Р Е Ш Е Н И Е
№43/24.1.2020г.
гр.
Пазарджик, 24.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на десети януари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 1314 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.211 от ЗМВР, вр.чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано по жалба на П.К.Б. с
ЕГН ********** ***, подадена чрез пълномощника адвокат В.П., съдебен адрес ***,
против Заповед № 312з-2969 от 21.10.2019 г. на Директора на ОД на МВР
Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от шест месеца.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед.
Оспорва се извършването на нарушението. Твърдят се съществени нарушения на
административно производствените правила във връзка с издаването ѝ в
нарушение на целта на закона. Сочат се следните пороци: изтекъл двумесечен срок
по чл.195, ал.1 от ЗМВР, неспазени в цялост изисквания на чл.210, ал.1 от ЗМВР
и липса на мотиви за определяне вида и размера на наказанието по смисъла на
чл.206, ал.2 от ЗМВР. Моли се за отмяна на заповедта и присъждане на деловодни
разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалният му представител поддържат
жалбата. Постъпила е и писмена защита от пълномощника на жалбоподателя.
В съдебно
заседание и в писмени бележки процесуалният представител на ответника оспорва
жалбата като неоснователна, сочейки, че заповедта е издадена от компетентен
орган, при спазване на процесуалните правила, същата е мотивирана, а нарушението
е доказано. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Пазарджик, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните
по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установена следната фактическата обстановка по спора:
По
време на нарушението и при връчване на оспорената заповед жалбоподателят е
заемал длъжността младши автоконтрольор I степен в група „Контрол на пътното
движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик. С оспорената Заповед № 312з-2969
от 21.10.2019 г. на Директора на ОД на МВР Пазарджик, на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца на
основание чл.204, т.3, вр. чл.200, ал.1, т.1 ЗМВР за нарушение на чл.194, ал.2,
т.1 ЗМВР, вр. чл.80, ал.1 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за
реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение. Като фактически обстоятелства по нарушението е посочено, че „за
времето от 14.12 часа до 14.45 часа и от 14.46 часа до 15.00 часа на 12.05.2019
г. не е изпълнявал основната си задача да извършва контрол на пътното движение,
а именно стои на предната дясна седалка на лек автомобил К.. „С..“ с рег. № ….със
затворени очи и с поставена фуражка със символ на МВР върху лицето - състояние
което не позволява на служителя да изпълнява задълженията си, за които е
назначен в наряд“. В заповедта е посочено, че с деянието си П.К.Б. е нарушил
чл.80, ал.1 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение,
съгласно която разпоредба: „Основна задача на служителя, осъществяващ дейност
по пътен контрол, е да следи за спазването на правилата за движението,
сигурността и безопасността на движението по пътищата, предотвратяването на
нарушенията и осигуряването на обществения ред“, което е нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. В съдържанието на заповедта
органът е посочил, че се е запознал с всички материали по случая и изготвената справка
от назначената със заповед комисия в качеството на дисциплинарно разследващ
орган, оценил е събраните доказателства, взел е предвид тежестта на нарушението
и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено,
формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на
служба, обективирани в кадрова справка и е приел писмените обяснения на
служителя. При приемане от дисциплинарно наказващия орган на изготвената
кадрова справка на служителя е установено, че в срока на наложеното му със
заповед № 312з-1164/11.04.2019 г. дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ Б. е извършил друго дисциплинарно нарушение, предмет на
настоящото производство, за което също се предвижда наказание „писмено
предупреждение“, поради което дисциплинарно наказващият орган е наложил по-тежкото предвидено в чл.200, ал.1, т. 1 от ЗМВР дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, в минималния
предвиден за това срок. Заповедта е връчена на служителя на 01.11.2019 г., а
жалбата по делото е подадена чрез органа на 11.11.2019 г.
От
материалите по дисциплинарната преписка е видно следното:
От
Дирекция „Вътрешна сигурност“ е постъпило писмо с рег. № 7855р-4868/27.05.2019 г.
в ОД на МВР Пазарджик, в което се съдържат данни за неизпълнение на служебните
задължения на държавни служители, назначени в наряд със служебен автомобил К..
„С.“ с рег. №... Данните се съдържат в поддиректория СВ1624КК/2019/05.12.
Файлът съдържащ 45 клипа не е изпратен на ОД на МВР Пазарджик с постъпилото
писмо. С цел проверка на постъпилите данни, директорът на ОД на МВР Пазарджик със
заповед № 312з-1828/14.06.2019 г. е възложил
на комисия в състав: председател - старши инспектор А. В. Ш. - началник на
група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик и
членове - инспектор А. А. Т. - полицейски инспектор IV степен в група „Контрол
на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна
полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик и инспектор Г.
Д. Б. - полицейски инспектор IV стенен в група „Контрол на пътното движение по
главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, да извърши проверка на
постъпилите данни за точно изясняване на евентуално извършено дисциплинарно
нарушение и установяване самоличността на служителите, които са го извършили. Срокът
за приключване на проверката и предоставяне от резултати от нея на ДНА е определен
до 24.07.2019 г. Въз основа на постъпило предложение от председателя на
комисията срокът на проверката е удължен със заповед на директора на ОД на МВР
Пазарджик до 23.08.2019 г. За
резултатите от извършената проверка в срок до 23.08.2019 г. е докладвано с
писмена справка с рег. № 1006р-9172/21.08.2019 г., съгл. чл.18, ал.1 от
Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,
събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и
дисциплинарната практика в МВР. В справката е посочено, че след като комисията
е прегледала видеофайловете, събрала е съответните писмени доказателства
(посочени по опис в справката) и е снела обяснения от служителите И. И. и П.Б.,
назначени в наряда за процесната дата, е установила, че служителят П.Б. за
времето от 14.12 часа до 14.45 часа и от 14.46 часа до 15.00 часа на 12.05.2019
г. не е изпълнявал основната си задача да извършва контрол на пътното движение,
а именно стоял на предната дясна седалка на лек автомобил К. „С.“ с рег. № …със
затворени очи и с поставена фуражка със символ на МВР върху лицето - състояние
което не позволява на служителя да изпълнява задълженията си, за които е
назначен в наряд, с което е нарушил чл.80, ал.1 от Инструкция № 8121з-749 от 20
октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по
контрол на пътното движение.
Справката е приета на 22.08.2019 г. с резолюция на директора, ведно с
предложеното от комисията. На 17.10.2019 г. членовете от комисията са запознали
държавния служител П.Б. със справка рег. № 1006р-9172/21.08.2019 г. и с
материалите по образуваната дисциплинарна проверка. На служителя са му
разяснени и правата, че в срок 24 часа, след запознаването с обобщената справка
има право да даде допълнителни обяснения или възражения, адресирани до
директора на ОД на МВР Пазарджик, в качеството му на дисциплинарно наказваш
орган, което писмено е документирано от страна на служителя върху справката с
положена дата и подпис. На основание чл.27 от Инструкцията директорът, в
качеството на ДНО е приел писмените обяснения на 21.10.2019 г. представени в
хода на извършената проверка, преди налагане на дисциплинарното наказание с
атакуваната заповед.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва по безспорен начин от приетите
доказателства по делото.
С
оглед така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата
за допустима като подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по
чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР, пред компетентния за
разглеждането ѝ съд в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
В
резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че
заповедта е издадена от оправомощен орган в пределите на неговата законова
компетентност по място, време и степен. Наложеното дисциплинарно наказание е по
чл.204, т.3, вр. чл.200, ал.1, т.1 ЗМВР за нарушение на чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР
във вр. с чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, поради което компетентен орган по см. на
чл.204, т.3 от закона е ръководител на структура по чл.37 от закона. Съгласно
чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР основна структура на министерството са областните
дирекции. Издателят на заповедта е ръководител на такава дирекция. Наказанието
е по отношение на служител на длъжност „младши автоконтрольор”, която е младши
изпълнителска длъжност съгласно раздел „Б.Държавни служители със средно
образование”, Приложение № 2 от Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден
със заповед № 8121з-140 от 24 януари 2017 г., издадена от министъра на
вътрешните работи, обн. ДВ. бр.13 от 7 февруари 2017 г., в сила от 01.02.2017
г.. Страните не спорят относно компетентността.
Заповедта
е издадена при спазване на установената за нея писмена форма съгласно чл.210,
ал.1 от ЗМВР. Заповедта съдържа задължителните реквизити относно имената на
извършителя, мястото и времето, при които е извършено деянието, обстоятелствата
по нарушението, нарушеното нормативно правило от чл.80, ал.1 от Инструкция №
8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение, вида на наказанието, срокът на
оспорване и реда за това. Налице е описание на конкретните доказателства и
установените от тях факти по случая, същите са подробно описани и коментирани,
включително и дадените от служителя обяснения, в които той не отрича, че
шапката му е била поставена на лицето, тъй като очите му остарявали и слънцето
му пречило, но твърди, че това по никакъв начин не му е попречило да изпълнява
служебните си задължения в процесния период. Жалбоподателят е запознат със
съдържанието на документите по водената проверка преди налагане на
дисциплинарното наказание, видно от положения саморъчно текст под справката от
17.10.2019 г. В жалбата изрично се сочи, че служителят е дал писмени обяснения
по случая, но не е изслушан лично от ДНО.
В
съдържанието на заповедта деянието е описано със съставомерните за
отговорността фактически и правни основания, свързани с нарушение на чл.80,
ал.1 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията
за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Това правило
задължава държавният служител, осъществяващ дейност по пътен контрол, да следи за спазването на правилата за
движението, сигурността и безопасността на движението по пътищата,
предотвратяването на нарушенията и осигуряването на обществения ред. От събраните
по делото доказателства е видно, че служителят е нарушил тази норма. В тази
насока са не само описаните констатации в справката при прегледа на
видеофайловете, но и дадените обяснения от служителя, в които той не отрича, че
шапката му е била поставена на лицето в този период. Очевидно е, че по този
начин няма как жалбоподателят реално да е изпълнявал задълженията си в
процесния период да следи за спазването на правилата за движението, сигурността
и безопасността на движението по пътищата, предотвратяването на нарушенията и
осигуряването на обществения ред, независимо дали е бил заспал, със затворени
очи или само с поставена върху тях шапка. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че това не е нарушило служебните му задължения, тъй като по
същото време работила автоматизирана система за контрол, а и неговият колега е следял
движението. Никъде в инструкцията не е предвидено отпадане на горепосочените
задължения на даден служител, само защото в същото време работи и
автоматизирана система за контрол. Последната регистрира нарушения по ЗДвП,
които не обхващат всички възможни такива по спазване на правилата за движението,
за които следва лично служителят да следи, още по-малко подобна система може
сама по себе си да осигури „сигурността и безопасността на движението по
пътищата, предотвратяването на нарушенията и осигуряването на обществения ред“.
Тези задължения за всеки отделен служител не отпадат и заради това, че с него в
автопатрула има друг служител, който ги осъществява. Макар и съдът да не дължи
отговор на въпроса на процесуалния представител на жалбоподателя защо не е
наказан и другият служител в автопатрула – И.., то именно това е отговорът –
защото е установено, че последният е наблюдавал движението по АМ „Тракия“ в
процесния период. Що се касае до твърденията на жалбоподателя (потвърдени от
него лично и в съдебно заседание), че е сложил шапката на лицето върху очите
си, защото слънцето му е пречило, то последното не само не го освобождава от
задълженията му, но дори и не отговаря на обективната истина. Самият
жалбоподател потвърди установеното с писмените доказателства по дисциплинарна преписка,
че служебният автомобил е бил паркиран на паркинга на бензиностанция „Лукойл“
на АМ „Тракия“ с предницата в посока на движението към гр. Пловдив. АМ „Тракия“
е ориентирана най-общо казано в посока запад-изток, като при така посоченото
разположение на служебния автомобил, той е бил с предница, сочеща на изток.
Процесният период на неизпълнение на задълженията обхваща времето от 14.12 часа
до 14.45 часа и от 14.46 часа до 15.00 часа на 12.05.2019 г. По това време на
деня слънцето свети от югозапад – запад, а не от изток и няма как да свети
директно в очите на жалбоподателя, който е бил седнал на предната седалка на
автомобила с лице на изток. И още нещо – ако жалбоподателят счита, че
физическите му възможности (отслабване на очите) му пречат да изпълнява
задълженията си по осъществяване дейност по пътен контрол, то следва да
предприеме действия в тази насока, след като не може адекватно да ги изпълнява.
Жалбоподателят
неправилно свързва нарушението, за което е наказан, с неуплътняване на
работното време. От описанието в заповедта е видно, че нарушението е за
неспазване на чл.80, ал.1 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за
реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение. Това правило задължава държавният служител, осъществяващ дейност по
пътен контрол, да следи за спазването на
правилата за движението, сигурността и безопасността на движението по пътищата,
предотвратяването на нарушенията и осигуряването на обществения ред, т.е. не се
твърди в заповедта неуплътняване на работното време, а и доводите за защита в
тази насока в жалбата отново касаят работещата по същото време автоматизирана
система за контрол, чиято работа вече се посочи по-горе не изключва посочените
задължения на самия служител, които той лично следва да извършва. Абсолютно
неправилно е схващането, че работата на автоматизирана система за контрол по
същото време не налага полицейските служители например да излизат от служебния
автомобил или да спират лица за други проверки.
Неоснователно е и твърдението, че
в заповедта липсват мотиви за определеното по вид и размер наказание. В
съдържанието на заповедта органът е спазил правилото на чл.206, ал.2 от ЗМВР, посочил
е, че се е запознал с всички материали по случая и изготвената справка от
назначената със заповед комисия с рег. № № 312з-182S/14.06.2019 г., оценил е
всички изложени доказателства и обстоятелствата при които е извършено
нарушението, посочил е точно по какъв начин служителят не изпълнява служебните
си задълженията, за които е назначен в наряд; взел е предвид тежестта на
нарушенията и настъпилите от тях последици - не осъществен пътен контрол и
контрол по спазване на правилата за движение по пътищата, сигурността и
безопасността на движението по пътищата, предотвратяване на нарушенията и
осигуряването на обществения ред; формата на вина - несъответствие между правно
дължимото и фактическото положение; приел е писмените обяснения на служителя и
е взел предвид цялостното поведение на държавния служител по време на службата,
обективирано в кадрова справка от 18.10.2019 г., от която е видно, че
служителят е назначен на служба в МВР считано от 15.03.2005, награждаван е
четири пъти с писмена похвала и има наложени две наказания „писмено
предупреждение“, както е и посочил обстоятелства защо настоящото деяние е
извършено в срока на предходно наказание, т.е. така изложеното в достатъчна
степен покрива изискванията за мотивиране на наказанието – неговия вид и
размер. По отношение на размера пък е видно, че е наложено наказанието в
неговия минимален такъв, така че по никакъв начин не е останало неясно на
служителя защо му се налага подобно по размер наказание.
Налице
е спазване на административнопроизводствените правила при издаване на
заповедта.
Дисциплинарното
производство е започнало със заповед. Спазени са императивните правила на
чл.207, ал.1-12 от ЗМВР за сформиране на ДРО, който е извършил нужните
процесуални действия по разследване на дисциплинарното нарушение. По делото
липсват доказателства за заинтересованост на членовете на органа. В рамките на
своите правомощия ДРО е предприел множество действия по разследване на спорните
обстоятелства, приобщил е всички писмени доказателства от проверката,
прегледани са всички видеофайлове, снети са обяснения от нарушителя и съпричастните към случая служители и е
изложил собствен анализ на установените фактически обстоятелства, дал е
преценка на всички релевантни за отговорността факти, включително е взел
предвид данните от служебното досие на жалбоподателя. За резултатите от
проверката ДРО е изготвил обобщена справка, с която служителят е запознат и е
изготвено становището до ДНО. По време на производството органът е спазил
процесуалните права на нарушителя да се запознае с материалите по разследването
и да даде обяснения и възражения. Спазена е и процедурата по чл.206, ал.1 от ЗМВР. Служителят е дал писмено обяснение срещу нарушението, което не отрича в
жалбата, но твърди, че не е изслушан лично. Подобно твърдение не намира опора в
закона, където е посочено, че ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения,
като всяко едно от тези действия само по себе си води до законосъобразност на
процедурата.
Дисциплинарното
наказание е наложено в сроковете по чл.195, ал.2 от ЗМВР. По смисъла на чл.196,
ал.1 и ал.2 от ЗМВР нарушението е установено от органа с постъпване на
материалите от дисциплинарното производство пред него, което ще рече на
21.08.2019 г., когато ДНО се е запознал с обобщената справка и становището на
ДРО. Оспорената заповед е издадена на 21.10.2019 г. Спазен е и едногодишния
срок от извършване на нарушението. Крайно неправилно и неоснователно е
възражението на жалбоподателя за изтекъл двумесечен срок по чл.195, ал.1 ЗМВР.
На първо място се твърди, че органът се
е запознал с всички обстоятелства по случая още в полученото писмо от Дирекция
„Вътрешна сигурност“, постъпило с рег. № 7855р-4868/27.05.2019 г. в ОД на МВР
Пазарджик. На следващо място пък се твърди в писмените бележки, че ДНО е узнал
за резултатите от проверката на 21.08.2019 г., но е издал заповедта на
21.10.2019 г., поради което били изтекли „два месеца и един ден, тъй като месец
август има 31 дни, а октомври 30 дни“. По смисъла на чл.207, ал.1 от ЗМВР
производството се счита за образувано с издаването на писмената заповед за това
– в случая на 14.06.2019 г. Нормата на чл.196, ал.2 от ЗМВР изисква
материалите, с които органът ще се запознава да са събрани в редовно проведено
дисциплинарно производство. С оглед заповедта за удължаване на срока,
проведеното е редовно такова. Едва към 21.08.2019 г. директорът на ОД на МВР
Пазарджик в качеството му на ДНО е разполагал с всички данни и доказателства
относно извършеното от Б. нарушение. Именно към тази дата органът е разполагал
с цялата дисциплинарна преписка, след който момент същият е имал възможност да
прецени доказателствата и да установи фактите относно дисциплинарното
нарушение, извършителя и всички обстоятелства от значение за налагане на дисциплинарното
наказание. В тази насока са множество решения на 5-членни състави на ВАС - Решение
№ 12681/26.11.2015 г. по адм. д. № 5935/2015 г., Решение № 11737/06.11.2015 г.
по адм .д. № 10488/2015 г., Решение № 6748/09.06.2015 г. по адм. д. №1844/2015 г.,
Решение № 11952/09.10.2014 г. по адм. д. № 9541/2014 г., Решение № 9799/11.07.2014
г. по адм. д. № 5270/2014 г., Решение № 1722/06.02.2014 г. по адм. д. № 16509/2013
г.
В тази връзка всякакви спекулации
дали ДНО е знаел преди 21.08.2019 г. за нарушението и нарушителя са безпочвени
и не намират опора в закона. Съгласно Решение № 12187 от 10.09.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 8453/2018 г., V о., докладчик председателят З. Ш.: „Разпоредбата
на чл. 196, ал.
2 от ЗМВР създава фикция по повод момента на откриване на
дисциплинарното нарушение, като се приема този на постъпването на материалите
от дисциплинарното производство при дисциплинарнонаказващия орган. Тя не
установява презумпция, поради което не е възможно да бъде опровергана дори и с
несъмнени доказателства, че в по-ранен момент дисциплинарно наказващият орган е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.“ В тази насока
е и Решение № 4217 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5663/2018 г., V о., докладчик
председателят Д. Ч.: „Правната норма на чл.196, ал. 2
от ЗМВР по своето съдържание установява фикция, а не презумция,
поради което не е възможно да бъде опровергана дори и с несъмнени
доказателства, че в по-ранен момент дисциплинарно наказващият орган е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя.“ Проверката, разпоредена
на 14.06.2019 г. и приключила с предложението от 21.08.2019 г. следва да бъде
разглеждана като такава по чл. 205, ал.
2 от ЗМВР, материалите от нея не е възможно да бъдат възприемани
като материали от дисциплинарно производство по смисъла на чл. 196, ал.
2 от ЗМВР, за да повлияят при преценката относно спазването на
сроковете по чл. 195 от ЗМВР.
Що се отнася до твърдението, че
заповедта е издадена след 2 месеца и
един ден, то в случая се касае за начина на броене на срока. АПК няма специални
правила за това, като на основание чл.144 от АПК се прилагат правилата по чл.60
от ГПК. Съгласно ал.3 на посочения текст от ГПК: „Срокът, който се брои на
месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец
няма съответно число, срокът изтича в последния му ден“, т.е. категорично
издадената заповед на 21.10.2019 г. е издадена в срок, тъй като чл.195, ал.1 ЗМВР говори за срок „два месеца“, който е започнал да тече на 21.08.2019 г. и
изтича на 21.10.2019 г. включително.
Начинът, по който процесуалният представител брои срокa е непознат на настоящия състав
на съда и не намира опора в нито един български закон.
На
следващо място събраните доказателства в дисциплинарното производство са
валидни и допустими. Според трайно утвърдената практика на ВАС разпоредбата на
чл.206, ал.3 от ЗМВР е препращаща и допуска обективната истина да бъде
установена с всички начини и средства, допустими от закон. Този текст
кореспондира с общата норма на чл.39, ал.1 от АПК, която предвижда, че фактите
и обстоятелствата се установяват с всички средства, които не са забранени със
закон и които са събрани по реда, предвиден в кодекса или в специалните закони.
В конкретния случай всички доказателства, между които са писмените и
обясненията на жалбоподателя, са събрани по законов ред, включително и записите
от служебните камери, за които съдебната практика трайна се ориентира в
последните години в насока, че са годно доказателствено средство, ако се касае
за записи от камери, поставени на съответното място по предвидения законов ред.
Безспорно такива са камерите, с които са оборудвани служебните полицейски
автомобили. Приложение намира и нормата на чл.171, ал.1 от АПК, съгласно която
доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган,
имат сила и пред съда. Това означава, че съдът може и е длъжен въз основа на
събраните и приобщени доказателства да прави изводи за фактите по спора. В тази
насока отново са налице множество решения на ВАС - Решение № 14347/01.12.2014 г.
по адм. д. № 911/2014 г., Решение № 4741/07.04.2014 г. по адм. д. № 8064/2013
г., Решение № 3238/07.03.2014 г. по адм. д. № 1371/2013 г., Решение № 968/24.01.2014
г. по адм. д. № 3969/2013 г., Решение № 526/15.01.2014 г. по адм. д. № 1354/2013
г., Решение № 16443/10.12.2013 г. по адм. д. № 1336/2013 г., Решение № 15758/28.11.2013
г. по адм. д. № 1369/2013 г., Решение № 6114/07.05.2013 г. по адм. д. № 8585/2012
г.
С
оглед изложените дотук мотиви, съдът намира, че заповедта е съответна на
материалния закон и не са налице процесуални нарушения при издаването ѝ,
поради което ще следва да се отхвърли оспорването.
С оглед
изхода на спора претенцията на жалбоподателя за заплащане на деловодни разноски
е неоснователна.
На
основание чл.143, ал.4 от АПК във вр. с ТР № 3/13.05.2010 г. на ВАС по т.д. № 5/2009г.
и чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения жалбоподателят дължи заплащане на ОД на МВР
Пазарджик юрисконсултско възнаграждение
в размер на 400 лв. с оглед направеното искане от страна на процесуалния
представител на ответника по жалбата.
На основание чл.211, изр. последно ЗМВР решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни
наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 ЗМВР не подлежи на касационно
оспорване.
С
оглед горното и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, във вр. с чл.211
от ЗМВР, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването в жалбата на П.К.Б.
с ЕГН ********** *** против Заповед № 312з-2969 от 21.10.2019 г. на Директора
на ОД на МВР Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА
П.К.Б. с ЕГН **********
***
да заплати на ОД на
МВР Пазарджик
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 400 (четиристотин) лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ:/П/