с „Теленор България“
ЕАД с тел. № **********. Рано сутринта на 18.03.2020 г. подсъдимият взел и
отнесъл със себе си този мобилен телефон, както и портомонето на
пострадалия с намиращата се в него парична сума от 80 лв., лична и дебитна
карти и напуснал жилището на пострадалия. Имуществото, на обща стойност
съгл. неоспорената експертиза 545 лв. използувал и се резпоредил в своя
полза и не върнал нищо на пострадалия.
Тези констатации са изведени при изчерпателен и презицен анализ на
гласните, писмени веществено и от експертен порядък доказателства по
2
делото, при правилна преценка на достоверността и относителната тежест на
всяко от тях и изцяло им съответствуват, поради което
присъдата е обоснована, а оплакването по жалбата в обратния смисъл е
неоснователно. Не може да бъде възприета тезата по жалбата за негодност на
процесните косвени доказателства. Доказването с такива, при положение, че
както е в случая, образуват комплекс доказващ по несъмнен начин
обвинителната теза и изключващ други хипотези /каквито впрочем по делото
липсват/ е рутинно и трайно установено положение в правната теория и
съдебната практика. При това по делото са налице и преки доказателства -
показанията на пострадалия. Последните, при това, както също правилно е
преценил първоинстанционния съд, изцяло се подкрепят от останалата
доказателствена съвкупност, за разлика от твърденията на подсъдимия, вкл.
че въобще не е посещавал дома на пострадалия. Последното се твърди
едновременно с очевидно шиканьозната му теза, че установеното ползуване
на процесния телефон в инкриминираната вечер било поради познанството
им. Правилно пъроинстанционният съд е съобразил и изводите на
назначената от него съдено техническа експертиза относно безспорно
установеното ползуване в инкриминирания период на телефона на
пострадалия с горепосочената сим карта с телефонен номер, собственост на
подсъдимия. Въззивната инстанция изцяло възприема в детайлността им
съжденията, доводите и изводите на РРС, които не е нужно да се преписват
тук.
Голословните оплаквания за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила не намират опора в материалите по делото и са
неоснователни.
При тази установеност
от материално правна страна законосъобразно първоинстанционният
съд е възприел инвокираната от държавното обвинение правна квалификация
процесното деяние и го е признал за виновен в това, че на 17/18.03.2020 г., в
гр. Русе, в условията на опасен рецидив, отнел чуждо имущество –
портомоне, лична и дебитна карти, 80 лв. и описания телефон, на обща
стойност 545 лв., от владението на пострадалия С., безнегово знание и
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.
196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 от НК. Оплакването по жалбата за материална
3
незаконосъобразност на присъдата всъщност са базирани на тези за
необосноваността й относно авторството на подсъдимия, поради което и
съобразно гореизложеното са неоснователни.
Неоснователни са и оплакванията за явна несправедливост на
присъдата. Наказанието на подсъдимия, при приетото от РРС относително
равновесие на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства
/което при липса на протест не може да се ревизира тук във вреда на
жалбоподателя/ е в размер близо до минималноустановения за процесното
престъпление, следователно очевидно не е несправедливо, още по-малко
явно.
При липса и на други основания за изменение или отмяна на присъдата
и съобразно изложеното, на основание чл. 343 т. 6 от НПК окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 68/30.06.2021 г. по н.о.х.д. № 2195/20 г. на
РРС - пети нак. състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4