Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Плевен, 18,05,2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 19,04,2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д.№5403 по описа на съда за 2020
година,
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1
от ГПК
Производството по делото е образувано по ИМ от А.з.с.п.
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, чрез
пълномощника М.М.–***, против О.Б.Т., ЕГН **********,***, за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 380,00 лева
главница и 11,16 лева лихва за забава за периода 27,02,2015 г. – 10,07,2015 г.,
ведно със законната лихва от 29,03,2016 г. до окончателното изплащане на
сумата. Твърди се, че сумата е отпусната като целева помощ – за закупуване на
два чифта ортопедични обувки, след подадено заявление-декларация
вх.№СП-03-3-3807/20,10,2014 г., със Заповед №5594/21,10,2014 г., като сумата е
отпусната на 28,11,2014 г. Сочи се, че срокът за реализиране на целевата помощ
е тримесечен и в него ответникът не е представил разходооправдателни документи,
с които да удостовери използването на целевите средства по предназначение. Сочи
се, че съгласно чл.43б от ППЗИХУ /отм./, лицата, неизползвали целевата помощ по
предназначение, възстановяват същата в пълният й размер, поради което със
заповед №РД05-0203/13,07,2015 г. е постановено възстановяване на сумата от
ответника /заповедта е връчена на ответника по реда на чл.61, ал.3 от АПК –
отм./. Твърди се, че тъй като ответникът не е възстановил сумата, е подадено
заявление по чл.417 от ГПК, като е издадена и заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, връчени по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В заключение моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на А.з.с.п.
*** сумата от 380,00 лева главница и 11,16 лева лихва за забава за периода
27,02,2015 г. – 10,07,2015 г., ведно със законната лихва от 29,03,2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№2136/2016 г. на ПлРС. В с.з. ищецът не изпраща представител.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира
писмен отговор чрез назначен особен представител – адв.Л.П. от ПАК, в който се
сочи, че искът е недопустим, тъй като няма представено пълномощно към лицето,
подало ИМ. Твърди се, че в ЗИХУ не е предвидена възможност за претендиране на
неизползваните по предназначение помощи по реда на чл.417 от ГПК. Сочи се, че
искът е и неоснователен, тъй като няма данни заповедта за отпускане на помощта
да е съобщена на правоимащото лице, както и няма данни сумата да му е надлежно
изплатена. В писмени бележки, депозирани преди с.з., адв.П. сочи, че искът следва
да бъде отхвърлен.
Съдът като прецени събраните доказателства, приема за
установено следното :
Представено е ч.гр.дело №2136/2016 г. по описа
на РС Плевен, от което се установява, че е образувано по заявление от ищеца А.з.с.п.
*** против О.Б.Т., и е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за
сумата от 380,00 лева главница и 11,16 лихва за забава за периода 27,02,2015 г.
– 10,07,2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 29,03,2016
г. до
изплащане на вземането, както 25,00 лева
деловодни разноски. В заповедта е посочено, че се издава за
възстановяване на неизползвани по предназначение целеви помощи.
Установява се от приложеното ч.гр.дело, че е издаден
изпълнителен лист и образувано изпълнително дело. До ответника е изпратена
покана за доброволно изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК.
С оглед така направеното връчване, на заявителя е изпратено разпореждане, с
което е уведомен, че може да предяви установителен иск в едномесечен срок.
Съобщението е получено от ищеца на 01,10,2020 г. и на 16,10,2020
г. - в
едномесечния срок, е заведено исковото производство. При така
изложеното, съдът счита, че предявеният иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Установява се от представеното по делото на
л.4 заявление-декларация, че ответникът
е
подал на 20,10,2014 г. заявление-декларация за отпускане
на целева помощ за закупуване на два чифта ортопедични
обувки с ортеза. На гърба на заявлението е отбелязано, че лицето има право на
заявеното.
Със заповед №5593/21,10,2014 г. е отпусната сума в размер
на 380,00 лева за закупуване на ортопедични обувки.
С покана за доброволно изпълнение от 18,03,2015 г. О.Т. е
поканен да възстанови сумата от 380,00 лева, тъй като в 90-дневен срок от
получаване на помощта не е представил в ДСП разходооправдателни документи от
лицензиран доставчик, които да удостоверят, че целевата помощ е използвана по
предназначение. Поканата е върната с отбелязване, че пратката не е потърсена от
получателя. Поканата е връчена чрез залепването й на информационното табло за
уведомления в приемната на ДСП-Плевен.
Със Заповед за възстановяване №РД05
0203/13,07,2015 г. на ***, издадена на основание чл.43а,
ал.5 от ППЗИХУ на ответника е наредено да възстанови отпуснатата
целева помощ за закупуване на ортопедични обувки в размер на 380,00 лева и
лихва за забава в размер на 11,16 лева. Заповедта
се е върнала невръчена, с отбелязване, че пратката не е потърсена от
получателя. Заповедта е връчена чрез залепването й на информационното табло за
уведомления в приемната на ДСП-Плевен.
От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ, което съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че сумата
от 380,00 лева – целева помощ, е преведена по сметка на ответника на 28,11,2014
г. ВЛ е установило, след преглед на досието на ответника в ДСП, че няма
представено копие или оригинал на фактура с касов бон, и оригинал на
приемо-предавателен протокол, с които да се удостовери получаването на два
чифта ортопедични обувки. ВЛ е изчислило и законната лихва за забава върху
сумата от 380,00 лева за периода 27,02,2015 г. – 10,07,2015 г., и същата
възлиза на 14,16 лева.
При така
установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Ищецът твърди,
че до настоящият
момент ответника не е му е
възстановил неправомерно получената целева помощ. По правната си същност това е
твърдение за отрицателен факт и освобождава ищеца от тежестта на доказването
му. Ответникът не ангажира доказателства за плащане на претендираната сума, а
от събраните писмени доказателства се установява нейната дължимост и размер.
Следва да се отбележи, че представените писмени доказателства и заключение на
ВЛ установяват по безспорен начин плащането на сумата за целева помощ и
съответно липсата на представени разходооправдателни документи за използване на
сумата по предназначение. Ето защо са налице основанията за възстановяване на
неправомерно получената целева помощ.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК е
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 380,00 лева главница и 11,16 лихва
за забава за периода 27,05,2015 г. – 10,07,2015 г.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 75,00 лева за
внесена държавна такса, 150,00 лева за депозит за особен представител и 100,00
лева за депозит за ВЛ.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от
заповедното производство за държавна такса в размер на 25,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК,
че О.Б.Т., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на А.З.С.П. ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от ***, сумата от 380,00 лева
главница, представляваща неизползвана по предназначение целева
помощ за закупуване на два чифта ортопедични обувки с ортеза, подлежаща на
възстановяване на основание Заповед за възстановяване №РД05 0203/13,07,2015 г. на
***, както и 11,16 лева лихва за забава за периода 27,02,2015 г. – 10,07,2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 29,03,2016 г. до изплащане на
вземането, която сума представлява вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№2136/2016 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК О.Б.Т.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на А.З.С.П. ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от ***, направените
разноски в исковото производство в размер на 75,00
лева
за внесена държавна такса, 150,00 лева за депозит за особен представител и 100,00
лева за депозит за ВЛ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК О.Б.Т., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на А.З.С.П. ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***,
направените
разноски в заповедното производство за ДТ в размер на 25,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: