РЕШЕНИЕ
№ 60/14.07.2020год.
гр. Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд-Брезник , ГК, в публичното заседание на 19.06.2020год.
/ деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година / в състав :
Съдия: Рени Ковачка
при секретаря Марияна Гигова като разгледа докладваното от съдия Ковачка гр.
дело № 15 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба ,
подадена от „ Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Перник, с която е поискано
да бъде признато по отношение на
ответника В.С.М. ,че дължи на на
ищеца сумата от 1 734.03лева, представляваща стойността на
доставена,ползвана, но незаплатена вода в жилище на адрес : с.Д. С., общ.Брезник за периода от 12.02.2016год. до
08.05.2019год. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 141.54лева
за периода от 18.06.2016год. до 26.06.2019год.,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението за издаване на за изпълнение
-22.07.2019год. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди ,че ответникът е негов абонат и че като такъв е
страна по възникнало между тях облигационно правоотношение във връзка с
доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес: с.Д.С., общ.Брезник
,по което правоотношение е неизправна страна и дължи заплащане на доставената и
потребена от него питейна вода.
Ответникът не е депозирал писмен отговор.
Районният съд, преценявайки събраните по
делото доказателства , приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори по делото , а и това се установява
от приложеното ч. гр.дело № *****/2019год. на ПРС , че по отношение на В.С.М.
въз основа на заявление от
22.07.2019год. от заявителя „ Водоснабдяване
и канализация“ ООД гр.Перник е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумите предмет на
настоящото производство, като в срока по чл.414 от ГПК същият е подал
възражение. Във възражението по чл.414 от ГПК
се твърди погасяване по давност на претендираните суми.
Предвид естеството на така предявения иск, в тежест на ищеца, в случая
на „ Водоснабдяване и канализация „ ООД гр.Перник е да докаже съществуването на
вземането на твърдяното основание и в претендирания размер. Ищецът следва да
установи всички положителни факти и обстоятелства, от които черпи права, а
именно наличието на твърдяното договорно отношение с ответника, както и размера
на дължимите суми. Ответникът от своя страна носи тежестта на доказване на правоизключващите
или правопогасяващите вземането на ищеца възражения.
Отношенията между водоснабдителните
предприятия и потребителите се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните
услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004год. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Съгласно чл.14 от тази наредба, отношенията се
уреждат с писмен договор,който се предлага от водоснабдителното предприятие. Наредбата
касае потребителите , които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при
действието на посочената наредба. С влизането в сила на Наредба № 4 в параграф
3 е предвидено, че условията и редът, при
който съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост
на потребителите се предоставят за
експлоатация на оператора се определят с общите условия за получаване на
услугите В и К и се конкретизират с
договорите за предоставяне на услегите В
и К. Оттук следва ,че за заварените потребители,които не са сключили предвидените
в чл.3 на Наредба № 9 и в чл.14 на Наредба № 4 договори, намират
приложение общите условия на
доставчика,като ако потребителят желае
различни условия от общите, последните следва да бъдат обективирани в писмен
договор. Гореизложеното налага извод,че
когато обектът е свързан към водопроводната мрежа преди влизане в сила
на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие,то самият факт
на ползване е достатъчен да се приеме,че
е налице облигационна връзка между страните, уредена с общите условия на
доставчика. Общите условия са
представени по делото и същите са
одобрени от ДЕКВР с решение № 0У-09/11.08.2014год.,като не се оспорва че
същите са публикувани съгласно изискванията на чл.11, ал.7 и 8 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.
Съгласно чл. 2, ал.1 от ОУ за предоставяне
на В и К услуги на потребителите на В и К Оператор , „потребители“ на В и
К услуги
са юридическите лица и физическите
лица-собственици, ползватели на вещно право на строеж на имоти, за които
се представят В и К услуги. От тези разпоредби следва, че е достатъчно да се
установи, че ответникът е собственик ,
ползвател или вещно право на строеж на
имота, за който се предоставя В и К услугата , за се направи извод ,че същият
имат качеството „ потребител“ на В и К услуги.
В случая ответникът не оспорва обстоятелството ,че е
собственик на процесния имот,респ. че има качеството „ потребител“ на В и К
услуги.От приложената към исковата молба справка –извлечение от сметка № *****,както
и от изготвената по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза се установява ,че на името на
ответника е открита партида в ищцовото дружество ,поради което следва да се
приеме ,че той е потребител на предоставените през процесния период В и К услуги.
Това обстоятелство се потвърждава и от приложените от ищеца ксерокопия
от карнети. В тях са отразени показанията на
водомер № ******** на
обект,находящ се в с.Д.С. с
клиент В.С.М.,който не оспорва да е полагал подписа срещу показанията отразени
в карнета като клиент на ищцовото дружество. Цитираните по-горе доказателства не са оспорени от ответника ,тяхната
доказателствена сила не е оборена и съдът се позовава на тях,като
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Гореизложеното обосновава извод,че
между ищцовото дружество и ответника е
налице договорно правоотношение, уредено от разпоредбите на Наредба № 4 от
14.09.2004год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и общите условия на
доставчика, по което правоотношение ответникът длъжи заплащане на
преодставените му от ищеца и ползвани от
него В и К услуги.
От изготвената по делото и неоспорена от
страните съдебно икономическа експретиза се установява , че отчитането на консумираната от ответника
питейна вода през процесния период е извършвано по показания на водомер като
стойността на извършените от ищцовото
дружество В и К услуги възлиза на сумата
от 1 734.03лева ,за която стойност са издадени данъчни фактури. Установява се също така ,че задължението е
осчетоводено надлежно в счетоводството на ищцовото дружествмо и че не е
заплатено от ответника. Последният и не въвежда такива твърдения.
Предвид на гореизложеното съдът
намира за доказано по делото ,че ответникът е неизправна страна по договорното
правотношение с ищеца,като задължението му възлиза на сумата от
1 734.03лева ,като лихвата върху тази сума за периода от 18.06.2016год. до 26.06.2019год.
е в размер на 141.54лева.
Съдът намира за частично основателно
заявеното от ответника в срока по чл.414 от ГПК възражение за погасяване по
давност на процесното вземане за главница. С тълкувателно решение № 3 /
2011год. на ОСГТК е прието,че задълженията на потребителите на комунални
услуги,представляващат задължения за периодично плащане,поради което се
погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок съгласно чл.111, б.“ В“ от ЗЗД. Съгласно
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо. В чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители
на В и К оператор е предвидено , че потребителите са длъжни да заплатят
дължимите за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране.В съответствие с разпоредбата на чл.422 от ГПК погасителната
давност е прекъсната на 22.07.2019год. ,когато е депозирано заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК за процесните вземания. Предвид на това вземанията на
кредитора за незаплатена топлоенергия за периода преди 22.07.2016год. са
погасени по давност. Съобразявайки се с последното и с размера на предявения
иск, изчисленията на съда, извършени по реда на чл. 162 от ГПК, сочат че погасения размер на главницата е в
размер на 3.46 лева , дължима се за периода от 12.02.2016год. до 17.05.2016год.
, а погасения размер на лихвата- 1.06лева за периода от 18.08.2016год. до 22.07.2016год.
Като погасена по давност исковата
претенция за тези суми и периоди следва да се отхвърли, като останалата част- главница в размер на 1 730.57лева
и лихва в размер на 140.48лева се явяват дължими.
За тези суми искът по чл.422 от ГПК се увва основателен и
докозан и подлежи на уважаване.
Съгласно указанията ,дадени с ТР №
4/18.06.2014год. по тълкув.дело № 4 /2013год. на ОСГТК, съдът по предявения по
реда на чл.415 от ГПК иск,събразявайки
изхода от спора, разпределя отговорността на разноските както в исковото
,така и в заповедното производство.
С оглед изхода от спора , в тежест на
ответника следва да бъде възложено заплащането на сторените от ищеца съдебни
разноски в заповедното производство съразмерно уважанета част от исковата
претенция в размер на 84.47лева за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение .
С оглед изхода от спора и направеното в този смисъл искане ответникът
следва да заплати на ищеца и направените от последния разноски в исковото
производство, съобразно
изхода от спора. Същите възлизат в размер на 533.39лева и са за заплатена държавна такса, адвокатско
възнаграждение и хонорар на вещо лице.
Ответникът не претендира разноски .
Водим от гореизложеното Брезнишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по чл. 422 от ГПК от „ Водоснабдяване
и канализация“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.*********
против В.С.М. с ЕГН ********** ***, че
ответникът дължи на ищцовото дружество
сума в размер на 1730.57 лева ,
представляваща незаплатена цена на
доставена, отведена и пречистена вода за имот, находящ се в с.Д.С.,
общ.Брезник и абонатен номер ******* за
периода от 17.05.2016год. до 08.05.2019год. , ведно със законната лихва за
забава върху вземането ,считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 22.07.2019год. до окончателното й изплащане
и сумата от 140.48лева , представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 22.07.2016год.
до 26.06.2019год. , за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****/19.08.2019год.
по ч. гр.дело № *****/2019год. по описа на Районен съд-Перник като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважената
част до пълния предявен размер от 1734.03лева и за периода от 12.02.2016год. до
17.05.2016год. и иска с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над
уважената част до пълния предявен размер от 141.54лева и за периода от 18.08.2016год.
до 22.07.2016год. като погасени по давност.
ОСЪЖДА В.С.М.
с ЕГН ********** *** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.********* сумата от
84.47лева , представляваща направени
съдебни разноски в раповедното производство.
ОСЪЖДА В.С.М. с
ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.********* сумата от 533.39лева , представляваща направени съдебни разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.
гр.дело № ***** по описа на РС-Перник да се върне на съответния състав,като се
приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Съдия: