№ 19957
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110117152 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от ЕС гр. С. ул. "С."
№*, представлявана от Професионален домоуправител „"фирма" ЕООД, ЕИК
***, чрез адв. А. Х. от АК-Варна, срещу "фирма" ЕООД, ЕИК ***.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 01.04.2019
г. ЕС в гр. С., ул. "С." № * е провела валидно общо събрание и е взела
решение, на основание на което на 07.04.2019 г. е сключила договор за
управление и поддръжка с "фирма" ЕООД, удължен с анекс № 2/01.06.2020 г.
Твърди се, че ответното дружество притежава в сградата обект - офис,
находящ се на партерен етаж. С решение на ОСЕС от 01.04.2019 г. било взето
решение всички обекти в ЕС да заплащат месечна сума за фонд „Ремонт и
обновление“ , като за офис месечната вноска е в размер на 6.00 лв., както и
такса на изпълнителя в размер на 8.00 лв. месечно. С решение от 23.09.2020 г.
била приета оферта за направа на капандура и последващ частичен ремонт на
покрив на сградата, която оферта била на обща стойност 1600.00 лв. и се
разпределя съобразно притежаваните ид.ч. от общите части на сградата. За
ответника дължимата сума била в размер на 40.50 лв. Въпреки отправени
покани, ответното дружество не заплатило дължимите суми съгл. цитираното
решение на ОСЕС. Сочи се, че с това ответното дружество нарушава
разпоредбите на ЗУЕС, т.к. не участва в поддръжката на общата вещ и не
изпълнява решенията на ОСЕС.
1
При така изложените факти се иска от съда да осъди ответното
дружество да заплати на ЕС сумата от 681 лв., от които 640.50 лв. задължения
за месечни вноски за фонд „Ремонт и обновление“ и такса изпълнител за
периода м. април 2019 г. м. март 2022 г. и 40.50 лв. вноска за ремонт на
покрив съгласно решение от 23.09.2020 г. Претендира се законна лихва от
датата на подаване на исковата молба, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество "фирма" ЕООД, ЕИК
***, чрез адв. Е. А. от АК-Пловдив, е депозирало отговор, с който се прави
възражение за недопустимост на предявените искове поради липса на
надлежна представителна власт. Ответникът твърди, че на 05.07.2019 г. е
уведомил професионалния домоуправител за начин на уведомяване на
самостоятелен обект тип офис, а именно по имейл адрес, след което получил
единствено Договор за управление и поддръжка с дата 17.04.2019 г. и списък
с разпределение на таксите на 16.06.2019 г. Датата на Договора за управление
и поддръжка, който е приложен към исковата молба е от 04.04.2019 г., а
изпратеният на имейл адреса бил от 17.04.2019 г. Твърди се, че договорът с
ЕС и "фирма" ЕООД е изтекъл, поради което последният нямал
правомощията по чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС да предявява искове във връзка с
неизпълнение на решения на ЕС и затова моли производството да бъде
прекратено като недопустимо. По същество се оспорват така предявените
искове като неоснователни, по подробно изложени в ОИМ съображения.
Ответникът счита, че искът за сумите за поддръжка и управление е
неоснователен поради необитаемост на имота на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС,
доколкото ответникът многократно бил уведомявал управителя на ЕС за
необитаемостта на имота. От получена справка за задълженията за офиса,
собственост на ответника било видно, че от м. август 2019 г. вноската за фонд
„Ремонт и обновление“ била увеличена на 9.00 лв. без да е взето решение в
този смисъл, което водело до неоснователност на тази претенция т.к. само ОС
можело да определя размера на таксите. Прави възражение за погасяване по
давност на претендираните суми за периода от 01.04.2019 г. и 3 г. преди
депозирането на ИМ. Отделно се оспорва и размерът на исковата претенция,
както и дължимостта на сумата от 40.50 лв. за ремонт на покрив. Иска се от
съда да прекрати производството по делото като недопустимо, евентуално да
отхвърли исковите претенции като неоснователни. Претендира сторените по
2
делото разноски.
В срока по чл. 211, ал. 1 от ГПК ответникът по първоначалния иск
"фирма" ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. Е. А. от АК-Пловдив, е депозирал
насрещна искова молба срещу ищеца ЕС гр. С., ул. "С." № *, представлявана
от Професионален домоуправител „"фирма" ЕООД, ЕИК ***.
В обстоятелствената част на насрещната искова молба се излагат
съображения за незаконосъобразност на решения на ОСЕС, проведени на
01.07.2019 г., 31.05.2020 г., 23.09.2020 г. и 14.03.2022 г. В тази връзка се
твърди, че са налице пороци, водещи до незаконосъобразност на всички
оспорени решения на ОСЕС. Управителят не е уведомил собствениците по
предвидения в чл. 13 от ЗУЕС ред за свикване на ОС. Всички протоколи били
еднотипни и не отговаряли на законовите реквизити по чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС.
Не били посочени идеалните части на собствениците съгл. чл. 17, ал. 1 и чл.
16, ал. 5 от ЗУЕС, като липсвала и таблица за площообразуване. Вписаните в
приложението лица, които са гласували, не били собственици и нямало
представени доказателства за това. Навеждат се твърдения, че нито един от
протоколите, съдържащи оспорваните решения на ОСЕС не бил връчен чрез
посочения от ищеца способ. В тази връзка ищецът по насрещната ИМ твърди,
че е предоставил имейл адрес, на който да бъде уведомяван за провеждането
и за взетите решения на ОСЕС. Твърди се, че ищецът е научил за процесните
решения с получаването на първоначалната искова молба, ведно с
приложените към нея протоколи. Предвид това ищецът по насрещния иск
счита, че срокът по чл. 40, ал. 2, вр. с чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС започвал да тече от
реалното получаване на протоколите с исковата молба. Последната била
получена на 16.11.2022 г., поради което насрещният иск се явявал допустим.
Изложени са твърдения и доводи за наличието на пороци, водещи до
незаконосъобразност на всяко от оспорените решения на ОСЕС. С решението
по т. 2 от дневния ред на проведено на 01.07.2019 г. ОСЕС било прието, че
управителят на ЕС не поема задължение да уведомява ищеца по насрещната
искова молба по реда на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС. По отношение на ОСЕС,
проведено на 31.05.2020 г., се твърди, че по т. 1 от дневния ред не било
налице минимум съгласие от собственици, притежаващи най-малко 67 %
ид.ч. от общите части на сградата съгл. чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС. Било взето
решение Договорът за управление и поддръжка с "фирма" ЕООД да бъде
3
удължен със срок от една или две години, но не ставало ясно кой ще реши
дали да бъде продължен за една или за две години, както и кой да изпълни
решението на ОСЕС, което било в противоречие с чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС,
който предвижда в решението на ОС изрично да е упълномощено лице, което
да сключи договора за управление и поддръжка. Решението противоречало и
на забраната по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС за удължаване срока на договора. По
отношение на ОСЕС от 23.09.2020 г. се твърди, че по т. 1 от дневния ред било
взето решение, с което се приема оферта, но не било конкретизирано коя
точно оферта се приема, не било ясно и каква е посочената сума, т.к. не била
изписана словом. Към протокола липсвали придружаващи документи, като
оферта или кореспонденция с изпълнителя, за която ОС решавало да се
събират пари. Посоченото имало значение при последващо разпределяне
между собствениците. Ищецът счита, че волята на ОС е изразена неясно и
съществувало съмнение относно размера на сумата, която следвало да се
събере. По отношение на ОСЕС от 14.03.2022 г. се сочи, че всички точки от
дневния ред били свързани с вземане на решение относно натрупани и
неплатени задължения от собственици. Липсвал кворум за вземане на
решения, което било видно от Приложение 1 - присъствен списък с дата
22.02.2022 г. Посоченият списък бил обективиран 19 дни по-рано от самото
провеждане на ОСЕС. Присъствието на собствениците на ОС на 14.03.2022 г.
било компрометирано. Оспорва се качеството на лицата, присъствали като
собственици. Моли съда да отмени като незаконосъобразни решенията на
ОСЕС от 01.07.2019 г., 31.05.2020 г., 23.09.2020 г. и 14.03.2022 г. Претендират
се сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск ЕС гр. С. ул.
"С." №*, представлявана от Професионален домоуправител „"фирма" ЕООД,
ЕИК ***, чрез адв. А. Х. от АК-Варна, е депозирал отговор, с който се прави
възражение за недопустимост на предявените искове поради изтичане на
срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС по отношение на всяко едно от оспорените
решения на ОСЕС, а по отношение на оспореното решение от 01.07.2019 г.
твърди, че не е провеждано ОСЕС, поради което не може да бъде оспорено.
По същество се излагат твърдения, че за всички ОС били поставяни покани и
били съставяни съответните протоколи. Оспорват се изцяло твърденията, че
дружеството собственик на обекта е предоставило имейл адрес, на който да
бъде уведомявано относно провеждането и взетите решения на ОС. Оспорват
4
се твърденията, че собствениците не били уведомени по съответния ред, като
твърди, че за всички ОС са поставяни съответни покани, удостоверени с
подписите на участващите при поставянето им лица. Счита за несъстоятелни
твърденията, че протоколите били еднотипни. В тях се съдържала цялата
необходима информация. Собствениците били предоставяли информация за
идеалните части и ОС били провеждани съобразно с тях. Ответникът по
насрещния иск твърди, че нямало никакви доказателства да е провеждано
ОСЕС на 01.07.2019 г., поради което оспорването му било недопустимо. По
отношение на ОСЕС от 31.05.2020 г. твърди, че било налице необходимото
съгласие, а заседанието било проведено при наличие на необходимия кворум.
Оспорва твърденията, за неправилно формулиране на съдържанието на
решенията. В протокола било посочено, че всеки от съсобствениците
отбелязва за колко години желае да се удължи договорът, което било сторено.
Волята на ОС била напълно ясна и всеки е дал своя глас съобразно преценката
си. Оспорва се и твърдението, че решението противоречи на забраната за
удължаване срока на договора по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, като се твърди, че
решението е взето в съответствие с посочената разпоредба. Твърди се, че
нямало пороци в решението на ОСЕС от 23.09.2020 г. Соченото като
нарушение обстоятелство било оспорване по същество и по целесъобразност,
което не подлежало на съдебен контрол. Счита за неоснователни и твърдените
пороци на решението на ОСЕС от 14.03.2022 г. Събранието било редовно
проведено, като в изписването на датата на присъствения списък била
допусната техническа грешка. Моли производството по делото да бъде
прекратено като недопустимо или исковите претенции да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбата на чл.235,ал.2 и 3 от ГПК, установи следното от фактическа
и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗУЕС, вр. чл. 79
от ЗЗД:
За основателността на исковете ищецът следва да докаже съществуването
на изискуемо вземане по валидно решение на ОС на ЕС, както и размера на
вземането, а ответникът следва да установи фактите, от които произтичат
5
възраженията му.
Между страните не се спори, че ответното дружество е титуляр на
правото на собственост върху процесния самостоятелен обект, находящ се в
сграда в режим на етажна собственост, а именно на офис на адрес гр. С., ул.
"С." № *.
По делото е представен протокол № 1/01.04.2019 г. от ОС на процесната
етажна собственост, видно от който същото е отложено с един час и вместо в
първоначално определения за начало на събранието час от 19.00 часа, е
проведено в 20.00 часа на същата дата при кворум от 38,03% представени
идеални части от общите части на сградата. На събранието от 01.04.2019 г. е
взето решение по т. 1 от дневния ред, като е избран професионален
домоуправител – "фирма" ЕООД, за срок от една година, както и решение по
т. 3, с което е определен размерът на месечните такси за управление и
поддръжка на ЕС да бъде в размер на 8 лв. на апартамент, респ. на магазин, за
такса изпълнител, 4 лв. на обитател за режийни разходи /ток, стълбище,
почистване/, 2,50 лв. на обитател за режийни разходи за асансьор и 7 лв. на
апартамент за асансьорна поддръжка, както и е определен размерът на
вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ да бъде на стойност според
притежаваните идеални части, както следва: за малък апартамент с
прилежащи идеални части по-малко от 7% от всички – 6 лв., за среден
апартамент с прилежащи идеални части от 7% до 10 % - 9 лв., за голям
самостоятелен обект с прилжеащи към него идеални части от общите части
на сградата в размер над 10% - 12 лв., за намиращите се в сградата магазини –
по 12 лв. на обект и за офиса – 6 лв. От това следва, че по отношение на
процесния обект – офис в сградата, с посоченото решение са гласувани
задължения към етажната собственост в размер на 8 лв. месечно за такса
изпълнител и 6 лв. на месец за вноски във фонд „Ремонт и обновяване“. Към
посоченото решение на ОС на ЕС е представен и присъствен списък, от който
се установява, че на събранието са присъствали отбелязаните в протокола
четирима собственика на апартаменти от 9 до 12 вкл.
Видно от Договор за управление и поддръжка от 07.04.2019 г., сключен
между процесната етажна собственост и "фирма" ЕООД, ведно с оферта № 1-
586 за пакет услуги „Домоуправител“ и „Касиер“, в изпълнение на взетото по
т. 1 решение на ОС от 01.04.2019 г., на посоченото дружество е възложено
6
срещу определеното в договора възнаграждение да извършва действия по
организационно, техническо и административно управление и поддръжка на
общите части и съоръжения е сградата, находяща се на процесния адрес.
Видно от Анекс № 2 към Договор за управление и поддръжка от 07.04.2019 г.,
подписан на 01.06.2020 г., страните са продължили срока на договора за
период от 24 месеца, считано от 01.06.2020 г.
По делото е представен протокол за поставена покана от 23.05.2020 г.,
от който се установява, че на същата дата в 14.40 часа на входната врата на
ЕС е поставена покана за провеждане на ОС на 31.05.2020 г. от 19.00 часа.
Съгласно поканата, ОС е следвало да се проведе при следния дневен ред: т. 1
– Удължаване на договор/избор на домоуправител; т. 2 – Обсъждане на мерки
срещу нередовни платци и т. 3 – Други. От представения протокол №
4/31.05.2020 г. се установява, че на проведеното на 31.05.2020 г. е взето
решение за удължаване на договора с "фирма" ЕООД за срок от една или две
години, като е указано, че при гласуване на решението етажните собственици
следва да посочат периода, за който гласуват. По последната трета точка е
решено да се вземе оферта за монтаж на капандура и проучване на теч и
отстраняването му. Видно от протокол за поставено съобщение на основание
чл. 16, ал. ЗУЕС, съобщението за изготвения протокол е поставено на вратата
на ЕС на 03.06.2020 г. в 08.40 часа.
От представения протокол за поставена покана на л. 12 от делото се
установява, че на 16.09.2020 г. в 09.10 часа на входната врата на ЕС е
поставена покана за провеждане на ОС на ЕС на 23.09.2020 г. от 19.00 часа
пред входната врата на сградата. В поканата е посочен следният дневен ред: т.
1 – Обсъждане на оферта за направа на капандура и последващ частичен
ремонт на покрива; т. 2 – Обсъждане на мерки срещу нередовни платци и т. 3
– Други. Представен е и протокол № 5/23.09.2020 г., видно от който
посоченото ОС от 23.09.2020 г. е било проведено при условията на спадащ
кворум след отлагане с един час от първоначално обявения в поканата, като с
представителство на 51,44 % идеални части от общите части в сградата е
взето решение единствено по т. 1 от дневния ред, като е приета офертата за
направа на капандурата и последващ частичен ремонт на покрива, решено е
да се съберат 1600 лв., които да бъдат разпределени между собствениците
спрямо притежаваните идеални части. Към протокола е представен и
присъствен списък на собствениците на самостоятелни обекти, присъствали
7
на събранието, с отбелязване на начина им на гласуване. Съгласно протокол
за поставено съобщение на основание чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, съобщението за
изготвяне на протокола от ОС, проведено на 23.09.2020 г., е поставено на
входната врата на сградата на 26.09.2020 г. в 13.20 часа.
Покана за провеждане на ОС на 14.03.2022 г. от 19.00 часа е поставена
на входната врата на ЕС на 06.03.2022 г. в 08.55 часа при обявен дневен ред,
който в т. 2 включва обсъждане и вземане на решение относно събиране на
задължения по съдебен ред от собственика на офис 1. Видно от представения
протокол за ОС № 6/14.03.2022 г., чието изготвяне е обявено с поставяне на
съобщение от 17.03.2022 г., ведно с присъствен списък, етажните собственици
са взели решение за пристъпване към принудително събиране на
задълженията, като са възложили последното на избрания професионален
домоуправител, когото са упълномощили да сключи и договор с адвокат.
Видно от протокол от ОС № 7/11.05.2022 г., етажните собственици са
взели решение за продължаване на договора с професионалния
домоуправител "фирма" ЕООД за срок от 24 месеца, в изпълнение на което е
сключен Анекс № 3 към Договор за управление и поддръжка от 07.04.2019 г.
На л. 33 от делото е представена покана за доброволно изпълнение,
адресирана до собственика на офис № 1 в сградата, с която последният е
поканен да заплати натрупаните задължения към ЕС в размер от 681 лв. в
срок до 20.03.2022 г. Видно от нарочното отбелязване в поканата, същата е
била залепена на вратата на 14.03.2022 г. в 19.30 часа.
Според представената справка за площообразуване, процесният
самостоятелен обект – офис № 1, е с площ 13,26 кв. м, като прилежащи към
него се явяват 1,06% идеални части от общите части на сградата в режим на
етажна собственост. Възражението на ответното дружество относно
обстоятелството, че посочените в справката данни не отразяват
действителното положение, съдът намира за неоснователно, доколкото по
делото не се представиха доказателства, от които да следва противното.
Видно от протокол № 8/08.02.2023 г., на ОС на ЕС е взето решение за
възлагане на професионалния домоуправител да организира процесуалното
представителство на ЕС във връзка с предявен против последната насрещен
иск в настоящото съдебно производство.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на
8
общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят. Съгласно разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС Общото събрание определя размера на паричните
вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата, а съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС собствениците са длъжни да
заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата. В настоящата хипотеза, доколкото процесният обект представлява
офис, до който не се установява да се осъществява достъп чрез общата за ЕС
входна врата, както и неговите собственици да имат достъп до асансьора в
сградата, е определена такса в размер на 8 лв. месечно представляваща „такса
изпълнител“, която е еднаква за всички собственици на самостоятелни обекти
в сградата. Последната по естеството си има характер на възнаграждение на
избрания професионален домоуправител, която е определена по размер на
валидно проведено ОС от 01.04.2019 г., като по делото не се установява
процесното решение да е било предмет на производство по чл. 40 ЗУЕС,
предхождащо настоящото и като такова да е било отменено по надлежния
ред. Ето защо съдът намира, че заплащането на таксата в размер на 8 лева,
представляваща „такса изпълнител“ подлежи на изпълнение на основание чл.
6, ал. 1, т. 8, доколкото по делото не е спорно, че ответното дружество има
качеството етажен собственик и като такъв е задължен да изпълнява
решенията на органите на управление на етажната собственост. Предвид
периода на претенцията от м.04.2019 г. до м.03.2022 г. и с оглед липсата на
твърдения и представени доказателства за погасяването и чрез плащане,
съдът намира, че същата е в размер на 288 лв.
Съгласно чл. 50, ал. 1 ЗУЕС общото събрание на собствениците или на
сдружението създава и поддържа фонд "Ремонт и обновяване", като според
ал. 2, т. 1 от същата разпоредба средствата във фонда се набират от
ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на
общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в
общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от
минималната работна заплата за страната. По делото се установи, че като
необжалвано решението, взето на ОС на ЕС, проведено на 01.04.2019 г., с
което е определен размерът на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ е
влязло в сила. Предвид изложеното и доколкото не се установи погасяване на
9
определите с посоченото решение суми, претенцията на ищеца е основателна
за размера от 216 лв. и за периода от м.04.2019 г. до м.03.2022 г.
Видно от приетото по т. 1 от дневния ред решение на проведеното на
23.09.2020 г. ОС на ЕС, собствениците са взели решение за разпределяне на
сумата в размер на 1600 лв. помежду им във връзка с офертата за направа на
капандурата и последващ частичен ремонт на покрива, според притежаваните
от всеки един от тях идеални части от общите части на сградата в режим на
етажна собственост. Съгласно чл. 48, ал. 3 ЗУЕС разходите за ремонт,
основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за
които има прието решение на общото събрание на собствениците, се
разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с
притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Предвид
това, решението за начина на разпределяне на средствата във връзка с
ремонта на покрива не противоречи на разпоредбата. Доколкото и по
отношение на това вземане не се установява плащане от страна на ответника,
претенцията на ищеца в тази част, предвид притежаваните от ответното
дружество идеални части от общите части на сградата, е основателна за
размера от 16,96 лв. /1,06% х 1600/.
По делото не се доказа възражението на ответника, че не дължи
процесните суми, тъй като имотът е необитаем. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗУЕС
не се заплащат разходите по ал. 1 /за управление и поддръжка/ за деца,
ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и
обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година. Във връзка с твърденията на ответника за
това, че имотът е необитаем, са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Т. М. Т. и Х. К. Т.. Св. Т. заявява, че не живее в процесната
сграда, но има работилница срещу последната от 2017 г. и е в нея през целия
ден, като в съседство притежава и друго помещение, което ползва от 1996 г.
Сочи, че доколкото му е известно процесното помещение е офис, в който от
години не е виждал движение, не е придобил впечатления за провеждани
общи събрания на ЕС, но посочва, че за него липсва интерес и отношение във
връзка с ЕС. Св. Т. заявява, че не живее е ЕС, а собственикът на ответното
дружество е майка на бившата му съпруга, с която са разведени от 2014 г.
Сочи, че доколкото му е известно преди години помещението е било офис, но
10
от 2014 г. не работи. Посочва, че минава често покрай сградата, но не е
виждал хора или наематели в обекта.
Съдът намира, че събраните свидетелски показания от двамата
свидетели не са достатъчни, за да бъде направен извод за необитаемост на
обекта. Това е така, доколкото и двамата свидетели не живеят в процесната
етажна собственост, а имат незадълбочени впечатления от офиса и самата
сграда. Св. Т. сочи, че наблюденията му са основно през деня, по време на
работата му в работилницата, а Св. Т. има сведения основно от твърденията
на бившата му съпруга и нейната майка.
Предвид извода на съда за частична основателност на предявените
искове на разглеждане подлежи и на правеното от страна на ответника
възражение за погасяване на претендираните суми по давност. Последното
съдът намира за неоснователно. Това е така, доколкото действително за
процесните вземания е приложим краткият тригодишен давностен срок, след
изтичане на който те се явяват погасени по давност. Доколкото обаче най-
старото вземане е за м. 04.2019 г., то давността за него изтича най-рано на
01.04.2022 г. Ето защо с подаване на исковата молба на 30.03.2022 г.
давността за задължението е прекъсната.
С оглед изложеното съдът намира, че процесните искове следва да
бъдат уважени до размера от 288 лв., представляващи задължения за такса
изпълнител за периода м. април 2019 г. - м. март 2022 г., до размера от 216
лв., месечни вноски за фонд „Ремонт и обновление“ за периода м. април 2019
г. - м. март 2022 г. и до размера от 16,96 лв. вноска за ремонт на покрив
съгласно решение от 23.09.2020 г., или исковете подлежат на уважаване а
сума в общ размер от 520,96 лв., като за горницата от 160,04 лв., до пълния
предявен размер от 681 лв., претенциите подлежат на отхвърляне като
неоснователни.
По насрещния иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС:
Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание. Според ал. 2 молбата се
подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в
30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
Предвиденият е чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е преклузивен и изтичането му води до
невъзможност за оспорване на решението от етажните собственици и
11
стабилизиране на последното, след което то се счита за валидно взето и
подлежи на изпълнение от страна на всички етажни собственици.
При разпределяне на доказателствената тежест по правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, съдът е указал, че в тежест на ищеца по насрещния иск е да
установи спазване на предвидения в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС преклузивен срок за
предявяване на разглеждания иск. С насрещната искова молба се въвеждат
твърдения, че на дружеството не са били надлежно връчени съобщения за
изготвяне на протоколите от ОС, на които са взети оспорените решения. В
тази връзка е представено уведомление, адресирано до домоуправителя А. Д.
и до представител на ЕС – С. Т. М.. Последното е с дата 03.07.2019 г. и е с
посочен автор лицето Р. Т.. В уведомлението се посочва, че процесният офис
е необитаем от 2009 г., предвид което е отправено искане за уведомяването на
Таушанова по отношение на въпросите, свързани с етажната собственост, да
се извършва на посочен адрес на електронна поща. Със същия документ е
направено оспорване на съдържанието на протокола за проведеното на
01.04.2019 г. ОС, както и взетите на него решения, заявен е отказ за
заплащане на разходи за управление и поддръжка на общите части на ЕС на
основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Видно от приложеното на гърба на
уведомлението известие за доставяне, последното е било получено от А. Д.,
управител на избрания от ЕС професионален домоуправител.
По делото е представено и пълномощно от Р. П. Т., управител на „Р
Проект“ ЕООД, с което упълномощава Р. П. Т. да представлява дружеството
при провеждане на ОС в процесната ЕС. Пълномощното е от дата 03.07.2019
г. Не се установява обаче същото да е било приложено към описаното по-горе
уведомление. Прилагането на пълномощно не е посочено като приложение
към уведомлението, в известието за доставяне е посочено единствено
„уведомление за необитаем обект“, а видно от приложената от самия ищец по
насрещния иск справка за актуално състояние на дружеството от ТРРЮЛНЦ,
лицето Р. Т. не е вписано като управител или представител на дружеството.
Ето защо съдът намира, че макар и да се приеме, че посоченото уведомление
е достигнало до знанието на домоуправителя на процесната ЕС, то правилно
не е взето предвид, доколкото не се установява качеството на лицето, от което
изявленията направени в него изхождат. С оглед на това твърдението на
ищеца по насрещния иск, че макара да е предоставил електронен адрес за
уведомяване, не са му били изпращани надлежно необходимите документи,
12
следва да се приеме за неоснователно.
Неоснователни са и възраженията за липса на оповестяване на
изготвените протоколи от проведените ОС. По делото са представени
писмени доказателства, представляващи протоколи за поставяне на
съобщение за изготвяне на протоколи от проведени събрания на
собствениците. Освен това са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката Искра Антониова Б., която заявява, че синът и притежава
самостоятелен обект в процесната сграда, но поради многобройните му
пътувания я е упълномощил да го представлява на провежданите ОС. Б.
разказва подробно как протичат самите събрания, заявява, че е доволна от
домоуправителя А. Д.. Сочи, че винаги се поставят копия от протоколите на
видни места в сградата, за да може всеки да се запознае с тях. Посочва, че за
провеждане на ОС се поставят надлежно съобщения на вратата на блока и на
таблото.
По делото е представен и констативен протокол от 09.07.2019 г. от
комисия от лица, за които се сочи, че са собственици на самостоятелни
обекти в сградата, сред които и лицето А. Б.. Според изложеното в протокола,
подписалите го лица свидетелстват за това, че в периода от 02.07.2019 г. до
08.07.2019 г. не е залепвано съобщение за изготвяне на протокол от ОС, както
и такъв не е представян на собствениците. От показанията на свидетелката Б.,
които съдът кредитира като обективни, лишени от вътрешни противоречия,
последователни и кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал, се установява, че нито синът й, нито свидетелката
си спомня А. Б. да е подписвал процесния констативен протокол.
С оглед изложеното съдът намира, че не е спазен срокът за оспорване на
процесните решения от ОС проведени на 01.07.2019 г., 31.05.2020 г.,
23.09.2020 г. и 14.03.2022 г., доколкото НИМ е депозирана едва на 14.12.2022
г. Поради това, насрещният иск следва да бъде оставен без разглеждане,
доколкото е недопустим поради пропускане на предвидения в чл. 40, ал. 2
ЗУЕС преклузивен срок за оспорване решенията на ОСЕС.
По разноските:
При този изхода на спора по първоначално предявения иск разноски се
дължат и на двете страни. Ищецът доказва извършването на разноски в
размер на 50 лв. за държавна такса и в размер на 600 лв. за заплатено
13
адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от
23.03.2023 г., от които по съразмерност и при отчитане основателността на
направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да му бъдат
присъдени разноски в общ размер от 344,25 лв. на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Ответникът установява направата на разноски в производството за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., за заплатено адвокатско
възнаграждение, от които 200 лв., платени в брой при подписване на
представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 30.11.2022
г. и 200 лв., платени по банкова сметка на процесуалния представител, за
доказване на което е представено платежно нареждане в посочения размер от
30.11.2022 г., от които по съразмерност и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да му бъдат присъдени 94 лв.
Предвид изхода на спора по насрещния иск разноски се дължат
единствено на ответника по него, който доказва извършването на такива в
размер на 700 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за
правна защита и съдействие от 10.02.2023 г., като след отчитане
основателността на направеното възражение от ищеца по насрещния иск с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, на ответника по насрещния иск се следва
сума в размер на 400 лв.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА "фирма" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ж.к. "Б. б." , бл. *, ет.*, ап. * и със съдебен адрес гр. П.,
бул. "М." № *, ет.*, оф. *, чрез адв. Е. А. А., да заплати на Етажната
собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул. "С." № *,
представлявана от Професионален домоуправител „"фирма" ЕООД, ЕИК ***,
чрез адв. А. Х. от АК-Варна, на основание чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗУЕС, вр.
чл. 79 от ЗЗД сума в общ размер от 520,96 лв., от които 288 лв. сбор от 36
месечни вноски в размер на 8 лв. всяка, начислени за периода от м. 04.2019 г.
до м. 03.2022 г., включително за такса изпълнител, 216 лв. сбор от 36 месечни
вноски в размер на 6 лв. всяка, начислени за периода от м. 04.2019 г. до м.
03.2022 г. за вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, както и 16,96 лв. за
14
вноска за ремонт на покрив съгласно решение на ОС от 23.09.2020 г., ведно
със законната лихва върху сумата от 520,96 лв. от датата на подаване на
исковата молба в съда – 30.03.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата от 136,50
лв. до пълния предявен размер от 640,50 лв., представляващи сбор от такса
изпълнител и вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, начислени за периода
от м. 04.2019 г. до м. 03.2022 г., както и за разликата от 23,54 лв. до пълния
предявен размер от 40,50 лв. за вноска за ремонт на покрив съгласно решение
на ОС от 23.09.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от "фирма" ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. "Б. б." , бл. *, ет.*, ап. *
и със съдебен адрес гр. П., бул. "М." № *, ет.*, оф. *, чрез адв. Е. А. А. срещу
Етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул. "С." № *,
представлявана от Професионален домоуправител „"фирма" ЕООД, ЕИК ***,
чрез адв. А. Х. от АК-Варна насрещен иск за отмяна като незаконосъобразни
на решенията на ОСЕС от 01.07.2019 г., 31.05.2020 г., 23.09.2020 г. и
14.03.2022 г.
ОСЪЖДА "фирма" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ж.к. "Б. б." , бл. *, ет.*, ап. * и със съдебен адрес гр. П.,
бул. "М." № *, ет.*, оф. *, чрез адв. Е. А. А., да заплати на Етажната
собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул. "С." № *,
представлявана от Професионален домоуправител „"фирма" ЕООД, ЕИК ***,
чрез адв. А. Х. от АК-Варна, сумата в общ размер на 744,25 лв.,
представляваща разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК по съразмерност.
ОСЪЖДА Етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в гр.
С., ул. "С." № *, представлявана от Професионален домоуправител „"фирма"
ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. А. Х. от АК-Варна, да заплати на "фирма" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. "Б. б." , бл. *, ет.*,
ап. * и със съдебен адрес гр. П., бул. "М." № *, ет.*, оф. *, чрез адв. Е. А. А.,
сумата в общ размер на 94 лв., представляваща разноски на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
15
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16