Р Е
Ш Е Н
И Е № 274
гр. Сливен, 14.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение,
ІІІ-ти наказателен състав, в публично заседание на десети юни през 2019 година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДИМОВА
при секретаря И.Ж., като разгледа докладваното от председателя АНД № 610 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното: Производството е по повод
жалба на В.С.В., ЕГН: ********** против
Наказателно постановление
№16-0804-002368/ 08.12.2016 г. на Началник сектор към ОДМВР – Сливен, с-р
пътна полиция Сливен, с което на жалбоподателя на основание член 53 от ЗАНН и
по член 175, ал.1, т.1 от ЗДвП, член 185 ЗДвП и член 183, ал.1, т.1, предл. 2
от ЗДвП са наложени глоби в общ размер на 130 лева, лишаване от право да управлява
МПС за 2 месеца. Жалбоподателят,
редовно призован, се явява. Представлява се от процесуален представител –
адвокат Ю. Колева, която моли за отмяна на НП. В с.з. органа, издал
обжалваното наказателно постановление, редовно призован ,не изпраща свой
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка: На 26.11.2016 година около 12:05
часа в село Мечкарево на улица без име – до северен трафопост като водач
управлявал мотопед Симсон без регистрационна табела, като загубил контрол над
управлението му и паднал като по този начин настъпило ПТП. Водачът е бил
откаран в ЦСМП за преглед и изпробван за алкохол с техническо средство дрегер
алкотест 7410№ARSM – 0114. Пробата била отрицателна.
Водачът не представил контролен талон към свидетелство за управление на моторно
превозно средство. Въз
основа на горепосочената констатация му е издадено НП, като административно-наказващият
орган е приел, че е бил нарушен чл. 140
ал.1, член 20, ал.1 и член 100, ал.1, т.1
от ЗДвП, с което му са наложени глоби в размер на 130 /сто и тридесет/
лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Съдът
кредитира свидетелските показания на актосъставителя Ж.З. и показанията на
свидетеля Г.Г. като ясни, непротиворечиви и последователни. Те се покриват и
допълват с останалия писмен
доказателствен материал по делото. Всеки един от тях възпроизвежда възприетите
факти от обективната действителност в своята съвкупност и са взаимно допълващи
се. Съдът кредитира съдържанието на
приложените и приобщени по делото по съответния процесуален ред писмени
доказателства. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът направи следните фактически и правни изводи: Жалбата е процесуална допустима, подадена в
законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването,
съгласно разпоредбата на член 59 от ЗАНН, и разгледана по същество – неоснователна. Редовно съставените
акт за установяване на административното нарушение и наказателно постановление
за правонарушение на горското
законодателство на Република България по настоящото дело имат материална
доказателствена сила. По делото безспорно е установено, че на дата 26.11.2016 година около 12:05 часа в село Мечкарево на
улица без име – до северен трахопост като водач жалбоподателя В.В. управлявал мотопед Симсон без регистрационна табела,
като загубил контрол над управлението му и паднал като по този начин настъпило ПТП и не е представил контролен талон към свидетелство за управление на моторно
превозно средство. Актът, установяващ
административното нарушение, е редовно съставен от компетентно лице,
младши-автоконтрольор къв ОДМВР - Сливен, Ж.З., и има доказателствена сила до
доказване на противното. Същият е съставен на дата 26.11.2019 година и съдържа кумулативно изискващите се
императивни реквизити на разпоредбата на член 42 и следващите от ЗАНН.
Детайлизирани и конкретизирани са обстоятелствата, при които е било извършено
административното нарушение и по този начин са индивидуализирали по време и
място неговото описание. Издаденото
наказателно постановление е редовно. Последното е законосъобразно по смисъла на
разпоредбите на член 57 и следващите от ЗАНН. Наказателното постановление е
издадено в законоустановения 6-месечен /шестмесечен/ срок, а именно на дата 08. 12. 2016 година и по този начин са
спазени сроковете по член 34 от ЗАНН, които се явяват давностни, съгласно
Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 година на ВАС / ВКС. В
наказателното постановление кумулативно се съдържат нормативно-изискващите се реквизити като детайлно са
описани нарушението, мястото и датата, където е извършено, обстоятелствата, при
които то е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Посочени
са фактическите данни от обективната действителност, които след като са
субсимирани с правните норми на членове 140, ал.1, член 20, ал.1 и член 100,
ал.1, т.1 от ЗДвП посочват законовите разпоредби, които са нарушени.
Съдът дава вяра и на
останалия приложен и приобщен по съответния процесуален ред и правила
доказателствен материал. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя относно изтичане на давностния срок, предвиден в чл.82, ал.1,
б.„а“ от ЗАНН. Съгласно чл.82, ал.1,
б.„а“ от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две
години, когато наложеното наказание е глоба, като съгласно ал.2, давността започва да тече от влизане в сила
на акта с който е наложено наказанието. Съгласно ал.3, на чл.82 от ЗАНН,
независимо от спирането или прекъсването на давността, административното
наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока по ал.1. В случая административните наказания са
наложени с обжалваното наказателно постановление, което съгласно разпоредбата
на чл.64, б.“в“ от ЗАНН, влиза в сила след като е потвърдено или изменено от
съда. Видно от съдържанието на
Наказателното постановление същото е издадено на дата 08.12.2016 година, но е
връчено на жалбоподателя на 01.04.2019 година, като същия изрично е
манифестирал, че ще го обжалва. Предвид факта, че наказателното
постановление е предмет на разглеждания спор, до произнасянето от настоящата инстанция
със съдебен акт по съществото на спора, то не е влязло в сила и предвидения в
нормата на чл.82, ал.1, б.„а“ и ал.3 от ЗАНН, давностен срок за изпълнение на
наказанията не е започнал да тече, съответно няма как да е изтекъл към
настоящия момент.
В ЗАНН липсва
уредба, която да урежда „абсолютната
давност“, при която наложеното наказание не се изпълнява и изключва,
независимо, че наказателното постановление, с което е наложено наказанието не е
влязло в сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл.82, ал.4 от НК. Настоящият съдебен състав счита, че следва да разгледа приложимостта и на
тази разпоредба, с оглед изричното бланкетно препращане визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите
на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН
има непълнота. Съгласно
чл.82, ал.4 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността
наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член. С оглед посочените норми, наказанието не се
изпълнява и изключва, ако са изтекли три
години, считано от момента на извършване на нарушението. В случая
нарушенията са извършени на 26.11.2016г., от която дата е започнал да тече
срокът на абсолютната погасителна
давност и той изтича на 26.11.2019г., тоест към настоящия момент същият не е
изтекъл.
Мотивиран от
горепосоченото съдът счита, че административнонаказващият орган е санкционирал
законосъобразно и правилно жалбоподателя.
Ръководен от гореизложеното, съдът на
основание член 63, ал.1 от ЗАНН Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0804-002368/08.12.2016 г., издадено от
началника от Началника сектор към ОДМВР – Сливен, с-р Пътна полиция Сливен, с което на В.С.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДВП е наложена глоба в размер
на 100 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от два месеца за
нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП,
на основание чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20
лв. за нарушение на чл. 20 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. 2от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Сливен по реда на глава двадесета от АПК в
14-дневен срок от деня на съобщението, че решеното е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: