Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, ………….2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІ състав, в публично заседание на тридесети януари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
при секретаря Галина Георгиева и с участието
на прокурора Силвиян И., като разгледа докладваното
от съдията Ивета Пекова адм.дело N 1342 по описа за 2021 год., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по
реда на чл.203 и сл. АПК вр. чл.285 ЗИНЗС.
Предмет на делото е предявеният
от Г.С.Н. иск с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ с цена 35 000лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие пребиваване в Ареста на ОслО гр. Варна и Затвора гр. Варна през периода от
19.05.2007г. до 24.06.2016г. вкл., настъпили в резултат от бездействието на
органи по изпълнение на наказанието в Ареста на ОслО
гр. Варна и Затвора гр. Варна, които в нарушение на ЗИНЗС са го поставили при
лоши хигиенно-битови условия, водещи до затруднения в ежедневието с
интензивност превишаващи неизбежното ниво на страдание, съпътстващо и присъщо
на този вид задържане и наказание, за нарушени минимални изисквания за живот в
килиите, за санитарно-битови условия в тях, които не съответстват и са под
минималните стандарти, необходими за опазване на здравето и чувството за лично
достойнство, като задържан и затворник без присъда, уронващи човешкото
достойнство, пораждащи чувство на страх, малоценност и незащитеност, водещи до
психически, физически и емоционален дискомфорт и унижаване на човешкото
достойнство по смисъла на чл.3 КЗПЧОС, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 23.06.2016г. до окончателното ѝ изплащане. С допълнение
към исковата молба с.д. № 11590/03.08.2021г. ищецът е
уточнил предявеният иск, като е конкретизирал претендираните вреди.
Ищецът твърди в
исковата молба, че с постановление от 19.05.2007г. на ВОП е задържан под стража
за 72 часа, като при задържането в сектор „Следствени арести“- гр. Варна е бил
във възстановителен период след претърпяна сложна хирургическа операция,
извършена по спешност, след нападение и нанесени му с нож рани в корема,
причинили и увреждане на черен дроб. С постановлението е привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл.142, ал.2, т.5 вр. ал.1 НК. С друго
постановление му е било повдигнато обвинение и по чл.116, ал.1, т.4, пр.3, т.6,
пр.2 и 3 вр. чл.20, ал.3 от НК, което категорично е оспорил. В съдебни
заседания, проведени съответно на 17.06.2009г. и 08.07.2010г. ВОС е оставил без
уважение молбите му за промяна на мярката „задържане под стража“ в по-лека с
оглед здравословното му състояние, като въпреки заключението на
съдебно-медицинската експертиза за настъпили в резултат на извършена артроскопия на дясно коляно, увреден хрущял на медиалния кондил на бедрото, увреждане на медиалния /вътрешен/ мениск и разтеглена предна кръстна връзка е приел, че
здравословното му състояние позволява да пребивава в условията на затвора.
Твърди, че през този
период от време е изпитвал сериозни затруднения и от битов характер свързани с
влошеното му здравословно състояние, посочено от СМЕ, в резултат на поставянето
му в неблагоприятни условия при наложена мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. След поредното искане за изменение на мярката за неотклонение, съдът е
назначил в с.з. на 18.10.2010г. друга СМЕ, според заключението на която е
установено, че страда от дисекиращ остеохондрит, скъсване на мениск
и увреда на предна кръстна връзка на дясно коляно, придружени с болки в същото
при свиването му, но отново е оставена без уважение молбата му за изменение на
мярката за неотклонение. На 31.10.2011г. Варненският окръжен съд е постановил
Присъда № 87 по НОХД № 458/09г., с която е признат за виновен в извършване на
престъпления по чл.142 НК и чл.116 НК и е осъден на седем години лишаване от
свобода при първоначално „строг режим“ в затвор по първото обвинение и на
доживотен затвор при първоначален „специален режим” на основание чл.61, т.1 от ЗИНЗС по обвинението в убийство. Постановената Присъда е обжалвал пред ВАпС, като е образувано ВНОХД № 50/12г. по описа на съда,
по което с протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на
22.06.2012г., ВАпС също е оставил без уважение
искането му за изменение на мярката. С решение № 105 от 04.07.2012г. ВАпС е потвърдил изцяло присъдата на ВОС, постановена по
НОХД № 458/2009г. С решение № 574 от 08.05.2013г. по КНД № 1902/2012г. ВКС – 3-то
н.о. е отменил изцяло решението на въззивната
инстанция и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Образувано
е ВНОХД № 135/13г. на ВАпС, по което също е направил
искане за промяна на мярката за неотклонение „задържане под стража” в по-лека и
е оставено без уважение. С решение № 89 от 24.06 2014 г. ВАпС
е потвърдил изцяло Присъда № 82 от 31.10.2011г. на ВОС, а при касационното
обжалване ВКС отново е отменил решението и върнал делото на въззивния съд. При
новото разглеждане ВАпС отново е потвърдил първоинстанционната присъда, а с Присъда №
156/23.06.2016г., постановена по КНД № 107/2016г. ВКС е отменил решението на
въззивния съд и потвърдената с него присъда на първата инстанция в частта, с
която ищецът е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.116 НК и го
е оправдал по това обвинение, а в частта относно обвинението по чл.142 НК
решението на въззивният съд е оставено в сила. Към датата на произнасяне на
окончателния акт на ВКС е бил изтърпял изцяло наказанието от 7 г. и на
24.06.2016г. е бил освободен от затвора Варна, като към този момент е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в продължение на девет години,
един месец и четири дни, като е изтърпял реално всеки ден от 7- годишната
присъда, без да му се зачитат работните дни в затвора, надлежал е 25 месеца и 4
дни, при условия на живот, които не могат да бъдат определени като хуманни и
зачитащи честа и достойнството на личността. Повдигането и поддържането на
обвинение по чл. 116 от НК и режима при който е поставен /наред с това по чл.
142 от НК/, са му причинили неимуществени вреди, дължащи се на бездействието на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, като в нарушение на чл.3
от ЗИНЗС е бил поставен в лоши битови условия, в помещенията, в които е пребивавал
в ареста и затвора, липсвала достатъчно жилищна площ поради прекомерното им запълване
със задържани лица. При наличните здравословни проблеми битовото осигуряване за
двигателна активност и ползване на тоалетна не е било решено. Изключителни
болки и страдания му причинявали освен недоброто му здравословно състоянието и
условията при които е бил задържан във връзка с определената мярка за
неотклонение, което е продължило и в отделението със специален режим в затвора
гр. Варна.
Твърди, че
помещението, в което е приведен при задържането му, в следственият арест е
килия с площ от 8 кв.м., без приток на естествена светлина и проветрение, с тоалетна в помещението, която не е била отделена
от останалата част на килията и е споделял с още двама задържани за няколко
седмици. При престоя в ареста не е бил извеждан навън и е нямал никаква физическа
активност. Предоставено му било само едно непрано одеало,
което воняло на урина и без други спални принадлежности, поради което е спял без
чаршафи и възглавница, а и не му е било позволено да има такива предоставени
отвън. Хигиената в помещението е било под необходимият санитарен минимум, имало
е хлебарки, дървеници и други вредни за здравето на човек насекоми, но не се е извършвала
дезинфекция. Стените, леглата и пода не били поддържани, вкл. измазвани и
боядисвани от години. Позволено му било да се къпе само веднъж на седмица и
въпреки здравословното му състояние след претърпяната преди задържането тежка
операция, не му е предоставено никакво облекчение при режима и медицинска грижа.
Предвид възстановителния период, в който е бил след претърпяната хирургична
интервенция счита, че условията за възстановяване в ареста категорично не са
били нормални. След няколко седмици е преведен в затвора гр. Варна, където
очаквал условията да са по-добри. Там бил настанен в килия с площ от 10 кв.м. c
още петима затворници, което е драстично нарушение на нормите за жилищна площ.
Липсвал свободен достъп до санитарен възел /тоалетна и мивка с течаща вода /,
най-вече през нощта, когато нямало и осветление, и това създавало сериозни
проблеми и психически дискомфорт. Получил стар и използван дюшек.
Две години след
прехвърлянето му в затвора работил като санитар, длъжност включваща и ежедневно
почистване на тоалетните помещения, които били стари и занемарени, а ползването
им причинявало задръстване и след това много мръсотия за почистване.
След като било установено,
че страда от дисекиращ остеохондрит,
скъсване на мениск и увреда на предна кръстна връзка
на дясно коляно, придружени с много силни болки в същото при свиването му, от
администрацията не е подсигурена битова пригодност за справяне с проблемите му.
Липсата на тоалетна и най-вече на тоалетна чиния при невъзможността да кляка,
довело до нови проблеми и притеснения, като бил принуден да търси съдействие от
други затворници при ползването на тоалетната, което било съпроводено с много
силни болки в областта на коляното.
След постановяване на
Присъда № 87/31.10.2011г. на ВОС е бил приложен „специален режим“ на
изтърпяване на наказанието и е преместен с багажа си в най-тежкото крило на
затвора при убийци и рецидивисти, което допълнително влошило физическото и
психическото му здраве.
По време на
изтърпяване на наказанието в затвора Варна е бил настанен в помещение на
отделение, което е обособено с повишена зона на сигурност, обусловено от
характера на наложеното наказание по чл.116 от НК /по което впоследствие е
оправдан/.
Преместен е в килия от
4 / четири / квадратни метра, която обитавали двама души, при норматив максимум
за един човек. Условията в килията били като описаните, през лятото горещо, а
през зимата отоплението било недостатъчно, подът е бил циментов, с нарушена
замазка, което не позволявало да се почиства добре. Престоят му там е бил пет
години, като в първите четири от тях състоянието на килията и оборудването й не
е променяно. Това прехвърляне /на 31.10.2011г./ е довело до нов шок за него с
оглед условията за живот там. Това отделение драстично се разминавало с
останалите, включително по отношение достъп на светлина, приток на чист въздух,
налична влага, течения в коридора и прочие, като условията съотвествали
на смисъла на определението - „тежкият коридор“.
Вследствие на
определения специален режим на изтърпяване на наложеното наказание „доживотен
затвор”, е бил 23 часа заключен в килия от 4 кв.м. с още един човек, без баня,
без тоалетна, а през нощта ползвали кофа. Стените, пода и тавана били влажни и
неподдържани в хигиенно отношение. Имал право на 1 час разходка на денонощие,
къпане веднъж в седмицата през зимата, а през лятото два пъти в седмицата.
Влагата и вонята, дължащи се и на липсата на нормално проветрение,
се пропивали в тялото и дрехите му, а състоянието на дюшека и постелките
вследствие на същите било плачевно. През цялото време в килията е бил на
изкуствено осветление с оскъдна дневна и без слънчева светлина, с прозорче с
решетки и с размери 30 на 30 см., което довело до увреждане на зрението му и
появата на далекогледство /хиперметропия/ и хроничен
конюнктивит. Получил гнойно възпаление на средното ухо, наложило се извършване
на медицинска интервенция в специализиран кабинет за овладяване на състоянието
му. Засилили се и проблемите с гастрита, който получил по-рано в затвора. При
извеждането му от килията за провеждане на срещите с психиатъра, посещения на
лекар и престой на открито, бил воден винаги с белезници на ръцете, вкл. и в
сградата на самия затвор, а извън затвора белезници имал и на краката.
Един път на две
седмици имал право на свиждане с близките си, а извън тези дни, нямал никаква
възможност за контакт с тях, което се отразявало зле на психиката му, особено в
последните 25 месеца на престоят в
затвора. Продължителната изолация без реални възможности за общуване с близките,
а даже и с други затворници го травмирала.
Вследствие усилията,
които полагал, за да щади увреденото си коляно се появили и болки в кръста,
което по-късно довело до увреждане на междупрешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радиколупатия.
Едновременно с лекарствата, които му били изписани, му било предписано повече
движение, физиотерапия и лечебна физкултура, но тяхното провеждане не му било
разрешено, заради режима, който изтърпявал.
От влагата в килията и
постоянното течение, се установило, че имам синуит и етмоедит, установени след компютърна томография на главен
мозък. Същите лекувал в условията на затвора, но това заболяване продължава да
се проявява и след това.
Появили се проблеми в
лявата тазобедрена става, а впоследствие, поради липсата на адекватни
медицински грижи, получил коксартроза на двете
тазобедрени стави. Дадено му било предписание от лекарите за рехабилитация,
упражнения и минимум 2 часа на ден разходка на слънце и въздух, но му били
отказани, заради режима, при който изтърпявал наложеното наказание „доживотен
затвор”. Отслабнал драстично, мускулите му също и периодично започнали да се
сковават. Редовно получавал схващания и болки. Не можел да привикне с тежките
условия в затвора Варна, които бил принуден да търпи вследствие повдигнатото
обвинение в убийство и постановената въз основа на него присъда с доживотен
режим на изтърпяване на наказанието.
Ищецът твърди, че всичко
това му се е отразило много зле. Ограничаването на правата му за адекватно
лечение и нормални условия на живот при условията на Арест и Затвор продължило
всеки ден от прекараните от 9 години, един месец и четири дни, надхвърля всякакви законови изисквания и морални
граници.
До задържането му под
стража през 2007г., с изключение на претърпяната операция на корем и черен
дроб, не е боледувал и страдал от сериозни заболявания, бил е в добро здраве,
спортувал редовно, водел активен и здравословен начин на живот, имал добро
самочувствие, спокоен и уреден живот, добри семейни взаимоотношения,
професионален авторитет. Към датата на подаване на исковата молба е на 51 г., с
трайно увредено здраве, причинено вследствие от лошите хигиенно- битови условия
през тези пълни 109 месеци затвор. Твърди, че не може да се възстанови
психически от преживения стрес след попадането му в затвора и пребиваването в
помещения, които не са поддържани изобщо и не отговаряли на нормалните хигиенни
и здравословни норми на живот. Това представлява унижение на личността му по
време на престоя в ареста и затвора, довело до трудно социализиране и водене на
предишния пълноценен живот. След освобождаването му от затвора, близо месец спял
навън на двора, тъй като затворените маломерни помещения, в които живял над 9
години, пораждали чувство за паника, асоциирайки ги с килиите, в които е бил
през тези години. До момента продължават срещите му с психиатър. Диагностициран
е с „Рецидивиращо депресивно разстройство” и е на поддържаща терапия с
антидепресанти, които приема ежедневно. Изписани са му и други лекарства, които
приема ежедневно, като това лечение се дължи основно на условията в които е бил
поставен през този период.
Твърди, че ако
обвинението е било само по чл.142 от НК, нямало е да се налага да търпи
най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” и поради това да живее
в условия, които не са пригодени да пребивава човек, който не е осъден с
окончателна присъда. Различни са щели да бъдат режимът и срокът на изтърпяване
на наказанието от 7 г. Това го карало да се чувства безпомощен, незащитен и
уплашен от условията, в които продължавал да съществува. Предвид добрите му
характеристични данни и поведение, което е имал, както и обстоятелството, че
към датата на постановяване на присъда № 83 от ВОС на 31.10.2011г. е бил изтърпял
повече от 1/4 от наложеното му наказание от 7г. лишаване от свобода и при зачитане
задържането под стража от 19.05.2007г., първоначално определеният от съда
„строг“ режим на изтърпяване на наказанието е цял да бъде заменен с „общ режим“
и да бъде изведен от от тези килии и да търпи
наказанието в затворническо общежитие от открит тип, и съответно да бъде
условно предсрочно освободен от затвора. При този друг режим на изтърпяване на
наказанието е щял да има право на разходки, на отпуски, на труд, на
по-пълноценен контакт със семейството си. За това даже не смеел дори да мечтае. Твърди и че оправдателната присъда
е дошла след прекарани в крайно тежки здравословни, битови и хигиенни условия
за живот над 9 години, като при освобождаването от затвора са му признати общо
в размер на 10 г., 3 м. и 1 ден общо задържане. Твърди и че изтърпяването на
наказание над определеното с присъдата му е нанесло сериозни неимуществени
вреди - освен, че е бил незаконно лишен от свобода, от възможността да поддържа
и развива семейните си и социални връзки, да посещава здравни заведения по свой
избор, животът му през тези години протичал в крайно тежки и неприемливи за
живот условия. Дългият общ престой в ареста и затвора представлява продължителна
изолация от обществото, но същевременно е увредил физическото и психическото му
здраве. Бил е постоянно потиснат и тревожен, налягали го мисли на безнадеждност
и безперспективност, не можел да спи, отслабнал драстично, като теглото му
намаляло с над 15 кг. Предписваната диета вследствие на установените
здравословни проблеми се изразявала във възможността да се храни само със каша
от сирене, която можело да се предостави в затвора. Нито едно от предписаните
физиотерапии и рехабилитационни действия не е изпълнено, с което е нарушен и чл.119а
от ППЗИНЗС. Изпитвал силни чувства на безпокойство, угнетеност и ужас, като се
страхувал, че при тези условия на живот и проявяващите се постоянно
здравословни проблеми животът му може да завърши в тази неблагоприятна и
неприемлива среда. Нямал нормален достъп до медии и не можел да се информира за
случващото се извън затвора, не можел да контактува с близките си, защото
липсвал нормален достъп до телефон, а наличните имали завишени цени за
ползване. Свижданията са били съобразени с режима, в който е бил поставен, като
след оправдаването по чл.116 от НК се е оказало, че 25 месеца минимум е
престоял противозаконно в неблагоприятни условия в затвор в специално
отделение, но и без нормален ежедневен контакт с близките. Не можел да свикне и
че в 22 часа токът в Ареста и Затвора се изключвал и оставали на тъмно. Счита,
че е прекарал живота си като задържан и затворник без окончателна присъда, в
условия за живот, които не съответстват на изискванията на закона и водят до
унижаване на човешкото му достойнство по смисъла на чл.3 от КЗПЧОС, като е нарушен
и чл.3 от ЗИНЗС.
Твърди, че в килиите,
които е обитавал не са му осигурени необходимата жилищна площ в нарушение на чл 43 от ЗИНЗС, липсвало свободен достъп до санитарен
възел, включващ тоалетна и мивка с течаща вода, а вместо това ползвали
обикновена кофа за всички нужди, килиите били в окаяно състояние, порутени,
влажни, с мухлясали стени, под и таван, нямало нормални чисти шкафчета за
съхранение на бельо и други лични вещи. Ползването на тоалетна/кофа без поставени
прегради му причинявало вреди, притеснявало, смущавало, безпокояло, пречело на
нормалното удовлетворяване в ежедневието на физиологичните нужди. Отправял е
искания до администрацията на затвора тоалетната да бъде преградена, но не
получил отговор, а тоалетна е изградена в килията му през последната една
година от престоят му там - 2015 г. Наличието й, както и на течаща вода от
мивката му е донесло както положителни емоции и радост, така и гняв. В помещението, което е обитавал имало
различни паразити - насекоми /хлебарки, дървеници и др./, които намирал и върху
дюшека и завивките си. Те непресъснато го хапели и
причинявали болезнени физически усещания, пречели му да спи и почива. Въпреки
извършената дезинфекция на помещението /веднъж за целият период/ дървениците и
хлебарките не изчезнали. При постъпването в затвора му бил предоставен стар и
ползван дюшек, чийто физически характеристики създавали неадекватни условия за
престой, почивка и най-вече за спане. Нямало възможност за каквато и да е
промяна. Чаршафите, които ползвал перял и сушил сам, за да не бъдат подменени
със стари и скъсани. Действията на администрацията по отношение състоянието на
килиите и спалното оборудване в тях, храната /вкл. предписаната диета/ били в нарушение
на чл.150 ал.1 т.1 -4 от ЗИНЗС и чл.21, чл.119а ал.2 т.2 и т.3 от ППЗИНЗС. Ищецът
твърди, че всички тези неимуществени вреди, причинени при изтърпяване на ареста
и наказанието лишаване от свобода /вкл. с периода на надлежаване/
са в причинна връзка с неблагоприятните, лоши хигиенно-битови условия и му
причинили затруднения с интензивност, превишаваща неизбежното ниво на
страдание, съпътстващо и присъщо на този вид мярка за неотклонение и наказание.
Санитарно-битовите
условия били като цяло и в отделните им елементи под минималните стандарти
необходими за опазване здравето и чувството на лично достойнство, като
затворник. Същите са нарушили човешкото му достойнство, като пораждали и
чувство на страх, малоценност, незащитеност и отхвърленост
от обществото, с което и до момента не може да се справи.
Вследствие на тези условия
е претърпял неимуществени вреди, основно изразяващи се в неблагоприятни, лоши
хигиенно-битови условия и затруднения с интензивност превишаващ неизбежното
ниво на страдание, съпътстващо и присъщо на този вид наказание и
санитарно-битови условия, под минималните стандартни, необходими за опазване на
здравето и чувството за лично достойнство като затворник. Те уронват човешкото
достойнство, пораждат чувство на страх, малоценност и незащитеност, водещи до
психически, физически и емоционален дискомфорт и унижаване на човешкото
достойнство по смисъла на чл.3 от КЗПЧОС. Моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 35 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за посочения период, дължими ведно
със законна лихва считано от 23.06.2016г. до окончателното им изплащане.
Ответната страна– Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител ю.к.С., изразява становище, че исковата претенция е
неоснователна и недоказана. Счита, че не са налице доказателства, които да
сочат за реализиране на отговорност на ответника, като няма данни и не се
установява конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо/ на ищеца,
което да бъде разглеждано като последица от престоя му в ареста или в затвора.
Прави възражение за изтекла обща петгодишна давност по чл.110 ЗЗД по отношение
на исковата претенция. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Варна изразява становище, че искът е основателен и доказан
и следва да се уважи. Счита за установено, че в периода в който ищецът е
пребивавал в следствения арест и основно в затвора Варна не са били осигурени
условия, отговарящи на минималните изисквания по закон, като това несъответствие
между реални условия и предписаните минимални изисквания от закона, е резултат
от бездействието на ответника, чието задължение е било да осигури нормални
условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. В случая
доказателствата по делото установяват такива по своя характер нарушения, които
са накърнили честта и достойнството на ищеца, повлияли са неблагоприятно на неговото
здраве, поради което осъществяват състав на нарушение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.
Счита за доказан и претендираният размер, имайки предвид продължителността,
характера и интензитета на доказаната незаконосъобразна деятелност от страна на
ответната страна.
След като разгледа
твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените с
исковата молба писмени доказателства се установява, че с постановление от
19.05.2007г. на ВОП ищецът е задържан за срок от 48часа. С постановление от
същата дата на дознател е привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл.142, ал.2, т.5 вр. ал.1 НК. С определение от с.з.
по ЧНД № 901/2007г. по описа на ВОС е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по отношение на ищеца, обвиняем по д.п.№3050/2007г. по
описа на ОДП-Варна. Определението е потвърдено с определение от с.з. по
протокол №107 от 29.05.2007г. по ВЧНД № 183/2007г. по описа на Варненски
апелативен съд. С постановление от 14.06.2007г. на ищеца е повдигнато обвинение
и по чл.116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.2 и 3 вр. чл.20, ал.3 от НК. С
разпореждане от 01.06.2007г. на прокурор при ВОП ищецът е приведен в затвора
Варна поради влошеното му здравословно състояние вследствие нанесени телесни
увреждания с нож и необходимостта от медицински контрол. С присъда №
87/31.10.2011г. по НОХД № 458/09г. Варненският окръжен съд е признал ищецът за
виновен в извършване на престъпления по чл.142 НК и чл.116 НК и е осъден на
седем години лишаване от свобода при първоначално „строг режим“ в затвор по
първото обвинение и на доживотен затвор при първоначален „специален режим” на
основание чл.61, т.1 от ЗИНЗС по обвинението в убийство.
С определение от
31.10.2011г. по НОХД № 458/2009г. Варненският окръжен съд е потвърдил мерките
за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подсъдимите, сред които
и ищецът.
С решение № 105 от
04.07.2012г. по ВНОХД № 50/12г. ВАпС е потвърдил
изцяло присъдата на ВОС, постановена по НОХД № 458/2009г.
С решение № 574 от
08.05.2013г. по КНД № 1902/2012г. ВКС – 3-то н.о. е
отменил решението на въззивната инстанция и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда. С решение № 89 от 24.06.2014 г. ВАпС е потвърдил изцяло Присъда № 82 от 31.10.2011г. на ВОС.
С решение № 141/12.05.2015г. по нак. дело №
1476/2014г. ВКС е отменил решение № 89 от 24.06.2014г. на ВАпС
и е върнал делото на въззивния съд. С решение №180/09.11.2015г. по внохд № 141/2015г. Варненският апелативен съд е потвърдил присъда
№ 87/31.10.2011г. на ВОС. С Присъда № 156/23.06.2016г., постановена по КНД №
107/2016г. ВКС е отменил решението на въззивния съд и потвърдената с него
присъда на първата инстанция в частта, с която ищецът е бил признат за виновен
за извършено престъпление по чл.116 НК и го е оправдал по това обвинение, а в
частта относно обвинението по чл.142 НК решението на въззивният съд е оставено
в сила. С резолюция от 16.09.2016г. на прокурор при ВОП, доколкото наложеното
наказание на ищеца „лишаване от свобода“ от 7 години е изтърпяно, което
изключва привеждането му в изпълнение, е прекратена изпълнителна преписка
№Р-77/2016г.
От удостоверение №
311/2007 от 29.11.2017г. на началника на
затвора Варна се установява, че ищецът е задържан на 19.05.2007г. в сектор
„Арести“-Варна като обвиняем по д.п. 3050/2007г. по
описа на ОД на МВР-Варна; преведен е в затвора Варна на 01.06.2007г. с
разпореждане №2615/01.06.2007г. на ВОП; с разпореждане №4122/23.06.2016г. на
ВОП е разпоредено да бъде освободен незабавно поради изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“; освободен е на 24.06.2016г. след връщане на делото от
ВКС. Общо е бил задържан 10г., 3 месеца и 1 ден, като са взети предвид и
отработените.
Съгласно епикриза от
13.01.2007г. ищецът е приет по спешност на 06.01.2007г., бил е прободен с нож
два пъти в корема, в тежко общо състояние, посочени са извършените изследвания,
консултации, терапия. Представени са и резултат от рентгенологично
изследване от 19.01.2007г., ехография
№176/28.07; лична амбулаторна карта.
С исковата молба е представена
и съдебномедицинска експертиза във връзка с дознание № 3050/2007г. относно
здравословното състояние на ищеца вследствие прободната
рана. Представени са и информирано съгласие относно фиброгастроскопия,
ЯРМ № 1392/14.10.08г.; компютърно томография № 3694/24.11.2008г., епикриза от
Отделение по ортопедия, ИЗ №1952; направление от 08.09.09г. за физиотерапия. Представена
е и съдебномедицинска експертиза от 05.10.2009г., съгласно която здравословното
състояние на ищеца позволява да бъде лекуван в ОЗ-Варна; епатна
епикриза от 07.10.2010г. с диагноза: дисекиращ остеохондрит, хронична нестабилност на колянна
става, като е посочено и че м.08.2009г. е направена артроскопия-абразио
на 9 места на хрущяла в коляното, след което оплакванията се увеличили.
Представена е и СМЕ оп НОХД № 458/2009г.
Съгласно медицинска
справка от МП-ГДИН-Затвора Варна от 08.10.2010г. диагнозите на ищеца са „Дисекиращ остеохондрит. Хронична
нестабилност на колянната става. Скъсване на мениск и увреда на предна кръстна връзка на дясно коляно. Гастроезофагиален рефлукс. Язва
на стомаха“. Съгласно справката се касае за диагностично уточнен с
горепосочените диагнози. Към момента персистират
оплакванията от парене и болки в епигастриума с
усещане за раздуване и тежест. Приема амбулаторно медикаментозна терапия. Съчетанието
на стомашното заболяване и лечението на вътреставната
увреда с медикаменти и по-специално с НСПВС създава голям терапевтичен проблем.
Основното противопоказание на НСПВС е наличието на язвена болест, т.е.
облекчаването на болките и отока в коляното с тези лекарства няма да доведе до
излекуване на проблема в коляното, но може да доведе до медикаментозна язва на
стомаха дори и до този момент да е нямало такава. Персистират
и оплакванията от болки в дясна колянна става при
определени движения, което причинява психоемоционален
дискомфорт у пациента при извършване на ежедневния тоалет. Въпреки провежданата
амбулаторна терапия няма съществена положителна динамика в здравословното му
състояние. Последен преглед при д-р Г.-ортопед-07.10.2009г. Анамнестично-
тежка комбинирана травма на дясно коляно 2008г. Лекуван амбулаторно, с всякакви
изследвания, включително и ЯМР. Август 2009г. направена артроскопия-
абразио на 9 места в хрущяла в коляното, след което
оплакванията му се увеличили. Препоръчана втора операция на мениск
и връзки предна кръстна. Направено вътреставно Дуралайн без ефект. Обективно-хипотрофия
на мускулус квадрицепс феморис. Клик, хрус под
капачката. Болка при дълбок натиск върху бедрените кондили
Посочени са изследвания, терапия, както и че медикаментозната терапия е скъпо
струваща и се осигурява за сметка на пациента, тъй като медикаментите не са по
здравна каса и не могат да бъдат закупени от затвора /само растежния хормон за
един месец е на цена около 2400лв./.
В медицинска справка
от 09.02.2015г. е посочена диагноза- Бурсит на рамото. Оплаква се от болки в дясна раменна става
при натоварване, от месец и в покой. Обективно-палпаторна
болка по външната повърхност на раменна става и областта на инсерцията
на ротаторния маншон. Ограничена флексия и абдукция, отслабена мускулна сила. Заключение-дадена
препоръка устно за извършване на физиотерапия. С мнение за хоспитализация в
СБАЛЛС- С.-отделение по физиотерапия и рехабилитация.
Представена е и етапна
епикриза от 12.06.2018г.- диагноза- рецидивиращо депресивно разстройство,
сегашен епизод умерено тежък, в която е снета анамнеза, посочено е обективно
състояние и терапия.
Представена е и
медицинска справка, изготвена по гр.д.№ 2316/2018г. на ВОС за регистрираните прегледи в
психиатричните журнали на МЦ Затвора Варна и дадената терапия, изготвена от
психиатър д-р Б.П.. Представен е и амбулаторен лист от 13.09.2017г., рецепти от
28.03.2018г., 22.02.2017г., 13.09.2017г., АЛ от 16.08.2016г., рецепта от
17.08.2016г., амбулаторен лист от 07.09.2016г., амб.
листи от 06.04.2015г., 19.01.2015г., 07.10.2010г., 01.07.2008г., 16.03.2007г., 20.02.2007г. за
установяване здравословното състояние на ищеца и предписаната му терапия.
От справка рег. №
2003/25.08.2021г. на началника на затвора Варна се установява, че лишения от
свобода Н. *** на 01.06.2007г. да търпи мярка за неотклонение „задържане под
стража“, наложена по ДП № 3050/2007г. по описа на ОД на МВР-Варна,
преобразувано впоследствие в НОХД № 458/2009г.; настанен е в III група/ЗПС/ на
основание чл.248, ал.1 т.1 от ЗИНЗС; освободен е от затвора на 24.06.2016г. В
зоната за повишена сигурност са обособени две полугрупи лишени от свобода,
съответно първа група, обвиняеми и подсъдими, настанени в ЗПС на основание чл.248,
ал.1, т.1 вр. ал.2 и чл.249 ЗИНЗС и лишени от свобода-втора група, всички
окончателно осъдени на „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“;
ежедневието на двете групи протича изолирано една от друга, съобразно
установеният график за разпределние на времето, с цел
диференциран подход спрямо двете отделни категории лишени от свобода, настанени
в нея. В затвора Варна, I В коридор, III група е обособена като „Зона с
повишена сигурност“, като настанените в нея, получили окончателни доживотни
присъди ползват втора група лично време; останалите настанени във II В коридор,
VI група ЗПС, изолирани на основание чл.248, ал.1 вр. ал.2 и чл.249 ЗИНЗС
ползват първа група лично време. Времето на двете подгрупи се отразява в
графици- „график за лично време“ и „график за основните дейности в „ЗПС“, в
които са разпределени по дни и часове личното време, ползване на баня, хигиена
по помещенията, престоя на открито и обяд в столовата. Със заповед №2/2018г. на
началника на затвора са архивирани документите, съгласно номенклатура на делата
със срокове за съхранение в ГДИН и са унищожени ненужните документи, за които
не се изисква съхранение за определен период от време, сред които и посочените
графици. Графиците за 2021г., действащи към момента на издаване на справката,
не се различават съществено от действащите за периода от 2007г. до 2016г., като
единствената разлика в тях са няколко минути напред или назад. На основание
чл.129 ал.1 ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява
в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към
местата за лишаване от свобода по реда на чл.5 ал.1 от ЗЛЗ и Наредба №
2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за
лишаване от свобода. На всеки лишен от свобода при наличие на здравословен
проблем му се извършва преглед в медицинския център при затвора, а при
необходимост такъв може да бъде извършен и във външно болнично заведение. Преди
влизането в сила на промените в ЗИНЗС, влезли в сила на 07.02.2017г., не е било
правно регламентирано изискването за минимална жилищна площ при настаняване на
лишените от свобода в спалните помещения. Такова изискване е въведено след
измененията в закона и в чл.43, ал.4 ЗИНЗС законодателят е предвидил стриктно
спазване на изискванията за минимална жилищна площ, която да е не по-малка от 4
кв.м. Към справката са приложени копия от страници на амбулаторните книги и
дневници за прегледи на л.св. при МЦ при затвора
Варна.
От докладна записка
рег.№4841/19.10.21г. се установява, че ищецът е бил задържан в Арест-Варна за
периода от 19.05.2007г. до 01.06.2007г. вкл., в качеството на обвиняем по ДП №
3050/2007г. по описа на ОДП-Варна с оглед извършено престъпление по чл.142,
ал.2, т.5 НК; задържан е на 19.05.2007г. с постановление на прокурор при ВОП за
48 часа, а на 21.05.2007г. му е наложена мярка за неотклонение „задържане под
стража“ от ВОС, като на 01.06.2007г. е преведен в затвора Варна с разпореждане
на прокурор при ВОП. От извършена проверка в архивното досие на ищеца е
установено, че на 19.05.2007г. е настанен в килия №20, като е получил 1 бр.
калъфка, а на 21.05.2007г. е получил спално бельо от посетител.
От докладна записка
рег.№ 10923/02.12.2021г. на инспектор Т., психолог при затвора-Варна се
установява, че за периода на пребиваването му в затвора 2007-2016г. ищецът не е
воден на отчет като лице със зависимости или суицидни прояви, в т.ч. не е
включван и в специализирани програми за третиране. В посоченият период не са
подавани заявки за оказване на психологическа помощ /индивидуално
психологическо консултиране и кризисни интервенции/ или за необходимост от
психологическа интервенция по повод индикации на проблемно поведение, не са
провеждани индивидуални срещи, беседи и интервюта с лицето, предвид липсата на
основание или инициатива от негова страна. Приложена е справка за ищеца за
регистрираните прегледи в психиатричните журнали при МЦ Затвора Варна от
специалист психиатър. Отразено е, че са регистрирани общо 66 терапевтични
интервенции, включващи психотерапевтична подкрепа и медикаментозна терапия,
като за периода 07.2007г.- 07.2008г. не може да бъде направено такава справка,
тъй като журнала не може да бъде открит в архива.
От представеното
удостоверение рег.№ 5747/02.12.2021г. се установява, че ищецът е задържан в
Арест-Варна за периода от 19.05.2007г. до 01.06.2007г. вкл., в качеството на
обвиняем по ДП № 3050/2007г. по описа на ОДП-Варна с оглед извършено
престъпление по чл.142, ал.2, т.5 НК; задържан е на 19.05.2007г. с
постановление на прокурор при ВОП за 48 часа, а на 21.05.2007г. му е наложена
мярка за неотклонение „задържане под стража“ от ВОС, като на 01.06.2007г. е
преведен в затвора Варна с разпореждане на прокурор при ВОП. От извършена
проверка в архивното досие на ищеца е установено, че на 19.05.2007г. е настанен
в килия №20 с площ 13.42 кв.м., като е получил 1 бр. калъфка, а на 21.05.2007г.
е получил спално бельо от посетител. В
архивното досие няма данни за постъпили оплаквания, молби или жалби до
администрацията на Арест-Варна. Относно извършената обработка през 2007г. на
всички помещения към ареста с пестициди срещу вредители са приложени копия от листи от книгата за
дезинфекция и дезинсекция. За престоя в ареста ищецът е бил настанен в една
килия с обв.П.- настанен в килията за периода
05.05.2007г.- 19.12.2007г. и с обв. В.- настанен от
09.05.2007г. до 19.12.2007г. Съгласно удостоверението не разполагат с
информация за състоянието на ареста през 2007г., разстановка,
преградна стена към тоалетната в килията, престой на открито и др. Приложени са
разписка за получени чаршафи и калъфка, разписка за приети и предадени на
задържания вещи, копие от книгата за дезинфекция и дезинсекции.
От писмо рег.№
571/31.01.22г. на началника на сектор „Арести“ в ОСИН-Варна се установява, че
последният ремонт на килиите в ареста е от 2017г., когато са подменени и
тоалетните чинии; тоалетната във всяка килия е отделена със щендерна
стена циментофазер до тавана на помещението; в арестния коридор има 20 помещения, като 19 от тях са
обособени в помещения /килии/ за настаняване на задържани лица, а последното
помещение се ползва за общи цели; килиите, в които се настаняват задържаните
лица са с номера от 1 до 19; във всяко има тоалетна и мивка, отделени от
основната стая с преградни стени и ПВЦ врата. Посочено и че през 2022г.
предстои основен ремонт на цялата сграда. Приложени са писмо от Главния
директор на ГДИН, докладни записки, анекс към договор, оферти, протокол и
фактура.
От справка рег. №
503/23.02.2022г. се установява, че лишеният от свобода Г.Н. *** на 01.06.2007г.
и на 27.06.2007г. е разпределен в III група, находяща се в корпуса на затвора.
Не е налице информация в кои спални помещения и с кои лишени от свобода е бил,
тъй като няма законово изискване за съхраняване на такава информация. Приложена
е медицинска справка от психиатър, като е посочено, че за периода м.юли 2007г. до м.юли 2008г. не е
налична информация в архива. В изготвената медицинска справка са посочени
регистрираните прегледи за периода 01.06.2007г.-24.06.2011г. в психиатричните
журнали при МЦ Затвора Варна от специалист психиатър. Регистрирани са общо 66
терапевтични интервенции, включващи психотерапевтична подкрепа и медикаментозна
терапия. Посочено е, че в психиатричния журнал се отбелязват схематично данните
от прегледа, служат за ориентир на психиатъра при проследяване на пациента, но
не могат да бъдат в пълнота информативни за друг колега или неспециалист.
Посочено е и че прегледи в затвора Варна се извършват само от медицински лица- общопрактивущ лекар, психиатър и дентален специалист.
От показанията на св. Н.,
сестра на ищеца, се установява, че брат й е бил задържан на рожденият му ден
без да знаят нищо, първоначално в арест, а след това е прехвърлен в затвора Варна; на свиждане в
ареста не е ходила, а е ходила на свиждане в затвора, когато е прехвърлен там и
впечатленията й са от това което й е споделял. Впечатленията й са от мястото,
където са проверявали пратката, храната, дрехите и след това до стаята за
свиждане; периодичността на посещенията е през две седмици. Преди задържането
брат й се е възстановявал от тежка операция, но като цяло е бил здрав,
спортуващ, жизнен човек, който имал много социални контакти. Преди задържането е
претърпял тежка операция и е бил в процес на възстановяване, който процес до
известна степен ограничавал предишният му начин на активен живот. Операцията е
била в коремната област; тогава не е
имал други оплаквания. Стаята, в която се извършвало свиждането била много
подтискаща. За времето, когато е бил в затвора първо
се е променил много чисто емоционално – не можели да водят разговор, затворил
се, минавали му мисли, които преди това не е споделял. Много голям шок за него е
бил когато не допускали децата – първо имал контакт с малкото дете, но имало
период, в който не допускали децата да имат контакт с него. Във времето, когато
е бил там, се е променил много външният му вид и здравословното състояние,
претърпял е там една операция на
коляното. Била е на делото за определяне на мярката за неотклонение по повод,
че не може да ползва тоалетна там, тъй като нямало как да клекне и била изненадана
от мотивите на съдия, прокурор или друго лице, че вследствие на тази операция ще
лежи повече и това било идеалното място, където може да му се осигури да си
почива. Първоначално когато го задържали е бил на определен хранителен режим,
тъй като операцията е била на стомаха, но когато започнали да носят храна, не разрешавали
готвено, а само вакуумирани пакети, като ищецът е споделял, че го боли стомаха,
не може да се храни, видимо е отслабнал, променила се и визията му, придобил
сивкав вид. За хигиената вътре е била шокирана от това, което й е разказвал. Дрехите,
които носел, тъй като тя ги перяла и връщала, били в ужасно състояние – мръсни,
миришели много гадно. Ищецът споменавал, че има различни насекоми, хлебарки и
помолил за тапи за ушите, защото когато лежи те се движели спокойно и за да не
му влязат в ушите. По-късно правили с адвоката постъпления да ходи на лекар,
защото получил възпаление на едно от ушите от това, че държи дълго време тапите в ушите. На
въпросите какви са условията, в които живее, ищецът бил пестелив, но казал, че
чаршафите са гадни, дюшека е ужасен, не разрешавали да му дадат възглавница,
само дрехи разрешили. Относно санитарните условия, това, че не може да ползва
баня всеки ден за нея било шокиращо, а ищецът бил в потрес в началото.
Доколкото знае известно време не е имало и топла вода, която да ползва. През
седмицата са ги водили на баня, за тоалетна са ползвали някаква кофа в килията.
Тези неща му се отразили емоционално и физически. Тежко било за нея изказването
му „не зная тук дали ще мога да изляза“ след като му прочели присъдата за
доживотен затвор и когато влязъл в така наречения „тежък коридор“. Когато го
освободили много се променил, близката комуникация, която имали преди да влезе
в затвора, след това и до ден днешен не е възстановена в такъв вид. Брат й се променил
емоционално, станал затворен. Преди се събирали в компании, той е бил душата на
компанията, а сега стои, мълчи и гледа в една точка. Когато излязъл и говорили
как се чувства, с какво да му помогне, й казал, че иска да му мирише на чисто и
хубаво, защото в този коридор миришело на смърт. Свидетелката се притеснявала
за малкия си племенник, защото ищецът не
го бил виждал 6-7 год. и го лъгали, че
баща му не е в България. Детето го гледало отчуждено, все едно вижда чужд
човек, трябвало време да свикнат заедно. Свидетелката установява, че брат й ходил
на психиатър и все още прави такива консултации, надява се да се подобрят
нещата и да може да възстанови този емоционален статус, който е имал преди. Знае,
че ищецът ходи на консултация с психиатър и взима медикаменти. След като го
освободили е бил неадекватен към околните, не проявявал желание да контактува,
гледал в една точка и не говорел, и в началото даже не искал в тях да влиза
никой. Казвал, че не иска да контактува, в началото и майка им не я допускал,
искал време. Този емоционално активен и здрав човек, който е бил, в момента не
е той. Огромна е разликата между това, което е бил преди да влезе в затвора и
това, което е сега. В затвора не е поддържан хранителен режим, казвал е, че
храната е ужасна, не става за ядене, но не разрешавали домашно приготвена храна
да се внася. Знае, че брат й е работил в затвора в така нареченото приемно
отделение. Това, че е стоял повече време отколкото е бил осъден да излежи му се
отразило много. Огромен шок бил когато му прочели присъдата за доживотен затвор
без право на замяна. Присъствала е на разговор да бъде осигурена тоалетна, тъй
като не може да кляка, че това е дупка, в която трябва да кляка или в
пластмасова кофа без капак вътре в килията. Доколкото знае никога не е бил сам
в килия и това /физиологическите си нужди/ е трябвало да прави пред други хора,
което му се е отразило емоционално. Не знае точно, но може би в последните
една, две или три години, са направили тоалетна в килията, което е било събитие.
Много рядко са говорили по телефона, основно са разговаряли на свижданията. За
разходките са ги извеждали в някакво „каре“. Споделял е, че вътре в килията му
е изключително тежко, няма слънчева светлина и осветлението не е добро. От
вредителите в килиите имал червени точки, ухапвания. Служителите взимали дрехите и храната, която носели. Всяка дреха
изпрана, изгладена се проверявала, изтръсквала и хвърляла в касетата. Стремяли
се да му дадат необходимото количество бельо, което да му стигне.
От показанията на св.Р. се установява, че познава Г. ***; били са заедно в тежкия коридор в
затвора Варна от 2009 – 2010г. до освобождаването му през 2016г.; нощем имали постоянно
наблюдение от надзорния състав. До 2012 г. есента, септември -октомври, когато
бил направен ремонт на затвора Варна, вместо тоалетна ползвали кофа за
физиологични нужди; нямали постоянен достъп до течаща вода, вместо чешма, ползвали
едно шише първоначално до 1,5 л., впоследствие разрешили до 3 литра. Не може да
каже точен месец и година, защото списъците с разрешени вещи са се променяли
през годините. През 2012г. есента – септември, октомври сложили мивки и санитарни възли във всяка
килия, монтирани били и чешми. Получаването
на чаршафи, постелъчно или спално бельо се случвало
само с разрешение на началника на затвора и то по някакви медицински причини.
Дюшеците били изключително занемарени и под всякаква критика – износени, стари,
скъсани, кърпени, имало така наречените дървеници и хлебарки, дори плъхове, не
можело да се спи спокойно заради тях. Минавали да пръскат, но не достатъчно,
три пъти в годината, но не е достатъчно. Самите легла и самите дюшеци са
амортизирани, износени и затова нямало ефект от пръскането. Под всякаква
критика е бил и достъпът до медицинско обслужване, нямало достатъчно медицински
специалисти, един фелдшер обслужвал
целия затвор и то периодично, а когато излезе в отпуск или болничен имало е
случаи, в които с месеци наред няма нито зъболекар, нито лекар, дори и
медицинска сестра. Виждал е Г. да ходи в медицинския център да се оплаква, но
не е запознат в частност с личните му проблеми. Когато се е движел вътре в
затвора до медицинския център или до мястото за престой на открито му слагали белезници
на ръцете. Не е обърнал внимание дали е бил на специален режим на хранене, но
храната е под всякаква критика. Ползването на телефон също е болен въпрос, т.к. самият телефон е в коридора, но е поставена решетка,
която пречи на достъпа и трябва да се помоли надзирателя да отключи. Отделно,
цените са били безумно високи. Проблем е
било и закупуването на храна, тъй като само в сряда и петък работи
затворническата лавка и асортиментът е
изключително ограничен- цигари, кафе, вафли, лукчета.
В килиите нямало вентилационна система, на самите прозорци имало три броя
решетки, една по-голяма, една по-малка и допълнително и мрежа, което ограничавало
притока на естествена светлина и ако трябва да чете човек не може без
допълнително включено осветление. Въздухът е изключително ограничен. След като
поставили тоалетните, те били напълно открити и ако са 2 -3 души е ужас. Изхождането
е пред други лица, мирише, няма отдушници, няма вентилационни системи. Г.
никога не е бил сам в килия. Жилищната площ, която се полагала се е спазвала.
Първоначално им казвали, че няма баня – завели дела, изградили баня и започнали
да я заключват с катинар. Било война, искали, молили, но не им давали да се къпят.
Първоначално къпането било на два пъти в месеца, след това в седмицата веднъж и
към днешна дата е два пъти в седмицата. Спазвал се график, но въпреки наличието
на баня тя стояла заключена през другото време и не можели да я ползват. Имало
топла вода, другите отряди се къпели, просто тяхната баня я заключвали, тази в зоната с повишена
сигурност. „Карето“ – престоя на открито бил в рамките на един час. Нямали
други занимания, не им давали работа, макар че желание имало от страна на Г. и
от другите лишени от свобода. Познава ищеца от преди да бъде настанен в общите
части, откакто е постъпил в затвора.
Свидетелят изтърпява наказание лишаване от свобода доживотен затвор, не е бил с
ищеца в една килия, а в една група, на разходка също. Оплаквал му се е Г. от
условията в затвора. Комуникацията им е била на разходките - на „каре“ и когато
отключват за храна. Има поглед на килията на Г.; килиите са идентични. През
периода юни 2007г. до юни 2016г. е бил все
в затвора Варна. През този период е пътувал по делегация до затвора С.. Не е
изтърпявал в този период наказанието си в затвора гр. Бургас. Свидетелят
твърди, че при еднаква законова уредба в различните затвори има различни
правила. Пред него Г. е подавал многократно устни и писмени сигнали и молби до
администрацията на затвора Варна. Дори го е виждал да плаче от безсилие. В
затвора Варна раздават единствено парче
сапун на месец и той е за пране и около 20 милилитра веро.
От показанията на св. Ц.
се установява, че познава Г. от постъпването му в затвора Варна, от месец юни или
юли 2009 г.; изтърпяването на наказанията им горе-долу съвпаднали. Свидетелят
установява, че Г. не е приемал по лек начин това, което му се е случило; в един
момент му било наложено наказание доживотен затвор и това се отразило и на
психическото и на физическото му здраве. Той редовно спортувал, защото това е
един от начините да поддържа психическото си здраве. Чувал е от него много
оплаквания, както за психическото и за физическото му здраве, това го боли,
това му има, че много зле му се е отразил този период, който е бил в затвора.
Не е запознат точно с присъдата му, но доколкото знае по едното обвинение,
което му е било повдигнато, е бил оправдан и се получило някакво разминаване в
присъдата и периода, който той е излежал, което му се отразило негативно.
Условията в битов план в затвора били идентични и за двама им. Ремонт в зоната
за повишена сигурност бил направен едва през 2017 г., тоест след като ищецът е излязъл
от затвора. А условията до тогава били, че няма санитарни възли, няма течаща
вода, има момчета, които имат осъдителни решения и нямат достъп до светлина и
чист въздух, престоят на открито бил ограничен, визира личното време вътре в
самия коридор, т.к. Г. е изтърпял голяма част от
присъдата си в зоната за повишена сигурност, от 2011г. – 2016г. до
освобождаването му от затвора. След дните за свиждане със семейството е тежко,
както за лишените от свобода, така и за техните семейства. Това се отразява и
на близките им, защото очакването на една такава присъда, каквато са имали те
на една от инстанциите, неминуемо се отразява и на семейните отношения. Има
хора, които прекъсват отношенията си с близките, близките им се отчайват с
оглед на тежките наказания, които очакват. Г. е имал здравословни проблеми, извеждали
са го с линейка, имал болки в главата, в ухото имал възпаление, болки в стави,
колена, тазобедрени стави, целият този процес всичко се отразява и на
психическото и на физическото здраве. След неговото освобождаване са се чували
по телефона. За последните пет години
значително е по-добре, има голяма разлика между това да си лишен от свобода и
да си свободен гражданин, но доколкото разбира добре е. Не знае дали има други
физиологични проблеми вследствие на престоя в затвора. Познава ищеца от първия
ден, когато свидетелят е постъпил в затвора Варна, присъдата му е лишаване от
свобода - доживотен затвор и я излежава във Варненския затвор. Заедно с ищеца
са били в зоната с повишена сигурност. В едно и също спално не са били. Свидетелят,
съгласно специалният режим, който изтърпява, е сам в спално помещение, но
спалните им помещения са едно до друго. В различните периоди на изтърпяване на
наказанията е имало случаи, в които е
бил и с други хора при ремонт или по различни причини. Имало е случаи да са по
двама или по трима и повече души. Почти целият период на изтърпяване на
неговото наказание са били заедно. В зоната за повишена сигурност има така
нареченият график, който позволява, понеже няма санитарни възли и ползване на
вода, три пъти на ден отварят за ползване на баня, стол, телефон, отделно е
престоят на открито, отделно на спорт, отделно са заедно на свиждания. През
голяма част от деня са заедно. Подавали са много оплаквания до ръководството на
затвора за условията в килиите, за писмени не помни точно, но устно много са се
оплаквали. Говори общо, не само за Г., защото са в едни и същи условия и многократно са поставяли
претенции или условия пред ръководството на затвора, но общ ремонт е извършен
през 2017г. Не знае дали е писал оплаквания Г., защото има пощенска кутия, в
която всеки пуска жалби и молби. Чувал е нееднократно Г. да се оплаква от
условията в затвора за всичко – за свиждания, за условия, за баня, за тоалет,
санитарни възли. Това са битови проблеми на всички лишени от свобода. Търсили са
начин да ги поставят пред когото трябва, за да се вземе решение по-бързо. Да
бъдат с белезници, дори в съдебно заседание, е нарушение. Когато ги извеждали
на престой на открито, дори в рамките на затвора, им слагали белезници, дори до
лекар на втория етаж също. Свидетелят е имал случай да се къпе в банята на
затвора с белезници на ръцете. Виждал е Г., даже са били вързани двамата. След жалби
и осъдителни решения от известно време, от две или три години, спрял този
процес.
От заключението на
съдебно –психиатричната експертиза, приета от съда и неоспорена
от страните се установява, че диагнозата „Рецидивиращо депресивно разстройство”
е установена по време на престоя на ищеца в затвор - към делото има представена
рецепта за изписана терапия на 17.02.2016г. - от психиатъра д-р Б.П.-Неолексан, Магнезий и В-комплекс, хомеопатия. Към
рецептурната бланка няма медицинска документация за симптоматика за която е
изписана, но тези медикаменти се изписват за невротични и тревожни симптоми. Клиниката
на депресията е-дистимия, хипобулия
и забавен мисловен процес. При всяка депресия тези симптоми са изявени с
различна интензивност и придружаващи типични сомато-вегетативни
промени. Тези симптоми могат да бъдат понякога неуловими за обкръжението на
болните. Осв. декларира, че „инцидента го е
променил”. Емоционалните състояния при Осв. са
неустойчиви, а настроението често се колебае. В такива случаи е намалена
саморегулацията и контрола. Така може да реагира както чрез затваряне в себе си
при обикновени житейски ситуации /пасивно-отбранителен начин на реагиране/, а
също и да бъде екстрапунитивен. Осв.
когато е спокоен и не са засегнати негови уязвими места, може да бъде стабилен
и уравновесен. „РДР“ представлява субективен дистрес
и емоционално разстройство, които възникват в периода на адаптация към
последицата от стресогенно жизнено събитие.
Рецидивиращо депресивно разстройство - това разстройство се характеризира с
повтарящи се депресивни епизоди. Възрастта за началото на заболяването,
неговата тежест, продължителност и честотата на депресивните епизоди варират в
широки граници. Отделните епизоди са с продължителност от 3-4 месеца и с
различна тежест. След отзвучаване на симптоматиката може да настъпи пълна ремисия,
но често може да се диагностицират и остатъчни леки хиподепресивни
симптоми. Отделните депресивни епизоди, често се провокират от стесови житейски събития. РДР е два пъти по-често психично
заболяване при жените. При депресивното разстройство симптоматиката е-повишено
ниво на тревожност, умерено до тежко депресивно състояние, намален фрустрационен толеранс. Диагностицират се следните клинични
симптоми-нарушен сън, повишено вътрешно напрежение, понижена увереност в
силите, фиксация върху здравословни проблеми, вкл. мисли за болест, смърт,
раздразнителна слабост /лесно се разплаква/, повишена страхова готовност
/неопределена/, ограничаване на контактите /при положение, че лицето е с екстравертирана насоченост/, чувство на срам и унижение,
особено когато се среща с познати, семейство или приятели. Всяко тяхно послание
себеотнася и изпитва голям дискомфорт. Осв. Н. в депресивните фази е по-малко активен, дори на
моменти апатичен, с повишена раздразнителна слабост, с намалена увереност в
силите си, тревожност и потиснат. Приемал е Ессобел и
Триттико по предписание на лекуващия го психиатър и
към момента на СПЕ приеманото медикаментозно лечение отново е под контрола на
психиатъра д-р Б. П.а, но те са предимно хомеопатия и
с подкрепа психологична. От представената медицинска документация се прави
извод, че при ищеца са били диагностицирани клинични симптоми даващи възможност
за поставяне на психиатричната диагноза-Ф-33.0-РДР-депресивен епизод. За точно
разграничение на депресивната симптоматика през целия период на задържането му няма
медицинска документация, но приложената рецепта от 17.02.2016г. е за лечение на
тревожни състояние и това може да даде основание за обсъждане, че
проблемите с психиката му са в периода когато изтърпява 25 месеца над присъдата.
От заключението на
комплексната съдебно-медицинска експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, се установява, че е изготвено на
базата на медицинската документация, находяща се в делото, като от приложения
амбулаторен журнал не може да се определи с точност от какво е страдал ищеца,
тъй като има само записани дадени медикаменти без описано обективно състояние и
поставена диагноза от медицинските специалисти, провеждали лечението. От тези
документи е видно, че през 2008г. е травмирал дясното си коляно/при игра на
футбол/. Това е наложило на 28.08.2009г. да се направи артроскопска
операция, при която е установен „Дисециращ остеохондрит“ на медиалния бедрен кондил
и разтеглена но здрава предна кръстна връзка. /Дисециращия
остеохондрит представлява отлепен от подлежащата кост
хрущял на ограничен участък. Лечението, което е приложено е перфорация на
няколко места на хрущяла и подлежащата кост/ След операцията кракът се имобилизира с ортеза или гипсова
превръзка за 15-20 дни в 30гр. свито коляно. След сваляне на имобилизацията се провежда курс ЛФК за раздвижване и
физиотерапия за обезболяване и възстановяване на обема на движения в ставата.
През това време се ходи с патерици без да натоварва крайника. Не може да се
кляка до възстановяване на свиването в ставата. Бурсита
на рамото се причинява от физическо натоварване или травма и се характеризира с
болки и ограничени движения в раменната става. Лечението е с
противовъзпалителни средства и физиотерапия. Увреждането на междупрешлените
дискове е бавен процес, свързан с натоварването на гръбначния стълб. Дълго
време протича безсимптомно, но физическо натоварване, травми или неудобни пози
могат да бъдат причина за клиничното му проявление-народната диагноза е
лумбаго- ишиас. От заключението се установява, че за периода 19.05.2007г. до
24.06.2016г. са установени
заболявания: 2008год.- травма на дясната
колянна става; 28.08.2009г.-Артроскопска диагноза -Дисициращ остеохондрит на
медиалния /вътрешния/ кондил на дясната бедрена
кост; 19.01.2015г. - Бурсит
на дясно рамо; 06.04.2015г.- Увреждания на междупрешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.
Коксартроза, неуточнена и недоказана. От Амбулаторен
журнал на затвора: 28.03.2011г. - Консулт с офталмолог; 15.12.2014г. - Намалено
зрение, очен. Няма налични документи в досието от извършените очни прегледи. По
данни от пациента, той се е оплаквал от затруднение при четене и са му били
изписани диоптри за очила за четене /+1.0dsph/ +1.0 dsph/.
Това състояние се нарича пресбиопия, а не хиперметропия. Пресбиопията
представлява състояние, при което с напредване на възрастта окото прогресивно
намалява способността си да се фокусира върху близки предмети, което налага
изписването на очила за съответната дистанция; 06.04.2015 - увреждания на междупрешленните дискове в поясния отдел с радикулопатия. Коксартроза. Препоръчват
се повече движения, физиотерапия, ЛФК. Терапия- Физиотерапия, ЛФК, Балофен, Профенид при болки; 01.07.2008г.-
рентгенови данни за рефлуксна болест. Малка язвена
ниша в малката кривина. За фиброгастроскопия.
Терапия-Лансул, Мотилиум.
Дисециращия остеохондрит
се лекува само оперативно, в противен случай след известно време парче от
хрущяла се откъсва и попадайки в ставната междина предизвиква блокаж на ставата
и допълнително увреждане на хрущялите на ставата. След операцията е наложително
провеждане на рахабилитация и физиолечение
в специализирано отделение. Бурсита на рамото и
увреждането на междупрешленните дискове с радикулопатия също изискват провеждане на физиотерапия
освен лечението с противовъзпалителни средства.
Извършването на офталмологичен преглед и изписването на очила за четене би
могло да се извърши и в условията на затвора при наличие на необходимото
оборудване.
Относно установените с
клинични, анамнестични и рентгенови данни заболявания
на храносмилателния тракт- гастрит, гастро- езофагиална рефлуксна болест и
язвена болест, клиничния им ход, тежест и прогноза зависят от режима и начина
на хранене, прием на медикаменти и общия психичен фон.
Предписаните
физиотерапевтични и рехабилитационни процедури са били необходими за лечението
на увреждането на дясната колянна става и увреждането
на междупрешленните дискове в поясния отдел с радикулопатия. В делото не са налични медицински документи
за проведени такива. Хроничният конюнктивит е заболяване с повтарящ се
характер, което налага често локално медикаментозно лечение.
Хиперметропията е проблем на
зрението, което изисква ползването на очила за корекция.
От допълнителното
заключение на вещото лице Д., прието от съда и неоспорено
от страните, се установява, че за периода от 19.05.2007г. до 24.06.2016г.,
съгласно представената медицинска документация по делото и медицинското досие
на ищеца в Затвора -Варна се установяват следните заболявани:
-2008г. - функционална
диспепсия/нарушение в пасажа/, хроничен обострен
гастрит, ГЕРБ -гастроезофагеална рефлуксна
болест. Според СМЕ, обобщавайки предшестващите изследвания, епикризи и данни,
от 12.01.2008г. данни за органични увреждания не се установяват. Във връзка с
прецизиране на установените промени на гастроинтестиналния тракт е необходимо
да се направят допълнителни изследвания-изследване на хеликобактер
пилори/серологичен или фекален тест/. При позитивен
резултат да се проведе лечение с антибиотици. С оглед на консумативни синдром
да се изследват допълнително туморни маркери и хормони на щитовидната жлеза.
Предложена е конкретна медикаментозна терапия с продължителност 2 месеца.
Терапията може да бъде проведена в условията на ОЗ Варна;
-2008г. - травма на
дясната колянна става.
- 28.08.2009г.- Артроскопска диагноза -Дисициращ остеохондрит на медиалния /вътрешния/ кондил
на дясната бедрена кост; .
Според СМЕ от 2022г.- Дисециращия остеохондрит
представлява отлепен от подлежащата кост хрущял на ограничен участък. Лечението,
което е приложено е перфорация на няколко места на хрущяла и подлежащата кост. След
операцията кракът се имобилизира с ортеза или гипсова превръзка за 15-20 дни в 30 гр. свито
коляно. След сваляне на имобилизацията се провежда
курс ЛФК за раздвижване и физиотерапия за обезболяване и възстановяване на
обема на движения в ставата. През това време се ходи с патерици без да
натоварва крайника. Не може да се кляка до възстановяване на свиването в
ставата;
-19.01.2015г.-Бурсит
на дясно рамо. Според СМЕ от 2022г. се причинява от физическо натоварване или
травма и се характеризира с болки и ограничени движения в раменната става.
Лечението е с противовъзпалителни средство и физиотерапия.
-06.04.2015г. -Увреждания
на междупрешленните дискове в поясния и другите
отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Според
СМЕ от 2022 г. коксартрозата е неуточнена и недоказана.
Увреждането на междупрешлените дискове е бавен процес свързан с натоварването
на гръбначния стълб. Дълго време протича безсимптомно, но физическо натоварване,
травми или неудобни пози могат да бъдат причина за клиничното му проявление-
народната диагноза е лумбаго-ишиас.
-15.12.2014 г. -
Намалено зрение, уточнено като пресбиопия. Това е
състояние, при което с напредване на възрастта окото прогресивно намалява способността
си да се фокусира върху близки предмети, което налага изписването на очила за
съответната дистанция. Компенсира се с очила за близко.
В медицинското досие
на ищеца от Затвора Варна има налични над 85 записа относно медицински проблеми
на същия и административните и организационни действия за осигуряването им.
Извършени са няколко
СМЕ от различни специалности-съдебни медици, гастроентеролози, психиатри,
офталмолози, обща медицина, психолози относно актуално здравословно състояние
на ищеца.
По отношение на
възникналите оплаквания от болка в стомаха, киселини са извършени консулти от
гастроентеролози от доболничната помощ, болнично лечение, амбулаторни образни и
лабораторни изследвания.
По отношение конкретно
на дисециращия остеохондрит
е извършена ендоскопска операция, тъй като той се
лекува само оперативно. Доболничното консултиране е осъществявано от двама
ортопеди. Съгласно СМЕ от 2022г. без оперативно лечение след известно време
парче от хрущяла може да се откъсне и попадайки в ставната междина да предизвикя блокаж на ставата и допълнително увреждане на
хрущялите на ставата. След операцията е наложително провеждане на рахабилитация и физиолечение в
специализирано отделение.
По отношение на бурсита на рамото и увреждането на междупрешленните
дискове с радикулопатия е оказана консултативна
доболнична помощ, медикаментозно лечение, но също би могло да се проведе
физиотерапия при липса на ефект .
Извършването на офталмологичен преглед и изписването на очила за четене би
могло да се извърши и в условията на затвора при наличие на необходимото
оборудване.
Физиотерапевтични и
рехабилитационни процедури са били препоръчвани два пъти-през 2009г. след ендоскопска операция на дясното коляно и през 2015г. по
повод бурсит на дясно рамо. Не са открити в делото медицински
документи за проведени такива.
От
справка рег.№5180/26.10.2022г. от началника на затвора Варна се установява, че не може да бъде посочено дали ищецът е бил
конвоиран до „Еврохоспитал“ООД и дали му е провеждано
лечение по рехабилитация и физиотерапия в затворническа болница- С., поради
факта, че поради големия период от време такава информация не се съхранява. От
наличните документи в затворническото досие е видно, че е имало планирана на
28.08.2009г. хирургична интервенция на десен крак на ищеца с времетраене около
4 часа, но не е посочено в което външно болнично заведение. От изготвената
медицинска справка от доктор Х.–директор
на МЦ при затвора Варна и дневник за извършени медицински прегледи на ищеца е
видно, че на 28.08.2009г. е проведено оперативно лечение на ищеца с диагноза –дисекиращ остеохондрид на дясно
коляно. Предписани са превръзки и наблюдение в МЦ за състоянието му след „артроскопия“. На 31.08.2009г. в МЦ е направена превръзка
и поставена инжекция. На 01.09.2009г. е
извършен медицински преглед в МЦ, измерено кръвно налягане и телесна
температура. Проведено изследване за изготвяне на съдебно-медицинска
експертиза. На 03.09.2009г. в МЦ е направена превръзка и измерено кръвно
налягане и телесна температура.
От
доказателствата, съдържащи се в затворническото досие на ищеца се установява,
че многократно е награждаван- с удължени свиждания, похвали, допълнителни
пратки. Съгласно справка за л.св. Н. от 19.11.2015г.
е постъпил в затвора на 01.06.2007г. и настанен в приемно отделение под
непосредствен медицински надзор по повод състояние след операция; от
11.07.2008г. е работил като хигиенист в приемно отделение, като се е справял с
всички поставени задачи, оказвал е съдействие на служителите на НОС при
общуване и обгрижване на л.св.
чужденци; от 10.2011г. е настанен в ІІІ-та група /ЗПС/ на основание чл.248 ЗИНЗС след получаване на присъда от ВОС; съжителства в едно спално помещение заедно
с друг лишен от свобода. Съгласно справката ищецът е отговорен, дисциплиниран,
съвестно изпълнява задълженията си, умело отстоява позицията си, коректен,
неагресивен, целенасочен, организиран, последователен, изгражда контактите си в
групата избирателно, предпазливо и рационално, не се ангажира емоционално, като
в края на атестационния период видимо напрегнат, умислен, дистанциран, полагащ
усилия за справянето с психичния дискомфорт, провокиран от дългоочаквания развой
на делото. През периода не е наказван, награждаван е; поддържа постоянни и
редовни контакти със семейството си чрез свиждане и телефонни разговори, които
му влияят в положителна посока; интересува се от спорт. Същите констатации се
съдържат и в предходно изготвяни справки от ИСДВР. От заповед №
708/29.12.2011г. на началника на затвора Варна се установява, че на основание
чл.248 ал.1 т.1 ЗИНЗС, предвид присъдата на ВОС от 31.10.2011г., е наредено подс. Н. да бъде настанен в постоянно заключено помещение
без право на участие в колективни мероприятия в зоната със засилен надзор и
охрана в затвора-гр.Варна. Със заповед № 102/11.07.2008г.
е наредено ищецът да бъде изведен на работа- домакинец-санитар.
Със заповед №30/02.11.2011г. поради
промяна в правния му статус ищецът е спрян от работа. Приложена е и
медицинската документация относно извършени му прегледи, назначени лечения,
медицински справки.
От
представената справка рег.№481 от 23.01.2023г. се установява, че в периода от
01.06.2007г. до 27.06.2000г. е разпределен в ІІІ група, находяща се в корпуса
на затвора, като информация относно в кои спални помещения и с кои лишени от свобода
е бил не може да бъде посочена, поради липса на законово изискване за
съхранение. Съгласно справката спалните помещения в III група са с квадратура
от 6.4 до 6.88кв.м.; настанени са по един л.св.,
разполагащи с лични шкафчета, легла, маса и столове; по коридора има обща баня
и санитарен възел; през 2012г. са изградени тоалетни в спалните помещения; отоплението
се осъществява посредством централно парно; чрез прозорци е осигурен пряк
достъп до дневна светлина и възможност за проветряване, а вечер с достатъчно на
брой осветителни тела, съгласно изискванията за осветеност. Съгласно справката
на л.св. се
предоставя храна по утвърдени менюта приготвена от затворническата кухня;
дезинфекция и дератизация в затвора Варна се извършва
от оторизирани фирми по утвърден график на общите части и на всички спални
помещения; от м. май 2007г. до м.май 2010г., съгласно
сключен договор с фирма Есо - Роз гр. Варна,
ежемесечно в затвора Варна са извършвани обработки против хлебарки, гризачи, мухи,
бълхи и др. битови паразити с ефикасни специализирани препарати за ДДД по
коридори, спални помещения, складове и канцеларии; от м. юни 2013г. до м. юли
2016г. ДДД обработките са извършвани от ЕТ “Инсектицид“, за което са съставяни
протоколи. Посочено и че няма постъпила молба от ищеца да му се доставят
каквито е да е вещи, постелъчни принадлежности,
ползвал е лични спални чаршафи и калъфки, получени от близките.
От
представеният договор, сключен на 02.04.2007г. между министъра на правосъдието
и „ЕСО-РОЗ“ЕООД се установява, че дружеството е възложено да извършва дератизационни, дезинсекционни и дезинфекциозни обработки в договорените обекти за срок до
31.03.2008г. Представена е справка относно извършване на дезинфекция и дератизация в затвора Варна- І коридор за периода
2009г.-2010г., както и протоколи за извършени ДДД обработки от 23.08.2013г.-затворническа
кухня, столова, дежурна служба, хр. склад, мед. център,
ІІІ в коридор; 11.09.2014г.-склад, медицински център; 24.06.2015г.- ЗООТ
Разделна, стол администрация, паралня; 19.05.2016г.- затворнически
стол и кухня, медицински център, хр.склад
администрация. Представени са и протоколи от 19.07.2016г., 18.07.2016г., 25.02.2017г.
и 20.06.17г., които касаят период след освобождаването на ищеца от затвора.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът
е предявен от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което
е процесуално допустим, а разгледан по същество, съдът намира следното:
Съгласно
чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения на чл.3, като съгласно ал.2 на чл.284 ЗИНЗС в случаите
по чл.3 ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и другите обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.205 АПК
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите.
Съгласно чл.19, ал.1
от Закона за изпълнение на наказанията /ЗИН/, отм., ДВ. бр. 25 от 3.04.2009г.,
в сила от 1.06.2009 г., общото ръководство на местата за лишаване от свобода и
контролът върху тяхната дейност се осъществяват от Министерството на
правосъдието. Съгласно чл. 19а от ЗИН /отм./ прякото ръководство и контролът
върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществяват от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Съгласно ал.2 от с.р.,
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е административно звено в
Министерството на правосъдието.
Съгласно чл.12 от ЗИНЗС, обн. ДВ бр.25 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г., прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е
юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище в гр.С. и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, а
затворите са териториални служби на ГДИН.
Предвид горното искът
за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите,
което за исковия период до 01.06.2009г. е Министерство на правосъдието, а за
периода от 01.06.2009 г. до 24.06.2016г. е ГДИН.
С оглед задължението
по ал.2 на чл.205 АПК съдът е указал на ищеца срещу кого следва да насочи иска
и му е дал възможност в 7-дневен срок от съобщението да отстрани нередовността
или да заяви дали поддържа иска срещу първоначално посочения ответник.
В дадения срок ищецът
е заявил, че поддържа иска срещу първоначално посочения ответник.
В случая ответникът по
настоящето дело- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е ненадлежна
страна относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди вследствие пребиваване в Ареста на ОслО гр. Варна и Затвора гр. Варна през периода от
19.05.2007г. до 01.06.2009г. в резултат от бездействието на органи по
изпълнение на наказанието в Ареста на ОслО гр. Варна
и Затвора гр. Варна и тъй като е ненадлежна страна, то по отношение на него
искът в тази част е неоснователен, т.е. липсва правно основание да бъде
предявен против МП.
Относно претендираното
обезщетение за причинени вреди в периода от 01.06.2009г. до 24.06.2016г., съдът
намира следното:
Съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице към
министъра на правосъдието и е носител на самостоятелни права и задължения, специализирана
административна структура на министерство на правосъдието /чл.3 ал.1 ППЗИНЗС/,
а нейни териториални служби са затворите като места за лишаване от свобода
/чл.12 ал.3 ЗИНЗС/. Дирекцията осъществява прякото ръководство и контролът
върху дейността им. Като юридическо лице ГД“ИН“ носи отговорност за вредите,
причинени на граждани, лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си ефективно
в съответния затвор от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при и/или по повод изпълнение на административна
дейност.
Дейността на
администрацията на затвора е дейност по осъществяване функциите на затворите
като места за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и по своя характер
представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС, респ. ППЗИНЗС е
предоставил административни правомощия. По своя характер, съдържание и начин на
осъществяване спрямо изтърпяващите наказание лишаване от свобода в местата за
лишаване от свобода те са властнически. Изрично законът забранява осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение-
чл.3 ал.1 ЗИНЗС, като съгласно ал.2 за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност.
За да бъде
реализирана отговорността по чл.284 ал.1 ЗИНЗС следва да са налице кумулативно
следните предпоставки: 1/ акт, действие и/или бездействие на специализираните
органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона; 2/
настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, като същата се
предполага до доказване на противното /съгласно чл.284 ал.5 от ЗИНЗС/ и 3/
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
Ищецът
твърди, че са му причинени неимуществени вреди вследствие пребиваване в затвора гр.
Варна през процесния период, настъпили в резултат от бездействието на органи по
изпълнение на наказанието, които в нарушение на ЗИНЗС са го поставили при лоши
хигиенно-битови условия, водещи до затруднения в ежедневието с интензивност
превишаващи неизбежното ниво на страдание, съпътстващо и присъщо на този вид
задържане и наказание, за нарушени минимални изисквания за живот в килиите, за
санитарно-битови условия в тях, които не съответстват и са под минималните
стандарти, необходими за опазване на здравето и чувството за лично достойнство,
като задържан и затворник без присъда, уронващи човешкото достойнство,
пораждащи чувство на страх, малоценност и незащитеност, водещи до психически,
физически и емоционален дискомфорт и унижаване на човешкото достойнство по
смисъла на чл.3 КЗПЧОС.
Ищецът твърди, че в затвора
Варна бил настанен в килия с площ от 10 кв.м. c още петима затворници, което е
драстично нарушение на нормите за жилищна площ. Липсвал свободен достъп до
санитарен възел /тоалетна и мивка с течаща вода /, най-вече през нощта, когато
нямало и осветление, и това създавало сериозни проблеми и психически
дискомфорт. Получил стар и използван дюшек.
След като било установено, че страда от дисекиращ остеохондрит, скъсване
на мениск и увреда на предна кръстна връзка на дясно
коляно, придружени с много силни болки в същото при свиването му, от
администрацията не е подсигурена битова пригодност за справяне с проблемите му.
След постановяване на
Присъда № 87/31.10.2011г. на ВОС е бил приложен „специален режим“ на
изтърпяване на наказанието и ищеца е преместен в помещение в зоната за повишена
сигурност, обусловено от характера на наложеното наказание по чл.116 от НК /по
което впоследствие е оправдан/. Твърди, че е преместен е в килия от 4 /четири / квадратни метра, която обитавали
двама души, при норматив максимум за един човек, като в нея през лятото било
горещо, а през зимата отоплението било недостатъчно, подът бил циментов, с
нарушена замазка, което не позволявало да се почиства добре.
Видно от представената
справка по делото от началника на затвора Варна не е налична информация в кои
спални помещения и с кои лишени от
свобода е бил ищецът, тъй като няма законово изискване за това. Не са
представени и доказателства за предоставени му спални принадлежности, на
каквито е имал право за периода до 01.01.13г., до когато правото на безплатно
облекло, обувки и спални принадлежности на лишените от свобода е безусловно, а
след посочената дата безусловно е правото им на самостоятелно легло и спални
принадлежности, а безплатни облекло и обувки се полагат при липса на собствени
такива/чл.31 ал.1 б.“в“ от ЗИН /отм./, съответно
чл.84 ал.2 т.3 ЗИНЗС до изменението му с ДВ 103/2012г./.
Не са представени и доказателства,
че са осигурени условия във връзка с заболяванията му дисекиращ
остеохондрит, скъсване на мениск
и увреда на предна кръстна връзка на дясно коляно. Липсата на тоалетна и
най-вече на тоалетна чиния, при невъзможността да кляка, му е създавала
безспорно силни болки, дискомфорт и чувство на безпомощност при необходимостта
да моли други затворници да го съпровождат.
С оглед
доказателствената тежест на ответника да установи, че е предоставил на
задържаните по стража лица, в случая ищеца, битови и здравословни условия, а
именно достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност и др., вследствие на непредставяне
на такива доказателства следва да се приеме, че помещението, в което е бил
настанен не е отговаряло на тези условия относно достатъчна жилищна площ, отопление,
проветряване, осветление, както и че не са осигурени условия за двигателна
активност на ищеца.
Ищецът счита, че е
налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка „задържане под
стража“, уронващи човешкото му достойнство, причиняващи му болки и страдания.
Твърдените неблагоприятни условия са вследствие противоправното бездействие на
затворническата администрация да му осигури достатъчна жилищна площ, ползването
на тоалетна и течаща вода в спалното помещение, както и наличие на хлебарки,
дървеници и други в помещенията на
затвора.
Незаконосъобразно
бездействие на административен орган или длъжностно лице има във всички случаи
на неизпълнение на задължение за фактическо действие, произтичащо пряко от
нормативен акт.
Съгласно разпоредбата
на чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за
всеки лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Съответно съобразно
§ 167 от Пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. за условията в българските
затвори по делото „Н.и други срещу България“, всяко
задържано лице трябва да има индивидуално място за спане и най-малко три
квадратни метра жилищна площ. Съгласно същото решение, счита се, че
пренаселеността е толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от
други фактори, до нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, когато затворниците имат на
разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ.
Независимо, че
разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС не е била действаща към процесният периода,
неблагоприятните условия, в които е бил поставен ищеца следва да бъдат
съобразени спрямо приетите и въведени впоследствие изисквания.
С оглед
доказателствената тежест на ответника да установи, че е предоставил на
задържаните по стража лица, в случая ищеца, битови и жилищни условия, а именно достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност и др., вследствие на непредставяне на
такива доказателства следва да се приеме, че помещението, в което е бил
настанен не е отговаряло на тези условия относно отопление, проветряване,
осветление, както и достатъчна жилищна площ.
Незаконосъобразно
е всяко бездействие, представляващо неизвършване на
фактически действия, в противоречие с предписаното от императивната правна
норма задължение. В случая не се установи жизненото пространство на
помещенията, в които е бил ищецът по
време на престоя в затвора Варна да са отговаряли на предвидените стандарти от
Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.
Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека
съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото
потвърждават установените обстоятелства и кореспондират със събраните по делото
доказателства. Съгласно
и справка за л.св. Н. от 19.11.2015г. от ИСДВР от
10.2011г., ищецът е бил настанен в ІІІ-та група /ЗПС/ на основание чл.248 ЗИНЗС
след получаване на присъда от ВОС; съжителства в едно спално помещение заедно с
друг лишен от свобода. Съгласно справка рег.№481 от 23.01.2023г. ищецът в
периода от 01.06.2007г. до 27.06.2000г. е разпределен в ІІІ група, находяща се
в корпуса на затвора, като информация относно в кои спални помещения и с кои
лишени от свобода е бил не може да бъде посочена, поради липса на законово
изискване за съхранение. Съгласно справката спалните помещения в III група са с
квадратура от 6.4 до 6.88кв.м.; настанени са по един л.св.,
разполагащи с лични шкафчета, легла, маса и столове. Посоченото в справката, че
са били настанени по един л.св. в спално помещение в
III група противоречи на посоченото в справката на ИСДВР от 2015г., намираща се
в затворническото досие на ищеца, че е съжителствал с друг лишен от свобода. Предвид
посочената квадратура на спалните помещения следва да се приеме, че не е била
осигурена достатъчно жилищна площ на ищеца. За помещението, в което е бил
настанен преди преместването му в зоната с повишена сигурност, не са
представени никакви доказателства.
Установи
се от медицинските документи и заключенията на вещите лица, че ищецът страда от дисекиращ остеохондрит, скъсване на мениск
и увреда на предна кръстна връзка на дясно коляно, придружени с много силни
болки в същото при свиването му. Установи се и липса на тоалетна в килията,
както и на постоянно течаща вода. Не са
представени доказателства кога е извършен ремонт в спалните помещения. Установи
се, от показанията на свидетелите, че през 2015г., или малко преди
освобождаването на ищеца в килията е монтирана мивка с течаща вода. Не се
установи кога е монтирана тоалетна, но от показанията на св. Ц. се установи, че
до освобождаването на ищеца не е била поставена преграда между тоалетната и
останалата част от помещението.
С оглед събраните
доказателства, съдът приема, че е налице нарушение на изискването по чл.20, ал.3 ППЗИНЗС, съгласно
което на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения, както и на
изискването по чл.151, ал.1, т.2 ЗИНЗС за осигуряване на условия за поддържане
на личната хигиена. Посочено е в справка №2003/25.08.21г., че е налице график
за разпределение на времето на групите в ЗПС, включително ползване на
баня, но такива не са представени. Наличието на организация за ползване на обща баня и тоалетна не може
да замести изискването санитарният възел да е разположен в самите спални
помещения и да санира нарушението на чл.3, ал.2 ЗИНЗС.
Установените обстоятелства в своята
съвкупност могат да се определят като уронващи човешкото достойнство, което
предпоставя наличието на увреждане на ищеца като последица от претърпените
лишения, унижения и неудобства от неблагоприятната жизнена среда.
Липсата на вода за
елементарни нужди винаги води до накърняване на човешкото достойнството.
Невъзможността да се поддържа лична хигиена в условията на ограниченията,
наложени от режима на изтърпяване на наказанието, в среда, в която живеят и
други лица със същата лоша хигиена, винаги е съпътствано с чувство на
дискомфорт, психическо натоварване, непълноценност, гняв, малоценност,
тревожност и за това не са необходими нарочни доказателства, като в случая дори
са налице такива. В случая ответникът е този, който следва да докаже, че
условията, при които е бил настанен ищецът при изтърпяване на наказанието си,
са били различни от твърдените в исковата молба, което не е сторено. В този
смисъл следва да се приеме, че са налице нарушения по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, които са въздействали негативно върху личността на ищеца и са в пряка
причинна връзка с изпитаните от него отрицателни чувства и изживявания.
Неимуществените вреди
са вреди, които по своето естество засягат изцяло емоционалната сфера на
лицето, което ги търпи, и се изразяват в причинени душевни болки и страдания.
Безспорно недостатъчната жилищна площ, липсата на санитарен възел в спалното
помещение, неосигуряването на постоянен достъп до
тоалетна и течаща вода, не отговарят на
критериите за хуманна среда и са се отразили негативно в личната сфера на
ищеца.
Неблагоприятните
условия в които е бил настанен ищеца са го поставили, както твърди той в
исковата молба, при лоши хигиенно-битови условия, водещи до затруднения в
ежедневието с интензивност превишаващи неизбежното ниво на страдание,
съпътстващо и присъщо на този вид задържане и наказание, за нарушени минимални
изисквания за живот в килиите, за санитарно-битови условия в тях, които не
съответстват и са под минималните стандарти, необходими за опазване на здравето
и чувството за лично достойнство, уронващи човешкото достойнство, пораждащи
чувство на страх, малоценност и незащитеност, водещи до психически, физически и
емоционален дискомфорт и унижаване на човешкото достойнство по смисъла на чл.3
КЗПЧОС.
Установи се и от показанията на свидетелите, че тези
условия са причинили на ищеца безсъние, апатия, чувство за безсилие и
безпомощност, отразили са се върху емоционалният му живот и психиката му. Като
не е изпълнил административното си задължение да осигури на ищеца елементарни
битови и хигиенни условия при престоя му в затвора Варна, ответникът е нарушил
признатите на задържания права по чл. 3 от ЗИНЗС, което се явява условие за
обезщетяване на причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Относно твърденията за
липса на действия по осигуряване на дезинфекция и дезинсекция на помещенията в
затвора Варна за исковия период, съдът намира следното:
Самият ищец твърди, че
от затвора Варна са извършвани такива действия, но били недостатъчни. Съгласно
показанията на св.Р. са минавали да пръскат, три пъти
в годината, но не е било достатъчно.
От представените от
ответника доказателства се установи, че са извършвани услуги по дезинсекция и дератизация в затвора Варна - І коридор за периода
2009г.-2010г./съгласно представена справка/, както и че са извършвани ДДД
обработки, съгласно протоколи от 23.08.2013г.-затворническа кухня, столова,
дежурна служба, хр. склад, мед. център, ІІІ в
коридор; 11.09.2014г.-склад, медицински център; 24.06.2015г.- ЗООТ Разделна,
стол администрация, паралня; 19.05.2016г.-
затворнически стол и кухня, медицински център, хр.склад
администрация. Представени са и протоколи от 19.07.2016г., 18.07.2016г.,
25.02.2017г. и 20.06.17г., които касаят период след освобождаването на ищеца от
затвора.
Видно от представените
доказателства същите установяват извършване на третиране за вредители в затвора
Варна, макар и не конкретно за помещенията, в които е пребивавал ищецът, както
и за целия период. Но самият ищец не оспорва, че такива действия са извършвани.
Това не обосновава извод за липса на инсекти и други вредители в спалните
помещения, но следва да се има предвид, че съществуват и други фактори, които
способстват за наличието им, въпреки положените от ответника усилия. По
аргумент от чл.21 ал.2 ППЗИНЗС задължението за полагане на грижи и поддържане
на хигиена в спалните помещения е възложено на самите лишени от свобода, което
би спомогнало за избягване или намаляване на вредители в тези помещения. Не са
ангажирани доказателства положена ли е и каква грижа от ищеца за хигиената в
спалното помещение.
Предвид горното,
твърденията на ищеца за бездействие на ответника по осигуряване на дезинфекция,
дезинсекция и дератизация в затвора са неоснователни,
съответно заявената претенция.
Установи се, че ищецът
е настанен в зоната с повишена сигурност /тежкия коридор/ от 31.10.2011г.
Ищецът твърди, че не
можел да привикне с тежките условия в затвора Варна, които бил принуден да
търпи вследствие повдигнатото обвинение в убийство и постановената въз основа
на него присъда с доживотен режим на изтърпяване на наказанието.
Твърди и че вследствие
на определения специален режим на изтърпяване на наложеното наказание
„доживотен затвор”, е бил 23 часа заключен в килия от 4 кв.м. с още един човек,
без баня, без тоалетна, а през нощта ползвали кофа. Стените, пода и тавана били
влажни и неподдържани в хигиенно отношение.
Относно състоянието на
помещенията, в които е бил настанен в затвора Варна, съдът приема по
съображенията по-горе, че същите не са отговаряли на необходимите минимални
изисквания за хуманна среда.
Съгласно чл.213 от
Правилника за прилагане на ЗИНЗС, осъдените на доживотен затвор се настаняват в
отделни затвори или в отделения на другите затвори в обособени зони с повишена
сигурност. Съгласно чл.246 ал.4 ЗИНЗС подсъдимите с невлезли
в сила присъди, с които им е наложено наказание доживотен затвор се държат в
постоянно заключени помещения. Те се държат в постоянно заключени помещения при
засилен надзор и охрана. Участието им в колективни мероприятия е само с осъдени
от същата категория. Ограничаването на контактите на ищеца с други лица не е
следствие на бездействие от страна на администрацията на затвора – Варна, а
представлява надлежно изпълнение на режима на изтърпяване на наказанието му
лишаване от свобода. В този смисъл наложените му ограничителни мерки напълно
съответстват на предписания със ЗИНЗС и Правилника за прилагането му режим,
поради което не превишават неправомерно въздействието върху ищеца, произтичащо
пряко от наложеното му с осъдителната присъда наказание „доживотен затвор“.
Твърденията, че в
случай, че не е било повдигнато обвинението по чл.116 НК, то и мярката за
неотклонение би била друга, както и е нямало да бъде настанен в зоната за
повишена сигурност са предположения, и са неотносими
в настоящото производство. Повдигането на обвинението, постановяване на присъда
по обвинение по чл.116 НК и определяне на режим на изтърпяване на наказание не
са действия/бездействия на затворническата администрация по изпълнение на
наказанията.
Безспорно се установи
от доказателствата по делото- писмени, гласни и заключенията на вещите лица, че
ищецът е имал здравословни проблеми, като част от тях са възникнали/установени
по време на престоя му в затвора Варна. Установи се, че преди задържането е претърпял интервенция във връзка с нанесена
прободна рана в корема. Получил е контузията на коляното при игра на футбол в затвора.
Диагнозата „Рецидивиращо депресивно разстройство” е установена по време на
престоя на ищеца в затвора, съгласно заключението на съдебно-психиатричната
експертиза. Съгласно справка за ищеца за регистрираните прегледи в
психиатричните журнали на МЦ затвора Варна са регистрирани общо 66 терапевтични
интервенции, включващи психотерапевтична подкрепа и медикаментозна терапия,
като не е включен периода 07.2007г.-м.07.2008г., тъй като журнала не може да
бъде открит. От представените писмени доказателства и заключенията на вещите
лица се установи, че периода на престоя му затвора Варна са установени:
2008год.- травма на дясната колянна става;
28.08.2009г.-Артроскопска диагноза -Дисициращ остеохондрит на медиалния /вътрешния/ кондил
на дясната бедрена кост; 19.01.2015г. - Бурсит на дясно рамо; 06.04.2015г.- Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на
гръбначния стълб с радикулопатия. Коксартроза,
неуточнена и недоказана. От Амбулаторен журнал на затвора: 28.03.2011г. - Консулт
с офталмолог; 15.12.2014г. - Намалено зрение, очен. Съгласно заключението на
вещите лица дисециращия остеохондрит
се лекува само оперативно, в противен случай след известно време парче от
хрущяла се откъсва и попадайки в ставната междина предизвиква блокаж на ставата
и допълнително увреждане на хрущялите на ставата. След операцията е наложително
провеждане на рахабилитация и физиолечение
в специализирано отделение. Бурсита на рамото и
увреждането на междупрешленните дискове с радикулопатия също изискват провеждане на физиотерапия
освен лечението с противовъзпалителни средства.
Извършването на офталмологичен преглед и изписването на очила за четене би
могло да се извърши и в условията на затвора при наличие на необходимото
оборудване.
Относно установените с
клинични, анамнестични и рентгенови данни заболявания
на храносмилателния тракт- гастрит, гастро- езофагиална рефлуксна болест и
язвена болест, клиничния им ход, тежест и прогноза зависят от режима и начина
на хранене, прием на медикаменти и общия психичен фон.
Предписаните
физиотерапевтични и рехабилитационни процедури са били необходими за лечението
на увреждането на дясната колянна става и увреждането
на междупрешленните дискове в поясния отдел с радикулопатия. Не са налични медицински документи за проведени
такива. Хроничният конюнктивит е заболяване с повтарящ се характер, което
налага често локално медикаментозно лечение.
Видно е, че на ищеца е
предоставяна медицинска грижа, воден е на прегледи, провеждани са му лечения.
Безспорно е и че условията на живот в затвора са оказали влияние върху
здравословното му състояние. Установени са заболявания, чиито клиничен ход,
тежест и прогноза зависят от режима и начина на хранене, прием на медикаменти и
общия психичен фон. По време на престоя му затвора е установена и диагнозата
„Рецидивиращо депресивно разстройство“. Че условията на живот в затвора са
оказали влияние върху здравословното му състояние се установи както от
медицинската документация, справки от затвора Варна, така и от заключенията на
вещите лица и показанията на разпитаните по делото свидетели. Те са оказали
влияние както на физическото му, така и на психическото му състояние. Не се
установи да е осигурена рехабилитация и физиотерапия, предписана от
медицинските специалисти. Режима и начина на хранене също.
Възникването на
стомашните проблеми на ищеца, съгласно заключенията на вещите лица, може да се
дължи на психичните изживявания на ищеца и то след постановената доживотна
присъда.
Правомощията във
връзка с медицински въпроси са регламентирани в чл. 128 и следващите от ЗИНЗС,
като задължението на ГДИН е свързано със създаването на условия за опазване на
физическото и психическото здраве на лишените от свобода, какъвто е ищеца, и по
същество съставлява административна дейност. Правото на медицинско обслужване
на лишени от свобода е изрично регламентирано, като задължение на ответника е
да осигури условия за опазване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода.
Установи се, че всичко
това – липсата на адекватни условия за изтърпяване на наказанието,
заболяванията, които е получил вследствие влагата, храната, липсата на
светлина, му се отразявало много зле. От показанията на свидетелите, както и от
справките на ИСДВР се установи, че
ищецът се затворил и изолирал, подтиснал.
Съгласно чл.86 ал.1 ЗИНЗС
лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на
ден, свиждания не по-малко от два пъти месечно, телефонна връзка по установен
ред. Че е имал право на един час разходка и свиждане на две седмици твърди и ищеца,
но счита, че това е било недостатъчно и се е отразило на психиката му и
общуването с близките. Тези ограничения са установени от закона, а не са
вследствие на бездействие на администрацията на затвора Варна. От
доказателствата в досието му се установи, че многократно е награждаван с
удължено свиждане.
Незаконосъобразно
е всяко бездействие, представляващо неизвършване на
фактически действия, в противоречие с предписаното от императивната правна
норма задължение.
Настъпването на
неимуществените вреди се предполага до доказване на противното в случаите по
ал.1 на чл.284 ЗИНЗС- съгласно ал.5, като задължение на
ответника е да обори тази презумпция, което той не стори в настоящето
производство. Налице е и причинно-следствена връзка между бездействието на администрацията
при затвора Варна и претърпените болки и страдания.
Налице е
незаконосъобразно бездействие, което противоречи на чл.2 т.3 и чл.3 ал.2 ЗИНЗС,
както и на чл.3 от Конвенцията.
Ответната
страна е направила възражение за изтекла погасителна давност на правото на иск.
Погасителната
давност е институт на материалното и процесуалното право, представляваща
изтичането на предвидения в закона период от време, през който субектът на
правото /вземането/ бездейства и не го упражнява. С изтичането на давността и
при направено възражение от насрещната страна вземането се погасява,
респективно предявеният иск следва да се отхвърли.
Нормата на
чл.203 ал.2 от АПК предвижда за неуредените въпроси за имуществената
отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани да се прилагат
разпоредбите на ЗОДОВ или на ЗИНЗС. ЗИНЗС не съдържа разпоредби уреждащи погасителна
давност, нито началния момент, от който
същата започва да тече, както и давностният срок за погасяване на правото да се
търси обезщетение от държавата за причинени вреди от имуществен или
неимуществен характер. В ЗОДОВ не е налице такава уредба. Съгласно § 1 от ЗР на
ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови
закони, поради което следва да се приложат разпоредбите на Закона за
задълженията и договорите, уреждащ института на погасителната давност. Съгласно
чл.120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, но в случая е направено
възражение за
изтекла обща петгодишна давност по чл.110 ЗЗД по отношение на исковата претенция.
Съгласно
чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение №
3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004г., ОСГК, при незаконни
фактически действия или бездействия на администрацията вземането за обезщетение
за вреди става изискуемо от момента на тяхното преустановяване. От този момент
започва да тече погасителната давност за тези вземания. При незаконни действия
или бездействия на административните органи, началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху
сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за неговото заплащане е моментът на тяхното
преустановяване. В случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служители на ответника за периода на престоя на ищеца в затвора от 01.06.2009г.
до 24.06.2016г., непрекъснато. Погасителната давност започва да тече от момента
на преустановяване на незаконосъобразните действия/бездействия на
специализираните органи по изпълнение на наказанията за поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената мярка „задържане под
стража“- 24.06.2016г. и към датата на подаване на исковата молба- 22.06.2021г.
давността не е изтекла.
Твърденията за вреди,
причинени от надлежаването и режима на изтърпяване на
наказанието не са вследствие бездействие на администрацията на ответника, като обезщетявавнето е по друг ред, по който и е присъдено
обезщетение на ищеца /с влязло сила решение по гр.д.№
2316/2018г. на ВОС, ГО/.
Настъпването на
неимуществените вреди се предполага до доказване на противното в случаите по
ал.1 на чл.284 ЗИНЗС- съгласно ал.5, като задължение на
ответника е да обори тази презумпция, което той не стори в настоящето
производство. Налице е и причинно-следствена връзка между бездействието на
администрацията при затвора Варна и претърпените болки и страдания.
Налице е
незаконосъобразно бездействие, което противоречи на чл.2 т.3 и чл.3 ал.2 ЗИНЗС,
както и на чл.3 от Конвенцията. Длъжностните лица от затворническата
администрация извършват правно регламентирана дейност, уредена в ЗИНЗС, като
при осъществяването й са длъжни да спазват изискванията му. В случая
бездействието на администрацията на затвора се изразява в нарушението на
изискването на чл.2 т.3 ЗИНЗС. Това бездействие е рефлектирало върху личната
сфера на ищеца, накърнявайки общочовешките ценности, защитени по чл.3
Конвенцията. Понесеното от него унижение превишава унижението, което е присъщо
в такава ситуация поради самия факт на осъждането и привеждането в изпълнение
на наказанието лишаване от свобода, а чл. 3 от Конвенцията забранява
нечовешкото или унизително отношение или наказание.
Бездействието на
затворническата администрация да осигури минимална жилищна площ, постоянен
достъп до санитарен възел и до течаща вода, осветление, проветрение,
храна, медицинско обслужване, съгласно изискванията на закона, води но ниво на
страдание, което надвишава това, присъщо за задържането. Престоят на ищеца в
тези условия за процесния период неизбежно му е причинил неудобства и
притеснения, от естество да унижат достойнството му и да породят в него чувство
на малоценност.
С оглед гореизложеното
съдът намира, че са налице предпоставките за реализиране отговорността на
ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди.
Разпоредбата
на чл.3 от Европейската конвенцията за правата на човека налага абсолютна
забрана върху изтезанията или нечовешкото или унизително отношение или
наказание, независимо от обстоятелствата и поведението на жертвата. Отношението
е „унизително“, когато е породило у жертвите чувство на страх, тревога или
малоценност, което чувство е било в състояние да ги унизи. Въпросът дали целта
на отношението е била да унизи жертвата е следващият фактор, който трябва да
бъде взет под внимание, но отсъствието на такава цел не може да изключи напълно
нарушение на чл. 3. Разпоредбата задължава Държавата да осигури на лишените от
свобода от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото
достойнство, от друга-начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги
подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането, и от трета-като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. При преценката на условията на задържане, трябва да се вземе
предвид кумулативният ефект от тези условия и продължителността на задържането.
Важен фактор, заедно с материалните условия, е режимът на изтърпяване на
наказанието. В случая следва да се вземе периода, в който е бездействал
ответникът. Униженията и трудностите, които е понесъл ищецът са надвишили
неизбежната степен на страдание и са пряко свързани с неизпълнение на
задължения от страна на затворническата администрация, т.е. налице е и причинно
следствена връзка между твърдяното бездействие и претендираните вреди.
С оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира за доказани фактите, сочени в исковата
молба, поради което следва да се ангажира отговорността на държавата.
Налице са и трите
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника: бездействие на
длъжностни лица, изразяващо се в неизпълнение на задължение, произтичащо от
закона; вреди за лишения от свобода, изразяващи се в притеснения и неудобства,
болка; пряка причинна връзка между бездействието на администрацията и
нарушаване на правото му, предвидено в закона. Установи се, че претендираните
неимуществени вреди произтичат от незаконосъобразен акт-бездействие на орган и
длъжностни лица от ОЗ-Варна при или по повод изпълнение на административна
дейност, поради което са налице предпоставките за реализиране отговорността на
ответника и иска следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да се определи в
съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, приложима на основание пар.1 от ЗР
на ЗОДОВ-по справедливост. При определянето му следва да се извърши преценка на
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. Принципът на справедливостта
изисква при определяне размера на паричния еквивалент на моралните вреди да се
вземат предвид всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи
начина по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на
увреденото лице. При определянето му следва да се извърши преценка на
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. Като взе предвид периода, за
който следва да се присъди обезщетение – 01.06.2009г.- 24.06.2016г., в който не
са осигурени минимална жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел и до
течаща вода, осветление, проветрение, храна,
медицинско обслужване в пълен обем, че в този срок все пак са му предоставяни медицински
грижи, извършвани са му прегледи, предписвани са му терапии и пр., и реално
претърпените за този период неудобства и унижение, продължителността на
бездействие на административния орган и кумулативният ефект от тези условия, както
и въздействието върху личността на осъдения, съдът намира, че обезщетение от 8000
лв. е справедливо и достатъчно. Следва да се отчете и че на ищеца е присъдено
обезщетение по друг ред за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
преживян психически стрес, емоционално отдалечаване от близките, влошено
психично здраве и лишаване от право на
труд, които с пряка последица от неправомерно повдигнато и поддържано обвинение
в престъпление по чл.116 НК.
Обезщетението се дължи,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В останалата част
исковата претенция е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
спора и направеното искане, съдът намира, че на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС на
ищеца следва да се присъдят разноски за ДТ и депозит за вещи лица в размер на 1660лв.,
както и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска в размер
на 400лв.
С
оглед на гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК вр. чл.285 ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да
заплати на Г.С.Н. сумата от 8000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие пребиваване в Затвора гр. Варна през периода от
01.06.2009г. до 24.06.2016г. вкл., настъпили в резултат от бездействието на
органи по изпълнение на наказанието, които в нарушение на ЗИНЗС са го поставили
при лоши хигиенно-битови условия, водещи до затруднения в ежедневието с
интензивност превишаващи неизбежното ниво на страдание, съпътстващо и присъщо
на този вид задържане и наказание, за нарушени минимални изисквания за живот в
килиите, за санитарно-битови условия в тях, които не съответстват и са под
минималните стандарти, необходими за опазване на здравето и чувството за лично
достойнство, уронващи човешкото достойнство, пораждащи чувство на страх,
малоценност и незащитеност, водещи до психически, физически и емоционален
дискомфорт и унижаване на човешкото достойнство по смисъла на чл.3 КЗПЧОС,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.06.2016г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска
на Г.С.Н. в останалата част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на
Г.С.Н., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 2060лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред тричленен
състав на Административен съд-Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: