РЕШЕНИЕ
№ 646
гр. Сливен, 08.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осми август през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20232230102821 по описа за 2023 година
Производството е по молба на пострадали лица за защита от домашно
насилие по реда на Глава Втора от Закона за защита от домашното насилие.
В молбата си молителката Р. Г. П. твърди, че живяла с ответното по
молбата лице Д. П. В. на семейни начала, като от съвместното им
съжителство имат две деца на 7 г. и на 4 г.
Излага аргументи, че на 08.07.2023 г. Д. В. влязъл в апартамента, където
живее с децата им и започнал да я обижда с епитетите „курва“, „боклуци“ и я
ударил по главата с юмрук. Започнала да вика за помощ и й запушил устата
и започнал да я души, като я стиснал за гърлото. Опитала се да избяга, но я
настигнал във входа и я удрял и ритал по главата. Изтъква, че това се
случило в присъствието на децата им.
На 05.07.2023 г. ответното лице я срещнало в един от магазините в гр.
Сливен и на публично място започнал да я нарича с обидни епитети и това
довело до намесата на полиция, защото разстроило до ужас и децата. Изтъква,
че получава постоянно и заплахи за живота си, както и че ще и отвлече децата
завинаги и повече няма да ги види.
Твърди, че живее под постоянен страх. Пуснала сигнал в Полицията,
тъй като ответното по молбата лице откраднало ключа на колата й.
Моли съда да постанови решение, с което да се разпореди да й се
издаде заповед за защита срещу ответното по молбата лице.
1
Приложени са декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗНД от молителката, в
която е посочена датата на акта за домашно насилие.
В проведеното по делото съдебно заседание молителката се явява
лично, поддържа молбата си. Моли да се наложат мерки за защита от
домашно насилие, като спрямо нарушителят Д. В. се издаде заповед за защита
от домашно насилие в следните насоки: да се въздържа от извършване на
домашно насилие. Да му забраните да доближава жилището й на разстояние
по-малко от 100 м., което по настоящем се намира в гр. С., кв. "Б." бл. ., вх. .,
ап. ., както и местоработата й в Д. „Б. п. т.“ гр. С., така също и местата за
социални контакти и отдих навсякъде, където пребивава молителката и
децата. Да не доближава и района на детска градина „В. и Х.П.“ в гр. С., и Х
ОУ „Й. Й.“, които се посещават от децата й. Освен това да не приближава
лекия й автомобил марка „С. И.“, с рег. № СН .СС. Както и да не я безпокои
по социалните мрежи и телефона.
Ответното по молбата лице не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Установи се, че ответното по молбата лице Д. П. В. е живял с
молителката Р. Г. П. на семейни начала, като от съвместното им съжителство
имат две деца на 7 г. и на 4 г.
На 05.07.2023 г. ответното лице срещнало молителката Р. П. в магазин
в гр. С. и на публично място започнал да я нарича с обидни епитети, което
довело до намеса на полицията, тъй като разстроило до ужас децата. Изтъква,
че получава постоянно и заплахи за живота си, както и че ще и отвлече децата
завинаги и повече няма да ги види.
Също така не е спорно, че на 08.07.2023 г. ответното по молбата лице Д.
В. влязъл в апартамента, където живее молителката с децата им и започнал да
я обижда с нецензурни епитети и я ударил по главата с юмрук, след което
молителката започнала да вика за помощ. Ответното по молбата лице й
запушило устата и се опитало да я души, като я стиснал за гърлото. Опитала
се да избяга, но я настигнал във входа и я удрял и ритнал по главата.
Описват се и други актове за насилие, които са в срока по чл.10, ал. 1 от
ЗЗДН.
Молителката с децата си живее под постоянен страх и проблеми
създавани от бащата на децата й.
По делото е разпитан свидетелят Д., който е колега на молителката . в „Б.
п. т.“. Дава показания, че дори и на местоработата ответното по молбата лице
2
я притеснявало и я тормозило и споделя за обидните и нецензурни думи
изречени от съпруга й изречени на висок глас. Споделя, че е давал показания
и в полицията пак по този повод.
От показанията на свидетеля се установява, че изложеното в
декларациите по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН кореспондира с истината. Молителката е
подложена на домашно насилие, което е извършено на посочените дати в
присъствието и на децата им.
От така установената фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Молбата за защита е подадена в съда на 13.07.2023 г. и в същата
молителката твърди, че актът на домашно насилие е извършен в рамките на
предвидения в чл.10, ал.1 от ЗЗДН едномесечен срок, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. Защита по този закон може да търси всяко лице,
пострадало от домашно насилие, извършено от лицата, посочени в чл.3 от
закона.
Производството по ЗЗДН представлява съдебно администриране на
граждански правоотношения или т.нар. случаи на спорна съдебна
администрация, при които се развива едно производство пред съд между
молител (пострадало лице) и ответник (извършител) по смисъла на чл.12
ЗЗДН, в което производство са допустими всички доказателствени средства
по ГПК.
Твърдяното от молителката в молба и в съдебното заседание домашно
насилие се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
По делото липсват представени преписки от РУ на МВР, но в съдебно
заседание молителката представи входящ номер за депозирана жалба за
неизпълнение на наложена забрана със заповедта за незабавна защита от
вчера.
3
Следва да се държи сметка и за своеобразието на ЗЗДН, изразяващо се в
правилото на чл.13, ал.3 от закона, а именно, че когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл.9, ал.3. Законодателят е улеснил доказването
на акта на домашно насилие посредством тази декларациите, тъй като в по-
голяма част от случаите на такова насилие, с оглед обстоятелствата, при
които се извършва, е невъзможно доказването да се осъществи с
доказателствените средства, предвидени в ГПК. С оглед на тази предвидена
от законодателя възможност молителите са представили Декларации, с която
заявява, че в законовия срок за предявяване на настоящото производство
спрямо молителката е бил извършен акт на домашно насилие от ответното по
молбата лице. Предвид тази декларация, дори и всички ангажирани от
молителите доказателства да се игнорират, съдът е длъжен да признае
молбата за основателна, т.е. да признае за осъществен акта на домашно
насилие.
В молбата за защита и в съдебно заседание молителите искат съда да
наложи на ответника мерките, визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 и 4 от ЗЗДН, и
съда намира за основателно искането за налагане на тези мерки.
За да определи срока на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, съдът
съобрази, че молителката се нуждае от по-продължителен период от защита,
за да се предотврати психическата и емоционална травма, причинени от
ответника, в защита на здравето й. В контекста на посочените обстоятелства,
съдът намира, че настоящите мерки за защита следва да бъдат взети за по-
дълъг срок, с цел превенция на живота и здравето на молителката и децата й,
поради което за подходящ срок съдът намира срока посочен в закона, а
именно осемнадесет месеца, считано от постановяване на съдебното
решение. На първо място ответното по молбата лице следва да се задължи да
се въздържа от извършване на актове на домашно насилие. Освен това следва
да се наложи забрана на ответното по молбата лице да приближава жилището
на молителката на по-малко от 100 м., находящо се в гр. С., кв. "Б." бл. ., вх. .,
ап. ., местоработата й, която по настоящем е Д. „Б. п. т.“ гр. С. на по-малко от
100 м., както и местата за социални контакти и отдих и навсякъде, където
пребивава на по-малко от 100 м. Да не доближава и района на детската
градина „В. и Х. П.“ на по-малко от 100 м. и да не доближава на по-малко от
4
100 м. след 15.09.2023 г. района на Х ОУ „Й. Й.“ в гр. С. Що се касае до
направеното искане от молителката за издаване на ограничителна заповед,
касаеща препятстваната й възможност да ползва свободно лекия си
автомобил, марка „Сеат Ибиза“, с рег. № СН 8078 СС, съдът намира, че
въпреки че няма подобна мярка изброена лимититивно в закона, следва да се
приеме, че това е място, касаещо потребностите при обслужването на
молителката и децата й. Освен това следва да се наложи и забрана на
извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при
условия и за срок, определени от съда. В тази връзка, съдът намира, че следва
да осигури спокойствие и превенция от изявите на домашно насилие, поради
което следва да се регламентира и осигури сигурността и живота на
молителката и децата и в това пространство. Мерките се налагат за срок от
осемнадесет месеца, считано от постановяване на решението.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да
заплати дължимата за производството по делото държавна такса в размер 50
лв.
Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.15, ал.1 във вр. с
чл.5, ал.1, т.1 и т.3 и т. 4 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Д. П. В., с ЕГН ********** от гр. С., кв. "Б." бл. ., вх. .,
ап. ., с телефонен номер ... да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката Р. Г. П., с ЕГН ********** от гр. Сливен, кв. „Българка"
24-Г-9, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ЗАБРАНЯВА на Д. П. В., с ЕГН ********** от гр. С., кв. „Б." № ., ап.
.да доближава жилището на по-малко от 100 м., в което живее Р. Г. П. , с ЕГН
**********, което понастоящем е в гр. С., кв. „Б." .-.-., както и местата за
социални контакти и отдих, и навсякъде, където пребивава на разстояние по-
малко от 100 м., така също и района на детска градина „В. и Х. П.“ в гр. С.,
както и след 15.09.2023 г. района на Х ОУ „Й. Й.“ в гр. С., както лекия й
автомобил марка „С.И.“, с рег. № СН ...СС.
ЗАБРАНЯВА на Д. П. В., с ЕГН ********** от гр. С., кв. „Б." № ., ап.
5
.да осъществява контакт с Р. Г. П. , с ЕГН ********** от гр. С., кв. „Б." .-.-.
под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация.
Посочените мерки за защита да се считат наложени за срок от
ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от днес.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. П. В., с ЕГН **********, че при неизпълнение
заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейските органи, констатирали
нарушението и уведомена Прокуратурата.
ОСЪЖДА Д. П. В., с ЕГН ********** от гр. С., кв. „Б." № ., ап. .да
ЗАПЛАТИ в полза на държавата по бюджета на съдебната власт 50 (петдесет)
лева държавна такса и 5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на Р. Г. П., с ЕГН ********** от гр.
С., кв. „Б." .-.-., като се предупреди Д. П. В., с ЕГН ********** от гр. С., кв.
„Б." № ., ап. .за последиците от неизпълнението на заповедта по чл. 21, ал. 3
от ЗЗДН – Задържане от полицейския орган констатирал нарушението и
уведомяване незабавно органите на прокуратурата.
Препис от решението и заповедта да се връчат на страните по делото и
на Началника на РУ на МВР-Сливен.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в
едноседмичен срок, считано от днес.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6