Р
Е Ш Е
Н И Е
№………../12.03.2019г.
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7 състав, в публичното
съдебно заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, като
разгледа докладваното от съдията т.д. №
882 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на З. „ Б.И.“ АД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, с която се иска ответникът
ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление ***, да бъде осъден на основание чл. 411 КЗ да
заплати сумата от 30 102,78 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно
със законната лихва върху сумата от завеждане на иска до изплащане на
задължението. Претендират се направените в настоящото производство разноски,
включително адв. възнаграждение.
Ищецът твърди, че на
07.10.2017г. на 3-ти км път 16113, посока с. Новачене към с. Б., е настъпило
ПТП с участието на МПС „Фиат Браво“с рег. № ********, собственост на С.Р.Г.,
управлявано от Н.П.Х., и МПС „Мерцедес“ с рег. № ********, собственост на Н.С.П.,
управлявано от Ц.С.П.. Съгласно протокол за ПТП № 1637785/07.10.2017 г.,
причините за произшествието се дължали на противоправното поведение на Н.Х.,
който движейки се с несъобразена скорост навлязъл в насрещното платно, в
резултат на което, за да избегне удара, МПС с рег. № ******** излязло вдясно от
пътното платно и се ударило в дървета и храсти. Последното било застраховано по
застраховка „Автокаско“ в З. „Б.И.“ АД със застрахователна полица №
Е17990010784, валидна към момента на събитието. Щетата на МПС е била заведена
под № 170303012801. След направена оценка на щетата било изплатено обезщетение
в размер на 30 081,78 лева. Собственикът на МПС с рег. № ******** имал
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за 2017г. с
ответника. След изплащане на обезщетението, ищецът се суброгира в правата на
застрахования и на основание чл. 411 КЗ иска присъждане на сумата.
Ответникът „З.а.д.Д.и з.“
АД оспорва иска по основание и размер. Оспорва водачът на МПС с рег. № ********
да е нарушил разпоредбите на ЗДВ и ППЗДВ и със своето поведение да е причинил
процесното ПТП, поради което липсвал основен елемент от фактическия състав на
деликта – противоправно поведение. Признава съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между дружеството и собственика на МПС по силата
на застрахователна полица № BG/30/117000943148. Оспорва механизма на ПТП,
вината на водача Х. за настъпването му, както и претендираните вреди по МПС с
рег. № ******** да са резултат от това ПТП. Твърди, че между двете МПС не е
имало контакт, а извършената от Ц.П. спасителна маневра е неправомерна и с
действията си последният е предпоставил настъпването на процесното ПТП,
съответно причинените по автомобила имуществени вреди. Евентуално, твърди
съпричиняване от страна на водача Ц.П., тъй като се движел с несъобразена
скорост с оглед релефа на местността и състоянието на пътя. Оспорва
констатациите на контролните органи, отразени в Протокол за ПТП №
1637785/07.10.2017г. в частта „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за
ПТП“. В тази част протоколът нямал материална доказателствена сила. Твърди
прекомерност на определеното и изплатено от ищеца застрахователно обезщетение,
несъответстващо на средните пазарни цени. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска с правно
основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже: настъпилото
ПТП, в резултат на което са причинени имуществени вреди на застрахования в
ищцовото дружество лек автомобил; виновното и
противоправно поведение на водача на МПС
с рег. № ******** Н.Х. за
настъпване на ПТП; наличие на застрахователно правоотношение по застраховка
"Автокаско" между ищеца и собственика на увредения лек автомобил;
размерът на причинените имуществени вреди; изплащане на застрахователно
обезщетение от ищеца на собственика на МПС за вредите, нанесени в резултат на
ПТП.
В тежест на ответника е да докаже
твърдяното съпричиняване.
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че е сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ между
собственика на МПС с рег. № ******** и ответника, обективиран в застрахователна
полица № BG/30/117000943148, вследствие на което е възникнало валидно застрахователно
правоотношение.
От представените по делото застрахователен
договор „Автокаско“ за л.а. Мерцедес (л. 10) № Е17990010784 и Общи условия към
него (л. 44-53) се установява, че между водача на л.а. Мерцедес и З. „Б.И.“ АД
е сключен договор за застраховка „АвтоКаско”,
със срок на валидност от 15.00
часа на 13.08.2017 г. до 24.00 часа на 12.08.2018 г. Съгласно договора л.а.
Мерцедес е застрахован за риска „ПТП”,
със застрахователна сума 44 000 лева.
От представените по делото платежни нареждания
за периода 4.12.2017 -11.01.2018 г. се установява, че платеното от ищеца
застрахователно обезщетение по процесната щета е в размер на 28 600 лева
(л. 24-29). Не се доказа плащане до твърдения размер от 30 087,78 лв.
Спорът между страните се концентрира
относно въпросите: 1) какъв е механизмът на настъпване на събитието - чие е
противоправното поведение, в причинна връзка с което са настъпили вредите, и
налице ли е допринасяне от страна на пострадалия, и 2) как следва да се
определи обезщетението, дължимо от застрахователя по застраховка Гражданска
отговорност.
От представения по делото писмени
доказателства (ПТП № 1637785/07.10.2017 г., л. 146), разпитаните в хода на
производството свидетели (водача на л.а. Мерцедес и водача на л.а. Фиат), и .)
и изготвената въз основа на тях Съдебна авто-техническа експертиза (л. 155) се
установява, че на 07.10.2017г. на 3-ти км път 16113, посока с. Новачене към с. Б.,
е настъпило ПТП с участието на МПС „Фиат Браво“с рег. № ********, собственост
на С.Р.Г., управлявано от Н.П.Х., и МПС „Мерцедес“ с рег. № ********,
собственост на Н.С.П., управлявано от последния. Към момента на настъпване на
ПТП, пътната настилка е била мокра. Причина за настъпване на ПТП е поведението
на водача на л.а. Фиат, който поради несъобразена с пътните условия скорост
(пътната настилка е била влажна) и въртене на волана се е отклонил наляво и е
навлязъл в лентата за насрещно движение, по която срещу него се е движел водача
л.а. Мерцедес. Последният, за да предотврати настъпването на челен удар между
двата автомобила е отклонил управлявания от него л.а. в дясно, излизайки от
платното за движение, достигайки до крайпътна нискостъблена растителност, в
която се е ударил челно с предната си част. Действително, в частта относно
механизма на ПТП протоколът не се ползва с материална доказателствена сила, тъй
като не удостоверява възприети от длъжностното лице факти по смисъла на чл. 179 ГПК. В частта, в която съставителят на протокола е удостоверил лично възприети
от него факти обаче - в случая видимите щети по участващите в събитието МПС и
разположението на автомобилите при посещение на местопроизшествието, документът
има характер на официален удостоверителен и обвързва съда с материална
доказателствена сила. Въз основа на това официално удостоверяване, както и въз
основа на свидетелските показания на водачите на л.а. Фиат и л.а. Мерцедес е
изготвено и заключението на Съдебно-автотехническа експертиза, което приема за
реализирал се гореописания механизъм на произшествието.
Въз основа на получените в предната част на
л.а. Мерцедес деформации се установява, че преди настъпване на ПТП неговата
скорост е била 50 км/ч. За скоростта на л.а. Фиат преди настъпване на ПТП се установява, че е около 69 км/ч.
Изчислена е въз основа на траекторията на пътя и наличието на мокър асфалт.
Този извод се потвърждава и от показанията на водача на л.а. Фиат. За пръв път
двамата водачи са имали възможност да се забележат, когато са се намирали на
разстояние 55 м. един от друг, преди това видимостта им един към друг е била
ограничена от крайпътната растителност. От посочения момент до момента на
напускане на платното за движение от л.а. Мерцедес е изминало около 2 секунди.
За посоченото време водачът на л.а. Мерцедес не е имал възможност за
предотвратяване на сблъска с л.а. Фиат чрез извършване на аварийно спиране или
извършване на друга маневра, освен напускане на платното за движение, което е
предизвикало удара в крайпътната растителност.
Ето защо съдът счита за доказано, че
събитието е настъпило поради противоправното поведение на водача на л.а. БМВ -
същият, поради несъобразена с пътните условия скорост, е навлязъл в лентата за
насрещно движение при наличие на колона от насрещно движещи се автомобили -
нарушение на чл. 20, ал. 2 вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Не се доказа твърдението за съпричиняване
от увредения. Самият механизъм на събитието (навлизане в насрещното) изключва
до голяма степен възможността за допринасяне от пострадалия, управлявал
автомобила в своята пътна лента (местоположението на увредения автомобил на
пътното платно (в най-дясната лента) е съобразено с правилото на чл. 15, ал. 1 ЗДвП).
От допълнителната САТЕ (л. 183) приета по
делото и неоспорена от страните се установява, че щетите, установени по л.а.
Мерцедес съответстват на така възприетия
механизъм на събитието. От заключението на САТЕ е видно и че в резултат на
събитието на увредения л.а. Мерцедес са нанесени щети, чийто ремонт по пазарни
цени възлиза на 26470,27 лева без ДДС, 31 764,32 лева с вкл. ДДС, докато
действителната стойност на автомобила към датата на събитието е 32 499,00
лева. Налице е следователно тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй
като разходите за ремонта надхвърлят 70% от действителната стойност на автомобила.
При "тотална щета", за да не се
стигне до неоснователно обогатяване на увредения, от размера на действителната
стойност на автомобила се приспада стойността на запазените части, за които се
установява, че са в размер на 8189,75 лева. При действителна стойност на
автомобила от 32 499,00 лева и при стойност на запазените части от 8189,75 лв., размерът на застрахователното
обезщетение възлиза на 24 309,25 лева. Към този размер следва да се
прибави и сумата от 15 лв., определена от вещото лице като обичаен размер на
ликвидационните разноски.
Следователно като краен извод -
суброгационното вземане на ищеца по чл. 411 КЗ срещу ответника възлиза на
24324,25 лева до който размер искът е основателен. За разликата над тази сума
до пълния предявен размер от 30 102,78 лева искът е неоснователен и следва
да се отхвърли.
С оглед уважаването на претенцията по чл.
411 КЗ, на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху сумата от датата
на исковата молба (09.05.2018г.) до окончателното ѝ изплащане.
По
разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски
имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски и доказва
направата на такива, съгласно представения списък (л. 186) на разноските за:
държавна такса в размер на 1204,11 лева (л. 3), депозит за САТЕ в размер на 150,00
лева (л. 73), разпит на свидетел в размер на 50,00 лева (л. 74), адвокатско
възнаграждение в размер на 1800,00 лева с ДДС (л. 2). Съразмерно на уважената
част от исковете следва да му бъдат присъдени общо 2589,05 лева
(((24324,25/30102,78)*(1204,11+150+50+1800) =2589,05).
Съдът счита възражението за прекомерност на
адвокатско възнаграждение за неоснователно. С оглед фактическата и правна
сложност на делото (проведени са три заседания, разпитани са двама свидетели
изслушвани са две заключения на СТЕ) съдът намира, че възнаграждението в размер
на 1500,00 лева без ДДС, 1800,00 лева с ДДС, не е прекомерно, предвид
обстоятелството, че минималния размер съгласно Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на 1433,00 лв без ДДС.
Ответникът претендира разноски и доказва
направата на такива, съгласно представения списък (л. 185) на разноските за:
разпит на свидетел в размер на 100,00
лева (л. 79) и депозити за САТЕ в размер на 450,00 лева (л. 78 – 150 лева, л.
102 - 100 лева, л. 178 - 200 лева). Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 200 лева. Съразмерно на отхвърлената част
от исковете на ответника следва да му се присъдят 143,97 лева ((30102,78-24324,25)/30102,78*750=143,97).
След съдебна компенсация ответникът дължи
на ищеца разноски в размер на 2445,08 лева (2589,05-143,97=2202,69).
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“, ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на З.
„ Б.И.“ АД, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление:***, както
следва: на основание чл. 411, изр. 2 КЗ
сумата от 24324,25 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" за вреди от
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 07.10.2017 г. и съставляващо
покрит риск по имуществена застраховка, сключена с полица полица №
Е17990010784, и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 09.05.2018 г. до погасяването, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2445,08
лева – разноски, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411, изр. 2 КЗ за
разликата над 24324,25 лева до пълния
предявен размер от 30 102,78 лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на преписа.
СЪДИЯ: