Решение по дело №2172/2017 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 

 

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

гр.В.Търново, 08.03.2018 г.

Великотърновският районен съд, девети състав, в публичното заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди и осемнадесета година ,

                                                  в състав: районен съдия- Йордан Воденичаров,

при секретаря Виляна Цалова, като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 2172 по описа за 2017 г. , за да се произнесе взе предвид:

 

Фактите/ обстоятелствата, от които  произтича/ на които се основава/ претендираното  парично вземане/ чиято правна квалификация се извлича  от нормата  на чл.59, ал.1 ЗЗД, са:

1/    сключен на 27.06.2006 г. договор за продажба, оформен с нотариален акт № 1413, том 8, рег.№ 10858, н.д.№ 1045/2006 г.  на нотариус, вписан  в регистъра на НК под № 283 в район на действие ВТРС , по силата на който ищецът  "Юнигаз-ВТ" ООД-П.Тръмбеш  е закупил от "Мизия -КЗ/ в несъстоятелност/ "" ЕООД-П.Тръмбеш  чрез синдика му , поради което е придобил правото на собственост/ разбира се според правното му убеждение/    върху  трансформаторен пост  /като съвкупност от сграда с площ 80 кв.м. и съоръжения /, построен в урегулиран поземлен имот I- 1270, кв.69  по ПУП на града  с площ 63844.00 кв.м., заедно с поземления имот и много други посторйки ;

2/ответникът Енерго-Про Мрежи" АД-гр.Варна като оператор на електроразпределителната мрежа съгласно нормата на чл. 117, ал.8 от ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г./ е получил/ предоставен му е / достъп до  трансформаторния пост , за да го използва  за целите  на преобразуването и преноса на електрическа енергия  до други потребители и   през периода 17.07.2012 г. -30.06.2014 г.  обекта е използван,  без  да е  заплащана цена за достъпа, определена по методика на ДКЕВР , тъй-като  между  страните не е сключен изискуемия от  посочената законна правна норма  договор  с този предмет , поради  което е възникнало задължението му да  заплати сума/ 7200 лева/ , представляващ стойност/ размер/ на онова, с което се е обогатил като последица  от неплащане/спестяване на разходи/  на цената за достъп  за сметка на ищеца , ако бе сключен такъв договор, еднаква с размера на обедняването на втория   от неполучаването на цената за достъп.

            Предвид тези твърдяни факти/ обстоятелства/,  чрез пълномощника си  Адвокатско дружество"И. и Пенчев" гр.В.Търново, действащо чрез адвокатите Н.И. и Александър Пенчев от ВТАК , ищецът моли съдът да постанови решение , с което да осъди ответното дружество да  заплати сумата  7200 лева, представляваща  вземане за ликвидиране на последиците на неоснователното обогатяване  за периода 17.07.2012 г.  до 30.06.2014 г. , заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба  до окончателното й изплащане , както и направените по производството разноски. 

                        Ответникът чрез пълномощника си - адвокат А.М. от ВТАК в срока по чл.131 от ГПК отрича  възникването и съществуването на претендираното парично вземане за ликвидиране на последиците на  явлението неоснователно обогатяване, с възражения , основани на следните обстоятелства:

            1/   правото на собственост върху  трафопоста  принадлежи не на ищеца,  а на  "Енерго Про Мрежи" АД-Варна , като придобивния му фактически състав   ще бъде изложен  хронологически по-долу/ по повод на представянето на инцидентния установителен иск/;

            2/ дори и да било се приело, че  ищецът е носител на това пълно вещно право , то  той е разполагал  с друг ред за удовлетворяване на претенцията си , предвиден  в разпоредбата на чл.117, ал.8 от ЗЕ, но не е предприел никакви действия  за прилагането му  , а той се изразява в това да е бъде известена ДКЕВР / при непостигнато съгласие за сключване на договор за достъп/ , която разпорежда  предоставяне на ползването и  заплащане на цена, определена по нейна методика.

                        Фактите/ обстоятелствата , от които произтича/ на които се основава правото на собственост- предмет на предявения  и приет по реда на чл.212 от ГПК инцидентен установителен иск, със законова  правна квалификация на придобивния материално правен фактически състав , изведена от  нормите на чл.77, пр.3-то ЗС, вр. с чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството  от 1975 г. / отм./ , вр. с чл.1, ал.1 от ПМС  № 201/25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти  при образуването , преобразуването  и приватизирането на  държавни предприятия , вр. с чл.1, ал.1 и ал.2 от ЗОЕТДДИ/ обн.ДВ. бр. 55/12.07.1991 г./, във връзка с чл.17а от ЗППДОП/ отм./, са :

1/    трафопостът е изграден от ведомствена организация на държавата върху държавна земя за обслужване  и трансформиране на  електрическа енергия до обекти на бившата консервна фабрика "Мизия" и мелница "Трифон Саралиев", намиращи се на територията на гр.П.Тръмбеш, поради  което като вид енергийно съоръжение се е намирал  в режим на общонародна държавна собственост  съгласно повелята на чл.2, ал.1 от  Закона за електростопанството/ 1948 г. - отм.  и 1975 г. - отм./;

2/  на основание чл. 7 от ЗС , във връзка с чл.12, ал.1 от Закона за електростопанството/ 1975 г. - отм/  е предоставен  за управление и стопанисване на  съответната  електроснабдителна организация към Асоциация "Енергетика";

3/  по силата на  разпореждане  № 16 на МС на РБ  от 21.11.1989 г. / обн.ДВ. бр. 92/28.11.1989 г./ , считано от 01.01.1990 г.  е закрита  Асоциация "Енергетика", като нейните активи и пасиви се поемат  от Комитета по енергетика;

4/  по силата на разпореждане  № 46/07.11.1991 г.  на МС , обединенията  и комбинатите/ сред които е и Стопански електроснабдителен комбинат-Горна Оряховица/, както и другите  им предприятия от системата на Комитета по енергетика  съгласно приложение № 1  са преобразувани  в еднолично търговско дружество  с държавно имущество  "Национална електрическа компания"АД-София/ вписано в регистъра на търговските дружества  с решение  на СГС от 28.12.1991 г.  по ф.д.№ 29869/1991 г./ , поемащо  активите и пасивите им;

5/   по силата на заповед № ДВ-118/24.04.2000 г. на  председателя на Държавната агенция" Енергетика и енергийни ресурси", считано от 24.04.2000 г.  е преобразувано  посоченото еднолично търговско дружество с държавно участие   като е създадено чрез отделяне  ново  еднолично акционерно дружество  с фирма " Електроразпределение-Горна Оряховица" ЕАД-гр.Г.Оряховица, което се явява правоприемник на съответна част от активите и пасивите на "НЕК" ЕАД съгласно  разделителен протокол по счетоводни данни  към 31.12.1999 г.  и сред тях попада  въпросния трафопост/ за който имот  преди това е съставен  акт  за държавна собственост № 441/11.01.1995 г./  като елемент от капитала   на новото дружество, което след  извършени  промени в наименованието и седалището му , вписани в търговския регистър  с решение № 3337/29.12.2006 г. , решение  от 04.12.2007 г.  и решение от 10.09.2012 г.  по ф.д.№ 823/2000 г. на ВТОС се е преименувало в  "Е.ОН България Мрежи" АД , със седалище в гр.Варна,  а понастоящем в   " Енерго Про Мрежи" АД;   

            В срока за отговор  на  исковата молба, съдържаща предявения инцидентен установителен иск, ответникът по него  "Юнигаз-ВТ" ООД-П.Тръмбеш  чрез  пълномощника си  отрича  принадлежността на правото на собственост към актива на имуществото на "Енерго Про Мрежи" АД , с възражения , почиващи на следните обстоятелства:

1/  трафопоста е построен  и е предаден от държавата като носител на правото на собственост / за което са съставени АДС № № 126/21.03.1983 г., АДС № 547/15.05.1996 г. , АЧДС  № 662/25.11.1997 г./  за оперативно управление и стопанисване  на  държавното стопанско предприятие Консервен завод "Мизия" П.Тръмбеш  още през 1983 г. , впоследствие преобразувано в "Мизия-КЗ" ЕООД П.Тръмбеш/ продавач по договора за продажба, оформен с нотариален акт № 1413, том 8, рег.№ 10858, н.д.№ 1045/2006 г.  на нотариус, вписан  в регистъра на НК под № 283 в район на действие ВТРС / , в чиито дълготрайни материални активи   е счетоводно включен  като обект на придобито право на собственост;

2/  ако и да би се приело, че  трафопостът  е бил част от дълготрайните материални активи на  "  Електроразпределение-Горна Оряховица" ЕАД,  то    "Юнигаз-ВТ" ООД П.Тръмбеш  от деня на продажбата се  е превърнал добросъвестен владелец  и е придобил правото на собственост  като последица на изтекъл в негова полза 5  годишен давностен срок / чл.79, ал.2 от ЗС/ , като владението се е изразявало освен във фактическо завземане на имота  и  в  счетоводното му   отразяване  в дълготрайните му материални активи и реално поемане  на тежестите , свързани със собствеността и ползването - заплащане на разходи за ремонт и  местни данъци и такси.

В с.з.  пълномощникът на "Юнигаз-ВТ" ООД-П.Тръмбеш поддържа предявения иск с доводи , изложени в писмена защита.  Изменя  го   по реда на чл. 214, ал.1, изр.3-то ГПК чрез намаляването му до  размер на сумата  1881,13 лева за периода от 17.07.2012 г. до 30.06.2013 г.  и  до размер на сумата 1 719,12 лева за периода 01.07.2013 г. до 30.06.2014 г.- общо 3600,25 лева.  Претендира присъждане на направените по производството разноски.

В с.з. пълномощникът на "Енерго Про Мрежи" АД-Варна  оспорва предявения главен/ първоначален/  иск и моли да претърпи санкция на отхвърляне  като неоснователен и недоказан и поддържа инцидентния установителен иск  с доводи, развити в писмена защита. Претендира присъждане на направените по производството разноски. 

            Съдът след обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Фактите/ обстоятелствата /, изложени  по-горе в т.1/ договора за покупко - продажба от 27.06.2006 г. , в чийто предмет е включен и  описания  трансформаторен пост/ , в т.2/ функционалното му специализирано използване/ приложение  от ответното енергоразпределително дружество   за целите  на преобразуването и преноса на електрическа енергия  до други потребители    през периода 17.07.2012 г. -30.06.2014 г.  и сега ,  без  да е сключван договор с ищеца  на основание   чл. 117, ал.8 от ЗЕ  предвиждащ цена за достъпа, определена по методика на ДКЕВР  и съответно да е заплащана такава- признати обстоятелства/ от исковата молба; в т. 3 /  факта на закриване на  Асоциация "Енергетика" по силата на  разпореждане  № 16 на МС на РБ  от 21.11.1989 г. / обн.ДВ. бр. 92/28.11.1989 г./ , считано от 01.01.1990 г.  и поемането на  нейните активи и пасиви   от Комитета по енергетика/ , в т.4 / факта на  образуването по силата на разпореждане  № 46/07.11.1991 г.  на МС на еднолично търговско дружество  с държавно имущество  "Национална електрическа компания"АД-София/ вписано в регистъра на търговските дружества  с решение  на СГС от 28.12.1991 г.  по ф.д.№ 29869/1991 г./ , поемащо  активите и пасивите на  обединенията  и комбинатите/ сред които е и Стопански електроснабдителен комбинат-Горна Оряховица/, както и другите  им предприятия от системата на Комитета по енергетика  съгласно приложение № 1/ ; в т.5 / фактите на  преобразуване на   посоченото еднолично търговско дружество с държавно участие  по силата на заповед № ДВ-118/24.04.2000 г. на  председателя на Държавната агенция" Енергетика и енергийни ресурси", считано от 24.04.2000 г.  като е създадено чрез отделяне  ново  еднолично акционерно дружество  с фирма " Електроразпределение-Горна Оряховица" ЕАД-гр.Г.Оряховица, което се явява правоприемник на съответна част от активите и пасивите на "НЕК" ЕАД съгласно  разделителен протокол по счетоводни данни  към 31.12.1999 г. , което след  извършени  промени в наименованието и седалището му , вписани в търговския регистър  с решение № 3337/29.12.2006 г. , решение  от 04.12.2007 г.  и решение от 10.09.2012 г.  по ф.д.№ 823/2000 г. на ВТОС се е преименувало в  "Е.ОН България Мрежи" АД , със седалище в гр.Варна,  а понастоящем в   " Енерго Про Мрежи" АД/ от насрещната искова молба,    като настъпили в обективната действителност   са безспорни, признати   и надлежно установени по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК  чрез  доказателственото сведение на представените  писмени документи/ вж. заверените преписи на едноименните  официални документи/,  поради което е  ненужно преповтарянето им.  Обектът като дълготраен материален актив е записан/ отразен по съответните  счетоводни сметки и  инвентарните книги  на двете търговски дружества/вж. извадка от инвентаризационен опис на л.10, 11 от делото, счетоводно извлечение от инвентарна книга  към 1.08.2017 г. - л. 56 и заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза на вещото лице Е.  В.Я./.  Деклариран е по реда на чл.14 от ЗМДТ  пред Община П.Тръмбеш - Звено "МДТ" от "Енерго -Про Мрежи" АД/ преди "Е.ОН България Мрежи" АД/  за него е заплащан данък сгради / вж.  декларация, преводни нареждания и   съобщения и справки за неплатени данъчни задължения- л. 159-209 от делото/. Като неделима функционална съвкупност/ елементна свързаност  на  сграда и електрически уредби/ съоръжения, той / трансформаторния пост/  е изграден в урегулиран поземлен имот I- 1270, кв.69  по ПУП на града  с площ 63844.00 кв.м./  закупен от "Юнигаз-ВТ" ООД/ , съдържа / представлява  монолитна едноетажна сграда  от тип "градски трафопост", с обща площ 82,68 кв.м. с обособени четири  технологични помещения  за принадлежащите  му  съоръжения/ елементи/, явяващи се по своето предназначение част от електроразпределителната мрежа на страната :  закрита разпределителна уредба СН,  трансформатор 1-630 КVA , трансформатор 2-630  КVA и главно разпределително табло НН0.4 КV, с пристройка за дизелагрегатно помещение  и  използването му  е за целите на преобразуването  и преноса /захранването с/ на  електрическа енергия  както до/на обектите на  дружеството - ищец , така и  до/ на обектите на още един  търговец-  заключението на съдебно електротехническата експертиза на вещото лице Н.Н..  Съгласно документираните фактически сведения,  извлечени от записките в    акт за държавна собственост  №  126/21.03.1983 г./ вж. копие на л. 123 от делото/ и акт за държавна собственост № 547/15.05.1996 г./ вж. копие на л.118 от делото/ , трафопостът  / в първия  от тях  е посочен  с площ от 45 кв.м.  и построен през 1964 г. ,   а във втория- с площ  от 1980 г. и построен през 1986 г.!?/  е предоставен за оперативно управление на  КЗ"Мизия" П.Тръмбеш/ графа 21/ , а според тези извлечени от   акт за държавна собственост  № 441/11.01.1995 г./ вж. копие на л. 39,40 от делото/ е предоставен за оперативно управление на  Енергоснабдителен район-Горна Оряховица, посочен с площ 80 кв.м. и построен през 1962 г.   Според тези , извлечени от  акт за частна държавна собственост   № 662/25.11.1997 г./ вж. копие на л. 120-122 от делото/, издаден на основание чл.148 от ППЗДС/ по късно отменен  с решение  № 3677/25.04.2005 г.  по адм. дело № 180/2005 г. на ВС- обн.ДВ. бр.39 /10.05.2005 г. /  трафопостът е посочен с площ от 80 кв. и построен от държавно юридическо лице върху държавна земя,  като в графа № 6 , обозначаваща номер и дата на  съставени по рано актове  са отбелязани  първите два от посочените по-горе / АДС № 126/83 г. и АДС № 547/1996 г.  Според сведенията , извлечени от показанията на свидетеля  Ангел  Великов Ангелов/ посочен и доведен от ищеца/  през 1966 г., когато е започнал работа в консервената фабрика "Мизия" трафопостът вече е съществувал/ бил е построен/ на територията на предприятието и от него е подавано захранване с електрическа енергия  както на фабриката, така и на РПК П.Тръмбеш. 

            По  предявения главен/ първоначален/ иск със законова правна квалификация , изведена от нормата на чл.59, ал.1 ЗЗД:

 Претендираното вземане подлежи на  отрицание и следователно искът търпи санкция да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

             Според фактите, очертаващи въведения  модел на гражданско правен спор, необходима първична предпоставка  те да покрият хипотезата  на  посочената законова  правна норма, за да е мислимо пораждането на  спорното извъндоговорно облигационно субективно право, е  претендиращият го ищец да  е в действителното/ а  не  в документално привидното/  положение на носител на  правото на собственост върху трафопоста- чл.117, ал.8 от ЗЕ. "Езикът" на събраните доказателства  дава отрицателен отговор на така поставения  материално правен въпрос.

 Въпреки несигурността/неяснотата  кога  и от кого / с чии финансови средства/ е  изграден  въпросния трансформаторен пост, породена от  противоречивите  документални сведения на актовете за държавна собственост, логически по -вероятно е изграждането да е станало  към 1962-1964 г. , а не през 1986 г.- фактически извод , следващ от  три обстоятелства: 1/ посоченият по-горе възрастен свидетел е "заварил" съществуването му през 1966 г., когато е постъпил на работа в консервената фабрика ; 2/  ако  е бил построен през 1986 г. , тогава не би бил включен в списъка на  сградите  в акта за държавна собственост № 126/21.03.1983 г. / щом би се приело  все пак, че  става дума за един и същ обект , понеже  трансформаторът  от този списък е посочен с площ от 45 кв.м./ 3/  разпределителната електрическа уредба  за средно напрежение е направена  с медни проводници , вместо със шини, чието приложение  е отпреди 80-те години на миналия век- мнението на вещото лице Н..

 Безспорен  и установен факт е,  че трансформаторният пост като функционално неделима съвкупност  на сграда и съоръжения  е бил и е  енергиен обект за общо ползване , представляващ елемент/ част от   електроразпределителната мрежа, т.е.  чрез него преобразуването, разпределението и преноса на  електрическа енергия винаги се  е извършвало и  се извършва  за задоволяване на нуждите  на повече от един потребител.

            След като няма твърдения и събрани каквито и да било доказателства   / а тъкмо обратното/, че този енергиен обект по проектно предназначение , изпълнение  и  функционално използване е бил принадлежност към вътрешна заводска електроцентрала , т.е. не е  бил част от обществената електроразпределителна система , а е задоволявал само собствени нужди  на държавното стопанско предприятие КЗ"Мизия", това  означава , че  е  попадал в регулативния правен режим на нормата на чл.2, във връзка с чл.1, ал.2   от  специалния Закон за електростопанството от 1948 г. / обн.ДВ. бр.71/27.03.1948 г./,  обявяваща го за държавна общонародна собственост- вещно правно положение ,  "заварено " и "продължено " от  нормата на чл.2, ал.1 от отменилия го Закон за   електростопанството / обн.ДВ. бр.95/12.12.1975 г. , в сила от 01.07.1976 г. , отменен  с бр. 64 от 16.07.1999 г./. Тази държавна собственост , щом  е обявена  от въпросните два специални закона  за такава, бе следвало да се приеме за попадаща в категорията изключителна  по смисъла на чл. 5, ал.2 от ЗС/ преди изменението  му в ДВ. бр.31/17.04.1990 г./, тъй-като въпросните видове енергийни обекти по  чл. 2 от  тях  несъмнено  имат "особено значение  за народното стопанство",  т.е. за благосъстоянието на обществото.   Държавна  собственост  върху електрическите уредби  и мрежи за пренос  и  разпределение  на  електрическа енергия  по изключение  не би възникнала и съществувала  в случаите, когато а/ такива енергийни обекти  не са  изградени за общо ползване  , а за задоволяване на собствени нужди от електрическа енергия  на кооперативни и други  обществени организации  и то  б/ след разрешение  на Асоциация "Енергетика"  - чл.2, ал.2 , вр. с чл. 8, ал.1, вр. с ал.1 , вр. с пар. 4 от ПЗР на Закона за електростопанството от 1975 г., или в/  ако са  изградени  от  стопански потребители на електрическа енергия  и представляват съоръжения  на вътрешни заводски централи- чл.8, ал.2 ЗЕ от 1975 г. С други думи  нормите  на чл.2, ал.1 и ал.2, /тълкувани във връзка с нормите на чл.8, ал.1, ал.2, и чл.12/   от същия  са  повелителни, запазили са  действието си до 16.07.1999 г. и  установяват   положението , че  държавата  остава носител на правото на собственост   и след 1990 г. върху енергийни обекти за общо ползване / на повече от един потребител/ с определеност  на електрически уредби  и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия като част от обществената електроразпределителна мрежа/ без оглед на това каква  е била съдбата  им  от гледище на фактическото им използване, поддържане и т.н./,  както    и   кои и при какви условия  ,  правни субекти,  освен държавата,  могат да  придобиват и притежават право на собственост  върху такива  обекти/ само с разрешение   и ако с тях ще бъдат задоволявани само собствени нужди/ .   Сред тези правни субекти по чл.2, ал.2 от ЗЕ от 1975 г. не са държавните  стопански организации/ предприятия/, на които съгласно чл.17, ал.1 от КНРБ от 1971 г.  е предоставено правото на оперативно управление  и стопанисване на държавно имущество/ така държавата упражнява правото си на собственост/ , а от 1991 г.  до 16.07.1999 г. - едноличните търговски дружества с държавно участие , създадени въз основа на преобразуването на първите  на основание чл.1, ал.1 от ПМС  № 201/25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти  при образуването , преобразуването  и приватизирането на  държавни предприятия , вр. с чл.1, ал.1  от ЗОЕТДДИ/ обн.ДВ. бр. 55/12.07.1991 г./, във връзка с чл.17а от ЗППДОП/ отм./. Крайният извод  е , че  правото на собственост върху подобни енергийни обекти/ сред които са и трансформаторните постове/   не би могло да премине в капитала и имуществото на  еднолични търговски дружества  с държавно участие, създадени въз основа на преобразуването на държавни стопански организации/ предприятия/ на основание  чл.77, пр.3 от ЗС, във връзка с чл. чл.1, ал.1 от ПМС  № 201/25.10.1993 г. вр. с чл.1, ал.1  от ЗОЕТДДИ/ обн.ДВ. бр. 55/12.07.1991 г./, във връзка с чл.17а от ЗППДОП/ отм./., независимо от това   каква  е била съдбата  им  от гледище на фактическото им използване, поддържане и т.н., има ли или не някакъв  административен акт на местен или централен орган на държавна власт  , с който да им е  предоставено  ползването/ стопанисването, записани ли са по счетоводните им книги  и т.н.   Този краен извод, обясняващ явлението "обекти извън гражданско правния оборот",  освен  че се споделя  по смисъл  в  съдебната практика / вж.  решение № 130/11.02.2011 г.  на ВКС по т.д.№ 776/2009 г. I Т.О., решение №  440/23.12.2011 г.  по гр.д.№ 1605/2010 г.  на ВКС IV Г.О., решение  № 247/22.04.2010 г.  по гр.д.№ 3868/2008 г. III Г.О. на ВКС ; решение  № 883/2007 г. по гр.д.№ 1207/2006 г.  на ВКС, решение № 300/28.06.2010 г. по гр.д.№ 169/2009 г.  на ВКС   I  Г.О.  / намира подкрепа със следните правни/ нормативни/ аргументи, изведени  от трите / цитирани по-горе/  специални закона, Наредбата за държавните имоти от 1975 г./ отм./ и ЗС : 1/ държавата е могла да предоставя на държавни предприятия строежа и експлоатацията / т.е. стопанисването/  на енергийни обекти , но само когато  тяхното  предназначение е  за задоволяване на собствени нужди- чл. 3 от Закона за електростопанството от 1948 г. ; 2/   енергийните обекти за общо ползване  се изграждат и поддържат от  Асоциация "Енергетика" чрез нейните  електроснабдителни  организации- чл. 8, ал.1 , вр. с чл.12, ал.1 от ЗЕ от 1975 г. / дейност, ръководена и контролирана от Асоциацията- чл.3, ал.1 ЗЕ от 1975 г./ , което законодателно разрешение  не би могло да означава друго, освен  това, че е недопустимо  да бъде предоставяно право на  стопанисване и управление  върху тях на  държавни стопански организации/ предприятия/, защото  предметът   им на дейност е несъвместим със специализираното  предназначение на обектите,  имащо единствена приложимост в предмета на дейност на  първите / изграждане , поддържане  на енергийни обекти,  разпределение , пренос и доставка на електрическа енергия/; 3/  изложената в т.2 недопустимост / невъзможност за предоставяне на право на управление  и стопанисване  произтича и от   нормите на чл. 2, ал.1, чл.90 от Наредбата за държавните имоти / Обн. ДВ. бр.79/14.10.1975 г.- отм. ДВ. бр. 82/27.09.1996 г./  и чл.7 от ЗС/ преди изменението му с ДВ. бр.31/17.04.1990 г./, недвусмислено указващи , че  управлението и стопанисването на  държавните имоти  се предоставя съобразно  тяхното предназначение и предмета на дейност на държавните организации.  Очевидно е, че  такова право  е немислимо  за тях , защото  нито предметът им на дейност  е свързан с  изграждане , поддържане  на енергийни обекти,  разпределение , пренос и доставка на електрическа енергия,  поради което не  биха могли да  извършват  и необходимите основни и текущи ремонти, нито  биха могли  да се разпореждат с тези обекти / правомощие- елемент от съдържанието на  правото на стопанисване и управление - чл.2,        ал.1 от НДИ/.   Тези  аргументи / доводи/ са напълно достатъчни , за да се отрече възможността на праводателя на ищеца -  "Мизия-КЗ/ в несъстоятелност/  ЕООД- гр.П.Тръмбеш  да е  придобил  по реда/ на основание чл.77, пр.3 от ЗС, във връзка с чл. чл.1, ал.1 от ПМС  № 201/25.10.1993 г. вр. с чл.1, ал.1  от ЗОЕТДДИ/ обн.ДВ. бр. 55/12.07.1991 г./, във връзка с чл.17а от ЗППДОП/ отм./ правото на собственост  върху въпросния трафопост , за да  бъде наистина прехвърлено на втория  по силата на  продажбената правна сделка на основание  чл.77, пр.1-во, вр. с чл.183, ал.1, чл.24, ал.1 ЗЗД/ продавачът не може да продаде право, което не притежава/. Посочените по-горе два акта за държавна собственост , съдържащи записката, че имотът е предоставен за оперативно управление  на КЗ Мизия, независимо от правилото на  чл.143 от ГПК/отм./   не са самодостатъчни документи за  удостоверяване на   този факт , защото  сведението  смущаващо  и неразбираемо  противоречи на сведението  , съдържащо се  в акт за държавна собственост  № 441/11.01.1995 г.  и не е нито "вътрешно" подкрепено  с допълнителни данни за   това- на основание кой акт на орган на държавна власт  в миналото е  предоставянето на  това оперативно управление, нито е  подкрепено с  друг официален  писмен документ като доказателство.  Без всякакво вещно правно значение е фактът, че въпросния енергиен обект е заведен  като дълготраен материален актив по счетоводните книги на  дружеството- ищец , защото законът не му отрежда нито функцията на пряко доказателство за придобиване на  правото на собственост, нито  на пряко придобивно основание. 

 

 Инцидентният установителен иск  следва да понесе същата отрицателна процесуална съдба на отхвърляне като неоснователен и  недоказан.

  Изложените по -горе съждения и правни изводи  във връзка със   съдбата / особения вещно правен режим и положение/ на  енергийните обекти  за общо ползване  изначално / принципно/   важат и тук.

Освен че  страната- ищец по този иск съгласно твърденията си , не сочи и представя  преки  и ясни документални доказателства за фактите/ обстоятелствата  от коя ведомствена държавна организация  е построен трафопоста, че е предоставен за  стопанисване и управление на  съответната /за района/ електроснабдителна организация към Агенция "Енергетика"/ предоставянето не е по силата на самия закон / ,  че е попадал/ преминал в активите  и  съответно е включен в  капитала на  "НЕК" ЕАД, а след това на "Електроразпределение-Горна Оряховица" ЕАД/ разделителният протокол неразделна част от счетоводния баланс към 31.12.1999 г. за отделяне  на клон ЕРП Горна Оряховица от НЕК -ЕАД не представя  конкретно доказателствено сведение за този факт/   а както вече бе казано не е юридически  факт с вещно правни последици   записването на   имота  по счетоводните книги на  дружеството  като дълготраен материален актив/,  колкото и правно нелогично и  практически нецелесъобразно да изглежда,  фактът  на  преобразуване на държавните  електроснабдителни  организации от системата на Агенцията "Енергетика" и  впоследствие - от системата на Комитета по енергетика , в ЕТД  с държавно участие "НЕК" ЕАД,  не се е  превърнал в предтеча  на общо и масово основание за  отпадане на изключителната държавна собственост върху електроенергийните обекти за общо ползване  по чл.2 от Закона за електростопанството от 1948 г.   и чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството от 1975 г. и за преминаването й в капитала и имуществото на  образуваните чрез отделяне от него  енергийни предприятия с правно организационна форма на търговски акционерни дружества. Този  извод е  продукт на тълкувателен анализ  на  нормите на чл.58 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност  отм./  и чл.40, ал.1, т.2 от действащия Закон за енергетиката, във връзка с параграф 67, ал.2, ал.6  и 9 от ПЗР на ЗИДЗЕЕ/ обн.ДВ. бр.108/14.12.2001 г. - отм. ДВ бр.107/ 2003 г./ , пар. 4, ал.11 от ПЗР на ЗЕ,  разясняващи  какво е било, какво е  и какво трябва да бъде действителното вещно правно положение на  енергийните обекти за общо ползване : те трябва да принадлежат / но все още не принадлежат !/ на лицензираните енергийни предприятия  , а придобиването   на собствеността   ще  става   по възмезден начин  чрез закупуването им в определени срокове . Ако фактът  на  преобразуване на държавните  електроснабдителни  организации от системата на Агенцията "Енергетика" и  впоследствие - от системата на Комитета по енергетика , в ЕТД  с държавно участие "НЕК" ЕАД,  се бе е  превърнал в предтеча  на общо и масово основание за  отпадане на изключителната държавна собственост върху електроенергийните обекти за общо ползване  по чл.2 от Закона за електростопанството от 1948 г.   и чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството от 1975 г. и тя бе  преминала в капитала и имуществото на  образуваните чрез отделяне от него  енергийни предприятия с правно организационна форма на търговски акционерни дружества на основание  чл.1, ал.1, ал.2 от ПМС  № 201/25.10.1993 г. вр. с чл.1, ал.1  от ЗОЕТДДИ/ обн.ДВ. бр. 55/12.07.1991 г./, във връзка с чл.17а от ЗППДОП, не би имало смисъл  законодателят да въвежда режим на изкупуването  им  с посочените  правни норми. Именно с тях са създадени условия за окончателно отпадане на държавната собственост върху  тези обекти и за преминаването им в собственост на енергийните предприятия. 

            Наведеното в условие на евентуалност от "Юнигаз-ВТ" ООД възражение за придобиване на правото на собственост  върху спорния трафопост  като последица от  приложението на кратката 5 годишна давност / чл.79, ал.2 от ЗС/ подлежи на отрицание.  За да е теоретично/ изначално мислимо  настъпването на тази вещно правна последица , в случая би било необходимо  правото на собственост да принадлежи  на " Енерго-Про Мрежи" АД  или на друг частноправен субект , а не на държавата или на общината  поради отнетата възможност да тече давност  за държавните и общинските имоти/ без да се прави разлика  дали са публична или частна държавна или общинска собственост/ чрез наложения с нормата на  пар.1 от ЗР на ЗИД на ЗС/ ДВ. бр.41/2006 г. / мораториум.  Няма събрани  доказателства, създаващи сигурност за убеждението / правен извод/ , че  правото на собственост е  придобито от  "Енерго Про Мрежи" АД  или от друг частноправен субект. На второ място  , независимо че обекта се намира в поземлен имот - собственост на ищеца ,  неговото специфично технологично и функционално предназначение  като елемент от електроразпределителната мрежа да преобразува , разпределя и пренася електрическа енергия и до консуматорни уредби на друг потребител , която дейност, заедно с ремонтното  поддържане  на съоръженията   може да осъществява/ и осъществява- вж. показанията на свидетеля   Т.Б./  единствено  ответното дружество като оператор на тази мрежа, практически и логически  изключва  възможността първият да осъществява пълна фактическа власт с признаците на владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС. За да се владее една вещ по обективен признак , лицето трябва  фактически да упражнява   или поне да разполага с възможност да упражнява  съдържанието на правото на собственост , което означава и  онова, което се нарича ползване по предназначение . Очевидно е, че  ищецът не само че  не упражнява , но и няма възможност да упражнява съдържанието на правото на собственост върху съоръженията на трафопоста, не само защото  не  притежава  компетентност , но и защото няма достъп до тях - ключът за  сградата  се държи от хора на ответното дружество / показанията на посочения свидетел/.

 

            При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК "Енерго -Про Мрежи " АД дължи на "Юнигаз-ВТ" ООД  сумата 364,09 лева,  представляваща направени по  производството разноски  във вид на заплатено адвокатско възнаграждение  за защита срещу предявения инцидентен установителен иск.

На основание чл.78, ал.3 ГПК "Юнигаз-ВТ" ООД  дължи на Енерго -Про Мрежи " АД сумата  608 лева, представляваща направени по производството  разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение/ 588 лева/ и разноски за свидетел/ 20 лева/   за/ по повод  защитата   срещу предявения на основание чл.59, ал.1 ЗЗД  главен  иск.

            Останалите направени от страните разноски / за вещи лица и заплатени държавни такси /  си остават за тяхна сметка , тъй-като  се отнасят до  установяване на  обстоятелства ,  които  са въведени в предметния обхват на   основанията на  предявените  искове, претърпели санкция на  отхвърляне.   

        Предвид горното, съдът

    РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание  чл.59, ал.1 от ЗЗД от "ЮНИГАЗ -ВТ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Полски Тръмбеш, улица Петнадесета  № 10, с ЕИК ********* против "ЕНЕРО -ПРО МРЕЖИ" АД, със седалище и адрес на управление: гр.Варна 9009, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Е, бул.Владислав Варненчик 258, с ЕИК ********* / с ново наименование - "Електроразпределение Север" АД/ , осъдителен иск, имащ за предмет  претендирано  вземане за сумата 3600,25 лева, представляваща  стойност за ликвидиране на последиците на неоснователното обогатяване, произхождащо от  факта  на  използване  за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия  на   енергиен обект -  трансформаторен пост "Мизия" като неделима  и функционално свързана съвкупност от сграда с площ 80 кв.м. и съоръжения , построен в урегулиран поземлен имот I- 1270, кв.69  по ПУП на гр.Полски Тръмбеш   с площ 63844.00 кв.м., одобрен през 1975 г. , без да е сключен между  страните съгласно нормата на чл. 117, ал.8 от ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г./ договор , предвиждащ цена за предоставения достъп   през периода 17.07.2012 г. -30.06.2014 г. и съответно без  да е  заплащана цена за достъпа, определена по методика на ДКЕВР , като неоснователен и недоказан.

 

 ОТХВЪРЛЯ  предявеният по реда на чл. 212, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК от ЕНЕРО -ПРО МРЕЖИ" АД, със седалище и адрес на управление: гр.Варна 9009, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Е, бул.Владислав Варненчик 258, с ЕИК ********* / с ново наименование - "Електроразпределение Север" АД/  против "ЮНИГАЗ -ВТ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Полски Тръмбеш, улица Петнадесета  № 10, с ЕИК ********* , инцидентен иск да  бъде признато  за установено, че е носител на правото на собственост върху енергиен обект -  трансформаторен пост  "Мизия" като неделима  и функционално свързана съвкупност от сграда с площ 80 кв.м. и съоръжения , построен в урегулиран поземлен имот I- 1270, кв.69  по ПУП на гр.Полски Тръмбеш, одобрен през 1975 г.   с площ 63844.00 кв.м., заедно със земята върху която е построен ,   като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1  ГПК "ЕНЕРО -ПРО МРЕЖИ" АД, със седалище и адрес на управление: гр.Варна 9009, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Е, бул.Владислав Варненчик 258, с ЕИК ********* / с ново наименование - "Електроразпределение Север" АД/ да заплати на ЮНИГАЗ -ВТ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Полски Тръмбеш, улица Петнадесета  № 10, с ЕИК ********* сумата 364,09 лева,  представляваща направени по  производството разноски  във вид на заплатено адвокатско възнаграждение  за защита срещу предявения инцидентен установителен иск.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЮНИГАЗ -ВТ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Полски Тръмбеш, улица Петнадесета  № 10, с ЕИК ********* да заплати на "ЕНЕРО -ПРО МРЕЖИ" АД, със седалище и адрес на управление: гр.Варна 9009, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Е, бул.Владислав Варненчик 258, с ЕИК ********* / с ново наименование - "Електроразпределение Север" АД/ сумата 608 лева, представляваща направени по производството  разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение/ 588 лева/ и разноски за свидетел/ 20 лева/   за/ по повод  защитата   срещу предявения на основание чл.59, ал.1 ЗЗД  главен  иск  .

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТОС.

                                                               Районен съдия: