Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
60 25.04.2023 г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на дванадесети април две
хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно
дело № 218 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по
жалба на И. Р. Х. и Е. А. Х. – двамата
от гр. Ц. К., срещу Заповед № 211 от 01.09.2022 год. на Кмета на Община Цар
Калоян, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж - жилищна сграда
/по нотариален акт сграда с идентификатор 77308.502.366.2 – гараж и
работилница/, намиращ се в УПИ III-610, кв. 66 по
ПР на гр. Цар Калоян, поземлен имот с
идентификатор 77308.502.366, ул. „Генерал Гурко” № 17, гр. Цар Калоян.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и с целта на закона.
Излагат се подробни доводи в подкрепа на твърдените пороци – адресатите на акта
не били уведомени за започнатото административно производство, констативният акт не бил връчен
на оспорващия И. Х., участвалият в комисията юрисконсулт на община Цар
Калоян не бил орган по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, заповедта не била мотивирана, а по същество посоченият в нея строеж не е
незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от
ЗУТ, като изграден без
съответните строителни книжа. На следващо място се сочи, че заповедта е
издадена в нарушение на чл. 6 от АПК, тъй като е нарушен принципа за
съразмерност. Процесната сграда е
изградена след като при наводнението през 2007 год. в г. Цар Калоян находящата се на същото място сграда е
била увредена с оглед задоволяване на
жилищните нужди на оспорващите. От съда се иска да отмени оспорената заповед,
както и да му присъди сторените по делото разноски.
Ответникът по делото – Кметът на Община Цар Калоян не заявява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
С писмо вх. № 939 от 14.07.2022 год. /л.65/ началникът
на РДНСК – Разград е изпратил по компетентност за извършване на проверка жалба
от Б. С. Д. /л. 67/ за извършване на
проверка на строежи в гр. Цар Калоян, ул. „Генерал Гурко” № 17, обитавани от
оспорващите без да са въведени в експлоатация по законоустановения ред и
евентуално незаконни по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.
Във връзка с така полученото писмо кметът на Община
Цар Калоян издал заповед № 168 от
19.07.2022 год., с която назначил комисия в състав главния архитект на Община
Цар Калоян, ст. специалист по незаконно
строителство при Община Цар Калоян и главния юрисконсулт на общината, която да
извърши проверка на строеж в ПИ с
идентификатор 77308.502.366 сгради № 1 и 2, собственост на Т. И. Р. в гр. Ц. К.,
ул. *** № ** за
законосъобразното им изграждане.
Съгласно констативен протокол от 20.07.2022 год. /л.60/
комисията е извършила проверка на строежи в УПИ III- 610, в кв. 66 с идентификатор 77308.502.366.1 и
77308.502.366.2. Проверката е извършена в присъствието на Е. А. Х. и Ф. С.
Комисията констатирала три строежа: 1.
Строеж представляващ жилищна сграда с идентификатор 77308.502.366.1,
укрепена през 2007 год. с проект за
укрепване след наводнението през 2007 год. от инж. Т. Г. Пред жилищната сграда
е изграден навес – дървена конструкция, покрита с цигли с размер 2,27/9.00 м. и
височина 2,15 метра без необходимите строителни книжа.; 2. Строеж с идентификатор 77308.502.366.2. – има издадено РС № 5 от
16.06.1995 год. за гараж с работилница. Сградата се ползва като жилищна, не по
предназначение. Строежът е с размери 6,97/9,85 м. и височина 2.80 м. и 3. На междусъседската регулационна линия е
установен строеж – гараж без строителни книжа.
Комисията е съставила Констативен акт № 6 от
20.07.2022 год. /л.42/ за проверка на жилищна сграда, находяща се в УПИ № III-610 в кв. 66 по плана на гр. Ц. К., ул. *** № **, собственост на И. Р. Х., изпълнен от И. Р. Х.,
за който не е представен одобрен проект, представено е Разрешение за строеж № 5
от 16.06.1995 год. за гараж и работилница и протокол за откриване на строителна
линия № 3 от 19.06.1995 год. За
проверявания строеж е посочено, че се намира в източната част на УПИ № III-610 в кв. 66 и представлява полумасивна жилищна
сграда с площ от 68,66 кв.м. с размери 9,85/6,97 м. с h =2,80 м. корниз. Сградата е едноетажна, стени –
тухлена зидария – 25 см. Същата е с двускатен покрив – дървен гредоред с цигли
, под – бетон. Строежът не е изграден съобразно издадените разрешения – гараж с
работилница. Комисията е приела, че нарушението се изразява в това, че не са
спазени издадените разрешителни – за гараж и работилница/. Няма строителни
книжа за жилищна сграда. Няма ободрени проекти и разрешение за строеж. Нарушен
е чл. 148 от ЗУТ. В констативният акт не е отбелязано, че е връчен на
оспорващите. Към преписката е приложено известие за доставка /л. 41/ за
изпратена пощенска пратка до оспорващия И. Х., получена от съпругата му Е. Х. на 05.08.2022 год. С констативен
протокол от 22.08.2022 год. , съставен от служители на Община Цар Калоян е
установено, че в законоустановения срок в деловодството на общината не са
постъпили възражения срещу констативен акт № 6 от 20.07.2022 год.
При тези обстоятелства кметът на Община Цар Калоян е
издал Заповед № 211 от 01.09.2022 год., която е предмет на оспорване по
настоящото дело.
От фактическа страна административният орган е
посочил, че строежът представлява полумасивна
жилищна сграда, построена в източната част на УПИ II-610, в кв., 66 върху
68, 65 кв. м., с размери 9,85/6,97 м. с h=2.80 м. корниз. Сградата е
едноетажна, стени- тухлена зидария -25м см.
Двускатен покрив - дървен гредоред покрит е цигли, под - бетон. Строежът е V категория, съгласно чл. 137, ал.1, т. 5
от ЗУТ. Административният орган е приел, че строежът е собственост на оспорващите и е извършен от
оспорващия И. Х. Посочил е, че строежът не е изграден съобразно издадените
разрешения за гараж и работилница. Приел е, че констативният акт е връчен на Е. Х. на 05.08.2022 год., както и че има
издадено Разрешение за строеж № 5 от 16.06.1995 год. за гараж и работилница,
Протокол за откриване на строителна площадка № 3 от 19.06.1995 т., но няма
протокол за строителна линия и ниво.
Административният орган е приел, че установените
нарушения се изразяват в неспазване на издадените разрешителни / за гараж и
работилница; няма строителни книжа за жилищна сграда и няма одобрени проекти и
разрешения за строеж за „жилищна сграда”.
При така приетото от фактическа страна
административният орган е приел, че е
налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗУТ – без
разрешение за строеж и без одобрен инвестиционен проект и съществени отклонения
от разрешение за строеж № 5 от 16.06.1995 год. Заповедта е изпратена за
връчване чрез лицензиран пощенски оператор
на оспорващия И. Х., като пощенската пратка е получена от Т. Р. на
08.09.2022 год.
Жалбата срещу заповедта е депозирана в Община Цар
Калоян на 21.09.2022 год.
В хода на съдебното производство е изслушано
заключение на вещи лица по назначената съдебно-техническа експертиза. Вещото
лице дава заключение, че процесния строеж е от пета категория и е част от
основното застрояване. Същият е засегнат от наводнението през 2007 год., като
са установени пропукани зидове и основи , както и нарушени стени. Основната
конструкция на сградата не е нарушена. Извършените СМР по своя характер
са основен ремонт. Не е налице промяна предназначението на процесния
строеж, като се вземе предвид основните кадастрални данни по Закона за
кадастъра и имотния регистър. Според кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Цар Калоян
предназначението на процесния строеж е за друг вид сграда за обитаване. В
съдебно заседание /протокол л. 131/ вещото лице сочи, че представеното в
административната преписка разрешение за строеж
и други строителни книжа не могат да се отнесат към процесния строеж,
тъй като сградата не отговаря на това, което е разрешено да се построи. По
проект сградата е „Г” образна , а построената сграда е правоъгълна с по-голяма
площ и по-висока от разрешеното 2,2 метра. Вещото лице сочи, че установеното от нея е сграда с кухненски
бокс, дневна, спалня и преддверие. Констатираната сграда не отговаря на нито
един параметър от проекта и разрешението и на това основание
вещото лице е приело, че целият строеж е извършен без наличие на строителни
книжа. Сочи също, че съществуващата
процесна сграда съвпада частично по площ с тази, която е следвало да се
изгради, т.е. че разрешеното строителство с визата за проектиране и дадената
строителна линия частично съвпада с
констатираната на място процесна сграда.
Допълнително назначеното вещо лице геодезист дава
заключение, че в Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-46 от 29.09.2005 год. на
изпълнителния директор на АГКК процесната сграда и поземлен имот с
идентификатор 77308.502.366 са неправилно отразени. По действащия план за имота
са отредени два урегулирани поземлени имота III-610 и IV-610 в кв. 66
по плана на града. Регулацията не е приложена и сградата, за която е издадено
Разрешение за строеж № 5 от 16.06.1995 год. и Протокол за определяне на
строителна линия и ниво № 3 от 19.06.1995 год. не е отразена в кадастралната
карта и кадастралните регистри. За да се даде точен отговор на поставената
задача следвало първо да се извърши поправка на
кадастралната карта. В съдебно
заседание вещото лице инж. Н. Н. посочва, че това, което е описано в протокола
за строителна линия – гараж и
работилница , влиза в контура на съществуващата сграда, но тя е по-широка и
по-голяма.
По делото бяха разпитани като свидетели лицата Т. И. Р.
– *** на оспорващите
и Н. М. Я.
Свидетелят Т. Р. обяснява, че гаража и работилница са
построени, когато бил малък. Няма спомен кога са построени тези сгради.
Ремонтирали трактора в гаража, но кога са построени не знае. До наводнението,
родителите му живеели в основната къща. След наводнението тази къща не можела
да се използва. Наближавала зимата и трябвало някъде да живеят и затова баща му
отишъл в общината и искал някаква помощ като фургон или бунгало, нямало защото имало много пострадали. От общината казали на баща му да се оправя някак си. Тогава нямали и пари. Поправили малко гаража
и работилницата, за да могат да живеят там. Нищо не са пипали, а само го
преустроили за живеене. Покривът не са го пипали и той си е както си е бил от
едно време. Само оправили вътре, за да могат да живеят. От общината знаели, че
влизат да живеят в този гараж и работилница. Баща му – оспорващият, е питал в общината какво може да направи и те
му отговорили, да се оправя. След
наводнението, други строежи не са правени, а и пари нямали. После
свидетелят работил в чужбина, посъбрал малко пари и с годините постепенно
санирал сградата, в която сега той живее със семейството си.
Свидетелят Я. сочи, че познава жалбоподателите- живее на 200
– 300 метра от тях. Гаражът и
работилницата, за които става въпрос по настоящото дело, се ползвали от И. за
работилница- имал техника. Той се занимавал с фермерство и имал земеделска
техника, която ремонтирал в работилницата. През 2007 година станало голямо
наводнение. Пострадали страшно много сгради – жилищни и стопански. Били
съборени от стихията. На И. въпросната сграда - гараж и работилница също пострадали.
На него му идвало от ръка и ги ремонтирал. Другата сграда била много по-голяма,
те нямали пари и затова той си стегнал гаража и работилницата, за да могат да
живеят там. Голямата къща била пострадала много и нямали пари да я ремонтират.
Цялото имущество от къщата било унищожено от реката. Водата го била изнесла.
Той си стегнал работилницата и гаража, за да могат да преживяват на първо
време.
При така установените факти и след като извърши
проверка по чл. 168 от АПК, съдът направи следните правни изводи:
Жалбите като, подадени от надлежни страни, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в срока, предвиден в
чл. 149, ал. 1 от АПК, са процесуално допустими..
Заповедта е издадена от компетентен по материя и място
орган - кмета на Община Цар Калоян,
съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Същата е постановена в предвидената от
закона писмена форма.
Съдът намира, че при постановяването и са допуснати
съществени процесуални нарушения.
На първо място в оспорената заповед е налице
противоречие в посоченото местонахождение на процесния строеж. В третия абзац от мотивите на заповедта е посочено, че
строежът е построен в източната част на УПИ II-610 в кв. 66 , а
в диспозитива на заповедта е посочено, че подлежащия на премахване
строеж се намира в УПИ III-610 в кв. 66 по плана на гр. Цар Калоян. Тази неяснота нарушава изискването за
единство между мотиви и диспозитив на
административния акт.
Едно от материално правните основания въз основа на
които е издадена оспорената заповед е чл. 225, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, според
която строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва при съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4.
Нито в заповедта, нито в констативния протокол, въз основа на който е
издадена тя, са посочени кои конкретни отклонения от посочените в
нормата са установени, както и конкретните фактически обстоятелства, въз основа
на които административният орган е приел, че са налице такива отклонения.
Следователно оспорената заповед се явява немотивирана по отношение на посоченото
в нея правно основание за издаването ѝ.
Следва да се има предвид, че
макар съдът да изследва приложимостта и на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, то доколкото в тази насока липсват фактически основания в
оспорената заповед, е недопустимо съдът да установява за първи път
в съдебното производство наличието или липсата на това основание, както и
доколко това отклонение не попада в хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 5
– т. 8 от ЗУТ.
Тези фактически установявания относно приложимата норма обаче следва да бъдат
направени от самия административен орган в административното производство, като
едва при констатирано от него несъответствие по чл. 154, ал. 2, т. 1,2,3 и 4 от ЗУТ той да обоснове приложимост на съответната норма, нещо което в
настоящия случай не се установява да е
направено от административния орган. Недопустимо е съдът да допълва
фактическите основания за издаване на оспорения акт.
На следващо място е налице противоречие между
фактическите обстоятелства, изложени в оспорената заповед и правното
основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, приложено от административния орган, според което строежът е незаконен,
ако е изграден без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. От една страна
административният орган е приел, че за строежа е издадено Разрешение за строеж № 5 от 16.06.1995 год., и протокол за определяне на строителна линия
и ниво № 3 от 19.06.1995 год. и че не е изграден съобразно издадените
разрешения, а от друга страна е приложил нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Отделен е въпросът, че в разрешението за строеж изрично е посочено, че е
налице одобрен архитектурен проект.
В крайна сметка
не става ясно какво е приел
административният орган – дали строежът е незаконен на основание чл. 225, ал.
2, т. 3 от ЗЕУТ или е незаконен на основание чл. 225, ал. 2,
т. 1 от ЗУТ. Тази неяснота води до невъзможност оспорващите да разберат на
какви точно фактически и правни основания е издадена оспорената заповед и да
осъществят адекватна защита като
представят доказателства за опровергаване на посочените в заповедта фактически
и правни основания за издаването ѝ. Тя в крайна сметка осуетява възможността на съда
да прецени и материалната законосъобразност на оспорения акт, тъй като рамката на правния спор от фактическа и
правна страна е очертана единствено до фактическите обстоятелства, посочени в
оспорената заповед и правилното им подвеждане под съответните материално правни норми от
административния орган. В случая по отношение на посоченото правно основание по
чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ в заповедта няма изложени конкретни фактически
основания, а по отношение на приложената разпоредба на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ , посочените в заповедта и констативния акт факти, изключват нейното прилагане. В този смисъл
са и Решение № 1361 от 3.02.2010 г. по адм. д. № 11200/2009 г., Решение № 11381
от 10.11.2021 г. по адм. д. № 7308/2021 г. и Решение № 9178 от 19.10.2022 г.
адм. д. № 4458/2022 г., II о. и трите на ВАС – второ отделение.
В административния акт е задължително да има пълно, а
не само частично съвпадение между установените факти и нареденото в неговия
диспозитив. Само абсолютното единство между действително осъществилите се факти
и съответното на тях правно основание може да обуслови материална
законосъобразност на административния акт. След като административният орган не е преценил обективно, всестранно и обстойно всички обстоятелства от
значение за случая, се е стигнало до неправилно решение на поставения пред
органа въпрос.
С оглед на тези констатации единственият извод, който
може за направи съда е, че оспорената
заповед е издадена в нарушение на материалния закон.
Наред с това административният орган не e изяснил и не е изложил никакви мотиви относно
преценката за спазване на принципа за съразмерност, установен с чл. 6 от АПК.
Още повече, че в случая се касае до лица засегнати от тежкото наводнение в гр.
Цар Калоян през 2007 год. По делото има доказателства, че сградите в имота на
пострадалия, в т.ч. и на процесната сграда са били повредени от наводнението.
На общинската администрация е било известно още от 2007 год. обстоятелството,
че жилищната сграда на оспорващите е била повредена от наводнението. Според
свидетелските показания именно по тази причина те са приспособили процесната
сграда, която дотогава са ползвали за
гараж и работилница, за живеене. Административният орган не е изследвал
въпроса дали оспорващите са собственици само на процесната сграда и дали тя е единствената, в която могат да
живея. Всички тези факти са от значение за дължимата от административния орган
преценка, която той следва да извърши при издаване на заповедта, съобразно изискванията на принципа за съразмерност по
чл. 6 от АПК. Като не е сторил това административният орган е допуснал
съществено процесуално нарушение , водещо до нарушение и на материалния
закон - конкретно чл. 6 от АПК.
С оглед изхода на делото
искането на оспорващите за присъждане на
сторените по делото разноски, като своевременно направено, е основателно. Същото
е доказано в размер на 925 лв. за оспорващия И. Х. от които 10 лв. държавна
такса, 650 лв. договорено и платено в
брой адвокатско възнаграждение и 235 лв. възнаграждение за вещи лица и за
оспорващата Е. Х. в размер на 645 лв. от които 10 лв. държавна такса, 400 лв.
договорено и платено в брой възнаграждение за адвокат и 235 лв. възнаграждение
за вещи лица.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 211 от 01.09.2022 год. на Кмета на
Община цар Калоян
ОСЪЖДА Община
Цар Калоян да заплати на И. Р. Х.
с ЕГН ********** от гр. Ц. К. разноски
по делото в размер на 925 лв. / деветстотин двадесет и пет лева /.
ОСЪЖДА Община Цар Калоян да заплати на Е. А. Х. с ЕГН ********** от гр. Ц. К. разноски по делото в размер на 645 лв. /
шестстотин четиридесет и пет лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд чрез Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия:
/п/