Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
София, ……………..
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, IV въззивен състав, в открито заседание на втори
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
СТ. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н.
АТАНАСОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Даниела Пиралкова и прокурора Калина Накова, като разгледа
докладваното от съдия Атанасов ВНОХД № 3258/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда от 4.06.2019 г. по НОХД
№ 17541/2018 г. СРС, НК, 3-ти състав е признал подс. Л.Г.Р. за невиновен в това, че в периода от 26.08.2013 г. до неустановена дата през м.
май 2014 г., в поземлен
имот е идентификатор 68134.505.3003, намиращ се в гр. София, район „Сердика”, „Илиянци”, самоволно, не по
установения от закона ред /чрез предявяването на искове по чл.124, ал.1 от ГПК/, осъществил едно оспорвано от другиго - от К.Т.Б.като управител на „Р.“
ЕООД, свое предполагаемо право - правото да владее и да ползва поземления имот,
който считал за свой, като е извършил деянието, като се настанил в имота,
оградил е същия, не допускал представители на „Р.” ЕООД в него и случаят не е
маловажен - имота, закупен от представител на „Р.” ЕООД е на стойност 223447.00
лева и продължително време собственика на имота - „Р.“ ЕООД е управител К.Т.Б.не
е можел да се ползва от него и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото от СРП обвинение за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
Със същата присъда подс.
Л.Р. е признат и за невиновен в това, че в периода от 26.08.2013 г. до неустановена дата през месец
май 2014 г., в поземлен имот е идентификатор
68134.505.3016, намиращ се в гр.
София, район „Сердика”, „Илиянци”, самоволно, не по установения от закона ред
/чрез предявяването на искове по чл. 124, ал. 1
от ГПК/ осъществил едно оспорвано от другиго - от К.Т.Б.като управител на „Р.“
ЕООД, свое предполагаемо право - правото да владее и да ползва поземления имот,
който считал за свой, като е извършил деянието, като се настанил в имота,
оградил е същия, не допускал представители на „Р.” ЕООД в него и случаят не е
маловажен - имота закупен от представител на „Р.” ЕООД е на стойност 21742.00
лева и продължително време собственика на имота - „Р.“ ЕООД е управител К.Т.Б.не
е можел да се ползва от него, поради което на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
Срещу така постановената присъда е
подаден протест от прокурор от СРП. В протеста са изложени доводи, че от
събраните по делото доказателства по категоричен начин е установено, че
подсъдимият Л.Р. е извършил деянията, за които е бил обвинен. Предлага се
присъдата на СРС да бъде отменена и вместо нея бъде постановена нова, с която
подс. Л.Р. бъде признат за виновен и осъден по повдигнатите му обвинения.
В съдебно заседание по
настоящето дело представителят на СГП не поддържа въззивния протест срещу
първоинстанционната присъда, като счита, че районният съд изчерпателно и
задълбочено е обсъдил събраните по делото доказателства и е формирал правилни
изводи за това, че подсъдимият не е осъществил вменените му престъпления.
Пледира присъдата на СРС да бъде потвърдена.
Защитата на подс. Л.Р. поддържа,
че първоинстанционната присъда е постановена в съответствие със събраните по
делото доказателства, като са формирани обосновани и правилни изводи.
Подс. Л.Р. моли да бъде потвърдена
протестираната присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната
присъда в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено
следното:
За да постанови обжалваната присъда, Софийският
районен съд е възприел следната фактическа обстановка:
Управляваното от подсъдимия Л.Р. търговско дружество
„Т.” ЕООД закупило през 2000 г. недвижим имот, намиращ се в гр.София, ул. ”Пробуда”
№ 12 /сега с наименование ул.”*******”/, парцел III, кв. 1, м. ”НПЗ Военна
рампа- изток” с площ от 14 988.50 кв. м.
През 2001 г. имотът бил внесен като апортна вноска
в капитала на дружеството „Т. - три” ЕООД, с управител свид. К.Л.. През 2003г.
дружеството „Т.” ЕООД прекратило съдружието си в „Т. - три” ЕООД, но внесената
апортна вноска не му била върната или платена. Имотът се използвал от „Т.” ЕООД
за осъществяване на неговата дейност, тъй като „Т.-три” ЕООД, управлявано от
свид. Л., осъществявало дейност извън гр. София.
Същата година апортираният имот бил разделен на
няколко имота, а в последствие част от тях - продадени. Останали единствено
процесните имоти - поземлен имот с идентификатор 68134.505.3003 и поземлен имот
с идентификатор 68134.505.3016. Те продължавали да се използват за дейността на
„Т.” ЕООД, управлявано от подс. Р..
През 2005 г. „Т. - три” ЕООД, управлявано от свид.
Л., било признато за собственик на основание чл. 483, ал. 1 от ГПК на имот, със
сегашен идентификационен номер 68134.505.3016 от 219 кв. м., заедно със
сградата в него, представляваща трафопост и на имот със сегашен
идентификационен номер 68134.505.3003 от
6 411 кв. м., заедно със сградите.
Поземленият имот с идентификатор 68134.505.3003 бил
с площ от 6 411 кв.м. по кадастрална карта на Столична община, р-н „Сердика”, м.”Илиянци”.
Една част от него била застроена със стари сгради и силози. Имотът, от датата
на неговото придобиване, при апортирането и след това, се използвал от „Т.”
ЕООД за осъществяване на неговата дейност, като в него се намирала тежката
техника и машини на това дружеството. За целия период на ползването имотът бил ограден
с телена мрежа, от лицето - улицата и откъм гърба - жп. линия и съответно
оградите на съседните му имоти с последни цифри на идентификационните номера
3015 и 3017. В имота се влизало откъм улица, със сегашно наименование ул.”*******”
№ 12, като се отваряла само телената мрежа.
Същата ограда многократно се налагало да бъде възстановявана от подс. Р.,
тъй като през годините неколкократно имало взломяване, престъпно навлизане и
противозаконно отнемане на инвентар на „Т.” ЕООД.
Поземленият имот с идентификатор 68134.505.3016 бил
с площ от 219 кв.м. по кадастрална карта на Столична община, р-н „Сердика”,
м.”Илиянци”, като почти целият бил застроен с трафопост. В имота се помещавал
офис на „Т.” ЕООД, където било работното място на управителя – подс. Р.. От
придобиване на имота от това дружеството, при неговото апортиране и след това,
имотът бил ограден с плътна метална ограда откъм улица, със сегашно
наименование ул.”*******” №12, откъдето се влизало през портал, с охрана -
назначен човек от „Т.” ЕООД. От другите страни били оградите на съседните
имоти, с последни цифри на идентификационните номера 3015 и 3000.
При извършени данъчни проверки на „Т. - три” ЕООД
били установени данъчни задължения по издадени ревизионни актове от 2007 г. и
2009 г., възлизащи на 295 594.28 лв. - главница и 212 712.97лв. – лихва, за
събирането, на които било образувано изпълнително дело от ТД на НАП. Публичен
изпълнител при ТД на НАП, предприел действия по принудителното събиране на
задълженията чрез публична продан.
Всеки един от процесните имоти бил възбранен с
постановление на публичен изпълнител, вписано в АВ, СВ – София, като
обезпечителна мярка през 2009 г. Имотите били обявени от ТД на НП на публична
продажба чрез таен търг. На 08.08.2012 г. бил извършен оглед от публичен
изпълнител - свид. Р. на процесните имоти, в присъствието на свид. Л. и
оценител, за което бил съставен протокол за опис и била определена оценка за
всеки от двата имота, която била приета без възражения от свид. Л..
На 19.08.2013 г. с постановление за възлагане от
публичен изпълнител Р. при изнесен търг на 09.08.2013 г. по изпълнителното дело
срещу „Т. - три” ЕООД, процесните имоти били възложени на обявения за купувач „Р.”
ЕООД, което дружество с платежни нареждания заплатило по сметка на ТД на НАП пълната
цена на всеки от имотите, съответно за поземлен имот с идентификатор
68134.505.3003 сумата от 223 447.00 лв. и за поземлен имот с идентификатор
68134.505.3016 - сумата от 21 742.00 лв.
На 23.08.2013 г. „Т.-три” ЕООД било уведомено чрез
електронна поща, че на 26.08.2013 г. ще се извърши въвод във владение на
спечелилия търга. На тази дата, бил извършен въвод във владение на „Р.” ЕООД от
публичен изпълнител на ТД на НАП в имотите, за което бил съставен протокол, в
присъствието на представляващия „Р.” ЕООД, без да присъства представител на „Т.-три”
ЕООД. Постановлението за възлагане на двата имота било вписано в АВ, СВ-София
на 05.09.2013 г. След това с постановления на публичен изпълнител при ТД на НАП
били отменени и обезпечителните мерки - възбрани върху всеки от закупените от „Р.”
ЕООД имоти.
На неустановена дата, през месец май 2014 г. от
фирма „Р.” ЕООД предприели действия за заравняване и почистване на придобитите
от тях имоти, като наели фирма „К. СЖ” ООД да извърши дейностите. Багер на това
дружество пристигнал пред имот е идентификатор 68134.505.3003, багеристът
отворил телената мрежа откъм улицата и навлязъл в имота, за да извърши
възложените дейности.
Управителят на фирма, стопанисваща съседен имот на
този - свид. Д., се обадил на подс. Р. и след като му казал какво се прави в
имота, подсъдимият отишъл на място. След като подсъдимият Р. се представил на
багериста за ситуацията, последният си тръгнал, но уведомил „Р.” ЕООД за
причината да не може да изпълни възложената дейност.
Подсъдимият Л.Р., който преди ползвал юридически
услуги от свид. Б.К., заемал длъжността юрисконсулт в „Т.” ЕООД, му се обадил и
го по молил за помощ. Когато свид. К.отишъл на място, вече техниката и
работника ги нямало, а подс. Р. му обяснил случая и отново затворил телената
ограда от към улицата.
От „Р.” ЕООД поискали съдействие от ТД на НАП, за
да могат да влязат в имот с идентификатор 68134.505.3003.
След описания случай подсъдимият Р. възложил на
свид. Т.да инсталира техника за видеонаблюдение на двата процесии имота, което
свид. Т.сторил, като монтирал и сигнално-охранителна техника на имота с
трафопоста.
На 20.05.2014г. имот с идентификатор
68134.505.3003 бил посетен от двама публични изпълнители на ТД на НАП и в
присъствието на подс. Р.. В хода на извършената проверка било установено, че
подсъдимият има претенции към този имот, който владее, в който държи машини и
техника на управляваното от него дружеството „Т.” ЕООД, както и че той не е бил
уведомен за провежданите действия по публичната продажба и въвода във владение
и не е съгласен да освободи този имот.
На 02.06.2014 г. била извършена нова проверка от
ТД на НАП, с участието на публичен изпълнител, подс. Р., свид. К.и представител
на „Р.” ЕООД, на която подс. Р. отказал съдействие, защото според него
представителите на „Р.” ЕООД са искали да навлязат в имота без основание.
Тогава имотът с идентификатор 68134.505.3003 бил ограден и имало табела, че е
частна собственост, както и телефонен номер и име за контакти.
През месец юли 2014 г. от „Р.” ЕООД подали сигнал
до СРП, че въпреки, че са закупили имот с идентификатор 68134.505.3003 и имот с
идентификатор 68134.505.3016, не се допускат в същите от подс. Р., чрез
поставена през м.05.2014г. телена ограда, камера и фургон. След извършване на проверка по преписката, с постановление
на прокурор при СРП е отказано образуване на досъдебно производство, тъй като
липсват данни за извършено престъпление, което е отменено с постановление на
прокурор при СРП от 23.03.2015 г., след което и било образувано наказателното
производство по делото.
На 01.04.2015 г., въз основа на сключен договор
между „Р.” ЕООД и АСО „С.” ЕООД за охрана на процесиите недвижими имоти,
няколко охранители на АСО „С.” ЕООД отишли пред имот с идентификатор
68134.505.3016 и след като искали да влязат в него и не били допуснати, с
твърдения на подс. Р., че има претенции към имота, принудително отворили
металния портал, като счупили ключалката и така отворили вратата. Подсъдимият
отново повикал за съдействие свид. К.и когато той се отзовал на място, двамата
охранители показвали прокурорско постановление, а и в присъствието на свид. Т.,
който по това време отишъл е предварителна уговорка с Р. за поддръжка на
техниката, се представили за публични изпълнители и настоявали да влязат в
имота. Те дори отблъсквали физически подс. Р. и свид. К., но не успели да
влязат вътре.
За това действие бил подаден сигнал до 02 РУ-СДВР
и случая бил приключен след идването на дежурен полицейски екип, от който
всички били поканени в районното управление за изясняване на случая.
Подсъдимият възстановил ключалката на вратата на металния портал и отново я
затворил. След този ден непрекъснато имало по един автомобил на АСО „С.” ЕООД
пред имот с идентификатор 68134.505.3016.
През 2015 г. „Т.” ЕООД подало искова молба до СРС
с предявен иск по чл. 76 от ЗС, отнасящ се за възстановяване на владението на
двата процесни имота, против „Р.” ЕООД, въз основа на която било образувано гр.
д. № 18268/2015 г. на СРС, ГО, 88-ми състав. С определение на СРС, ГО, 88-ми
състав от 03.05.2016 г., влязло в законна сила, исковата молба била върната и
производството било прекратено.
През 2017г. „Т.” ЕООД подало искова молба до СРС е
предявен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение
на „Р.” ЕООД, че ищецът е собственик на основание давностно владение върху
двата процесни имота. Въз основа на тази искова е образувано гр .д. №38373/2017
г. на СРС, ГО, 44-ти състав, по което няма данни за произнасяне.
През 2017 г. „Р.” ЕООД предявило иск по чл. 108 от
ЗС срещу „Т.” ЕООД, което да бъде осъдено да предаде владението върху двата
процесни имота, въз основа на която било образувано гр. д. № 8198/2017 г. на
СГС, ГО, I-12-ти състав. През 2018г. „Р.” ЕООД оттеглило частично иска си по
отношение на имота с идентификатор 68134.505.3003 и производството било
прекратено, в тази част е разпореждане на СГС. С решение № 3135/02.05.2019 г.,
не влязло в законна сила, СГС, ГО, I-12-ти състав е признал за установено по
отношение на „Т.” ЕООД, че „Р.” ЕООД е собственик на имота е идентификатор
68134.505.3016, като е осъдено дружеството „Т.” ЕООД да предаде владението
върху същия имот на „Р.” ЕООД.
За да приеме за установена така изложената
фактическа обстановка, районният съд се е позовал на анализа на събраните по
делото доказателства: обясненията на подсъдимия Р.; показанията на свидетелите:
Б. /включително и приобщените му показания от досъдебното производство/, Р., Л.,
В., Д., Т., К. и К.; от подробно изброените приложени по делото писмени
доказателства.
Въззивният съдебен състав счита, че първоинстанционният
съд е събрал необходимите за изясняването на истината доказателства и не е
ограничил страните в реализирането на процесуалните им права.
Първоинстанционният съд не е допуснал процесуални
нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствата по
делото, като е достигнал до обосновани фактически изводи, които въззивната
инстанция напълно споделя.
В съответствие със събраните доказателства
районният съд е приел, че не са налице основания да бъдат отхвърлени дадените
от подс. Л.Р. обяснения относно начина на придобиване на имота, от който
впоследствие са били обособени двата процесни такива; внасянето на същия имот
като апортна вноска в капитала на „Т.-три” ЕООД; състоянието на двата процесни
имота и ползването им от управляваното от подс. Р. дружество „Т.“ ЕООД; момента на научаване за
публичната продан и въвод във владение на „Р.” ЕООД; извършените в рамките на правния спор между двете
дружества действия от всяко едно от тях и водените производства.
Въззивният съдебен състав също счита, че
обясненията на подс. Р. за посочените обстоятелства се подкрепят както от
приложените по делото писмени доказателства, така и от показанията на
свидетелите В., Д., Т., К. и К..
Обосновано първоинстанционният съд е кредитирал
частично показанията на свид. Б., като е приел, че в частта им относно начина
на придобиването на процесните имоти от страна на „Р.“ ЕООД, въвода във
владение и предприетите след това фактически и правни действия съответстват на
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Същевременно, както е
посочил първоинстанционният съд, показанията на свид. Б., съдържащи твърдения,
че процесните имоти не са били заградени се опровергават, както от обясненията
на подс. Р., така от показанията на свидетелите Л., В., Д., Т., К. и К..
Първоинстанционният съд обстойно е обсъдил
останалите доказателствени източници и обосновано е посочил в кои части ги
кредитира и в кои отхвърля, като въззивният съд не намира основания да
преповтаря така извършения от първата инстанция доказателствен анализ.
При така установената и от въззивния съдебен
състав фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до правилни
изводи, че от правна страна подсъдимият Л.Р. не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на двете престъпления по чл. 323, ал. 1 от НК, в извършването,
на които е обвинен от СРС.
Както правилно и обосновано е посочил районният
съд, по делото не е установено, че в инкриминирания период от време – от 26.08.2013
г. до неустановена дата през м. 05.2014 г., подсъдимият Р. самоволно, не по
установения от закона ред, да е осъществил оспорвано от другиго, свое
предполагаемо право, отнасящо се до поземлен имот е идентификатор 68134.505.3016, намиращ се в гр. София, район „Сердика”,
„Илиянци”. По делото е категорично установено, че от страна на „Р.” ЕООД, като
дружеството, което е въведено във владение в този имот, възложен му при
публична продан от ТД на НАП, не са били предприемани никакви действия за
осъществяване на правото му. По делото по категоричен начин е установено, че от
датата на въвода във владение - 26.08.2013г. до 01.04.2015г., когато наети
охранители от „Р.” ЕООД са обективирали намерение да влязат в имота, при което
са разбили ключалката на металната врата и са употребили физическа сила спрямо подс.
Р. и свид. К., няма предприети действия за осъществяване на фактическа власт от
дружеството „Р.” ЕООД. В този смисъл, както е посочил първоинстанционният съд,
няма как да се счете, че в този инкриминиран период подс. Р. е възпрепятствал
по какъвто и да е начин осъществяване на фактическата власт на „Р.” ЕООД.
В съответствие със събраните по делото
доказателства първоинстанционният съд е приел и че управляваното от подсъдимия Р.
дружество „Т.” ЕООД е използвало имота от 2000 г., когато е започнало и владението на трафопоста, с
прилежащия терен към него, като същият имот е бил ограден още от 2000 г. от
всички страни.
Първоинстанционният съд обосновано е приел и че по
отношение на поземления имот с идентификатор 68134.505.3003, за периода от
26.08.2013 г. до м. 04.2014 г. не е установено подсъдимият Р. самоволно, не по
установения от закона ред, да е осъществил оспорвано от другиго, свое
предполагаемо право, отнасящо се до този имот. По делото по категоричен начин е
установено, че „Р.” ЕООД, като дружеството, което е въведено във владение в
същия, възложен му при публична продан от ТД на НАП, не е предприело никакви
действия за осъществяване на правото си. Както е посочил първоинстанционният
съд, по делото е установено, че едва през месец май 2014 г. са били предприети
фактически действия от страна на „Р.” ЕООД за осъществяване на владение и
ползване на имота, тъй като тогава е било възложено на работник е багер да
почисти и заравни имота, което и не е осъществено, поради появата на подсъдимия
и проведения от него разговор с багериста.
Обосновано първата инстанция е посочила, че по
делото е опровергана тезата на държавното обвинение, според която след
заявеното фактическо владение от страна на „Р.” ЕООД на неустановена дата през
месец май 2014 г. подсъдимият се е настанил в имота, оградил го и не допускал
представители на посоченото дружество в него, доколкото по категоричен начин от
доказателствата по делото е установено, че дружеството „Т.” ЕООД е придобило
този имот през 2000 г., , след което е продължило да го използва.
Правилно и обосновано първата инстанция е приела и
че по делото по категоричен начин е установено, че от субективна страна подс. Л.Р.
не е знаел, че в инкриминирания период от време е било претендирано правото за
ползване и владеене върху двата инкриминирани имота от другиго, а именно от
представляващите „Р.“ ЕООД лица. По делото не е установено в същия период от
време подс. Р. да е знаел или да е научил за това, че процесните имоти са били
продадени на публична продан и че
закупилото ги дружество има правни претенции към имотите, отричащи правата на „Т.”
ЕООД.
С оглед на изложеното въззивният съдебен състав не
намира основания за ревизиране на възприетите от първата инстанция правни
изводи.
При цялостната въззивна
проверка на обжалваната присъда настоящата инстанция не установи при
постановяването й да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
основания за нейната отмяна, поради което присъдата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на
основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, ІV въззивен състав
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 04.06.2019 г.
по НОХД № 17 541/2018 г. по описа на СРС, НК, 3-ти състав.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВ.АНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.