Делото е образувано по жалба от В. А. Д. с постоянен адрес в [населено място] могила, общ.Х. и Т. А. З. с постоянен адрес в [населено място], - двете с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник, против Заповед за премахване, инкорпорирана в Писмо изх.№ ОХ-05-933/04.04.2024г. на За Кмет на Община-Х..

С молба вх.№4596/02.07.2024г. от жалбоподателките чрез пълномощника им, е отправено повторно искане по чл.217, ал.2 от ЗУТ за спиране предварителното изпълнение на оспорения акт. Сочи се, че от доказателствата по делото не може да се установи на какво основание е издадена заповедта за премахване , което е от значение за действителността й, като е обществено неоправдано процесният обект да се премахне преди проверка за валидността и законосъобразността на заповедта. Излагат се съображения, че с оглед функционалното предназначение на обекта – селскостопански навес , може да се приеме, че предварителното изпълнение на заповедта, изразяващо се в премахване на навес и ограда, ще причини на оспорващите значителна и труднопоправима имуществена вреда, което дава основание за спирането му. Сочи се също, че от В. Д. е получено уведомително писмо с изх.№ОХ-05-1560/18.06.2024г. на Кмета на Община Х., с което са дадени нови указания за предприемане на същите действия като тези, посочени в оспорения акт. Копие от писмото е приложено към молбата.

Съдът намира искането за допустимо, а разгледано по същество за неоснователно, поради следните съображения:

Обжалваната заповед, инкорпорирана в Писмо изх.№ ОХ-05-933/04.04.2024г. на За Кмет на Община Х. , според съда представлява такава по чл.195, ал.5 от ЗУТ. Със същата е наредено премахване на паянтов дървен навес, изпълнен върху заградена част от [улица] по плана на [населено място] могила - публична общинска собственост, както и освобождаване на заградена част от УПИ XIV-297, кв.31А по ПУП-ПР на [населено място] могила, собственост на П. К. К.. Определен е 30-дневен срок от датата на получаване на писмото за премахване на паянтовия дървен навес и освобождаване на заградената част от имота на П. К. К..

С писмо изх.№ ОХ-05-1560/18.06.2024г. на Кмета на Община Х., на жалбоподателките отново е наредено да предприемат действията, посочени в оспорения акт като е определен нов 30-дневен срок, считано от получаване на писмото и последните са предупредени, че ще бъдат подведени под административнонаказателна отговорност при неспазване на нареденото.

Съгласно нормата на чл.217, ал.1, т.9 от ЗУТ обжалването на заповед по чл.195 от ЗУТ, каквато според настоящия състав е и процесната, не спира изпълнението й, но същото може да бъде спряно от съда на основание чл. 217, ал.2 от ЗУТ.

В посочения текст не са предвидени условията, при които спирането на изпълнението следва да бъде допуснато. При мълчанието на закона, допустимо е прилагане по аналогия на чл.166, ал.4 от АПК, който предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

За да са налице условията за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, в тежест на оспорващия е да установи наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК. Следователно, оспорващият следва да докаже наличието на значителна или трудно поправима вреда като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Съдът счита, че в случая не се доказва след издаването на оспорения акт да са настъпили нови факти и обстоятелства, които да обосноват настъпването на значителни или трудно поправими вреди от предварителното му изпълнение. Представеното писмо изх.№ОХ-05-1560/18.06.2024г. на Кмета на Община Х. преповтаря оспорения акт в разпоредителната му част като определя нов срок за изпълнение на вече нареденото, а освен това сочи, че административния орган възнамерява при неспазването му, да предприеме действия по ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателките. Същото не обективира ново обстоятелство по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК. Изпращането на писмото действително следва във времето издаването на оспорения акт, но това действие е последица от допуснатото по закон предварително изпълнение на същия. Всички факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта, са ирелевантни за основателността на искането / в т.см. Определение №6193/25.01.2021г. по адм.д. №5110/2021г. на ВАС, Определение №9163/13.08.2021г. по адм.д. №7994/2021г. на ВАС и др./.

Конкретни обстоятелства по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК отново не се сочат от жалбоподателките. Функционалното предназначение на наредения за премахване навес не е такова обстоятелство.

Предвид гореизложеното, направеното искане, обективирано в молба вх.№4596/02.07.2024г., за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед следва да се отхвърли.

Водим от горното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОТХВЪРЛЯ искането, обективирано в молба вх.№4596/02.07.2024г. на В. А. Д. и Т. А. З., за спиране изпълнението на Заповед за премахване, инкорпорирана в Писмо изх.№ ОХ-05-933/04.04.2024г. на За Кмет на Община-Х..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се изпрати на страните.