Определение по дело №217/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на член 318 и сл. от НПК и е образувано по въззивeн протест на прокурор при РП Р. против присъда № 774/11.03.2009 г., постановена от Районен съд Р. по нохд № 393/2008 г., с което подсъдимият Т. К. П. от с.Е. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 201, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и е оправдан по това обвинение.

Във въззивния протест се сочи, че приетите фактически положения са различни от тези, установени по делото и неправилната им оценка е довела до необоснованост и неправилност на съдебния акт.В допълнителните съображения към протеста се сочи, че фактическата обстановка безспорно установява, че на подсъдимия е била предоставена карта, с която по безкасов път е заплащал гориво и то вече е било собственост на дружеството – работодател. Чрез зареждане на гориво той е установявал фактическа власт върху него. С оглед на това не са правилни изводите, че вещите не били връчени на подсъдимия. Не е правилен и изводът, че не е налице разпореждане с горивото, тъй като от справка от “Петрол” безспорно се установява, че подсъдимият е заредил горивото по справката. Показанията на свидетеля К. са в насока, че в автомобил и в туби е заредено гориво на стойност 139.27 лв., което представлява разпореждане в полза на свидетеля. Обстоятелството, че то е било заредено, за да се осигури пътуване на него и на други работници е от значение за обществената опасност на деянието, а не за това дали разпореждането е правомерно. На работниците са били изплащани пари за разходите за пътуване по друг ред, а подсъдимият не е имал такива права. Това се отнася и до възражението на подсъдимия, че с част от горивото са зареждани работещи на обекта машини. Обясненията относно оставени туби с гориво на обекта при напускането на П. противоречат на гласните доказателства. П. целенасочено е заредил горивото на бензиностанция в Я., а не в Б. Показанията на свидетелите К. и П. не са достоверни в частта относно оставяне на горивото на обекта, защото и двамата са съзнавали, че получават гориво без основание и без да го заплащат. Обясненията на П., че е оставил гориво на обекта и действията му по възстановяване на стойността му противоречат на житейската логика. Иска се въззивният съд да приеме, че подсъдимият владеел горивото, разпоредил се е с него в полза на К. и П., както и в свой интерес, да отмени проверяваната присъда и да признае П. за виновен по повдигнатото срещу него обвинение.

Представителят на ОП Б. поддържа протеста.

Пред Б. окръжен съд защитникът на подсъдимия оспорва протеста като неоснователен, като твърди, че първоинстанционната присъда е правилна. Пледира за липса на длъжностно присвояване, като изтъква, че зареждането от страна на подсъдимия с дадената му от работодателя карта, макар и в нарушение на задълженията му, не е престъпление. Не е установено изразходване на горивото във вреда на работодателя и в полза на П.. Получаването на гориво не по съответния ред не води автоматично до съставомерност по чл.201 от НК.Не е установена липса за работодателя, тъй като липсва и пътна книжка на автомобила, както и разпореждане в интерес на подсъдимия или други лица. Показанията на свидетелите М. и Б. са в насока, че горивото е било изразходвано, за да пътуват до обекта, за който е отговарял подсъдимия, давано е авансово. Според свидетеля Г. отговорникът на обекта е организирал работата, непосредствено е контактувал с работниците и е осигурявал явяването им. Това доказва, че горивото не е било изразходвано в личен интерес на П.. Не е извършена ревизия по съответния ред, за да се приеме, че има липса. Подсъдимият е имал право да получи гориво, а РП счита, че не е имал право наведнъж да го зареди, което не означава, че е извършено престъпление. По тези съображения се иска подсъдимият да бъде оправдан.

Пред настоящата инстанция са събрани нови гласни и писмени доказателства.

Окръжният съд, след като разгледа въззивния протест и обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните в хода на съдебните прения, както и изложените такива в писмения протест, при спазване на изискванията на член 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въз основа на събрани в необходимия обем и пълнота доказателства, със законоустановените способи за тяхното събиране и проверка обективно, всестранно и пълно са изяснени от районния съд всички обстоятелства, необходими за правилното решаване на делото.След анализа на доказателствения материал се установяват следните обстоятелства от фактическа страна:

На основание трудов договор №149/21.08.2006 г., сключен между „. Д.” О. и Т. П., подсъдимият е бил назначен на длъжност технически ръководител с месторабота Г.Б., считано от 21.08.2006 г. В изпълнение на работата си П. планирал, организирал, координирал и контролирал строителната дейност на обектите, контролирал снабдяването и разхода на материали и суровини и складовата наличност, осигурявал нормални условия за протичане на строителството и на необходимите социално-битови условия на труд. Задълженията му са включвали пряко ръководство на изпълнението на строителните и монтажни работи и свързаните с тях стопански дейности, както и контрол и ръководство на работата на отделните строителни бригади, поддържане на връзка с участниците в строителния процес.Тъй като подсъдимият живее в с.Е., фирмата му предоставила да управлява лек автомобил м.”Фолксваген”, модел “Поло”, с ДК№ С 67-80 ХС. За зареждане на гориво фирмата му предоставила и карта Транскард /“Fleet”/, чрез която се регистрирали продажбите на гориво, които дружеството-работодател купувало в бензиностанциите на “Петрол” с отложено плащане. Съгласно сключения договор за продажба на горива и други стоки от бензиностанциите картата се предоставя на оправомощени лица, служители на дружеството, които могат да извършват транзакции с нея, закупувайки необходимите стоки, от името и за сметка на фирмата. Заплащането на стоките се извършвало след фактурирането им от 1 до 30/31 число на месеца, като фактурите се издавали в 5-дневен срок, а купувачът заплащал стойността по тях до 10 дни от получаването им. Всеки от ползвателите на карта се отчитал чрез попълване на пътни листове в края на месеца, нямало индивидуален лимит какво количество гориво може да се зарежда с една карта, а общ лимит за всички карти по договора. През месец март 2007 година „. Дивелъпмънтс”О. имало обект в Б. – “Б. 8”, на който работели свидетелите Ю. К., М. М. и Б. Б., а технически ръководител бил подсъдимият.Свидетелят П. Г. бил групов технически ръководител на всички обекти на фирмата в Б. и ръководител на П.. През месец март 2007 г. пътните разноски на работниците на обекта били спрени и свидетеля Ю. К. отишъл при подсъдимия, за да му каже от името на всички работници, че след като не им се изплащат пътни разходи, няма да идват на работа. П. му обяснил, че той ще им зареди бензин и на 25.03.2007 г. двамата отишли на бензиностанцията на “Петрол” в Я., където живеел свидетеля и заредили гориво – 44.56 литра на стойност 81.99 лева в резервоара на автомобила на бащата на К. с уговорката, че работниците от Я. ще пътуват с този автомобил за работа. С това гориво цялата бригада от Я. се придвижвала до обекта, дори до приключване на ангажиментите им там през април 2007 г. горивото не им стигнало. Същия ден П. заредил и управлявания от него автомобил с 51.08 литра бензин. На 26.03.2007 г. на същата бензиностанция П. заредил в туби 85.41 литра бензин на стойност 169.97 лева и 63.52 литра бензин на стойност 1..40 лева в резервоара на свидетеля П., след което свидетелят транспортирал горивото до обекта в Б., където то било прехвърлено в туби. Според свидетеля К. на обекта работели машини – трамбовачки и резачки, които се зареждат с бензин. На 27.03.2007 г. П. казал на К., че отново трябва да отидат до бензиностанцията в Я., да заредят гориво в туби и да го откарат до обекта в Б. за зареждане на машини. Заредили 128.10 литра бензин в туби, а след малко още 75.69 литра, пак в туби. По същото време свидетелите М. и Б. живеели в с.К., общ.Г. Д., работели на обект “Б. – 8” като каменари и също претендирали заплащане на пътните разходи.Първоначално имали уговорка да им бъдат плащани тези разходи, но впоследствие получили от П. бензин, който се намирал в туби, най-малко три пъти по 60 литра, наливан в колата на Б.. Това се наложило, защото през месец март 2007 г. работниците заявили на подсъдимия, че ако не им се даде гориво, няма да работят.Първоначалната уговорка била горивото да се заплаща на самите работници, но при получаване на заплата такива разходи не им били изплатени и те се обърнали към подсъдимия, за да разреши проблема и след около една седмица той им дал наливно гориво. След известно време в „. Дивелъпмънтс” О. се получила фактура за голямо количество гориво, налято в служебния автомобил на П. през месец март – общо 397.28 литра на стойност 772.55 лева, след което от ръководството на дружеството изискали справка от бензиностанцията и прегледали записите от охранителните камери. Проведени били разговори с подсъдимия, поискано е от него да върне картата и автомобила и бил помолен да напусне работата.Трудовото правоотношение било прекратено, считано от 02.04.2007 г. по взаимно съгласие на страните. От назначената съдебно-счетоводна експертиза е установено, че в дружеството няма осчетоводена липса на гориво на подсъдимия, а на 09.10.2008 г. по сметка с основание “Задължения към фирмата” П. е внесъл 772.50 лева, равняващи се на стойността на горивото, заредено от 25.03.2007 г. до 27.03.2007 г.

Обосновани при тази фактическа обстановка са изводите на РС Р. за това, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл.201, ал.1 от НК. Правилно първостепенният съд е преценил, че към инкриминирания период подсъдимият е имал качеството на длъжностно лице, тъй като е бил назначен на работа като технически ръководител на обект “Банско-8” и бил натоварен с ръководни и организационни функции по отношение на работниците там. В качеството му на длъжностно лице му била връчена карта, с която имал право да зарежда безкасово гориво от определени бензиностанции, което работодателят му съгласно договор с “Петрол” заплащал отложено след фактуриране. П. не е имал ограничен лимит относно зарежданото количество гориво, а отчитането ставало с пътни листове и за служебния автомобил на П. била приета разходна норма от 7 на сто. С оглед на тези обстоятелства неправилно първоинстанционният съд е приел, че на П., в качеството на длъжностно лице, не е било връчвано гориво, собственост на неговия работодател, за управление. Съгласно разпоредбите на чл.318 и сл. от ТЗ в момента на зареждане на горивото и отчитане на продажбата чрез карта по силата на договора между “П.” и “У. Д.” последното дружество придобивало на основание продажба зареденото количество гориво, за която било уговорено отложено заплащане. При това със зареждането на горивото настъпвал вещноправния ефект от тази продажба и собствеността се прехвърляла на работодателя на П., който от своя страна като оправомощено лице по смисъла на договора между търговците придобивал горивото от името и за сметка на дружеството. В същия момент, в качеството му на длъжностно лице в същото дружество, на подсъдимия се връчвало това количество гориво, за управление. При този начин на зареждане на гориво може да се приеме, че на П. като длъжностно лице, е било връчвано количеството заредено гориво, за управление, чрез фактическото му предаване. В този смисъл изложените от районния съд съображения относно липсата на отношение на подсъдимия към предмета на престъплението, както и че горивото не било собственост на работодателя на подсъдимия, а на “П.”, не могат да бъдат споделени. Обективните признаци от състава на престъплението по чл.201 от НК – поверяване на гориво за управление, както и особеното качество на субекта – длъжностно лице, са безспорно установени по делото. Крайният извод за несъставомерност на деянието се споделя от въззивния състав, но по други съображения. От доказателствата е установено, че свидетелите К., Б. и М. са получили гориво от техническия си ръководител, за да се придвижват до обекта в Б. Съдебната практика е еднопосочна в насока, че не е налице присвояване, когато се касае за извършена необходима за предприятието или организацията работа, а в случая е безспорно използването на горивото за придвижване на работници до обекта на фирмата и следователно деянието не би могло да е съставомерно от субективна страна, доколкото липсва намерение за присвояване, както и намерение за разпореждане в полза на подсъдимия или на свидетелите.За да е налице длъжностно присвояване, е необходимо длъжностното лице да се е разпоредило с повереното или връчено му в това качество обществено или частно имущество като със свое, било в своя или на другиго полза. При липса на някоя от тези предпоставки не може да се говори за такова престъпление. Такова разбиране Върховният съд е прокарвал в практиката си при решаване на делата за длъжностните присвоявания, а също и в специалното постановление на Пленума на Върховния съд, издадено през 1970 г.Длъжностното присвояване на държавни или обществени средства е едно типично умишлено престъпление. Виновният съзнава, че няма никакви права върху правомерно предадените му във владение в качеството на длъжностно лице да пази и управлява държавни или обществени пари, вещи или други ценности, но въпреки това изземва или се разпорежда с тях в своя лична полза или в полза на друго лице. Съставът изисква да последва едно незаконно обогатяване на него или друго лице и тази последица да се обхваща от неговия умисъл.Изпълнителното деяние при присвояването се изразява във външно проявена промяна на отношението на дееца към повереното му имущество, което той владее или управлява за сметка на определена организация, предприятие, дружество, изразено в противозаконно разпореждане с поверената вещ (в случая гориво), в свой личен интерес или в интерес на другиго, т. е. трябва да е обективирано някакво противозаконно действие, чрез което вещта да бъде отклонена от патримониума на дружеството, от името на което се владее имуществото. Противозаконното фактическо разпореждане винаги предполага ощетяване на патримониума на дружеството, което обективно трябва да е налице, а не да бъде предполагаемо.От доказателствата по делото, обективирани в разпитите на свидетелите К., Б. и М. се установява, че горивото е послужило за придвижването им до обекта на работодателя на П. и е било осигурено от подсъдимия именно с цел той като технически ръководител, отговорен за организацията на работата, да осигури явяването им и да се довършат строителните работи там, защото на свидетелите не са били заплащани пътни разходи, макар че това е било договаряно, а и частично са изплащани пътни разходи в предходен период. Тъй като извършване на престъпление по чл.201 от НК е възможно само при наличие на пряк умисъл за това, а от доказателствата по делото не се установява такъв, не би могло да се приеме съставомерност от субективна страна.

Изложените доводи в протеста, че от доказателствата се установява връчване на горивото на подсъдимия и че при използване на картата горивото вече става част от патримониума на дружеството работодател, са основателни, както бе посочено по-горе.Не е спорно и че П. е заредил посоченото в обвинителния акт количество гориво в резервоара на автомобила на бащата на свидетеля К., в туби и в резервоара на свидетеля П., а впоследствие пак в туби, като поне 60 литнра са били предадени на Б. и М..Не може обаче да се сподели довода, че използването на горивото за осигуряване пътуване на работниците би могло да се обсъжда само от гледна точка на обществената опасност на деянието. В конкретния казус това обстоятелство е от съществено значение, тъй като сочи на липса на пряк умисъл за присвояване на горивото и липса на цел подсъдимият или други лица да се облагодетелстват за сметка на дружеството. Напротив, горивото е било изразходвано в полза на дружеството, за осигуряване явяването на работещите в него свидетели до работното им място. Действително подсъдимият не е бил натоварен с функции да заплаща пътни разноски на работниците или до им осигурява гориво, но като технически ръководител той е имал задължения да контактува пряко с тях и да организира работата на обекта. Въпреки че не е имал такива задължения, той е предоставил гориво на работниците, след като те му заявили, че няма да идват на работа, с цел да осигури завършване на обекта. С оглед на това не може да се направи извод за наличие на пряк умисъл за присвояване, макар съгласно утвърдената практика във фирмата да не се е зареждало в туби или извън резервоара на посочените в картата автомобили. Това отклонение от правилата, практически установени при ползване на картата за безкасово зареждане, не може автоматично да се приравни на престъпление. Фактът, че зареждането е станало на бензиностанция извън Б. – в Я., също сам по себе си не може да послужи като основание за извод, че е извършено престъпление, както се твърди от прокурора. Няма основание показанията на свидетелите К. и П. да не бъдат кредитирани в цялост, както се сочи в протеста, тъй като те били получили гориво, без да го заплащат. К. е категоричен, че е получил горивото, за да транспортира цялата бригада до обекта, а П. – че същото е било източено от резервоара му и оставено на обекта в туби и му било обяснено от П., че има машини, които се зареждат с него, така че липсват данни те да са се обогатили за чужда сметка. Фактът, че П. е възстановил на бившия си работодател равностойността на горивото по обвинението не може да се тълкува в негова вреда и особено като доказателство за виновност, независимо от изложените в протеста съображения относно житейската нелогичност на постъпката му и обясненията му. В тежест на прокурора по това дело е било да установи, че подсъдимият, в качеството му на длъжностно лице, технически ръководител в „. Дивелъпмънт”О. е присвоил общо 397.28 литра бензин на стойност 772.55 лева, връчени му в това му качество, като противозаконно се е разпоредил с тях в полза на К., П. и в своя полза. По делото безспорно е установено, че подсъдимият е бил длъжностно лице и в това му качество е придобил фактическата власт върху горивото, но не е установено разпореждане в полза на свидетелите и в негова полза, тъй горивото е предоставено с цел придвиждане на работници, т.е. в полза на дружеството и липсва пряк умисъл за присвояване, който да обхваща причиняване на вреда, която дори никога не е била осчетоводявана.

Изложените по-горе съображения налагат потвърждаване на обжалваната присъда и оставяне на протеста без уважение.

Поради горното и на основание член 338 от НПК във вр. с чл.334, т.6 от НПК Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 774/11.03.2009 година, постановена от Районен съд Р. по нохд № 393 по описа за 2008 година.

Решението не подлежи на жалба и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: