Р Е Ш Е Н И
Е
№ 168
гр. Велико Търново, 14.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. Велико Търново, в тричленен състав, в публично заседание на двадесет
и шести юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при
секретаря М.Н.............................................................................
с
участието на прокурора от ВТОП - ДОНКА
МАЧЕВА разгледа докладваното от съдия Дабкова
адм.дело № 217/2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 185 от Административно
процесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.191 от същия кодекс.
Делото е
образувано по протест на С.И. - прокурор при
Окръжна прокуратура Велико Търново.
Протестирана е отчасти Наредба за определяне размера
на местните данъци на територията на Община Елена, приета с Решение № 28 по Протокол № 5/19.02.2008г.
на Общински съвет Елена, наричана за краткост Наредбата. Със съображения за
материална незаконосъобразност се атакуват два конкретни текста. Това са
нормите на чл.15 и чл.49, ал.1, т.4 от Наредбата. Поради противоречието им с
нормативни актове от по-висок ранг - Закон за местните данъци и такси се иска
от съда да ги отмени. С Допълнение към протеста се уточнява същият да се счита
предявен срещу чл.49, ал.1, т.4 от Наредбата, но само досежно т.12 и т.13 на
Приложение №4 към Глава 2, Раздел 5 от ЗМДТ.
В открито съдебно заседание прокурорът, подал протеста
не се явява.
Ответната страна – Общински съвет гр. Елена не изпраща
представител. Ангажирала е писмено становище – отговор на протеста. Моли същият
да бъде отхвърлен от съда.
Представителят на ВТОП моли да бъде уважен протеста по
изложените в него съображения. Претендира за възстановяване на сторените за
обнародване на оспорването разноски.
За оспорването е извършено обявление в ДВ бр. 48/26.05.2020
г. и е съобщено по реда на чл.181, ал.1
и 2 от АПК, във вр.с чл.188 от АПК.
Копие от съобщението е поставено на определеното за целта място в АдмСВТ и е публикувано
на интернет страницата на ВАС. В резултат няма присъединили се към оспорването
лица, нито такива встъпили редом с АО като страни при условията, по реда и в
срока по чл.189, ал.2 от АПК.
От ответника е постъпила административната преписка с изх.
№ РД.01.06-2-(3)/20.03.2020г.
Въпреки указанията на съда към вх. № 1687/02.06.2020г. в АСВТ не са представени
доказателства за публикуване на проекта на Наредбата на интернет страницата на
общината.
Великотърновският административен съд, в настоящия тричленен
състав, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, след
проверка на оспорения нормативен административен акт, приема за установено
следното:
Предмет на оспорването е визираната Наредба на
Общински съвет Елена, в посочената част. Същата е подзаконов нормативен административен
акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа административно правни
норми, които се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и има
многократно правно действие. Наредбата подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 185 от АПК.
Оспорване пред съд на подзаконов нормативен акт е
регламентирано в Дял трети, Глава Х, Раздел ІІІ - чл. 185 - 194 от АПК. Упражняването на това
процесуално право, съгласно чл. 187 ал. 1 от АПК, не е обвързано с преклузивен
срок.
С разпоредбата на чл.186 от АПК законодателят е
посочил субектите, които имат право да оспорват подзаконови нормативни актове.
Това са гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни
интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той
поражда задължения. Такова право е признато и на прокурора, който на основание
чл.186 ал.2 от АПК може винаги да подаде протест срещу акта, тъй като по
презумпция всеки незаконен нормативен акт нарушава обществения интерес.
Разпоредбата на чл.16 ал.1 т.1 от АПК вменява на прокурорът да следи за
спазване на законността в административния процес, като предприема действия за
отмяна на незаконосъобразни административни актове.
Протестът е процесуално допустим. Служебната проверка не установи оспорените разпоредби да
са отменени или изменени след подаване на протеста от Общинския съвет, нито с
влязло в сила съдебно решение, което има действие по отношение на всички.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 2 от АПК въвежда правило
за еднократност на оспорването на подзаконов нормативен акт по отношение на конкретен
текст. В случая, по отношение на процесните текстове от Наредбата не са налице
отрицателните процесуални предпоставки по чл. 187, ал. 2 от АПК.
Съобразно разпоредбата
на чл.191, вр. с чл.133,ал.1, пр.първо от АПК, делото е родово и местно
подсъдно на настоящия съд, който заседава и след съвещание се произнесе в
настоящия тричленен състав.
Разгледан по същество протестът е ОСНОВАТЕЛЕН при
следните съображения по фактите и правото:
Видно от административната преписка, производството по
действащата Наредба за определянето размера на местните данъци на територията
на Община Елена е започнало по предложение на кмета на общината от 07.02.2008г.
към което е приложен проект на наредбата. В АП няма данни да е спазено
изискването на чл.26, ал.2 от ЗНА в редакцията на ДВ, бр. 46 от 2007 г./ при
зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.
Проектът е внесен за обсъждане и приемане от Общински съвет – Елена на 08.02.2008г.
Проектът е разгледан от ПК на ОбС и е
внесен на заседание на 19.02.2008г. С Решение № 28 по Протокол № 5/19.02.2008
г. на Общински съвет – Елена, с 16 гласа “за”, без “против” и “въздържал се”, е
приета Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на
Община Елена.
Впоследствие
текстът на Наредбата многократно е изменян и допълван. Така оспорената
разпоредба на чл.15 от Наредбата в актуалната й редакция е претърпял последно
изменение с Решение № 21/19.12.2019г., а този на чл.49, ал.1, т.4 не е променян.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими
писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения от
закона ред.
При така установената фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
В Раздела III на Глава десета от АПК не са посочени
основанията за оспорване на подзаконовите нормативни актове. Ето защо по силата
на препращащата разпоредба на чл.196 от АПК приложими са основанията за
оспорване на индивидуалните административни актове, по чл.146 от АПК, при
отчитане на спецификите, свързани с производството по издаването на подзаконов
нормативен административен акт/ПЗНА/ и правната им характеристика.
Предметът на съдебен контрол в производството по
оспорване на подзаконов административен акт, съгласно разпоредбите на чл.146,
т. 1 – 5 от АПК са: компетентност на издателя на акта; спазване на изискванията
за форма и на административно-производствените правила при издаването на акт;
съответствието на материално-правните разпоредби с релевантните нормативни
разпоредби от по-висок ранг и с целта на закона.
С нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 196 от АПК съдът е задължен да
обсъди не само основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения текст от Наредбата на всички основания, предвидени по чл. 146 от АПК.
Воден от така определения предмет на производството съдът съобрази следното:
Съгласно правилото на чл. 192а от АПК /нов – ДВ, бр.
77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. / компетентността на органа за издаване
на подзаконовия нормативен акт се преценява към момента на издаването му, а
съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява
към момента на постановяване на съдебното решение.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове
/ЗНА/ наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или други
подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а според чл. 8 от ЗНА
всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно
нормативните актове от по-висока степен, неуредени с тях обществени отношения с
местно значение. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76,
ал. 3 от АПК. Като компетентни да издават нормативни /подзаконови/
административни актове разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от АПК сочи изрично овластените
от Конституцията или закон органи, в какъвто смисъл е и по-общата разпоредба,
доколкото се отнася до всички нормативни актове, на чл. 2, ал. 1 от ЗНА.
Като колективен орган на местното самоуправление по
смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА, общинският съвет е овластен да издава
нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока
степен, обществени отношения с местно значение. В чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА са
изброени правомощията му, а съгласно ал. 2 на чл. 21 от ЗМСМА в изпълнение на
правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби,
инструкции, решения, декларации и обръщения.
Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Елена е приета с Решение № 28 от 19.02.2008г. на Общински
съвет Елена, на основание чл. 1, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси
/ЗМДТ/. Според чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА в изпълнение на правомощията си по ал. 1
общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и
обръщения. Чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ гласи, че общинският съвет определя с наредба
размера на данъците по ал. 1 при условията, по реда и в границите, определени с
този закон.
Анализът на посочените по-горе разпоредби сочи, че
общинският съвет е компетентният орган да приема наредби от местно значение, и
в частност да приеме наредба, с която да определи размера на данъците по ал. 1
на чл. 1 от ЗМДТ при условията, по реда и в границите, определени със ЗМДТ, по
силата на законовата делегация по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ, каквато е Наредбата, текстове
от която са оспорени с процесния протест. От направения по-горе преглед на
нормативната уредба следва изводът, че нормотворческите правомощия на общинския
съвет произтичат от закона и се ограничават до предмета, посочен в чл. 1, ал. 2
от ЗМДТ.
Наредбата представлява подзаконов нормативен акт по
смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК. Уредените обществени отношения по предметен
обхват в процесната Наредба попадат в сферата на местно самоуправление, т.к. не
са регулирани от НА с по-висока степен.
Установи се при съдебната проверка, че Наредбата е
приета от колективен орган на местно
самоуправление, който е заседавал в законен състав при наличие на кворум и е
взел решение с необходимото мнозинство. Предвид изложеното съдът прие оспорения
акт на Общински съвет да е постановен от надлежен орган, в кръга на неговата
компетентност по чл.8 от ЗНА, във връзка с делегацията на чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ.
Спазена е
изискуемата от закона специална писмена форма. Съобразени са изискванията на
чл. 75, ал. 3 и ал. 4 от АПК - посочен е видът на акта, който се приема,
органът, който го е приел, главният му предмет. Посочено е правното основание
за приемане - чл.1, ал.2 от ЗМДТ. Спазена е
структурата, формата и обозначение на съдържанието, съгласно изискванията на
ЗНА. Актът съдържа всички съществени реквизити, липсата на които би се отразила
на неговата валидност. Не е спорно по
делото, че Наредбата е приета с решение
от ответния орган, взето на редовно проведено заседание на общинския съвет, при
наличие на кворум и мнозинство повече от половината от общия брой на общинските
съветници.
Независимо от изложеното, съдебният състав намира, че
са допуснати нарушения на процедурата по внасяне на предложението за Наредбата,
нейното обсъждане, гласуване и приемане, които са съществени, тъй като се
отразяват на правото на гражданите на участие в производството и съдържанието
на нормативния акт. Въпреки дадените изрични указания за попълване на
административната преписка в съда не постъпиха доказателства за публикуване на
проекта ан Наредбата на страницата на общината, заедно с мотивите, което да
даде възможност на заинтересованите лица да представят предложения и становища
по поректа в 14 дневен срок, така както изисква нормата на чл.26, ал.2 от
ЗНА/ДВ бр.46 от 2007г./. Това е израз и гаранция на
основни принципи на административния процес като откритост, достъпност,
публичност и прозрачност. Законодателят е придал важно значение на
предварителното разгласяване и обсъждане.
Следва
да се обърне внимание и на факта, че няма доказателства проектът на Наредбата
да е бил придружен от мотиви, както изисква чл. 28 от ЗНА в относимата
редакция. Законопроектът /в случая проектът на Наредбата/ да се изготвя
съобразно този закон и указа за неговото прилагане, като се придружава от
мотиви. Съдът намира тази норма за общо приложима не само по отношение на
законите, а и на подзаконовите нормативни актове. ЗНА придава изключително
значение на мотивирането на предложението за приемане на нормативни актове,
както и на нормативните административни актове. Това е съществено изискване,
залегнало в основите на административните производства въобще. Пълната липса на
мотиви към внесеното предложението за проект на Наредба препятства възможността
на заинтересованите лица да направят предложения и да изложат становища преди
приемането му. Процедурата, касаеща приемането на подзаконов нормативен акт е
регламентирана императивно в защита на публичния интерес, като нарушаването й
винаги е съществено. Мотивите безспорно имат съществено значение, обезпечават и
гарантират ефективността на етапа на обсъждане. Мотивите на проекта на нормативен акт, които след издаването му стават
мотиви на самия акт и са важен източник за тълкуване на акта.
Вярно е, че в случая от приемането на Наредбата
е изминал относително дълъг период от време, но липсата на доказателства за
обявяването и обсъждането на проекта й не може да бъде обяснено с това
обстоятелство. Съгласно от чл. 23 от Указа за прилагане на ЗНА, за всеки проект
за нормативен акт се образува досие. На Общински съвет – Елена е вменено
съхраняване на пълно досие, като или това задължение в случая не е изпълнено,
или досието съдържа единствено представените пред съда документи. Няма дори
данни дали оспорената Наредба е била разгласена по предвидения в чл.
37, ал. 2 от ЗНА/в приложимата редакция/ ред, след приемането й.
Изброените пропуски съществено нарушават
реда за приемане на подзаконови нормативни актове, който е императивен и така
регламентиран, че да гарантира обективността, безпристрастността и качеството
на актовете, приемани от общинския съвет, и съставлява основание за
незаконосъобразност по чл. 146, т. 3, вр. чл. 196 от АПК, в частта на двете оспорени разпоредби на Наредбата.
По отношение на материалната законосъобразност на оспорените разпоредби съдът прие
следното:
Съгласно правилото на чл. 192а от АПК, съответствието
на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на
постановяване на съдебното решение.
Протестираната разпоредба
на чл. 15 от Наредбата /изм. с Решение № 21 от 19.12.2019г./ предвижда,
че размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 2.0 на
хиляда върху данъчната оценка на жилищните
имоти и 2.00 на хиляда върху данъчната оценка на нежилищните имоти.
В протеста се навеждат доводи за противоречие на
нормата с тази на чл. 22, т. 1 от ЗМДТ в
предходната й редакция, защото последната е обявена от КС за
противоконституционна.
Редакцията на чл. 22 от ЗМДТ/ДВ бр.98 от 2018г./, в
сила от 01.01.2019 година, гласи следното:
Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2
размера на данъка:
1. за недвижимите имоти, с изключение на недвижимите
имоти по т. 2, в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот;
2. за жилищни имоти, разположени на територията на
населено място или селищно образувание, включени в Списъка на курортите в
Република България и определяне на техните граници, приет с Решение на
Министерския съвет № 153 от 24 февруари 2012 г., които за съответната година не
са основно жилище на данъчно задълженото лице, не са отдадени под наем и не са
регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона за туризма, в
граници, както следва:
а) от 5 до 7 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот – за имотите, разположени в балнеолечебни, климатични планински
и климатични морски курорти от национално значение, включени в списъка по т. 2;
б) от 4, 5 до 6 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот – за имотите, включени в списъка по т. 2, извън тези по буква
"а".
С Решение № 4 от 09.04.2019 година по конст. дело №
15/2018 година Конституционният съд на Република България обявява противоконституционност на разпоредбата на
чл. 22 от ЗМДТ с посоченото по-горе съдържание. Решението на КС е
обнародвано в ДВ бр. 32/16.04.2019г. и влиза в сила от 20.04.2019г., съгласно
чл.151, ал.2 от КРБ. Поради това, разпоредбата на чл.15 от оспорената Наредба
на ОбС Елена се явява лишена от законовата опора на чл.22 от ЗМДТ в посочената
редакция на ДВ бр.98/2018г. Същата разпоредба на ЗМДТ не е действащо право при
произнасяне на настоящия сътав. Следователно извод за материалната
законосъобразност на чл.15 от Наредбата/съответствието й с нормативен акт от
по-висок ранг/ съдът следва да направи на база прякото дейстие на Конституцията
и законите, вклч. ЗМДТ в др. му действащи разпоредби. Защото според еволюцията
в практиката на КС на Републиката, обявяването на изменителна или отменителна
разпоредба на закон за противокноституционна не възстановява правното действие
на отменената /изменена разпоредба. Така е постановено в абзац трети от
диспозитива на Решение № 3/28.04.2020г. по к.д. № 5/2019г. на Конституционния
съд. Застъпеното от КС понастоящем становище, че в тази хипотеза решението на
КС няма възстановително действие е на практика изоставяне на позицията му,
изразена в Решение № 22/31.10.1995г. по к.д. № 25/1995г. на КС. Съгласно чл.14,
ал.6 от Закона за Конституционния съд, решенията му са задължителни за всички
държавни органи, ЮЛ и граждани, т.е. и за настоящия съдебен състав.
По изложените
съображения съдебният състав намира
протеста за осонвателен в тази му част, поради
следното:
С Решение № 4
от 09.04.2019 година по конст. дело № 15/2018 година Конституционният съд на
Република България обявява противоконституционност на разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ с посоченото по-горе съдържание. По силата наРешение № 3 от 28.04.2020
година на Конституционния съд, когато закон, изменящ или отменящ действащ
закон, се обявява за противоконституционен, решението на КС няма
възстановително действие по отоншение на изменената разпоредба на закона, то
налице е законова празнота/вакуум и липсва правна норма в ЗМДТ, която да
определя границите, в които общинският съвет е овластен да определи размера на
данъците, вкл. и на данъка върху недвижимите имоти, с наредбата по чл. 1, ал. 2
от ЗМДТ. От посоченото следва, че приетите в чл. 15 от процесната Наредба
промили не почиват на никаква законова опора, а това е в противоречие с чл. 1,
ал. 2 от ЗМДТ, както и в противоречие с чл. 141, ал. 3 от КРБ, тъй като липсва
закон, който да определя в какви граници общинският съвет може да определи
размера на конкретен данък.
Във връзка с изложеното и като съобрази и сподели мотивите на Решение № 4 от 09.04.2019г. по
конст. дело № 15/2018г. на КС, настоящият състав прие, че нормата на чл.15 от
Наредбата противоречи на Конституцията. Конституционните съдии в това решение напомнят,
че данъците осигуряват публичните функции на държавата и техен белег е
едностранното властническо установяване. Конституционното изискване е всички
граждани да бъдат третирани от закона по еднакъв начин, включително и в
материята на данъчното облагане. Нормата
на чл. 60 от Конституцията закрепва изискването за съобразеност на данъците
с доходите и имуществото на
данъкоплатците. По отношение специално на местните данъци чл. 141, ал. 3 от Конституцията предвижда правомощие за общинския съвет, но при условия, по ред и
в граници, определени само от Народното събрание със закон. Тази децентрализация не променя конституционното
изискване за законоустановеност на данъците във всичките им елементи: данъчен
обект, данъчна основа, данъчна единица, данъчна ставка и др. Пак там е посочено, че според чл. 19 ЗМДТ данъчната ставка зависи единствено от данъчната оценка на имота.
Определянето на размера на данъка в зависимост от други критерии (при това
произтичащи не от закона, а от акт на Министерския съвет) противоречи на
конституционния императив данъчният закон да съдържа точна и ясна уредба на всички
елементи, характеризиращи данъчното задължение. Поради това предвидената в
атакуваната нова редакция на чл. 22 ЗМДТ различна данъчна ставка според функционалната употреба на жилищния имот
противоречи на чл.
60, ал. 1 от Конституцията, която изисква не само разграничаване между
подоходните и имуществените данъци, но и недопускане на пренасянето към едната
категория данъци на елементи, присъщи на другата. Конституционният съд не
намира основание да отстъпи от последователната си практика, според която
размерът на данъка върху недвижими имоти "се обуславя от стойността на
обекта, която не се влияе от това, за какви нужди се използва", а
"начинът на използване не е елемент от стойността" (Решение № 9 от 1996
г. по к.д. № 9/1996 г.).
Предвид липсата на законова опора в ЗМДТ
понастоящем и противоречието по същество с нормата на чл.19 от ЗМДТ и Конституцията на България, нормата ан чл.15 от оспорената Наредба на ОбС Елена
следва да бъде отменена, поради проведеното разграничение в данъчната ствака
между имотите според предназначението им.
Протестира се
и разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 4 от Наредбата, само в частта по т.12 и
т.13 от Приложение №4. Според тази разпоредба данъчно задължените лица, които
подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в
определена поредност, като т. 4 урежда, че лицата, които ползват работно място
за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна
дейност от посочените в т. 10, 12 и 13 на Приложение № 4 към Глава втора,
раздел VІ от ЗМДТ, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за
съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към
декларацията по чл. 53 е приложено копие от удостоверението за вписване в
регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.
Наведените в протеста доводи касаят противорие на
посочената разпоредба от Наредбата с чл. 61м, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, тъй като в
закона са премахнати т. 12 и т. 13 от Приложение 4 към глава втора, раздел VІ.
Член 61м, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ регламентира, че данъчно
задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват
данъчни облекчения в поредността, посочена в т. 1-4, като в т. 4 е посочено, че
лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на
Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10 на
приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното
работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл.
61н е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците,
издадено от съответната регионална занаятчийска камара.
Очевидно е текстовото несъответствие на текста на
Наредбата с посочения по-горе текст от ЗМДТ. Предвиденото в закона облекчение
за заплащане на патентен данък е лимитирано само за занаятите, които извършват
патентна дейност от посочените в т. 10 на приложение № 4 и не може да се
прилага разширително, като това не може да се регламентира и с акт от по-ниска
степен. По-важното в случая е, че въпросът за данъчните облекчения за
облаганите с патентен данък и поредността за ползването им е уреден в закона, в
съответствие с чл. 60, ал. 2 от КРБ, съгласно който данъчни облекчения и
утежнения могат да се установяват само със закон. В този смисъл дадената в чл. 49,
ал. 1, т. 4, вр. с т.12 и т.13 от Приложение №4 от Наредбата уредба попада
извън предметния обхват на правомощието на общинския съвет по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ да определи размера на данъка. Нарушена е разпоредбата на чл. 8 от ЗНА,
като са уредени отношения, които вече са уредени от нормативен акт от по-висока
степен, което обуславя отмяната на оспорената разпоредба на чл.49, ал.1, т.4 от
наредбата, в частта относно т.12 и т.13 от Приложение №4 към ЗМДТ.
В заключение, като установи, че сочените в протеста на
прокурор от ОП Велико Търново фактически основания са налице и като сподели
правните му довиди, съдът е мотивиран да приеме, че протестираните разпоредби
от Наредбата са незаконосъобразни, поради допуснати съществени процесуални
нарушения при приемането им, както и при противоречието им с материалноправни
разпоредби от нормативен акт с по-висок ранг. Протестът е основателен в
неговата цялост..
Предвид разпоредбата на чл. 194 от АПК, след влизане
на решението в сила, същото следва да се обяви по начина, по който е обявена
самата Наредба, т.е. да се обнародва на сайта на общината.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното
искане за присъждане на разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза
на Прокуратурата на Република България
следва да се присъдят направените по делото разноски от Окръжна прокуратура Велико
Търново в размер на 20,00лева, представляващи заплатена такса за обнародване на
оспорването в Държавен вестник. Общински съвет Елена е орган на местното
самоуправление, който обаче не разполага със самостоятелен бюджет и няма
качеството на юридическо лице, поради което направените разноски следва да
бъдат възложени в тежест на Община Елена,
съобразно норамата на §1, т.6 от ДР на АПК.
Водим от
горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл.4-то от АПК, настоящият състав на съда
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Велико
Търново, като незаконосъобразни нормите на чл.15 и чл.49, ал.1, т.4, последната
само досежно т.12 и т.13 на Приложение №4 към Глава 2, Раздел 5 от ЗМДТ, от Наредба
за определяне размера на местните данъци на територията на Община Елена, приета с Решение № 28 по Протокол № 5/19.02.2008г.
на Общински съвет Елена.
ОСЪЖДА Община Елена да заплати на Прокуратурата на Република
България, по сметка на Окръжна прокуратура Велико Търново, сторените разноски по делото в размер на 20,00
(двадесет) лева за обнародването на оспорването.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Касационната жалба или протест се подават чрез ВТАдмС.
ДА СЕ ОБНАРОДВА, на основание чл.194 от АПК, настоящото Решение, след изтичане
на срока за неговия касационен контрол или оставянето му в сила от ВАС, по
реда, по който е обнародвана самата Наредба,
с оглед влизането му в сила.
Решението да се съобщи на страните посредством изпращане препис от същото, съобразно
чл.138 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: