№ 2237
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Петър Люб. Сантиров
ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506643 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 28. 09. 2020 год., постановено по гр. д. № 14445/2019 год. на СРС ГО 90
състав, са отхвърлени предявени от К. АД срещу Н. Р. Т. искове с правни основания чл. 422
ал. 1 ГПК вр. чл. 240, чл. 92и чл. 86 ЗЗД за сума в размер на 1500 лева и лихви, посочени.
С решението ищецът е осъден на разноски.
С въззивна жалба ищецът атакува решението като неправилно. Иска отмяна изцяло, като
постановено в нарушение на процесуалния закон, неправилно и необосновано, с
постановяване на друго за уважаване изцяло на предявения иск.
Неправилно е прието, че между страните не е възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит, сключен от разстояние.
При изготвяне на доклада районният съдия не е разпределил на дружеството тежестта за
доказване на сключване на договор и представяне на доказателства за това.
При условия на алтернативност, ако се приеме договорът да е недействителен поради липса
на форма, то следвало да бъде приложен институтът за неоснователно обогатяване. Според
ЗПК и ЗЗД при недействителен договор за кредит кредитополучателят следва да заплати
само чистата сума – главница – по кредита.
Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск с присъждане на разноските по
делото.
1
В отговор ответникът счита жалбата за неоснователна, решението за правилно и
законосъобразно, без нарушения на процесуалните правила. Решението е обосновано и
постановен при внимателен, задълбочен всеобхватен анализ на събрания доказателствен
материал пред първата инстанция.
Не са налице хипотези по чл. 266 ГПК за допускане на нови писмени на ищеца
доказателства.
Ищецът не е успял да докаже, че ответникът е страна по облигационно правоотношение и да
е обвързан с такова. Зад цитирания е-адрес титуляр не е ответникът. С доклада по делото
съдът е разпределил доказателствената на страните тежест правилно. В тази връзка ищецът
не е доказал да е бил сключен процесният договор за кредит от разстояние. Съдът е указал
на ищеца, че не сочи доказателства за твърдение, че ответникът е въвел самостоятелно
команда декларирам, че съм получил СЕФ за посочения от мен имейл.
Моли съдът да отхвърли жалбата и да потвърди решението като правилно. Претендират се
разноски.
С разпореждане по чл. 267 ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
По представен документ с жалбата съдът се е произнесъл по реда на чл. 266 ГПК в публично
съдебно заседание на 27. 04. 2022 год.
Други доказателства и доказателствени искания от страните няма.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда
на въззивното обжалване при така очертаната от въззивната жалба рамка, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.
При извършена служебна проверка според правната норма на чл. 269 ГПК, въззивният съд
намира, че решението е валидно и в обжалваната си част – допустимо.
Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Жалбата на ищеца е неоснователна.
С определение от 02. 02. 2020 год. районният съдия се е произнесъл по чл. 140 ГПК с проект
за доклад, като е отделил, че безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от
доказване в процеса е обстоятелството, че в представените от дружеството документи
личните на ответника данни са отразени правилно.
Разпределена е доказателствената тежест. Ищецът следва да докаже, че между него и
ответника е бил сключен договор за кредит от разстояние и последващите обстоятелства,
подробно и изчерпателно посочени в определението.
Изрично е указал, че дружеството не сочи доказателства за твърдението си, че ответникът е
въвел самостоятелно на указано за това място в сайта командата, посочена, както и че в
2
договора е предвидена клауза за дължимост на наказателната лихва.
В публично проведеното и единствено съдебно заседание представителят на дружеството
категорично е заявил, че няма възражения по проекта за доклад и същият е приет за
окончателен по делото.
Доказателства ищецът не сочи и поради това съдът е приключил съдебното дирене, давайки
ход на устните състезания.
Предмет на спора е иск с посоченото правно основание, като решаващият съд е обсъдил
обстоятелствата, въведени с исковата молба като основание на иска и се е произнесъл с
оглед търсената от ищеца защита, поради което настоящият въззивен състав намира че
обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
Събраните по делото доказателства, неоспорени и приети от съда, удостоверяват приетата
от него за установена фактическа обстановка, с оглед на което съдът ползва правната
възможност по чл. 272 ГПК, като препраща към мотивите на районния съдия в решението
му. Правилни са изводите му въз основа на тази фактическа обстановка, че договорът за
потребителски кредит е писмен договор с конкретни реквизити. Формата за действителност
на ДПК по чл. 10 ал. 1 ЗПК е писмена, посочен е адекватно и пар. 1 т. 10 от ДР на ЗПК.
Действително ЗПК допуска сключване на ДПК от разстояние по ЗПФУР, арг. от чл. 5 ал. 9 и
ал. 13 ЗПК.
Според представените по делото доказателства от ищеца, не се установява, страните да са
сключили действителен ДПК от разстояние.
Дружеството не установява да е предоставило на ответника необходимата преддоговорна
информация, нито че е получил съгласието на ответника за сключване на договора. Не
доказва и още, че е уведомил за одобрението на заявлението кредитополучателя на
посочения имейл адрес.
По делото правилно е прието, че не се установява по същото страните да са се съгласили да
придадат на обикновения е-подпис стойност на саморъчен, вследствие на което
действително не може да се приеме, както правилно е приел районният съдия, клиентът да е
изявил своята воля за сключване на договора и да е приел Общите условия.
По делото е установено, че сумата от 1500 лева е получена от ответника при липса на
основание, но иск за връщането й на извъндоговорно основание не е въведен от
дружеството и не е предмет на настоящия спор.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, ведно с
акцесорните искове за лихва и искането за разноски.
С жалбата са въведени две оплаквания, че неправилно е прието, че между страните не е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от
разстояние и че при изготвяне на доклада районният съдия не е разпределил на дружеството
тежестта за доказване на сключване на договор и представяне на доказателства за това. И
двете са несъстоятелни.
3
Когато съдът постановява решение при правилно първоинстанционно решение, по реда на
чл. 272 ГПК, въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към
мотивите на първоинстанционния съд.
На основание горното въззивната инстанция осъществява контрол за правилността на
първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания,
като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по
аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка
следва да се ограничи до въпросите с въззивната на ответника жалба и съответно до
посочените въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при
която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е
допустимо, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната
проверка на постановеното решение не се установяват и нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск,
/такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и
допустимо - на страните е дадена възможност за становище по исковете и е съставен доклад
по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е предоставил равни възможности на страните за
участие в исковото производство и е постановил съдебно решение по същество.
Събраните доказателства, релевантни по спорния въпрос, първоинстанционният съд е
обсъдил, като крайните му изводи, че искът е неоснователен, са правилни и съответстват на
доказателствата.
Обжалваното съдебно решение е и правилно, като не са нарушени императивни
материалноправни норми.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение, което пък, от
своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на първоинстанционния съдебен
акт в частта на присъдените разноски в полза на ответника.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба на ищеца следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото въззивникът ищец няма право на разноски за производството –
жалбата му е неоснователна и се отхвърля от съда.
Ответникът претендира своевременно разноски, но не представя доказателства за реално
сторване, поради което такива не му се присъждат.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28. 09. 2020 год., постановено по гр. д. № 14445/2019 год. на
СРС ГО 90 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5