Р Е Ш Е Н И Е
N
гр. София,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГO, II – E състав, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и шестнадесета
година, в състав
Председател: Иванка Иванова
Членове: Петър Сантиров
Яна Филипова
при
секретаря Е.Г., като разгледа докладваното от мл.
съдия Филипова в.гр.д.
№ 4906 по описа за 2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 294 вр. 258 – 273 ГПК.
С
решение № 55 от 11.04.2016 г., постановено по гр.д. № 4914/2015г. по описа на
ВКС, I
ГО е отменено решение №
3997 от 08.06.2015 г., постановено по гр.д. № 4228/2014 г. по описа на СГС, ГО,
IV
– Б
състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при въззивния съд.
Касационната инстанция е приела, че делото не е изяснено от фактическа страна,
поради което са дадени задължителни
за настоящия съдебен състав указания за изслушване на допълнителна съдебно –
техническа експертиза.
Производството е образувано по въззивна
жалба от Д.П.Ш., ЕГН **********, с адрес ***,
подадена чрез пълномощник си адвокат
Я.З. от САК срещу
решение от 22.10.2013г., постановено по гр.дело № 21638/2011г. по описа на CPC,
I
ГО, 42 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него
срещу Д.М.Б., с адрес ***, иск с правно основание чл.109 от ЗС, за осъждане на
ответницата да премахне метални колони за парапети и тенти, спортни съоръжения,
пейки, маси, саксии за цветя и всички други предмети, да
премахне замазката върху покривната плоча, да възстанови битумната замазка
върху покрива, да премахне монтираната врата от апартамента към терасата,
изградена върху покрива на пристройка, намираща се на първия етаж от жилищната
сграда в урегулиран поземлен имот, находящ се на административен адрес: гр.***********
и е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1600лв., на
основание чл.78 ал.З от ГПК.
В
жалбата се твърди, че неправилно първостепенният съд е приел, че не може да се
направи категоричен извод упражняването на правото на собственост на ищеца да е
засегнато от действия, извършени от ответницата. Изложени
са съображения, че атакуваният съдебен акт е постановен в разрез с ангажираните
по делото доказателства, тъй като поддържащите елементи на парапета,
представляващи метални колове, са само частично премахнати и продължават да увреждат имота на въззивника. Прави се искане
за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на
спора, с което да бъде уважен предявения негаторен иск.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от Д.Б., в който са изложени съображения за
правилност на обжалваното първоинстанционно решение. Въззиваемата страна
намира, че въззивникът не е установил в условията на пълно и главно доказване,
че е собственик на процесния имот, както и че поради неправомерни действия от
страна на Д.Б. се е появил теч в ползваната от Д.Ш. зимна градина.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК,
съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде
извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата
доводи. Съобразно
разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по съществото на спора с оглед
доводите, наведени в срока за въззивно обжалване, и относимите императивни
норми на материалния закон, за чието приложение следи служебно, въззивният съд
приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Д.Ш.,
в която са изложени твърдения, че ищецът е собственик на жилище в източната част на първия
етаж на построената в УПИ XII-332 в кв.1866 по плана на ***********",
целият с площ от 900кв.м., жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., както
и на зимна градина, обособена чрез заграждане на съществуваща тераса, както и
че същата представлява пристройка към първия етаж на жилищната сграда с
осигурен достъп от двора и от жилището на първия етаж. Ш. поддържа, че
ответницата приспособила покрива на зимната градина за тераса като поставила
замазка върху покривната плоча, на която били монтирани метални съоръжения,
служещи за парапет и колони на поставена тента, както и редица предмети като
саксии, спортни уреди, пейки и маси. Поради извършените неправомерни действия
от страна на Б. в имота на ищеца се появили течове и пукнатини, които
възпрепятстват пълноценното ползване на зимната градина.
В законоустановения срок
за отговор, ответницата оспорва иска, като поддържа, че от една страна ищецът
не е собственик на процесния имот, а от друга към момента на изграждане на
тераса върху покрива на зимната градина строежът е бил допустим.
Първостепенният съд отхвърлил предявения иск, тъй като приел,
че не са налице категорични доказателства, от които да се установява, че
извършеното от Б. преустройство е довело до наводняване и частично разрушаване
на зимната градина собственост на Ш..
