Р Е Ш Е Н И Е  № 153

                                                       гр. Видин, 10.03.2020г.

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинския районен съд, гражданска колегия, 3-ти състав, в публичното  заседание   на десети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                   

                                                              Председател: Милена Стоянова

                       

при секретаря  Милена Евтимова  като разгледа докладваното от съдия Стоянова                   гр. дело  № 1377 по описа за  2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявеният  иск  е с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

          Твърди се от ищцата, че с ответника са сключили граждански брак на 08.04.2007г., от който брак имат две родени малолетни деца  –  Мариям, родена на ***г.  и Сара, родена на ***г. Посочва се, че страните са живели в Дубай, като ищцата всяка година е идвала с децата в България за по два месеца. Първоначално страните живели добре, но в последствие отношенията им се влошили. Ответникът се отчуждил от ищцата, не се интересувал от нея и децата, като през последните четири години започнал да се държи грубо и това негативно отношение се засилило. Поради това на 22.05.2019г. ищцата заедно с децата се върнали в България. На другия ден ищцата получила заплашителни съобщения от ответника, че ще я намери и ще я убие, ще заяви в полицията, че е избягала и е взела децата, както и че е откраднала пари. Поради посочените причини ищцата твърди, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

            Иска се от съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство, по вина на ответника, упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца да бъде  предоставено на майката. Иска се също ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на по 1000.00 лева за всяко от децата, считано от предявяване на исковата молба в съда. Иска също ответникът да бъде осъден да заплаща и месечна издръжка в размер на 1500.00 лева на ищцата.

Ответникът в законния месечен срок, чрез назначен особен представител  е подал отговор на исковата молба, с която е заявил, че оспорва исковете като неоснователни и недоказани. В случай на уважаване на исковите претенции е посочил, че на ответника следва да бъде определен режим на лични контакти с децата.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Изготвен е социален доклад от Д „СП” – Видин.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Страните са сключили граждански брак в ОАЕ Дубай на 08.04.2007г., за което е съставен акт за граждански брак № 73 от 09.05.2007г. в Община Видин, видно от представения препис на удостоверение за сключен граждански брак от 09.05.2007г., изд. от Община Видин.  Страните имат две родени деца – Мариям Калдун Нафи А. с ЕГН ********** и Сара Калдун Нафи А. с ЕГН **********, видно от представените преписи на удостоверения за раждане на децата.

От  социалния доклад, изготвен от Д „СП” – Видин, се установява, че децата са отглеждани от двамата родители в семейна среда  в Дубай до 22.05.2019г., когато майката и  децата се връщат в България.  Към момента ищцата и децата живеят в гр. София, като децата учат там, а ищцата работи.

От социалния доклад, изготвен от Д „СП“ – Младост, гр. София, се установява, че основните грижи по отглеждането и възпитанието  на малолетните деца са поети от майката. Жилището, в което живеят е семейна собственост на сестрата на ищцата. Децата разполагат със самостоятелна стая.

Констатациите на социалния работник са, че са задоволени базовите потребности на децата, налице е силна емоционална връзка на майката с децата.

В с.з. социалният работник от отдел „Закрила на детето“ при Д „СП“ – Видин е посочил, че се полагат добри грижи за децата. Имат достъп до образователна и здравна система в България. В момента децата са в София.

Свидетелите Ванчо Петров Ванков и Теодора В. Димитрова – баща и сестра на ищцата, установяват описаната в исковата молба фактическа обстановка, а именно, че страните са живели в Дубай където първоначално отношенията им били добри, но с течение на времето се влошили.  Ответникът станал груб с ищцата, непрекъснато я обиждал и ругаел. Свидетелят Ванков посочва, че ответникът отсъствал често, като  дори е имало случаи когато ищцата и децата са се хранили оскъдно поради липса на средства за храна. По това време ищцата не работела, а се грижила за децата. Отношенията на страните особено се изострили, когато в дома им дошли да живеят майката и сестрата на ответника, които налагали техните разбирания и традиции за начина на живот.  Свидетелят посочва също, че след като ищцата се прибрала в България, ответникът започнал да я заплашва по телефона. В същата насока са и показанията на св. Теодора Димитрова, която посочва, че ищцата категорично желае да се разведе с ответника поради лошото му отношение към нея и непрекъснатите караници и заплахи. Свидетелката посочва, че в момента ищцата и децата се чувстват добре в гр. София.

И двамата свидетели посочват, че след фактическата раздяла на страните, ответникът е изпращал пари на ищцата в общ размер около 4000 евро.

Съдът дава вяра на свидетелските показания, които кореспондират помежду си и  се допълват, въпреки близката родствена връзка на свидетелите с ищцата.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че са налице условията на чл.49, ал.1 от СК, а именно в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, израз на което е  фактическата раздяла  на страните. Тази раздяла е вследствие на  неразбирателства между съпрузите, което се установява от свидетелските показания. Причината за това е лошото отношение на ответника към ищцата. Липсват данни след раздялата страните да са правили опити да се съберат и да подобрят отношенията си. При това положение, настоящият съдебен състав намира, че бракът  съществува само формално, изчерпан е от своето съдържание и не оправдава целите, които би следвало да има, а това не е в интерес на двамата съпрузи, нито на децата.

         С оглед гореизложените съображения, съдът намира, че бракът между страните /съпрузите/ следва да бъде прекратен с развод, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника.             

 

По предоставяне на родителските права.

Ищцата е заявила желание родителските права върху децата да бъдат предоставени на нея. Ответникът чрез назначения му особен представител е заявил, че  желае да му бъде определен режим на лични контакти с децата.

Грижата за детето и съобразяването с неговите обективни интереси е основният критерий  при предоставяне на родителски права с решението за прекратяване на брака.

Интересите на детето се преценяват с оглед на различни обстоятелства, сред които и възпитателските качества на родителите, техния морал, жилищно-битови и други материални условия на живот,  възрастта им и др.

 По делото се установи и това е безспорен факт, че непосредствените грижи по отглеждането на децата са поети от ищцата.  От изготвения и приет по делото социален доклад, се установява, че е налице силна емоционална връзка на децата с тяхната майка.  След фактическата раздяла бащата се е виждал с децата като е пристигнал в България, но си е заминал.

Съдът намира, че ще следва да предостави упражняването на родителските права по отношение на двете деца на майката, а на бащата ще следва да бъде определен режим на лични контакти с право да  може да ги вижда и взима при себе си всяка  първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 09.00 ч. в съботния ден до 17.00 ч. в неделния ден, след което да ги връща по местоживеенето им на адрес: гр. София, ж.к. „Младост 2” № 283Б, вх. 04, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, след което да ги връща по местоживеенето им. Настоящият съдебен състав намира, че  с този режим на лични контакти ще бъде най-добре защитен интереса на децата, като се избегне синдрома на родителското отчуждение по отношение на бащата.

 

По издръжката.

Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

В социалния доклад е посочено, че детето Мариям е ученичка в 3 клас, а детето Сара посещава частна детска градина.

От представеното удостоверение за доходите на ищцата, се установява, че трудовият доход на ищцата е около 1000.00 лева месечно. Данни за доходите на ответника няма.

От свидетелските показания се установява, че  бащата е давал парични средства за децата от фактическата раздяла до момента в общ размер от около 4000 евро или за девет месеца средно около 870.00 лева.

При определяне размера на издръжката, съдът следва да вземе  предвид освен финансовите и материални възможности на страните, така и възрастта на всяко дете и необходимостта от закупуване не само на храна и облекло, но и на учебни пособия. Бащата и майката са  в трудоспособна възраст и са длъжни да осигуряват средства както за собственото си съществуване, така и за това на своите деца. Задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие дете е безусловно.

          В настоящия случай, се установи, че всички  грижи по отглеждането и възпитанието на непълнолетните деца се полагат от майката, поради което при определяне размера на дължимата издръжка, бащата ще следва да поеме по-голяма част от нея.

          Съобразявайки данните по делото, обществено – икономическите условия в страната и  разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК,  съдът приема, че ответникът ще следва да заплаща месечна издръжка в размер на по 400.00 лева за всяко дете, считано от постановяване на съдебното решение, като исковите претенции до пълния претендиран размер ще следва да се отхвърлят като недоказани.

          По отношение претенцията на ищцата ответникът да й заплаща издръжка в размер на 1500.00 лева

          Съгласно разпоредбата на чл. 145 от СК, право на издръжка има само невиновният за развода съпруг. Издръжката се дължи най-много до 3 години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-дълъг срок.

          Поради горното и при преценка на конкретните обстоятелства по делото, настоящата инстанция намира, че невиновната за развода съпруга има право на издръжка от съпруга си в размер на 400.00 лева месечно за срок от три години, като искът в останалата част до претендирания размер следва да бъде отхвърлен като недоказан.

          Предвид нормата на чл. 145 от СК, издръжката следва да бъде определена, считано от влизане в сила на решението за прекратяване на брака за срок от три години, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

          На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК окончателната д.т., която съдът определи на 40.00 лева ще следва да бъде заплатена от ответника. Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 900.00 лева.

 

Ответникът ще следва да заплати върху присъдените издръжки държавна такса  по сметка на ВРС в общ  размер на 1728.00 лева.

            Воден от горните съображения, Съдът

 

           Р  Е  Ш  И :

 

 ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданският брак между Р.В.П.  с ЕГН ********** *** с настоящ адрес:*** и  Калдун Нафи А.А., роден на ***г., гражданин на Йордания без адрес в България, сключен в ОАЕ Дубай на 08.04.2007г., за което е съставен акт за граждански брак  № 73 от 09.05.2007г.., изд. от Община Видин, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

ОБЯВЯВА, че вината за  дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на мъжа.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху родените  от брака деца Мариям Калдун Нафи А. с ЕГН ********** и Сара Калдун Нафи А. с ЕГН ********** на майката Р.В.П.  с ЕГН **********,   като бащата Калдун Нафи А.А., роден на ***г., гражданин на Йордания  ще има право на лични контакти с децата да ги вижда и взима  всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 09.00 ч. в съботния ден до 17.00 ч. в неделния ден, и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, след което да ги връща по местоживеенето им при майката на адрес: гр. София, ж.к. ”Младост 2” № 283Б, вх. 04.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата на адреса на майката: гр. София, ж.к. ”Младост 2” № 283Б, вх. 04.

             ОСЪЖДА Калдун Нафи А.А., роден на ***г., гражданин на Йордания да заплаща  издръжка на малолетните деца Мариям Калдун Нафи А. с ЕГН ********** и Сара Калдун Нафи А. с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител  Р.В.П.  с ЕГН ********** в размер на по 400.00 лева месечно за всяко дете, считано от постановяване на съдебното решение, ведно със законната лихва при просрочие като исковите претенции до пълния претендиран размер - ОТХВЪРЛЯ като недоказани.

ОСЪЖДА Калдун Нафи А.А., роден на ***г., гражданин на Йордания да заплаща  издръжка на Р.В.П.  с ЕГН ********** в размер на  400.00 лева месечно за срок от три години, считано от постановяване на съдебното решение, ведно със законната лихва при просрочие,  като искът в останалата част до претендирания размер - ОТХВЪРЛЯ като недоказан.

ОСЪЖДА Калдун Нафи А.А., роден на ***г., гражданин на Йордания без адрес в България да заплати на Р.В.П.  с ЕГН ********** *** с настоящ адрес:*** разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 900.00 лева.

ОСЪЖДА Калдун Нафи А.А., роден на ***г., гражданин на Йордания без адрес в България да заплати по сметка на ВРС сумата от  40.00 лева – окончателна държавна такса и сумата в общ размер от 1728.00 лева -  държавна такса върху присъдените издръжки.

            Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: