№ 702
гр. Варна, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223100500953 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 14758/04.03.2022 г., подадена от Общинско
предприятие „Общински паркинги и синя зона“, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Цар Симеон I“ № 26, ет. 4, срещу Решение № 310 от 11.02.2022 г., постановено
по гр. д. № 13618/2021 г. по описа на ВРС, XVIII състав, в частите, с които:
- е признато за незаконно и отменено уволнението на Б. П. ХР., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 11, вх. 12, ап. 36, извършено със Заповед №
18 от 19.07.2021 г. на Директора на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя
зона“ – гр. Варна, с която на осн. чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ на ищеца, на осн. чл. 357 от КТ;
- е възстановен Б. П. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 11, вх. 12, ап. 36, на заеманата преди уволнението длъжност – „специалист
еколог репатриране ИУМПС“, в ОП „Общински паркинги и синя зона“ – гр. Варна, на осн.
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ;
- е осъдено Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – гр. Варна, да
заплати на Б. П. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
11, вх. 12, ап. 36, сумата в размер на 3008,80 лева, представляваща обезщетение за оставане
без работа вследствие на незаконно уволнение, считано от датата на уволнението –
19.07.2021 г., до датата на подаване на иска в съда – 20.09.2021 г.
Жалбоподателят счита решението в обжалваните части за незаконосъобразно и
неправилно и настоява за неговата отмяна. Счита, че са спазени всички законови изисквания
1
при дисциплинарното уволнение на Б.Х..
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от Б. П. ХР., чрез адв. К.М., с
който счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение - за правилно и
обосновано, и настоява за неговото потвърждаване. Оспорва твърдението, че са изискани и
взети писмени обяснения от Б.Х. по реда на чл. 193 от КТ. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивната страна Общинско предприятие „Общински паркинги
и синя зона“ – гр. Варна, се представлява от юрисконсулт Л.. Настоява за отмяна на
първоинстанционното решение по идентични доводи, изложени във въззивната жалба.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемата страна Б.Х., чрез пълномощника си адв. К.М.,
поддържа отговора на въззивната жалба. Подробно арументира, че процедурата по чл. 193
от КТ не е спазена.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба вх. №
31769/20.09.2021 г. от Б. П. ХР., ЕГН **********, гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" №
11, вх. 12, ап.36, против Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ гр.
Варна, представлявано от Б.Б. - директор, с която са предявени следните искове:
- за отмяна на наложеното със Заповед № 18 от 19.07.2021 г. на директора на
Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ гр. Варна, дисциплинарно
наказание „уволнение“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ във вр. с чл. 188, т. 2 от КТ;
- за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „специалист еколог
репатриране ИУМПС" в ОП „Общински паркинги и синя зона" - гp. Варна, на основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ;
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4509,90 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение,
считано от датата на уволнението (19.07.2021 г.) до датата на подаване на иска в съда
(20.09.2021 г.), на основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
В исковата молбата се излага, че на 20.07.2021 г. ищецът е бил извикан в ОП
"Общински паркинги и синя зона", за да му бъде връчена заповед № 18/19.07.2021 г. за
„дисциплинарно уволнение" на основание чл.190, ал. 1, т. 4 от КТ, подписана от директора
Б.Б.. До този момент ищецът е изпълнявал длъжността „специалист еколог репатриране
ИУМПС" в ОП „Общински паркинги и синя зона" - гp. Варна, и е работил като такъв на
основание трудов договор № 00062/28.03.2007 г., подписан от Кмета на Община Варна, на
основание чл. 67, ал.1, т.1 от КТ. На 06.01.2014 г. е подписал допълнително споразумение
към основния трудов договор № 20/06.01.2014 г. с ръководителя на ОП „Общински
паркинги и синя зона" М.И.. Сочи, че е отказал да подпише заповедта за дисциплинарното
си уволнението поради това, че е назначен по основен трудов договор от Кмета на Община
Варна и би следвало заповедта да бъде подписана от него или от оторизирано от Кмета лице.
Не става ясно дали лицето Б.Б. като директор е оторизиран да подписва такава заповед.
Освен това, ищецът бил трудоустроен от ТЕЛК от 2003 г., за което е уведомил работодателя
при връчване на заповедта за дисциплинарното наказание. Последният обаче не се е
съобразил с това обстоятелство и не е изискал предварително становище на Инспекцията по
труда, като с това е нарушено изискването на чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ. Твърди още, че
ответникът не е спазил изискването на чл.193, ал.1 от КТ и не е изискал обяснения от
работника. Заявява, че не са спазени сроковете за налагане на дисциплинарно наказание,
както и че при налагане на конкретното наказание не е взета предвид тежестта на
нарушението. Не оспорва самото нарушение. Сочи, че БТВ за последния цял отработен
месец е в размер на 1504.40 лева.
2
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ОП "Общински паркинги и синя зона“ не
депозира писмен отговор.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр. чл. 225 от КТ.
Съдът е длъжен да изследва дали е спазена процедурата по издаване на заповедта за
уволнение, редовна ли е от външна страна, издадена ли е от компетентен орган в кръга на
правомощията му. Разпоредбата на чл. 186 от КТ дефинира като нарушение на трудовата
дисциплина виновното неизпълнение на трудови задължения от страна на работника или
служителя. Процедурата, по която се налага наказание за допуснато дисциплинарно
нарушение, представлява дисциплинарно производство, съдържащо норми от процесуален
характер, които следва да бъдат спазени от наказващия орган преди налагане на
дисциплинарното наказание. Тези норми са императивни и за спазването им съдът следи
служебно при разглеждане законосъобразността на уволнението в неговата съдебна фаза.
Това са нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ, въвеждаща изискване относно съдържанието на
заповедта, и нормата на чл. 193, ал. 1 от КТ, а именно: в стадия на установяване факта на
нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения. Горното задължение на работодателя
като орган на дисциплинарна власт, от друга страна, представлява, право на работника или
служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Това означава, че ако
работодателят счита, че един работник следва да бъде наказан, е необходимо да го уведоми,
че срещу него се провежда дисциплинарно производство. В противен случай работникът ще
бъде поставен в положение на нерегламентирана от закона изненада (Решение № 764 от
01.12.1998 г. по гр. дело № 1738/97 г. на ВКС, III г.о.). Важно законово изискване е и
обясненията да са поискани преди връчване на уволнителната заповед и да се отнасят за
дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието, в рамките на
дисциплинарното производство, а не по друг повод.
Подлежи на преценка и спазени ли са преклузивните срокове по чл. 194 от КТ.
Съгласно ал.1 на горецитираната норма, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно
от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. В
ал. 2 е посочено, че при дисциплинарно нарушение, което е и престъпление или
административно нарушение, свързано с възложената работа и установено с влязла в сила
присъда или наказателно постановление, сроковете по предходната алинея започват да текат
от влизането в сила на присъдата или на наказателното постановление.
В настоящия случай наказанието е наложено с мотивиранa заповед със съдържанието
на чл. 195, ал. 1 от КТ, издадена е от компетентен орган и в срок. Въпреки това обаче съдът
намира, че не е спазена процедурата по осигуряване на правото на защита на работника-
ищец чрез изискване на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ.
Видно от Заповед № 18 от дата 19.07.2021 г., със същата Директорът на ОП
„Общински паркинги и синя зона“ към Община Варна наказва Б. П. ХР., ЕГН **********,
на длъжност „специалист еколог репатриране ИУМПС", с дисциплинарно уволнение на
основание чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ и чл. 195 от КТ и при спазване на чл. 189, чл. 193 и чл.
194 от КТ, във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ и Присъда № 139 от 2020 г. на I състав на ВРС.
Заповедта е подписана на 20.07.2021 г. от двама свидетели на отказа на работника/
служителя да я подпише.
Видно от Заповед № 190 от дата 19.07.2021 г., със същата, на основание чл. 330, ал. 2,
т. 6 от КТ, Ръководителят на ОП „Общински паркинги и синя зона“ прекратява трудовото
правоотношение на Б. П. ХР., ЕГН **********, на длъжност „специалист еколог
репатриране ИУМПС", считано от 20.07.2021 г. Като причина е посочено: заповед за
3
дисциплинарно уволнение. Отразено е, че заповедта е връчена на работника на 20.07.2021 г.,
като последният е отказал да я подпише. Работникът се е подписал, че е получил трудовата
си книжка.
Видно от Обяснение, подадено от Б. П. ХР., специалист еколог репатриране ИУМПС
в ОП „Общински паркинги и синя зона“, на същото от подателя е поставена ръкописно дата
20.07.2021 г., като обяснението е заведено в ОП „ОП и СЗ“ с вх. № 1137/20.07.2021 г.
Разпоредбата на чл. 193 от КТ визира задължения на работодателя преди налагане на
дисциплинарното наказание, а именно работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените
му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
В настоящия случай, от представените доказателства е видно, че заповедта е издадена
на 19.07.2021 г. – един ден по-рано от постъпването на писмените обяснения от работника –
20.07.2021 г.
В ал. 2 на чл. 193 от КТ изрично е посочено, че когато работодателят предварително
не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът
отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
Законът предвижда неприложимост на разпоредбите на горецитираната алинея, ако
обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.
Такива данни по делото не се установиха, поради което съдът намира, че разпоредбата на
чл. 193, ал. 2 от КТ намира приложение в настоящия случай и наложеното дисциплинарно
наказание на работника подлежи на отмяна, като последният следва да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението работа.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 от КТ, ал. 1
от КТ, настоящият състав намира същия за основателен до размера от 3008,80 лева.
Признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна е предпоставка за присъждане
на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Не се спори, че ищецът е останал без работа за
периода от уволнението до датата на депозиране на исковата молба в съда – 2 месеца. В
Заповед № 190 от дата 19.07.2021 г. е отразено, че заповедта е връчена на работника на
20.07.2021 г., като последният е подписал, че е получил трудовата си книжка. Други
доказателства относно оставането на работника без работа не са ангажирани по делото. Ето
защо настоящият състав приема, че ищецът не е полагал труд по трудово правоотношение
при друг работодател от деня, следващ процесното уволнение, до депозиране на исковата
молба. Видно от представения по делото фиш за изплатена работна заплата, БТВ на ищеца
за последния цял отработен месец – април 2021 г., е било в размер на 1504,40 лева. Поради
това и дължимото обезщетение, както беше посочено по-горе, следва да е в размер на
сумата от 3008, 80 лева.
С оглед на изложеното, въззивната жалба се явява неоснователна, като
първоинстанционното решение следва да се потвърди, включително в частта за разноските.
Относно съдебно-деловодните разноски пред настоящата инстанция:
При този изход от спора, разноски за защита по неоснователна въззивна жалба се
следват на въззиваемия. Същият претендира такива в размер на 600 лева - платено в брой
адвокатско възнаграждение, като по делото е представена Разписка, потвърждаваща
извършването на разноските.
4
По възражението за прекомерност:
Съдът намира направеното от процесуалния представител на въззивника възражение
за прекомерност за неоснователно, тъй като съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по дела за отмяна на
уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на
минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за
правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2, като
минималната работна заплата за страната, считано от 1.04.2022 г., е 710 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 310 от 11.02.2022 г., постановено по гр. д. №
13618/2021 г. по описа на ВРС, XVIII състав, в частите, с които:
- е признато за незаконно и отменено уволнението на Б. П. ХР., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 11, вх. 12, ап. 36, извършено със Заповед №
18 от 19.07.2021 г. на Директора на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя
зона“ – гр. Варна, с която на осн. чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ на ищеца, на осн. чл. 357 от КТ;
- е възстановен Б. П. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 11, вх. 12, ап. 36, на заеманата преди уволнението длъжност – „специалист
еколог репатриране ИУМПС“, в ОП „Общински паркинги и синя зона“ – гр. Варна, на осн.
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ;
- е осъдено Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – гр. Варна, да
заплати на Б. П. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
11, вх. 12, ап. 36, сумата в размер на 3008,80 лева, представляваща обезщетение за оставане
без работа вследствие на незаконно уволнение, считано от датата на уволнението –
19.07.2021 г., до датата на подаване на иска в съда – 20.09.2021 г.
Решение № 310 от 11.02.2022 г., постановено по гр. д. № 13618/2021 г. по описа на
ВРС, XVIII състав, е влязло в законна сила в частта, с която искът на Б. П. ХР., ЕГН
**********, срещу Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Цар Симеон I“ № 26, ет. 4, за заплащане на
сумата от 4509,90 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на
незаконно уволнение, считано от датата на уволнението – 19.07.2021 г., до датата на
подаване на иска в съда – 20.09.2021 г., е отхвърлена за разликата над 3008,80 лева до
пълния претендиран размер от 4509,90 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок, който започва да тече от датата, на която настоящият състав е
обявил, че ще се произнесе с акт по съществото на спора - 06.06.2022 г.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6