Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 275
гр. Силистра, 17 юни 2020 година
Силистренският районен съд, гражданска колегия в публично
заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБА СТОИЛКОВА
СЕКРЕТАР: НАДЯ ГАДЖЕВА
като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 1460 по описа на съда
за 2019г. , за де се произнесе взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ
“ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес – гр.Варна, с ЕИК *********,
моли съда да признае за установено,че ответникът му дължи
сумата от 280.06 лева, представляваща главница за консумирана ел.енергия и
такса за възстановяване, съгласно фактури за периода 20.12.2018г.-20.02.2019г.
заедно със законната лихва, считано от 12.06.2019г.- датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение- до окончателното изплащане на
задължението и обезщетение за забава в размер на 8.76 лева, представляващо сбор
от мораторните лихви по всяка фактура, считано от 10.01.2019г. /падежът на
първото задължение/ до 07.06.2019г.
Претендира
направените в настоящото производство разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ Б.Р.А., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния
представител адв.В.Г., е подала писмен отговор, с който оспорва предявените
искове като неоснователни поради тяхната недоказаност. Това е така, тъй като
сочените от ищеца доказателства- фактури- са частни свидетелстващи документи,
поради което не се ползват с материална доказателствена сила. Сочи и конкретни
несъответствия в тях.
Във
фактура № **********/06.02.2019г. е начислена сума за такса за възстановяване,
а по делото липсват доказателства, че захранването е било прекратено. Освен
това, следва да се съобрази, че захранването се
възстановява едва след заплащане на задълженията, включително и
тази такса, а в исковата молба се твърди, че задълженията не са заплатени, а
ищецът претендира заплащането на такава такса за месец февруари 2019г..
Не са
представени доказателства съобразно разпоредбите на чл.20,ал.2 от ОУ, а това
води до невъзможност да се прецени имало ли е прекъсване на ел.енергията, за
какъв период и обхванат ли е той от процесните фактури.
По тези
съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
Като прецени становищата на страните,
съдът прие за установено следното:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/ и акцесорен
иск с правно основание чл.92 от ЗЗД.
Правоотношението между страните възниква на основание Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на Енерго –Про Продажби АД.
Съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, публикуваните
общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично
писмено приемане. /ал.4 от цитираната разпоредба/. В алинея 5 от разпоредбата е
предвидена възможност за клиентите, които не са съгласни с ОУ, да внесат при
съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да
предложат специални условия, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия. По делото няма данни ответникът да е упражнил това свое право. Поради
това, следва да се приеме, че по силата на обсъжданата разпоредба е обвързан с
публикуваните ОУ.
Не се оспорва факта, че ответницата е собственик на имот, намиращ с в с.Айдемир,
ЖК “Север“№22,ап.14. Това се установява и от приложения Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 48/2014г. по описа на Нотариус
Р.Тодоров/л.64 по делото/. Адресът съвпада с адреса, заявен от Б.А. като постоянен
и настоящ. Като такъв и на основание чл.4, ал.1 от ОУ/ тя е потребител на
ел.енергия, тъй като имотът ѝ е присъединен към електроснабдителната
мрежа на „Енерго- Про Мрежи“АД.
Не беше оспорена точността на измерване на средството за техническо
измерване в имота, въз основа на чиито показания са съставени приложените по
делото фактури, поради което следва да се приеме, че те отразяват точно
количеството доставена и консумирана ел.енергия в имота на ответницата.
Налага се изводът, че ответникът е абонат на ищеца и като такъв е ползвал
посоченото в исковата молба количество ел.енергия.
Тъй като ищецът не представи доказателства, че електрозахранването на имота
е било преустановено, не може да бъде взето предвид възражението на ответника,
че в имота не е доставяна ел.енергия и съответно не се дължи цената ѝ за
процесния период.
Поради това предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени, в размер
на 261.06 лева- цена на ползвана, но незаплатена ел.енергия в периода 20.12.2018г.-20.02.2019г.
Сумата се дължи заедно със законната лихва, считано от 12.06.2019г./датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК пред съда/ до окончателното изплащане
на задължението.
Производството по иска за заплащане на сумата от 19 лева- такса за
възстановяване- е прекратено от съда като недопустимо в съдебно заседание,
проведено на 02.06.202ог. тъй като за вземане в този размер и на това основание
не е издадена заповед за изпълнение и следователно, липсва правен интерес от
предявяване на иск по чл.422 от ГПК.
Предвид на това, заповедта в тази ѝ част следва да бъде обезсилена.
Поради забавата си ответникът дължи и обезщетение в размер на законната
лихва върху главницата от 261.06 лева, за периода 10.01.2019г.-07.06.2019г. която
е в размер на 8.76 лева. /от представената от ищеца справка е видно, че за
сумата от 19 лева не е начислена лихва за забава, поради което не се налага
редуциране на дължимото обезщетение, съобразно това, че производството по тази
претенция е прекратено/.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Разноските на ищеца са в размер на 275 лева- 25 лева заплатена ДТ и 150 лева
–заплатено възнаграждение за особен представител на ответника.
На основание чл.78,ал.8 от ГПК, на ищеца следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така общия размер на разноските на ищеца е 325 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете ответникът дължи сумата от 303.05
лева.
Дължат се и разноските, направени в заповедното производство, които са в
размер на 75 лева.
Мотивиран от тези съображения, СРС
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.Р.А., с ЕГН **********,
дължи на “ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и
адрес – гр.Варна, с ЕИК *********, следните суми:
269.82(двеста шестдесет и девет лв. и 82 ст.) лева, представляваща
главница за консумирана ел.енергия, съгласно фактури за периода
20.12.2018г.-20.02.2019г., заедно със законната лихва, считано от
12.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
8.76(осем лв.и 76 ст.)
лева- обезщетение за забава, представляващо
сбор от мораторните лихви по всяка фактура, считано от 10.01.2019г. до
07.06.2019г.
ПРЕКРАТЯВА КАТО НЕДОПУСТИМО ПРОИЗВОДСТВОТО по иска за
сумата от 19 лева- такса за възстановяване.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 2543/08.07.2019г. постановена по
ч.гр.д.№ 963/2019г. по описа на СРС, в частта за сумата от 19 (деветнадесет)
лева – дължима цена на доставена ел.енергия.
ОСЪЖДА Б.Р.А., с ЕГН **********,
да заплати на “ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище
и адрес – гр.Варна, с ЕИК *********,следните суми:
303.05 (триста и три лв. и 05 ст.) лева- разноски по гр.д.№ 1460/2019г.
по описа на СРС;
75(седемдесет и пет) лева- разноски по ч.гр.д.№ 963/2019г.
по описа на СРС;
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Силистра в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Л.Стоилкова/