№ 1744
гр. София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110146009 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., ЕИК .., със
седалище и адрес на управление ..., представлявано от Т.И.- управител, чрез процесуален
представител адв. К. Д., против А.Т.Р., ЕГН **********, действащ в качеството си на ...,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление ..., с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1340 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за демонтаж и
транспорт на влекач по фактура № **********/18.03.2021 г., издадена от ..., и фактура №
*********/19.03.2021 г., издадена на ...
В исковата молба ищецът излага, че е собственик на влекач с марка „Скания“, ДК №
.... Сочи, че при извършване на курс от гр. Александрия (Италия) до гр. Шумен е превозвал
пластмасови капачки за бутилски за вино, като товарът в полуремаркето е било около девет
тона, а общата композиция- двадесет и четири тона. Твърди, че на 20.02.2021 г., докато е
пътувал по път III-112, с посока- гр. Монтана, след разклона при с. Добри дол, в неговото
платно е навлязъл ответникът, управлявал влекач с марка Скания, движещ се насрещно.
Поддържа, че, за да избегне удара, водачът на влекач с марка „Скания“, ДК № ..., е спрял,
като се е отклонил от платното вдясно до мантинелата. Твърди, че с насрещно движещото се
МПС е възникнал удар, в резултат на което за собствения на ищеца влекач с марка „Скания“
и за полуремаркето възникнали материални вреди. Поддържа, че за обезщетяване на вредите
е била образувана щета № 0410-155-0017-2021 г. при ... Излага твърдения, че, за да изпълни
възложената му доставка на превозвания товар, е ангажирал ... да транспортира
полуремаркето до гр. Шумен срещу възнаграждение от 840 лв. с ДДС. Твърди, че е
извършил и разноски в размер на 500 лв. за демонтиране на кабината на влекача. Поддържа,
че посочените услуги не попадали в застрахованите рискове, покривани от застрахователя.
Твърди, че във връзка процесното ПТП бил издаден протокол за ПТП, видно от който
отговорен за настъпване на инцидента бил ответникът. Поддържа, че с поведението си
ответникът е причинил процесното ПТП, с оглед което следва да му изплати процесните
суми, които са сторени като разход в причинно-следствена връзка с възниналите от
инцидента вреди. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
С исковата молба ищецът прилага писмени доказателства, които моли да бъдат
1
приети по делото.
С молба с вх. № 51515/08.09.2021 г. пълномощникът на ищеца е уточнил, че
ответникът А.Т.Р. е управлявал влекача, участвал в процесното ПТП.
С молба с вх. № 76142/26.10.2021 г. пълномощникът на ищеца е направил искане да
бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Излага, че поддържа исковата молба и не
прави възражения по проекта за доклад. Оспорва да е била образувана щета при
дружеството застраховател относно полуремаркето. Сочи, че издадената фактура е за
транспортиране на товара с друг влекач. Твърди, че, за да бъде извършен оглед от
дружеството застраховател, е било необходимо да се демонтира кабината, като последното
действие не се прави от експертите. Представя списък по чл. 80 ГПК.
С молба с вх. № 83432/08.11.2021 г. пълномощникът на ищеца е направил искане да
бъде разгледано о.с.з. в негово отсъствие. Във връзка становището на дружеството
застраховател излага, че процесните суми не попадат в изплатеното от последния
застрахователно обезщетение. Уточнява, че няма претенции срещу застрахователя и не
предявява иск срещу него.
В открито съдебно заседание от 18.11.2021 г. ищецът не изпраща законен
представител, нито пълномощник.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез
пълномощника адв. В. М., с който оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи, че
не се установяват разходите да са във връзка с противоправното поведение на водача на
влекача, както и да са действително платени от ищеца на посочените дружества. По
отношение на сумата от 500 лв. твърди, че претенцията е завишена, като ищецът следва да я
търси от застрахователя си, тъй като се касае до покрит риск по застраховката на влекача.
Оспорва причинната връзка между ПТП и платените разходи. Прави искане претенцията да
бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Възразява срещу искането за приемане на представените с исковата молба
доказателства. Прави искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето лице-помагач на
страната на ответника ..., с което застрахователно дружество се сочи ответникът да е имал
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, валидна за периода
от 25.08.2020 г. до 24.08.2021 г.
В открито съдебно заседание от 18.11.2021 г. пълномощникът на ответника поддържа
отговора на исковата молба, не прави нови доказателствени искания и моли да бъдат приети
като доказателства по делото представените от третото лице документи. Счита за недоказана
исковата претенция, доколкото не е било представено доказателство за сключен договор за
транспорт по посочената в исковата молба дестинация. Издадената фактура е относима към
различен от процесния маршрут. Сочи, че нямало приложен и договор за транспорт от
Италия до България. Твърди, че във фактурата, издадена за демонтаж на кабината на
влекача, не е посочено за кое МПС е предоставена услугата. Твърди, че третото лице
помагач е включило в изплатеното застрахователно обезщетение и труда за монтаж на
кабината. Моли за отхвърляне на иска.
С молба-становище с вх. № 79317/01.11.2021 г. ... е изложило, че оспорва исковете
като неоснователни и необосновани по размер. Посочва, че при изчисляване на дължимото
обезщетение е включена и цената за труд. Оспорва твърденията на ищеца, че е било
необходимо наемането на друго МПС, което да извърши превоза на сочения товар. Твърди,
че в издадената фактура от 18.03.2021 г. бил описан различен маршрут, от посочения в
исковата молба. Излага, че процесните фактури са издадени в периода, в който щетата е
била висяща, като същите не са били претендирани от ищеца пред застрахователното
дружество. Прилага писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото.
В открито съдебно заседание от 18.11.2021 г. пълномощникът на третото лице
помагач поддържа депозираното от него становище и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
2
фактическа и правна страна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и главно
доказване елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно твърдяното в
исковата молба противоправно деяние, извършено от ответника, причинените на ищеца
конкретни имуществени вреди, както и причинната връзка между деянието и претърпените
вреди. В тежест на ответника, на основание чл. 154, ал. 2 от ГПК, е при условията на пълно
обратно доказване да обори презумпцията за вина
Между страните не се спори, а с доклада по делото, приет за окончателен в о.с.з. от
18.11.2021 г., е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
страните са собственици на описаните МПС. От приложения Протокол за ПТП № 1404418
се установява, че на 20.02.2021 г., на път III-112, км 1200, е настъпило ПТП с участието на
влекач с марка „Скания“, ДК № ..., собственост на ищеца, и влекач с марка „Скания“, ДК №
..., собственост на ответника.
Съгласно установената практика на ВКС с материална доказателствена сила се
ползва констатираното положение на участниците в пътно-транспортното произшествие,
заварено от длъжностното лице на мястото на произшествието и отразено в съставената от
него схема на произшествието. Когато пътно-транспортното произшествие не е реализирано
в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола, последният не се ползва с
обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на произшествието, поради
което и в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и противоправното поведение
на делинквента. В процесния случай ищецът не прилага доказателства, от които да се
установи механизма на ПТП, респективно дали от противоправно на ответника поведение са
настъпили вредите по собствения на ищеца влекач.
За процесното ПТП е била входирана застрахователна претенция пред .., при което
ответникът имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС,
валидна за периода от 25.08.2020 г. до 24.08.2021 г. Видно от платежно нареждане от
11.06.2021 г. по образуваната пред застрахователя Щета № 0410-155-0017-2021 г. било
изплатено в полза ищеца застрахователно обезщетение в размер на 9068,99 лв.
По делото е приложена фактура № **********/19.03.2021 г. за извършена услуга
„демонтаж кабина“ в размер на 500 лв. с доставчик .. и получател ищеца. От същата обаче
не се установява конкретно МПС, във връзка което е била предоставена описаната услуга.
Следователно направеният разход за „демонтаж на кабина“ не може да бъде обвързан с
процесния влекач, който е бил увреден в резултат на исковото ПТП. В допълнение, дори
посочената сума да е била платена във връзка увредения влекач, собственост на ищеца,
последният е следвало да го заяви като извършен от него разход за обезщетяване пред
застрахователното дружество, доколкото при изчисляване на дължимото обезщетение
застрахователят залага и цена за труд, в която принципно се включва и демонтажът на
кабината съгласно становището на третото лице помагач. По делото не беше доказано и
твърдението на ищеца, че процесната услуга не е сред покритите застрахователни рискове.
Относно извършения разход по фактура **********/18.03.2021 г. на стойност 840 лв.
с ДДС съдът счита, че по отношение на същия не следва да бъде прието да е направен във
връзка процесното ПТП поради следните съображения. В процесната фактура е посочено, че
е извършена услуга по „вътрешен транспорт по релация гр. Плевен- гр. Шумен- гр. Плевен,
камион с рег. № ...“. На първо място, по никакъв начин не може да се направи стигне до
извода, че извършената услуга е за транспорт на полуремаркето, чийто товар по твърденията
на ищеца е следвало да бъде превозен до гр. Шумен. Във фактурата не е индивидуализирано
какво е било транспортирано, респективно- ако е било ремарке, не е посочен
регистрационният му номер. На второ място, по делото ищецът не посочи доказателства,
които да установят наличието на договорни отношения, по които му е било вменено
задължението за доставка на процесната стока с краен пункт- гр. Шумен, както е изложил в
3
обстоятелствената част на исковата молба.
С оглед изложеното предявената претенция за сумата от 1340 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
демонтаж и транспорт на влекач по фактура № **********/18.03.2021 г., издадена от ..., и
фактура № *********/19.03.2021 г., издадена на .., следва да бъде оставена без уважение,
доколкото не бяха доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК има единствено
ответникът. Последният е сторил разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение
по Договор за правна защита и съдействие от 09.06.2021 г., служещ като разписка за
плащане в брой на сумата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., ЕИК .., със седалище и адрес на управление ...,
представлявано от Т.И.- управител, против А.Т.Р., ЕГН **********, действащ в качеството
си на ..., ЕИК .., със седалище и адрес на управление ..., иск с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД за сумата от 1340 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за демонтаж и транспорт на влекач по фактура №
**********/18.03.2021 г., издадена от ..., и фактура № *********/19.03.2021 г., издадена на
.., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ..., ЕИК .., със седалище и адрес на управление ..., представлявано от Т.И.-
управител, да заплати на А.Т.Р., ЕГН **********, действащ в качеството си на ..., ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв.,
представляващи сторените пред СРС съдебноделоводни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от деня на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4