Р Е
Ш Е Н
И Е № 227
гр.Видин,
28.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и първа
година в състав :
Председател: Нина Николова
при секретаря М.П., като разгледа докладваното от съдията
Николова гр.дело №1761 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР .
Подадена е искова молба от Т.С.Т. ***
против Областна Дирекция на МВР - Видин
за заплащане на сумата 4320.00 лева,
представляваща равностойността на неосигурена храна за периода 01.09.2017-
31.09.2020г. , ведно със законната лихва за забава, от момента на завеждането
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и обезщетение за
забавено плащане върху всяка от главниците, считано от падежа на всяко вземане
до предявяване на исковете в размер 1500.00 лева. Излага се от ищеца , че със
заповед от 30.12.2016г. е назначен като държавен служител на длъжността Главен
юрисконсулт при ответника , като е встъпил в длъжност на 03.01.2017г. Съобразно
чл.181, ал.1 от ЗМВРна служителите на МВР се осигурява ежемесечно храна или
левовата и равностойност, като със
заповеди на Министъра на вътрешните работи ежегодно е определян размера и.
Твърди се, че от встъпването в длъжност до предявяването на иска ищецът не е
получил храна или равностойността и.
Исковата молба, заедно с приложенията, на основание
чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника
, който в срока по същия текст е подал отговор, в който се прави
възражение, че ищецът не попада в категорията дължавни служители, на които се
осигурява храна или равностойността и, както и че за посочения период
равностойността на храната е включена в индивидуалното трудово възнаграждение
на ищеца.
По делото са събрани писмени
доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед данните по делото, Съдът
намира за установено от фактическа
страна следното :
Не се оспорва, че страните се
намират в служебно правоотношение, както и не е се оспорва, че за исковия
период от 01.09.2017- 31.09.2020г. , ищецът е работил на
посочената длъжност. Спорните
по делото въпроси са от правен характер, а именно –обстоятелството, че в
процесния период ищецът е бил държавен служител по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДС
означава ли, че статутът му се урежда единствено от ЗДС или ЗДС се прилага
единствено, доколкото в специалния ЗМВР не са предвидени изключения, касаещи
статута на лицето, заемащо служебно правоотношение и съобразно правната уредба
на ЗМВР /в сила от 01.01.2017 г. / и подзаконовите нормативни актове относно
прилагането на ЗМВР кои са служителите на МВР, на които се следва храна или
левовата и равностойност. Към момента на назначаването на ищеца е в сила чл.142, ал. 4 МВР в сила от
14.10.2016г., постановяващ, че статутът на държавните служители по ал.1, т.2 се
урежда със ЗДС. В чл.181 ,ал.1 ЗМВР в редакцията ДВ бр.14/2015г. от 20.02.2015г
е посочено , че на служителите на МВР се осигурява храна или левовата
равностойност. С изменението на същия текст ДВ бр.97 от 05.12.2017г. е посочено
същото. Съгласно алинея 4 размерът на сумите и доволствията по ал.1-3 се
определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи. Видно е, че
текста на разпоредбата не прави разлика между различите категории служители на
МВР.
Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на ответника, че статутът на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се определя изключително от ЗДС. Действително в чл. 142, ал. 4 ЗМВР е посочено, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда от него, но тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с чл. 1 ЗМВР, който има характер на обща разпоредба, определяща предметния обхват на закона и гласи, че ЗМВР урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на МВР и статута на служителите в него. Разпоредбата на чл. 1 ЗМВР представлява общо положение, като разпоредбите на закона в отделните глави и раздели следва да се тълкуват с оглед и във взаимовръзка с нея. Оттук и ЗДС е приложим относно статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР само и единствено при липсата на изрично специално правило в ЗМВР, което би дерогирало общия закон. Изключването изцяло на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР от приложното му поле би противоречало на основните принципи на управление на държавната служба в МВР, посочени в чл. 141 ЗМВР.
Относно обстоятелството следва ли се храна или левовата равностойност на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, съдът намира, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР не съдържа ограничение относно служителите от системата на МВР, на които следва да се осигури храна или левовата равностойност. Съгласно чл. 181 ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или левовата равностойност – т. е. на всички служители на МВР.
В случая неприложима е разпоредбата на пар. 69, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗМВР, ДВ бр.81/2016г, в сила от 01.02.2017г., на която се позовава ответника, тъй като ищецът е назначен на 30.12.2016г., преди влизане в сила на разпоредбата, която се отнася до служители, отговарящи кумулативно на две условия. Алинея първа на параграф 69 се отнася до служебни правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага пар.86 от ЗИДЗМВР/ДВ бл.14/2015г/, и които и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи такова. Видно е, че ищецът отговаря само на второто условие, тъй като пар.86 се отнася до държавни служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл.142, ал.1 ,т.2 ,чиито служебни правоотношения не са прекратени към 01.04.2015г. , т.е за съществуващи към тази дата правоотношения, докато това с ищеца е възникнало след това. При ищеца не се установи преобразуване на служебното правоотношение, тъй като същият не попада в хипотезата на посочения параграф. Алинея 6 на параграф 69 също е неприложима , тъй като урежда отношенията при възникване на служебното правоотношение, при което се определя индивидуална работна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл.181, ал.1 ЗМВР. Правоотношението с ищеца обаче, е възникнало на 30.12.2016г., а разпоредбата е в сила от 01.02.2017г. Неоснователно е твърдението, че равностойността на храната е включена в индивидуалното възнаграждение на ищеца. Видно от заповед за №8121-5393/30.12.2016г. на ищеца е определена основна месечна заплата 1614.00 лева, отговаряща на посочения размер в т.57 на Таблица с основните заплати, съгласно Вътрешни правила за заплатите на държавните служители по чл.142, ал.1,т.2 от ЗМВР, утвърдени със Заповед 8121з-924/04.08.2015г., респ. в т.44от таблицата към Вътрешни правила за заплатите на държавните служители по чл.142, ал.1,т.2 от ЗМВР, утвърдени със Заповед 8121з-194/01.02.2017г.
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения., а съгласно чл. 177,
ал. 1 от същия закон държавните
служители получават основно месечно възнаграждение, което се образува от
заплатата за длъжност, т.е неоснователно е твърдението , че в основната заплата
на ищеца е включена и равностойността на храната, тъй като тя съдържа само
заплатата за длъжност. По –малък размер на основната заплата –за длъжност
–1059.00 лева е определен в таблица към Вътрешни правила за работната заплата на заплатите на служителите в МВР, утвърдени със Заповед 8121з-278/17.13.2015г., които са изменени с посочените по- горе заповеди, и тази таблица няма
отношение към процесния период. Същият извод може да се направи
и от заключението на вещото лице.
Освен буквалното и граматическо тълкуване на чл. 181, ал. 1 ЗМВР съдът взе предвид и принципите на управление на държавната служба в МВР и най-вече тези за забрана за дискриминация и обективност. Приемането на тълкуването на закона, посочено от ответника, би поставило дългогодишни държавни служители от системата на МВР в неравностойно положение спрямо другите служители, които са назначени по трудово правоотношение, респ. – по служебно правоотношение по ЗМВР. Така, възможно е сходни длъжности да се заемат, както по трудово правоотношение, така и по служебно по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Не би отговаряло на принципите и духа на закона тълкуване, при което за сходни длъжности на лицата по трудови правоотношения, се осигурява храна или изплаща левова равностойност, а на тези по служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР – не. Още повече според § 69 от ПЗР на ЗМВР (в сила от 1.02.2017 г.) служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от ЗИД на ЗМВР, и, които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДС, считано от датата на влизане в сила на този закон. На тези служители, на които по силата на закона правоотношенията се преобразуват на служебни такива по ЗДС, също се дължи левова равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР – така, изрично § 69, ал. 6 от ПЗР на ЗМВР. Следователно ЗМВР изрично урежда, че в хипотези на преобразуване по силата на закона на правоотношенията със служителите в такива по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се дължи левова равностойност за неосигурена храна. Същото следва да бъде и разрешението при сключването на служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР след проведен конкурс, предвид разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР и справедливото и равно третиране на работниците и служителите в системата на ЗМВР. С оглед изложеното съдът намира, че на ищеца в качеството на служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се дължи храна или левова равностойност.
Ответникът не твърди и не доказва да е предоставил храна или изплатил левовата равностойност на ищеца за процесния период. Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи, Заповед № 81213-37/19.01.2016 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 81213-58/09.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 81213-44/16.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи касаят единствено служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР. Доколкото обаче съдът намира, че се дължи левова равностойност за неосигурена храна и на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР и предвид липсата на правна уредба относно нейния размер, следва по аналогия съответно приложение да намерят именно правилата на посочените подзаконови нормативни актове. Ето защо и на основание чл. 4 от Наредбата от 01.07.2015 г. във връзка със заповедите на министъра на вътрешните заповеди на ищеца за процесния период се дължи ежемесечно левова равностойност за неосигурена храна в размер на 120 лв. Или дължимото обезщетение за неосигурена храна за процесния период съгласно заключението на вещото лице е 4440.00 лева, но с оглед липсата на искане по чл.214 ГПК следва да се присъди в поискания размер от 4320.00 лева. Искът е основателен в поискания размер и следва да се уважи изцяло. Като законова последица върху главницата следва да се присъди и законната лихва от дата на подаване на исковата молба /01.10.2020 г. / до окончателното изплащане. Обезщетението за забавено плащане ,за периода от възникване на всяко месечно вземане до предявяване на иска следва да се присъди в установения от вещото лице размер от 677.40 лева и да се отхвърли в останалата част до пълния претендиран размер от 1500.00 лева.
При този изход на спора разноски са дължими на двете страни. Възнаграждение на адвокат пълномощника на ищеца следва да се присъди по реда на чл.38, ал.1,т.2 ЗА, видно от ДПЗС от 01.10.2020г. и съгласно чл.7, ал.2,т.2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Липсват доказателства за направени разноски от ответника за адвокатско възнаграждение.За възнаграждението на вещо лице ищецът следва да заплати на ответника съответно с отхвърлената част от претенцията за мораторна лихва,в размер 14.40 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на ВРС и дължимата държавна такса по уважения иск в размер на 199.88 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Видин, с адрес гр.Видин, ул.Ц.С.В. №87 да заплати на Т.С.Т. ,ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 4320.00 – главница, представляваща неизплатена левова равностойност за неосигурена храна за периода месец 01.09.2017 г. – 31.09.2020г вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /01.10.2020 г. / до окончателното изплащане на вземането, както и 677.40 лева обезщетение за забавено плащане за периода от възникване на всяко месечно вземане до предявяване на исковете. В останалата част до пълните претендирани размери отхвърля исковете.
ОСЪЖДА Т.С.Т. ,ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Видин, с адрес гр.Видин, ул.Ц.С.В. №87 сумата 14.40 лева възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Видин, с адрес гр.Видин, ул.Ц.С.В. №87 да заплати на бюджета на съдебната власт по сметка за държавни такси на Видински районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 199.88 лева държавна такса по предявения иск.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Видин, с адрес гр.Видин, ул.Ц.С.В. №87 да заплати на адвокат Л.И. *** адвокатско възнаграждение в размер на 579.79 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок от връчването на страните на препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П
Вярно с
оригинала
Секретар: