Определение по дело №996/2018 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 1048
Дата: 22 ноември 2018 г.
Съдия: Георги Константинов Грънчаров
Дело: 20184400600996
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Град Плевен, 21.ХІ.2018 г.

 

 

В   И М Е Т О  НА  НАРОДА

 

           Плевенски окръжен съд, наказателно отделение в закрито заседание на 21 ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                   Председател: Върбина Мълчиниколова

                                                               Членове: Мариан И.

                                                                               Георги Грънчаров

и при секретаря …………… и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Грънчаров въззивно  частно наказателно дело № 996 по описа за 2018 година.       

            За да се произнесе съобрази:

                    Производство по реда на чл. 243, ал. VІІ от НПК.

            С определение № 2913/5.Х.2018 г. постановено по ЧНД № 2332/2018 г. по описа на Плевенски районен съд е било потвърдено постановление на Районна прокуратура – Плевен от 8.VІІІ.2018 г., с което е прекратено воденото срещу А.Б.И. наказателно производство по Д № 262/2017 година по описа на Районна прокуратура - Плевен за извършено престъпление по чл. 206, ал. ІІІ, във връзка с ал. І от НК, тъй като не са налице от обективна и субективна страна елементите на деянието.

            Недоволен от определението на съда е останал въззивният жалбоподател Ю.И.Г., който в законовоустановения срок го обжалва пред настоящата инстанция. В жалбата се излагат доводи касаещи правилността и законосъобразността на определението предмет на въззивна проверка.

            Предвид на изложеното жалбоподателят моли съда да постанови определение, с което да отмени определението на районния съд и постановлението на районна прокуратура и да върне делото за продължаване следствените действия.

                    Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

                   Жалбата е допустима, но по същество е неоснователна.

            Първоинстанционният съд е сезиран с жалба по реда на чл. 243, ал. ІV от НПК, против постановление на Районна прокуратура – Плевен от 8.VІІІ.2018 г. постановено по предварително производство № 262/2017 г., което е прекратено воденото срещу А.Б.И. наказателно производство за извършено престъпление по чл. 206, ал. І от НК, тъй като не са налице от обективна и субективна страна елементите на деянието.

          При извършване на преглед на събраните доказателства по делото, настоящата инстанция намира за установено, че извода на районния съд за законосъобразност и обоснованост на постановлението за прекратяване на наказателното производство е правилен и напълно кореспондиращ, както със законовите норми, така и със събрания по делото доказателствен материал.

          По време на въззивната проверка на обжалваното определение, бе констатирано, че същото е мотивирано, обосновано и не са налице описаните във въззивната жалба пороци на акта, предмет на въззивна проверка. Същото е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено

                  От анализа на събраните в хода на проведеното разследване доказателства прокурора и първонистанционния съд правилно са достигнали до извода, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер. Установената от страна на прокуратурата и съда фактическа обстановка се подкрепя напълно от настоящата инстанция, поради което не следва да бъде преповтаряна.

          Обсебване е налице, когато лице получи на някакво правно основание чуждо имущество (вкл. парични средства) да го владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес, като по този начин манифестира недвусмислено промяната на отношението си към него като към свое. При обсебването пряко се посяга върху собствеността на движимата вещ, докато при престъплението по чл. 217 от НК се създават ограничения или тежести за чуждото имущество, без да касае конкретно определена движима вещ или недвижимост, от което обективно могат или последват щети в патримониума на собственика му. “Обсебването” включва във фактическия си състав престъпно своене на чужда вещ, която деецът владее или пази на определено правно основание, включително и отказ същата да бъде върната при поискване от лицето, което му я е предоставило. Предметът на престъплението следва да се намира във фактическа власт на дееца, предадена му от пострадалия, без да е налице каквато и да е заблуда от него, даваща му основание да предаде вещта /решение № 176/22.ІІІ.2013 г. ІІІ – то н.о. на ВКС/  От субективна страна е необходимо деецът да съзнава липсата на право да се разпорежда с вещта, без съгласието на това лице /решение № 179 от 20.10.2016 г. по н. д. № 641 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение/. Правната доктрина и константната съдебна практика на ВКС са безпротиворечиви, че деянието по чл. 206 от НК може да бъде извършено както с действие по разпореждане, така и с бездействие – чрез недвусмислен отказ да бъде върната предоставената на правно основание в държане и владение вещ. 

         В конкретното дело бе установено по несъмнен и категоричен начин, от събраните доказателства -  показания на свидетелите Ц.Д., Д.Д., Р.К., обясненията на обвиняемия А.И., както и от немските паспорти на конете С., Б.А., К., Калина В и Карина е видно, че като техен собственик е посочен обвиняемия А.И.. Същият е член на Съюза на коневъдите на ***, като собственик на процесните коне от тази порода и е заплащал ежегоден членски внос, видно от представените по делото фактури. От копията на немските паспорти е видно, че обвиняемия И.е регистриран като собственик на кобила К. на 7.VІ.2010 г., а на кобила К. на 14.ХІ.2011 г. В листовете за потекло на кобилите К., К. В, К., Каланта и К. е отбелязано, че техен собственик от месец февруари 2010 г. и 2011 г. е обвиняемия А.И., а като предишен собственик е записан германския гражданин Б. В хода на досъдебното производство е установено, че е била извършена продажба на две малки кончета, от чийто паспорти се установява, че техен собственик е обвиняемия И. Липсват данни, от които да е видно, че са налице претенции при двете продажби от стана на  свидетеля Г., който твърди, че кобилите родили двете кончета са негова собственост.

                Към материалите по делото е приобщено запитване към Х. Г. направено от свидетеля Г. на 19.ХІІ.2016 г., в което е посочено, че той се е разделил със съдружника си обвиняеми И., поради неуредени финансови дела. Посочено е в тази връзка, че се водят съдебни дела, поради което е направено искане за предоставяне на информация за конете С., Б.А., К. В, К. и К.. От немска страна е направен отказ да бъде предоставената исканата информация, тъй като запитването е било направено от лице различно от лицето, което е записано при тях като собственик на  конете.

                 С оглед многобройните и различни документи, които се издават и придружават един породист кон при неговото отглеждане, представяне по състезания и продажба е било отправено запитване до Българската федерация по конен спорт за установяване на нормативно уреден титул за собственост на породисти състезателни коне. От  официалният отговор на БФКС е установено, че няма специални нормативни изисквания за установяване на собственост върху спортни коне. От доказателствата по делото е установено, че обвиняемият се е разпоредил с процесните пет коня, тъй като ги е смятал за своя собственост. В същото време свидетелят Г. на базата на дълго развитата съвместна дейност и на изготвените документи от ДФЗ, също претендира за право на собственост върху процесните животни, следователно са налице спорни гражданскоправни отношения. Освен това не е налице от субективна страна обвиняемият И.да съзнава липсата на право да се разпорежда с вещите, без съгласието на Г. /решение № 179/20.Х.2016 г. по н. д. № 641 / 2016 г. на Върховен касационен съд, ІІ-ро нак. отделение/.    

         Предвид на тези обстоятелства настоящата инстанция напълно подкрепя изводите на първоинстанционният съд за наличието на предпоставки за прекратяване на наказателното производство, тъй като не е налице извършено престъпление от общо характер от страна на И., за което да му бъде търсена наказателна отговорност, а се касае за гражданскоправни отношения.

          При така изложените съображения настоящата инстанция счита, че жалбата против определение на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено постановление на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 262/2017 г. по описа на РП – Плевен е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

                  Водим от горното съдът

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно определение № 2913/5.Х.2018 г. постановено по ЧНД № 2332/2018 г. по описа на Плевенски районен съд, с което е било потвърдено постановление на Районна прокуратура – Плевен от 8.VІІІ.2018 г., с което е прекратено воденото срещу А.Б.И. наказателно производство за извършено престъпление по чл. 206, ал. ІІІ, във връзка с ал. І от НК.

         Определението е окончателно.

 

 

                 

 

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: