№ 1240
гр. София, 11.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20221000501028 по описа за 2022 година
Разгледа в закрито заседание /в рамките на производство по чл. 463, ал. 2 от ГПК/
гражданско дело № 1028/22г. и констатира следното:
Подадена е жалба от „Аеропак Инженеринг“ ООД против решение на СГС по г.д. №
8916/21г. /постановено при условията на чл. 463, ал. 1 от ГПК/.
Жалбата е неоснователна:
Първата съдебна инстанция е изложила /във връзка с възраженията на жалбоподателя/
конкретни съображения /мотиви/. Настоящият съдебен състав - препраща към доводите на СГС
/при условията на чл. 272 от ГПК/. В допълнение:
От една страна:
Възраженията на дружеството на практика не кореспондират /пряко/ с естество на спор
по чл. 463 от ГПК /който има за конкретен предмет – преценка: дали постъпилата от съответното
осребряване сума е разпределена правилно от съдебния изпълнител между взискателите – в
хипотезите на чл. 136 от ЗЗД във връзка с чл. 460 от ГПК/.
Независимо от това /досежно заявените възражения на жалбоподателя, които на
практика се явяват обсъдени от СГС/:
Всеки /по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК/ акт /разпореждане, постановление/ на
съдебния изпълнител, с който се фиксира размер на разноски по изпълнението /такъв акт е се явява
и процесното разпределение, доколкото в едната си част съдържа конкретни констатации относно
вида и размера на дължимите в процеса разноски – изчислени към съответния момент на
производството/ подлежи на самостоятелно обжалване /на самостоятелен контрол/. С оглед това:
наличието /или липсата/ на предходни актове на съдебния изпълнител /по чл. 435, ал. 2, т. 7 от
ГПК/ не съставлява пречка за постановяване на процесното разпределение. Такава пречка /по
същите съображения/ не се явява и наличието на висящо съдебно производство /с предмет -
атакуване на предходно определени от съдебния изпълнител разноски/. Възраженията на
жалбоподателя в тези насоки са – неоснователни. От друга страна /в същата връзка/: дружеството
1
не заявява /на практика/ други /извън горните/ възражения относно процесните съдебни разноски
/конкретно възражения, които да оспорват – вида, основанието и размера на разноските, които са
фиксирани точно от ЧСИ в акта за разпределение/.
Всички доводи /възражения/ на жалбоподателя, касаещи вече проведената /и
приключила към момента/ процедура по публична продан /в това число: правен и фактически
статут на имота, оценката и цената на осребрения актив/ се явяват неотносими към производството
по чл. 463 от ГПК /с оглед предмета на това производство – както е очертан по-горе/. В същата
връзка: възражението на жалбоподателя /касаещо ДДС върху цената на имота/ в случая се явява /и
поради това не може да бъде съобразено/ заявено при условията на чл. 26, ал. 2 от ГПК /същото на
практика защитава чужди права – тези на държавата/. Евентуални нарушения на закона /допуснати
от органа по изпълнението в рамките на вече проведената процедура по продажба на имота – чрез
действия или бездействия/ подлежат на самостоятелен /отделен/ съдебен контрол /в някоя от
хипотезите на чл. 435, ал. 2 от ГПК/. Такива нарушения на закона могат да бъдат обект на контрол
и в рамките на производство по чл. 441, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Държавата /по смисъла на чл. 458 от ГПК/ се явява /ex lege/ присъединен взискател /и
съдебният изпълнител е длъжен да съобрази безусловно представеният от НАП документ относно
наличието и размера на съответното публично вземане/.
Всички суми /главници, лихви, такси и всякакъв друг вид вземания/ са точно
индивидуализирани /конкретизирани/ в разпределението /възраженията на дружеството в тази
насока не кореспондират със самото съдържание на оспорваният акт на ЧСИ/.
Обстоятелството, че е налице висящо съдебно производство /по чл. 435, ал. 4 от ГПК/
не съставлява пречка за постановяване на процесното разпределение /същото финализира
изпълнителния процес към определен момент – съобразно извършените до този момент
изпълнителни действия; в случая – приключило производство по публична продан/. Не е налице
пречка /и доколкото принудителното изпълнение към момента вече се явява частично спряно с
определение на съда, който съдебен акт гарантира правата и на жалбоподателя/ след приключване
на производството по чл. 435, ал. 4 от ГПК /и в зависимост от изхода му/ да бъде проведена
евентуално нова публична продан на имота /ако процесната жалба на третото лице бъде уважена/,
а след това да бъде сторено и ново разпределение /което би подлежало на следващ – самостоятелен
съдебен контрол/.
Разпоредбата на чл. 436 от ГПК конкретизира /във връзка с възраженията на
дружеството в тази част/ процедурата по размяна на книжа /която не предвижда – уведомяване на
страните относно мотивите на органа по изпълнението/.
С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде – потвърдено.
Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение на СГС по г.д. № 8916/21г.
Решението не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3