РЕШЕНИЕ
№ 2453
гр. Пловдив, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330101461 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. ХР.
К., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. *********, чрез пълномощника адв. С.И. С.
от АК - Пловдив, с личен № *******с адрес: гр. ******** срещу „ВАЛЕРИЙ С и М
ГРУП“ АД, ЕИК ******.
Предявени са обективно съединени искове да бъде признато за незаконно
уволнението на ищеца, извършено със заповед № *******, с която ТПО между
страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и като такова да се отмени, да
бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „**********”, и
да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за времето, за което е останал без
работа вследствие на незаконното му уволнение за периода 24.12.2021г. – 24.06.2021 г.
в размер на 6076,32 лева, законна лихва и разноски.
Ищецът твърди, че е работил по ТПО с ответника на длъжност „координатор,
дейности”, считано от 21.02.2017 година, като със Заповед №****** г., ТПО между
страните било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
Твърди се уволнението да е незаконно, поради следното: Както в
предизвестието, така и в уволнителната заповед не били посочени мотиви за
прекратяването на трудовото правоотношение. Освен това не било налице посоченото
1
от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328,
ал. 1, т. 6 КТ, тъй като липсата на притежавани от работника или служителя
образование и/или професионална квалификация при сключване на трудовия договор,
когато изискванията не са нормативно установени, а са били въведени от работодателя,
не може да бъде основание за законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради това, че липсва новонастъпил
юридически факт като основание за едностранно прекратяване на трудовия договор и е
налице злоупотреба с право от страна на работодателя.
Със сключване на трудовия договор от 21.02.2017 г. ищцата била назначена
при ответника на длъжност „**************“, като при сключване на трудовия
договор на ищцата била връчена длъжностна характеристика, която същата подписала
за длъжността „********, видно от която за длъжността се изисква средно специално
образование /за предпочитане икономическо/. Твърди се, че при сключване на
трудовия договор ищцата е притежавала диплома за средно образование, издадена от
Техникум по обществено хранене гр. С.а 28.09.2001 год., с професия „****“,
специалност „*****“, както и Диплома за висше образование, издадена от Висше
училище по сигурност и икономика гр. *****на 15.10.2016 г., с професия, бакалавър по
специалност „*********“.
Видно от длъжностната характеристика трудовите функции от момента на
възникване на трудовото правоотношение през 2017 г. до прекратяването му през 2021
г. били идентични. Освен това през периода от връчването на длъжностната
характеристика през 2017 г., с която е въведено изискването за средно - икономическо
образование до издаването на заповедта за прекратяването на трудовото
правоотношение работодателят бил изразил съгласие за това, че притежаваните от
работника или служителя образование и/или квалификация не представляват
обективна пречка за изпълнението на трудовата функция. Твърди се, че след
уволнението ищцата е останала без работа, поради което й се дължи обезщетение по
чл. 225 КТ за период от шест месеца в размер иа 6076.32 лв., при последно брутно
трудово възнаграждение в размер иа 1012.72 лв, ведно със зак. лихва върху сумата от
6076,32 лева считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 1.02.2022г. до
окончателното й изплащане.
Ето защо се моли предявените искове да се уважат, претендират се разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се взема становище
за допустимост, но неоснователност на исковете. Твърди се, че ищцата е работила по
трудово правоотношение с „ВАЛЕРИЙ С и М ГРУП“ АД, като при започване на
работа в дружеството, не е удостоверила притежаваното от нея образование, като
твърдяла че е магистър, без да уточнява по какво и къде е придобила тази
образователна степен. Ищцата била назначена от ответника на работа поради спешна
2
нужда от такъв служител, както и с оглед факта, че нямало други кандидати за тази
длъжност, както и с оглед обещанието от нейна страна да предостави на работодателя
си съответните документи, свързани с нейното образование и професионална
квалификация за изпълняваната работа. След рутинна проверка установили, че в
досието на ищцата липсват каквито и да било документи, удостоверяващи
притежаваното от нея образование като такива не били представени в срока за
предизвестие, поради което и на основание ТР № 4/2017г на ОСГК ТПО с ищцата било
прекратено. Едва с преписа от исковата молба ответникът бил уведомен, че ищцата
притежава образование, поради което счита, че ищцата е извършила злоупотреба с
право. Признава се факта, че брутното трудово възнаграждение на ищцата е в размер
на 1012.72лв., като в тази връзка се моли да не се допуска изготвянето наССчЕ със
задача посочена в исковата молба.
Ето защо се моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае
уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да
установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е
прекратено с посочената заповед, като оттам насетне в тежест на ответника е да
установи законосъобразността на уволнението – че заповедта за прекратяването на
трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган, че са налице изискуемите
от закона реквизити на заповедта за уволнение, че е било налице посоченото в
заповедта основание за уволнение, че изложените в заповедта мотиви съответстват на
посоченото основание, и че уволнението е извършване при спазване
законоустановената процедура за това.
В случая между страните не се спори и се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност
“**********”, с основно месечно възнаграждение 1012,72 лева.
Съгласно представената по делото длъжностна характеристика за заеманата
от ищцата длъжност работодателят е въвел изискването за средно специално
образование /за предпочитане икономическо/. Към исковата молба е приложена
диплома за средно образование от техникума по обществено хранене „*********
специалността *********, както и диплома за завършено висше образование във
ВУСИ.
Ищцата е полагала труд при работодателя четири години, с оглед на което
следва да се приеме, че работодателят й се е съгласил, че притежаваното от ищцата
образование не представлява обективна пречка за изпълнението на трудовата й
функция при сключване на трудовия договор, като позоваването му именно на това
3
прекратително основание няколко години след сключването на договора съставлява
злоупотреба с права, което накърнява правата и законните интереси на ищцата.
Според т. 1 от ТР № 4 от 2017г. от 1.02.2021г. по тълк. дело № 4 от 2017г. не
е налице основанието по член 328, ал.1, т. 6 от КТ за прекратяване на трудовия
договор, ако при сключването му работникът не отговаря на въведените от
работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа. Освен това не се касае и до нормативно въведени по-високи
изисквания за заемане на длъжността, след възникване на трудовото правоотношение.
По тези съображения искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
следва да се уважи.
По иска по чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност същият е основателен, предвид уважаването на главния
иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. В случая не е налице пречка за възстановяване ищеца
на работа, тъй като същият е работил по безсрочно трудово правоотношение, а не по
срочно такова, срокът на който да е изтекъл. Ето защо искът следва да бъде уважен.
По основателността на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от
КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение съдът намира следното:
За присъждане на обезщетение поради оставане без работа следва да бъде
уважен искът за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, ищецът да
докаже, че е останал без работа за периода, за който претендира обезщетение, но не
повече от 6 месеца, и ищецът да докаже размера на този иск, като установи размера на
брутното трудово възнаграждение, получено за пълен работен месец преди
уволнението. В настоящия случай е уважен главният иск за признаване уволнението на
ищеца за незаконно и неговата отмяна. Установява се от представеното заверено копие
от тр. книжка на ищеца, че след уволнението от 24.12.2021г. до 24.06.2022г. ищецът не
е започнал работа по трудово правоотношение. Следователно в този период ищецът
доказва да е бил без работа. Установява се от представената от ответника справка, че
размерът на последното БТВ на ищеца възлиза на 1012,72 лева, като следващото се на
ищеца обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ е в размер на 6076,32 лева.
С оглед изхода на спора на адв. С. следва да се присъди адв. възнаграждение
по член 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1600 лева с ДДС за осъщественото процесуално
представителство.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
държавна такса върху уважените искове в общ размер на 343,05 лева, от които 50 лева
ДТ за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, 50 лева ДТ за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от ГПК,
4
и 243,05 лева –ДТ в размер на 4% върху уважения размер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на Г. ХР. К., ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр. *****, извършено със Заповед № *****на ****** на „ВАЛЕРИЙ С и М ГРУП“ АД,
ЕИК ******* с която трудовото й правоотношение се прекратява на осн. чл. 328, ал. 1,
т. 6 от КТ поради това, че не притежава необходимото образование и професионална
квалификация за заемане на длъжността, считано от 24.12.2021г., ЗА НЕЗАКОННО И
ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г. ХР. К., ЕГН ******* на заеманата преди уволнението
длъжност „*******” с място на работа - *******, „ВАЛЕРИЙ С и М ГРУП“ АД,
******
ОСЪЖДА „ВАЛЕРИЙ С и М ГРУП“ АД, ЕИК *******да заплати на Г. ХР.
К., ЕГН ********** сумата от 6076,32 лева, представляваща обезщетение на осн. чл.
225, ал. 1 от КТ за периода 24.12.2021г. – 24.06.2022г., за който ищецът е останал без
работа вследствие на незаконното уволнение, ведно със зак. лихва върху тази сума от
1.02.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ВАЛЕРИЙ С и М ГРУП“ АД, ЕИК ******* заплати на адв. С.И.
С. от АК - П., с личен № ******с адрес: гр. ********* адв. възнаграждение по член 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 1600 лева с ДДС.
ОСЪЖДА „ВАЛЕРИЙ С и М ГРУП“ АД, ЕИК ******* да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 343,50 лева
държавна такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от 13.07.2022 година-обявената от съда дата на
постановяване на решение.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5