№ *1
гр. Пазарджик, 18.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20215220102540 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:05 часа се явиха:
Не се явява ищцата ЕЛ. М. Д., редовно призована. Не се явява и нейният
пълномощник адв. М..
Ответницата Й. М. СТ. не се явява, редовно призована. За нея се явява
адв. П., редовно упълномощен да я представлява с днес представено
пълномощно.
СЪДЪТ докладва постъпилата по ел. поща молба от адв. М. –
пълномощник на ищцата, с която уведомява съда, че има симптоми на остро
респираторно заболяване – хрема, гърлобол, мускулни и ставни болки, което
заболяване към настоящия момент не е уточнено като диагноза, поради което
няма да присъства на насроченото за днес съдебно заседание. Моли да не се
дава ход на делото, поради обективна невъзможност да вземе участие в него.
В случай, че съдът даде ход на делото заявява, че поддържа исковата молба и
оспорва отговора. Поддържа доказателствените си искания в исковата молба.
Моли, поради невъзможността да се яви в съдебното заседание да му бъде
дадена възможност да води допуснатите му свидетели в следващото съдебно
заседание, в което да представи и в оригинал изисканото пълномощно. Моли
разпитът на свидетелите да бъде проведен едновременно. В съпроводителното
писмо към молбата, адв. М., е отразил, че изпраща молба по настоящото дело
насрочено за 18.01.2022 г. от 14:00 часа.
АДВ. П.: Предвид постъпилата молба и невъзможността на колегата да
1
се яви, както и с оглед разпита на свидетели считам, че не следва да се дава
ход на делото и същото се отложи за следващото съдебно заседание. В
случай, че дадете ход на делото ще изразя становище по доклада и съответно
по доказателствените искания по нашия писмен отговор. Днес не водим
свидетели. Единият свидетел е в болница, а другият на домашно лечение.
Предоставям на съда по хода на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
тъй като не са представени доказателства от ищцовата страна за наличието на
предпоставките на чл. 142, ал. 2 от ГПК по отношение на страната ищец и на
неюния процесуален представител - адв. М.. С оглед отразеното в молбата, в
конкретния случай няма как да се приеме, че са налице и предпоставките на
разпоредбата на пар. 1, ал. 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона
за мерките и действия по време на извънредното положение, тъй като в
молбата на адв. М. не се сочат данни за заболяването Ковид-19. Затова съдът
счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическата страна.
АДВ. П.: Оспорвам исковата молба и поддържам отговора. Подробно
сме изложили в отговора основанията си. Поддържам искането за
допускането на трима свидетели, тъй като ще установяваме множество факти
и те не са в знанието само на двама свидетели. В писмения отговор сме
изложили кои факти ще установяваме. Имаме доказателствено искане, което
нося. То е след писмения отговор, издадено е от РУ - Септември. Ние също
поискахме някаква преписка. Представям писмо от 22.10.2021 г. от РУ –
Септември до ответницата.
СЪДЪТ докладва постъпилите по делото отговор от нотариус Таня
Дъбова, с който е изпратено нот. дело № 297/2020 г.
Докладва и писмо на РУ – Септември вх. № 23051/03.12.2021 г.
АДВ. П.: Не възраз да се приемат с уточнение, че в писмото което е
постъпило от РУ – Септември е напълно възможно да има техническа грешка
относно предупредителния протокол, че С. не допуска Д. на датата 19.12.2021
г. Самото писмо е постъпило в съда на дата 03.12.2021 г. за случая. Видно е,
2
че има някаква техническа грешка. Моля да се изиска информация и да се
коригира за следващото дело, тъй като информацията си противоречи.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба с която е предявен е отрицателен
установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и
по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцата - ЕЛ. М. Д., ЕГН:********** и
Й. М. СТ., ЕГН:********** са сестри и единствени наследници на М. К. М.,
ЕГН:**********, бивш жител на гр. Септември, починал на 24.07.2000г. и Й.
И. М., ЕГН:**********, бивш жител на гр. Септември, починала на
09.10.2003г.
Твърди се, че приживе на 20.05.1963 г. с Нотариален акт за покупко-
продажба, Акт №95, том II, дело 592/1963г., издаден от Съдия при
Пазарджишки народен съд, вписан в СВп-Пазарджик, М. К. М.,
ЕГН:********** придобива следния недвижим имот, находящ се в гр.
Септември, общ. Пазарджик, а именно: УРЕГУЛИРАН ПАРЦЕЛ Х-1967 в кв.
111 - десети за имот хиляда деветстотин шестдесет и седем в квартал сто и
единадесет, заедно с построената в него полупаянтова жилищна сграда,
състоящ от 950 - деветстотин и (***)десет квадратни метра застроен и
незастрон по плана на гр. Септември, Пазарджишко, при съседи: Г. Б., М. М.,
Е. Й. и улица. Описанието на имота е извършено съгласно действащия към
онзи момент регулационен план на гр. Септември.
Твърди се, че след смъртта на М. К. М. и Й. И. М., техните наследници
ЕЛ. М. Д., ЕГН:********** и Й. М. СТ., ЕГН:********** придобиват по
наследство по 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост от
гореописания недвижим имот. От 2003г. до март 2021г. ищцата упражнява в
пълен обем правата си на собственик на 1/2 (една втора) идеална част от
правото на собственост от гореописания недвижим имот.
Твърди се, че през месец март 2021г., когато ищцата посещава Община
Септември, за да заплати дължимите от нея данък върху недвижим имот и
такса битови отпадъци, установява, че Й. М. СТ., ЕГН:********** се е
сдобила с констативен нотариален акт за собственост, по силата на който
последната е призната за собственик на гореописания недвижим имот, изцяло
въз основа давностно владение и наследство. Констативният нотариален акт е
3
вписан в СВп-гр, Пазарджик с Акт №140 том 19, дело №3259/2020г., дв. вх.
peг. №*522/01.09.2020г.
Сочи се, че при съставянето на констативния нотариален акт пред
нотариуса е представен Нотариален акт за покупко-продажба, Акт №95, том
II, дело 592/1963г., издаден от Съдия при Пазарджишки народен съд.
Сочи се, че описанието на имота по Констативният нотариален акт,
вписан в СВп-гр. Пазарджик с Акт №140 том 19, дело №3259/2020г., дв. вх.
per. №*522/01.09.2020г, е извършено съгласно действащия план на гр.
Септевмри от 1980г. и съгласно който недвижимият имот представлява:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XVIII-2018 (осемнадесет римско тире две
хиляди и осемнадесет) в кв. 147 (сто четиридесет и седем) по плана на гр.
Септември, одобрен със Заповед №1517/1980г. с площ от 928кв.м
(деветстотин двадесет и осем квадратни метра), който е отреден от поземлен
имот ПИ 2018 (две хиляди и осемнадесет) в квартал 147 (сто четиридесет и
седем) по плана на гр. Септември с площ на поземления имот от 965
(деветстотин шестдесет и (***)) кв.м., като имота участва в УПИ XVIII-2018 с
928кв.м (деветстотин двадесет и осем квадратни метра),, при неуредени
регулационни сметки, с адрес: гр. Септември, ул. **** №* ((***)), обл.
Пазарджик, ВЕДНО с построените в него: ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА с полуподземен етаж (мазе) със застроена площ от
бОкв.м. (шестдесет квадратни метра), ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА
със застроена площ от 17кв.м (седемнадесет квадратни метра) и всички
подобрения и приращения в имота, при граници и съседи: УПИ XIX-2009,
УПИ Ш-2009, УПИ IV-2010, УПИ XIV-2016, УПИ XVII-2017 и улица ****.
С подадената искова молба ищцата оспорва придобиването от страна на
Й. М. СТ., ЕГН:********** въз основа на давностно владение на 1/2 (една
втора) идеална част от правото на собственост от гореописания недвижим
имот.
Твърди се, че ответницата не е своила като своя, притежаваната от ЕЛ.
М. Д. 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост от
гореописания недвижим имота, а напротив, точно обратното. След смъртта на
родителите си в продължение на години двете сестри са водили преговори да
извършат доброволна делба на недвижимия имот, а в последствие и
преговори за покупко-продажба на недвижимия имот. Твърди се, че ищцата е
4
предложила на ответницата за изкупи притежаваната от нея 1/2 (една втора)
идеална част от правото на собственост от гореописания недвижим имот, но
ЕЛ. М. Д. е отказала, тъй като не притежавала друго жилище и нямало къде да
живее. Тогава ЕЛ. М. Д. предложила на сестра си Й. М. СТ. да изкупи
притежаваната от нея 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост
от гореописания недвижим имот, но ответницата отговорила, че нямала
финансова възможност и при първа възможност ще й заплати нейната 1/2
(една втора) идеална част от правото на собственост от недвижимия имот и
ще оформят нотариално прехвърлянето на имота.
Твърди се, че именно поради обстоятелството, че ответницата е нямала
къде другаде да живее ищцата ЕЛ. М. Д. я е оставила като своя сестра да
живее в недвижимия имот, но това по никакъв начин не води до извод за
своене на вещта, доколкото се касае за наследници.
Твърди се, че в периода 2003-2015г. ищцата многократно е посещавала
недвижимия имот и къщата в него, в които има множество собствени на
ищцата движими вещи - бял кухненски диван, пералня, масивен гардероб,
пътеки, одеяла, чугунени радиатори и други.
Твърди се, че през 2013г., във връзка с поредните разговори между
сестрите да бъде извършена покупко-продажба, ищцата ЕЛ. М. Д. е
упълномощила с нотариално заверено пълномощно съпруга си Н. Б. Д.,
ЕГН:**********, който да я представлява пред държавни и частни
институции и да извършва действия на управление и разпореждане с
притежаваните от нея недвижими имоти, в това число наследствените й. Така
през пролетта на 2013г. Н. Б. Д., ЕГН:********** в качеството си на
пълномощник на ищцата е посетил недвижимия имот и жилищната сграда, в
която е влезнал и започнали отново разговори с ответницата за ликвидиране
на съсобствеността между сестрите, но между тях се е разразил спор, тъй като
ответницата заявила, че нямала пари и нямало къде другаде да живее и по
тази причина подала сигнал в РУП - Септември, който бил регистриран.
Дежурен униформен от в РУП- Септември е посетил адреса и е регистрирал
сигнала. Спорът между страните се е разразил в къщата, а при пристигането
на униформен от РУ - гр. Септември, страните са разпитани от него на пейка,
находяща се в дворното място.
Твърди се, че от 2003 г. до 2020 г. ищцата е заплащала изцяло всички
5
дължими от нея данъци и такса битови отпадъци за притежаваната от нея 1/2
(една втора) идеална част от гореописания недвижимия имот, за което
притежава платежни нареждания към Община Септември.
Към настоящия момент ответницата е сменила ключовете на входната
врата на къщата и не допуска ищцата в недвижимия имот, основавайки се на
придобитата по давност 1/2 идеална част на ищцата.
Снабдяването с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка на 1/2 идеална част за това, че ответницата я е придобила съответно
ищцата я е загубила обосновава правния интерес на Е.Д. да оспори
собствеността в размер на 1/2 идеална част, като при уважаване на
отрицателно установителния иск ищцата като наследник с ответницата ще
притежава 1/2 идеална част от имота като наследник.
Сочи се, че в конкретния случай от съществено значение е, че страните
са наследници и с констативния нотариален акт се твърди единият наследник
- ответницата, да е придобила идеалната част на другия наследник, при която
хипотеза презумпцията по чл.69 от ЗС не е приложима.
Сочи се Тълкувателно решение №1/2012 г. на ОСГК на ВКС, с което е
прието, че презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича
от юридически факт, различен от наследяването. Владението като фактическо
отношение е част от имуществото на наследодателя и с приемане на
наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само
един от тях остава в наследствения имот. След като основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава
и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални
части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС.
Твърди се, че не е налице осъществено от ответницата десет годишно
явно манифестирано, несъмнено, спокойно и манифестирано отричане на
владението и правата на доверителката ми като съсобственик. В конкретния
случай липсват действия от страна на ответницата, чрез които да е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си в период от десет години липсват.
Твърди се, че липсва и явно, несъмнено и продължително владение от
страна на ответницата, тъй като обстоятелството, че доверителката ми като
6
нейна сестра я е оставила да живее там поради липсата на друго жилище не
води до извод за своене на вещта.
Твърди се, че с оглед изложената фактическа обстановка, че
ответницата е била държател на собствената на ищцата 1/2 (една втора)
идеална част от гореописания недвижим имот и не е изминал период по-
дълъг от 10 години, в които ответницата да е владяла имота и да е
демонстрирала, че свои същия изцяло за свой. Напротив, ищцата посещавала
имота, нейн пълномощник е водил преговори с нея и се е стигало до спор, за
който е изпратен сигнал в РУ-гр. Септември през 2013г. Владението не е било
необезпокоявано, напротив противопоставяни са на ответницата
собственически права от страна на ищцата лично и чрез нейни
пълномощници.
Твърди се, че ищцата е плащала данъци за притежаваната от нея
идеална част от недвижимия имот от датата на наследяване на същия до
2020г. когато е установила, че декларация по чл.14 ЗМДТ е деклариран имота
като собственост на ответницата.
Твърди се, че едва през март 2021 г. ответницата е демонстрирала
спрямо ищцата намерение за своене на имота, когато е сменила ключовете на
входната врата и препятства достъп на доверителката ми.
Твърди се, че нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията
на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава
е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При
оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се
носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.
(Вж.Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
11/2012 г., ОСГК.
Оспорват се констатациите на нотариуса, както и се оспорва като
неверни дадените свидетелски показания пред него.
Предвид изложените твърдения и правни съображения за ищцата
съществува правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск
за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК, с който да се установи, че
ответницата не притежава 1/2 (една втора) идеална част от гореописания
7
недвижим имот и като последица от уважаване на иска, на основание чл. 537,
ал. 2 ГПК съда следва да отмени, респ. измени, порочен охранителен акт, като
последица от разрешен по исков ред спор за материално право, при което се
касае се не до предявен самостоятелен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, а до уредена
от закона правна последица от уважаването на иска за материалното право,
засегнато от охранителния акт. В този смисъл са задължителните разяснения,
дадени в ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, както и Решение № 49 от
18.05.2018 г. по гр. д. № 1957 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр.
отделение
Сочи се, че наличието на правен интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за предявяване на настоящия отрицателен
установителен иск, за която съдът следи служебно. С оглед заявените факти и
правни съображения, се счита за допустимо да бъде предявен отрицателен
установителен иск за ½ идеална част от собствеността, тъй като при
уважаване на иска ищцата, като наследник, ще притежава твърдяната като
изгубена поради придобиването й от ответницата същата 1/2 идеална част.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че Й. М. СТ., ЕГН: ********** НЕ Е собственик на 1/2 (една
втора) идеална част от правото на собственост от: УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XVIII- 2018 (осемнадесет римско тире две хиляди и
осемнадесет) в кв. 147 (сто четиридесет и седем) по плана на гр. Септември,
одобрен със Заповед №1517/1980г. с площ от 928кв.м (деветстотин двадесет и
осем квадратни метра), който е отреден от поземлен имот ПИ 2018 (две
хиляди и осемнадесет) в квартал 147 (сто четиридесет и седем) по плана на гр.
Септември с площ на поземления имот от 965 (деветстотин шестдесет и
(***)) кв.м., като имота участва в УПИ XVIII-2018 с 928кв.м (деветстотин
двадесет и осем квадратни метра),, при неуредени регулационни сметки, с
адрес: гр. Септември, ул. **** №* ((***)), обл. Пазарджик, ВЕДНО с
построените в него: ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с
полуподземен етаж (мазе) със застроена площ от 60 кв.м. (шестдесет
квадратни метра), ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ
от 17кв.м (седемнадесет квадратни метра) и всички подобрения и
приращения в имота, при граници и съседи: УПИ XIX-2009, УПИ Ш-2009,
УПИ IV-2010, УПИ XIV-2016, УПИ XVII-2017 и улица ****.
8
Моли се съдът, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да отмените за ½
идеална част констативен нотариален акт, вписан в СВп- Пазарджик под Акт
№140 том 19, дело №3259/2020г., дв. вх. peг. №*522/01.09.2020г.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски. Приложени са
писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата, с който оспорва предявеният иск и иска съдът да постанови
решение, с което да признае за установено, че не е собственик на 1/2 идеална
част от описания в исковата молба имот. Сочи се, че искът е неоснователен,
като изложените твърдения в исковата молба не отговарят на действителните
факти.
Твърди се, че са неверни твърденията на ищцата, според които същата
от 2003 г. упражнява права върху имота, находят се в гр. Септември, ул.
„****“ № *.
Твърди се, че ищцата не е водила преговори с ответницата за
прекратяване на съсобствеността, нито й е предлагала да изкупя идеална част
от описания в исковата молба имот. На погребението на майка им на
10.10.2003г. сестра й Елена заявила пред свидетели, че повече няма да стъпи в
къщата и двора в гр.Септември, останали им по наследство. Оттогава не е
посещавала имота на ул. „****“ № * в гр. Септември, както и е отказвала
всякакъв контакт и разговор с ответницата. Много от живеещите на улицата
знаят, че има сестра, която е идвала единствено за погребението на майка им,
никога не е идвала там до 2021 година. Неверни са твърденията й, че
притежава множество вещи, находящи се в къщата. Описаните в исковата
молба вещи не съществували в имота.
Твърди се, че невярно е твърдението, че през 2013 г. съпругът на
ищцата - Н. Б. Д. е посетил имота в гр.Септември и започнал разговори с
ответницата за прекратяване на съсобствеността. Твърди се, че Н. Д. влязъл
без знанието на ответницата в имота през лятото на 2007 г. - юли или август
месец. Проникнал на втория етаж и започнал да вдига шум. Ответницата била
в подземието и веднага реагирала, като излязла и започнала да го гони от
имота с думите: „Нямаш никаква работа тук!“. Веднага извикала полиция и
понеже се оплакала от неправомерните му действия в нейния собствен имот,
поискала съдействие от полицията. Тогава му съставили предупредителен
9
протокол, с който го предупредили, да не извършва занапред подобни
действия. Ответницата заявила на Д. пред полицая, че няма право да идва в
домът й. Непосредствено след случая ответницата сменила секретността на
всички врати-входната за двора и тези за къщата, като по този начин
предотвратила последващи влизания в имота от страна на сестра й, съпруга й
или трети лица. От този момент до 2021 г. съпругът й Н. Д. не е посещавал
имота, нито сестра й Е.Д. не го е посещавала още от погребението на майка
им. Не са се обаждали по никакъв повод, нито са се виждали.
Ответницата твърди, че от този момент ищцата е в пълно знание, че
ответницата не държи нейна наследствена част за нея, а е заявила явно и
манифестирала, че владея целият имот за себе си, като това й изявление е
достигнало до нея и тя знае този факт.
Твърди, че от този момент, август 2007 г. до момента на снабдяването й
с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение от 01.09.2020 г. владее явно, спокойно и несъмнено, като е
манифестирала пред сестра й, че своя имота за себе си, владее го за себе си и
отрича нейните права на собственост върху него.
Ответницата иска установяването на датата, на която Н. Д. е влизал в
процесния имот, тъй като оспорва това да се е случило през 2013 г.
Сочи, че не на последно място остава въпросът относно датата на
представеното пълномощно по делото от ищцата-на представеното копие за
ответницата не се чете дата на заверка на нотариуса. В исковата молба е
посочено, че пълномощното е от 2013 год, но конкретна дата на същото не се
вижда. След като за периода 2007 год до 2021 год Н. Д. не е посещавал имо
та, пито се е свързвал с ответницата, за нея буди съмнение съществуването на
тази дата, дали същото е заверено на дата и година, която се твърди от
ищцата.
Твърди се, че ищцата не знае нищо относно поддържането на имота, тъй
като се дезинтересирала от него. Не знае кога и на какво е извършван ремонт,
колко пъти и срещу кого е следвало ответницата да опазва имота, нито кога е
сменена секретността на вратите, чрез което е препятствала достъпа до него.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли като
неоснователна и недоказана исковата молба заведена срещу ответницата, че
Й. М. СТ. не е собственик на ½ идеална част от:
10
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XVUI-2018 (осемнадесет римско
тире две хиляди и осемнадесет), кв.147 (сто четирдесет и седем), находящ се в
гр.Септември, ул. „****“ № *((***)), област Пазарджик, по плана на
гр.Септември, одобрен със Заповед 1517/1980 г., който е с площ от 928 кв.м.
(деветстотин и двадесет и осем квадратни метра), който е отреден от ПИ 2018
в кв.147 по плана на гр.Септември, с площ на поземления имот от 965 кв.м.,
като имота участва в УПИ XVIII-2018 с площ от 928 кв.м., при неуредени
регулационни сметки ВЕДНО с построената в него ЕДНОЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с полуподземен етаж със застроена площ
от 60 кв.м. (шестдесет квадратни метра), ВЕДНО с построената в него
ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 17 кв.м.
(седемнадесет квадратни метра) и с всички подобрения и приращения в
имота, при граници и съседи: УПИ XIX-2009, УПИ Ш-2009, УПИ IV-2010,
УПИ XIV-2016, УПИ XVII-2017 и улица ****.
С определението си под № 2210/08.11.2021 г. съдът е дал правна
квалификация на предявения иск. Произнесъл се е по доказателствените
искания на страните. Дал им е указания във връзка с разпределението на
доказателствената тежест.
АДВ. П.: Нямам възражения по доклада и по правната квалификация.
СЪДЪТ по доказателствата счита, че ще следва да се приемат
представените от ищеца и приложени към исковата молба и към
допълнителните му молби писмени доказателства.
Ще следва да се приеме и днес представеното от ответната страна
писмо от РУ – Септември, както и изпратеното от нотариус Таня Дъбова
нотариално дело в заверен препис.
Ще следва да се приеме и писмото на РУ - Септември с входящ номер
от 03.12.2021 г., като съдът намира за основателно искането на
пълномощника на ответницата за изискване на допълнителни данни от
същото полицейско управление относно докладната записка, посочена в т. 2
от писмото им и по-конкретно датата на същата.
Затова и по доказателствата, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от ищеца и приложените към исковата молба и
допълнителните молби писмени доказателства.
11
ПРИЕМА писмо на РУ - Септември до ответницата от 22.10.2021 г.
ПРИЕМА заверен препис на нот. дело № 297/2020 г. по описа на
нотариус Таня Дъбова, както и писмо на РУ – Септември вх.
№23051/03.12.2021г.
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до РУ – Септември и се изискат данни за
уточняване на датата на докладната записка с № СП-РЕГ11371/19.12.2021 г.
посочена в писмото им с рег. № 340000-7714/30.11.2021 г. изпратено в РС
Пазарджик по гр.д. № 2540/2021 г., тъй като видно от отразяването в това
писмо е, че докладната записка е с дата 19.12.2021 г., а писмото е изпратено в
съда на 30.11.2021 г. Затова да уточнят, дали се касае за техническа грешка и
ако е така, коя е датата на посочената докладна записка?
По искането на двете страни за допускане до разпит на трети свидетел
съдът е взел становище в определението си от 08.11.2021 г., като е посочил,
че по тези искания ще се произнесе в хода на производството по делото. Към
настоящият момент не са настъпили нови обстоятелства, не е разпитан нито
един от останалите, допуснати до разпит, четирима свидетели, поради което
към момента не се налага промяна на това определение затова, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
По искането на ответната страна за разпит на трети свидетел, съдът ще
се произнесе в хода на производството по делото, след разпит на останалите
допуснати свидетели и в случай на необходимост от събиране на данни за
обстоятелства от значение за изясняване на делото от фактическа страна.
За събиране на допуснатите по делото доказателства, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 01.03.2022
АДВ. ПАРУШЕВ: На 01-ви март съм на дело в Хасково.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 08.03.2022 г. от 11:00 часа, за
която дата и час ответницата уведомена чрез пълномощникът си адв. П..
Ищцовата страна уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Свидетелите, при довеждане от страните.
12
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 14:27 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
13