При предявен негаторен иск в
доказателствена тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване, че притежава правото на собственост върху процесния имот и че
ответникът е предизвикал неправомерно създаване на състояние в този имот,
различно от това, което е съществувало преди да извърши въздействията върху
него, което пречи на собственика да упражнява правото си на собственост в пълен
обем. За да бъде уважен предявен иск с правна квалификация чл. 109 ЗС
собственикът следва да установи кое е действието, което препятства
упражняването на правото на собственост, кой е автора на това действие и в
какво се изразява нарушението. Целта на
иска по чл. 109 ЗС е да даде защита на правото
на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство
или вредно отражение върху обекта на правото
на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според
нейното предназначение. Защитата, която нормата на чл. 109 ЗС предоставя
на ищеца, е осъждане на лицето, което извършва неоснователните
действия, пречещи на собственика да упражнява пълноценно правото си на
собственост, да преустанови тези действия /иск за прекратяване на нарушението/,
както и осъждането на лицето, поддържащо неоснователно създадено състояние,
пречещо на спокойното ползване на вещта, да премахне това състояние и да
възстанови предишното /иск за премахване на последиците от нарушението на
правото на собственост/.
От представените по делото нотариален акт № 141, том LLXXI,
нот.
д. № 24430/1993 г. и нотариален акт № 139, том III, нот. д. № 470/2004 г. по описа на нотариус Р.Р.
с район на действие СРС се установява, че Д.Ш. е собственик на процесната зимна
градина.
Съгласно заключението на
допуснатата пред първоинстанционния съд съдебно – техническа експертиза, налице
е пълна идентичност между имота, закупен от въззивника с имота, предмет на
архитектурен проект преустройство на част от жилищен етаж и зимна градина в
самостоятелно жилище. По одобрения архитектурен проект от 1961г. не е било
предвидено изграждането на помещения под терасата към първия етаж от
двуетажната сграда, а по проект от 1970г. за затваряне на тераса откъм първия
етаж и обособяване в зимна градина е предвидено покривът да бъде изпълнен като
трискатен, без да е предвидена врата от втория етаж. От същото заключение се
установява, че върху покрива на пристройката е изграден метален парапет, който
е частично разрушен, металните колони са срязани и частично демонтирани, а
тентата е опряна на покрива. В помещенията, намиращи се под процесната тераса
се установява подкожушване и наличие на участъци от течове, за които експертът
сочи, че се дължат на нарушена хидроизолация на терасата поради замонолитване
на метални парапети и конструкция на поставената тента, тъй като замазката е
пробита, като на места личат дупки с дълбочина около 22 сантиметра, през които
свободно преминава вода към имота на жалбоподателя. Вещото лице е категорично,
че монтирането на метални съоръжения върху терасата са причинили щети от течове
в жилищните помещения, разположени непосредствено под терасата, а именно
зимната градина на жалбоподателя.
От заключението на
допуснатата пред въззивната инстанция допълнителна съдебно – техническа
експертиза се установява, че течовете констатирани в жилището, разположено
непосредствено под терасата се дължат на преминаване и проникване на вода от
терасата. Експертът намира, че причината за проникване на вода се дължи в
извършеното преустройство на покрива на зимната градина, тъй като колоните на
монтирана тента, както и стойките на метални парапети поставени върху терасата
са разрушили ( пробили и разкъсали) положената хидроизолация.
Настоящият съдебен
състав намира заключенията по съдебно – техническата и допълнителната съдебно –
техническа експертиза за компетентно дадени и отговарящи в пълнота на
поставените въпроси, поради което изгражда правните си изводи върху тях. Заключението
на вещото лице се базира на непосредствени впечатления върху процесния имот и наличния
по делото снимков материал. Изводите на експерта се подкрепят от останалите
събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От показанията на
разпитания пред първостепенния съд свидетел М.С. се установява, че достъпът до
покрива на зимната градина е осигурен чрез избиване на врата от жилището на
втория етаж на процесната сграда от страна на Д.Б.. Свидетелят посочва, че след поставяне на метални парапети на
процесната тераса влагата в зимната градина се е увеличила, а на местата, на
които са поставени метални подпори са се появили течове.
Въз основа на
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че са налице двете кумулативно
дадени предпоставки за основателността на предявен иск с правна квалификация
чл. 109 ЗС, а именно въззивникът е собственик на процесния имот и от данните по
делото категорично се установява, че въззиваемата страна е извършила действия,
изразяващи се в поставяне на метални парапети и подпори, които са разрушили
замазката на покрива на зимната градина, по начин довел до причиняване на
течове и разрушаване на помещението собственост на Д.Ш.. В тази връзка следва
да се има предвид, че ответницата не е оспорила обстоятелството, че от нейния
имот е осигурен достъп до покрива на зимната градина и е превърнат в тераса,
както и извършването на всички допълнителни действия по поставяне на метални
парапети и основи на поставена тента.
Изводите на въззивната
инстанция касателно причината за разрушаване на тавана на зимната градина не се
оборват от показанията на Н.Г., която заявява, че многократно е посещавала
процесната тераса и не е установила същата да бъде разрушена, тъй като
свидетелката заявява, че никога не е виждала помещенията намиращи се под
терасата, поради което обективно не би могла да възприеме непосредствено възникналите
течове и пукнатини върху тавана на зимната градина. Личните възприятия на свидетелката,
която сочи не е разбрала за възникналите в резултат на поставяне на метални
подпори и парапети течове в зимната градина не установяват релевантни за делото
обстоятелства, доколкото бе посочено че Н.Г. не е посещавала процесната зимна
градина.
Възраженията на Д.Б. за
неоснователност на исковата претенция, произтичащи от твърденията й, че
извършеното преустройство представлява търпим строеж по смисъла на ЗУТ са
неоснователни. Съгласно задължителната съдебна практика обективирана в Решение № 74 от 09.07.2014 г.
по гр.д. № 6580/2013 г. по описа на ВКС, II ГО, в което е
посочено, че обстоятелството дали един незаконен строеж в съсобствен имот е в
режим на „търпимост“ е без значение за правото да се иска неговото премахване,
тъй като удостоверението за търпимост по § 16 от ПЗР на ЗУТ установява само
благоустройствената допустимост на стоежа, а в производството по предявен иск с
правна квалификация чл. 109 ЗС подлежи на изследване обстоятелството дали
строежа ограничава или смущава упражняването на правото на собственост на
ищеца. Безспорно извършването на такива преустройства, които водят до наводняване
и разрушаване на имота на собственика какъвто е разглеждания казус са
незаконосъобразни, поради което подлежат на отстраняване.
По
делото не е установено, че избиването на врата от жилището на въззиваемата
страна, осигуряваща достъп до покрива на зимната тераса на ответника представлява
действие препятстващо въззивника при упражняване на правото му на собственост
върху имота. Същите изводи се налагат и по отношение на поставените саксии,
спортни съоръжения, пейки и маси. По делото не са ангажирани доказателства, от
които да се установява, че поставените движими вещи са допринесли за
констатираните теч и пукнатини в тавана на собствената на въззивника зимна
градина, поради което иска по отношение на посочените действия, извършени от
въззиваемата се явява неоснователен, поради което атакувания съдебен акт следва
да бъде потвърден в посочената част.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
въззиваемата страна следва да заплати действително сторените от ищеца разноски
в производството в размер общо на 4857 лева, от които 1886 лева разноски в първоинстанционното
производство, 1891 лева разноски във въззивното производство и сумата в размер
на 1080 лева разноски в касационното производство, за чиято дължимост съгласно
разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК следва да се произнесе съдът разглеждащ
повторно делото.
Въз
основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от
22.10.2013г., постановено по гр.дело № 21638/2011г. по описа на CPC,
I
ГО, 42 състав, в частта с която е отхвърлен предявеният иск с правна
квалификация чл. 109 ЗС за премахване
метални колони за парапети и тента, както и за
възстановяване на разрушена замазка, КАТО ВМЕСТО ТОВА:
ОСЪЖДА Д.М.Б., ЕГН **********, с адрес *** да премахне
метални колони за парапети и тента, както и да възстанови разрушена замазка на тераса,
изградена върху покрива на зимна градина,
намираща се на първия етаж от жилищната сграда в урегулиран поземлен имот,
находящ се на административен адрес: гр.******* собственост
на Д.П.Ш.,
ЕГН **********, с адрес ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 ГПК Д.М.Б., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Д.П.Ш.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 4857 лева, представляваща
сторени разноски в хода на първоинстанционното, въззивното и касационното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 22.10.2013г., постановено по гр.дело № 21638/2011г. по описа на CPC,
I
ГО, 42 състав в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: