РЕШЕНИЕ
№ 319
гр. Бургас , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100500579 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К. К. Д. от гр.*** ул.*** № **, подадена чрез
адв.Петя Арнаудова, против решение № 260023/05.02.2021 г., постановено по гр.д.№
248/2020 г. по описа на РС-Поморие, с което К. К. Д. е осъдена да преустанови
бездействието си и извърши ремонт на канализационните и водопроводни тръби – графично
изобразени в приложения № 2 и № 3 към заключението на съдебно-техническата
експертиза, находящи се в баня-тоалетна на собствения й апартамент, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 57491.501.178.1.2 по КККР на гр.Поморие, с
административен адрес гр.П., ул.“П.“ № **, ет.*, ателие № *-Б, неизправността на които е
причинила влага по общата стена между нейния апартамент и апартамент, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 57491.501.178.1.1 по КККР на гр.Поморие, с
административен адрес гр.П., ул.“П..“ № **, ет.*, ателие № *-А, собственост на ищеца К. М.
Т. Със същото решение К. К. Д. е осъдена да заплати на К. М. Т. сумата от 250 лв. –
обезщетение за причинените в имота му с идентификатор 57491.501.178.1.1 по КККР на
гр.Поморие вреди в следствие теч от имота с идентификатор 57491.501.178.1.2 по КККР на
гр.Поморие, собственост на ответницата, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата, считано от 19.06.2020 г. до окончателното й плащане, както и
сумата от 250 лв. – разноски по делото.
1
Въззивницата изразява недоволство от постановеното решение, като счита същото
за необосновано и незаконосъобразно. Според въззивницата, изводите на съда почиват на
предположения, а не на задълбочен и прецизен анализ на събраните по делото
доказателства, като е налице неправилно изложена фактическа обстановка. Счита се, че по
делото не е доказана причинно-следствената връзка между теч в банята на ответницата и
компрометираната стена на ищеца, като вещото лице не е дало категоричен отговор и не е
възможно причините за навлажнената стена да бъдат установени. Според въззивницата,
въпросът дали са налице неоснователни действия, които водят до теч (неизвестно къде), в
резултат на което е компрометирана стената на ищеца, е останал неизяснен в съдебния
процес, тъй като районният съд отказал да допусне допълнителна експертиза от
специалисти, боравещи със сертифициран инфрачервен термограф, като отказал и да
допусне до разпит свидетел, с който се целяло да се докаже несъществуването на теч и
извършените действия по отстраняване на посочените от ищеца причини за навлажняване на
стената му преди завеждане на делото. Сочи се също, че съдът е отказал изслушването на
свидетел – внучката на ответницата, която е лицето пряко обитаващо имота, поради което се
счита, че ПРС неправилно е уважил иска по чл.50 ЗЗД. Според въззивницата, съдът не е
обсъдил и други доказателства по делото – представените от нея проекти и становище от
инфрачервен термограф, съгласно които по компрометираната стена е налице разгъвка –
водопровод за студена вода, която се придава към апартамента на ищеца и е напълно
възможно същата да бъде причина за теч. В тази връзка във въззивната жалба са направени
доказателствени искания, които не са уважени от въззивния съд, поради липса на
предпоставките по чл.266 ГПК.
В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него
да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира се присъждане
направените разноски в двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия К. М. Т. ,
подаден чрез адв.Стоянов, в който са изложени съображения и доводи за неоснователност на
въззивната жалба и се оспорват изложените в нея твърдения, оспорват се и направените от
въззивницата доказателствени искания. Моли решението на РС-Поморие да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се направените по делото
съдебни разноски.
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена
в законоустановения срок и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради
което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните,
като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският
окръжен съд приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно съединени искове с правно
2
основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД.
С исковата молба ищецът К. М. Т. претендира за осъждане на ответницата К. К. Д.
да преустанови неоснователните си действие, водещи до появата на течове и влага в банята
на собствения й имот – СОС с идентификатор 57491.501.178.1.2, представляващ ателие № *-
Б, на първи жилищен етаж, източен, в сградата на адрес гр.П., ул.“П.“ № *, ет.*, като
извърши необходимите ремонтни работи по вътрешната ВиК инсталация в банята на имота
си, както и ответницата да заплати на ищеца сумата от 250 лв., представляваща обезщетение
за вреди в имота на ищеца, причинени от теча от ВиК инсталацията на банята, находяща се
в жилището на ответницата, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
Ищецът е изложил твърдения, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 57491.501.178.1.1 по КККР на гр.Поморие, а ответницата е собственик на
съседния имот – СОС с идентификатор 57491.501.178.1.2, двата обекта, находящи се на
адрес гр.П., ул.“П.“ № *, ет.* и представляващи съответно ателие № *-А (на ищеца)
и ателие № *-Б (на ответницата). Твърди се, че още при закупуването на имота си ищецът
установил, че в коридора, на една от стените, която граничи със съседния имот, собствен на
ответницата, имало следи от влага, като мазилката била напукана и влажна и са паднали
парчета от нея. Тези повреди били отстранени от ищеца, но впоследствие влагата отново се
появила, поради което той се свързал с живущите в апартамента на ответницата (нейни
роднини), но въпреки проведените разговори проблемът не бил отстранен и в резултат
стената в коридора на жилището му бил във влага, с напукана мазилка, която се рони и пада.
Предвид това, ищецът претендира за осъждане на ответницата да предприеме действия, с
които да отстрани възникналите течове в банята нажилището си, които увреждат собствения
му апартамент. Отделно, ищецът претендира за осъждане на ответницата да му заплати
сумата от 250 лв., необходима за отстраняване на щетите по собствения му имот – сваляне
на старата мазилка, шпакловане, измазване, боядисване.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответницата К. К. Д. е
оспорила предявените искове като неоснователни. Не се оспорват изложените в исковата
молба обстоятелства относно собствеността на съдедните недвижими имоти и наличието на
предходен проблем с теч в жилището й, увреждащ имота на ищеца, за което се твърди, че е
сменила меките връзки на мивката в собствената й баня. Твърди се също, че след
получаване на исковата молба ответницата поръчала термоизследване на банята си, от което
се установило, че проблемът не идвал от нея. Поради това, ответницата счита, че не е
отговорна за компрометираната стена в коридора на ищеца и щетите се дължат на причини,
независещи от нейното поведение.
За установяване на твърденията си в исковата молба ищецът е ангажирал писмени
доказателства и съдебно-техническа експертиза. Ответницата също е ангажирала писмени
доказателства, направила е искане и за свидетели, което е уважено от районния съд, но в
съдебно заседание пред първата инстанция изрично се е отказала от това си искане.
3
Съгласно заключението на извършената в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, при огледа на двете жилища
вещото лице е констатирало следното: В коридора на стената от дясно на входната врата на
ап.1-А (на ищеца), която стена кореспондира и е обща с баня-тоалетната на Ателие 1-Б (на
ответницата), има влажно петно с неправилна форма и площ малко под 1 кв.м., (графично
изобразено в Приложение № 2 към заключението), като при допир с длан се чувства влагата.
Тази част от стената в апартамента на ищеца е видимо мокра в долния си край – над перваза
от теракота и там боята от латекс е нарушена, както и част от шпакловката под латекса, като
срещуположно на същата стена и на издигнатия край на влагата е разположена
порцелановата тоалетна мивка с порцеланов ботуш в баня-тоалетната в жилището на
ответницата. При огледа вещото е лице е констатирало също така, че в банята на
ответницата няма видими течове и навлажнявания, но е извършвано допълнително
префугиране на част от фугите на банята в сектора на същата контактна стена, която е обща
с коридора от жилището на ищеца, и то от средата на стената надолу във височина
(визуализирано в т.1, 2, 3 в приложение №№ 2 и 3 към заключението). Според експертизата,
причините за установената влага не могат да се определят с категоричност, без да се изкърти
стената до разкриване на положените ВиК разгъвки в банята на ответницата, но в
заключението си вещото лице в резултат от констатациите от огледа е посочило възможните
причини за съществуващото навлажняване. С оглед формата на влагата – крушовидна
надолу към пода и намокрянето на целия фронт на стената на коридора в долния си край по
дължината на баня-тоалетната, вещото лице е посочило като най-вероятна причина
неправилна връзка на РVС коляното (или РVС дъгата) с вертикалния участък на РVС
тръбата (скрита зад облицовката от фаянс), започваща от отвора за мека връзка за
отводняване, откъдето става обливане на тази вертикална тръба отвън и намокряне на
тухлите от тухлената зидария на стената, които като се намокрят трудно изсъхват и
постоянно отдават влага и то там, където няма керамика, или неправилна връзка на РVС
коляното между вертикалния участък на РVС тръбата и хоризонталния, отвеждащ към
подовия сифон и към вертикалния щранг К1 (под настилката от теракота в банята на
ответницата), откъдето пак се получава обливане на тръбата отвън и намокряне на тухлите.
Към тези причини, вещото лице е посочило и други, които според него са съпътстващи –
недобре свързани тръби на разгъвките на водопровода около тоалетната мивка, от която
недобра връзка да пропуска малко количество вода (таене), което мокри процесната стена,
както и недобре уплътнени фуги на фаянсовата облицовка в банята. В съдебно заседание,
вещото лице е заявило категорично, че влагата идва от банята на ответницата, като по
стената няма водоснабдителни тръби с отношение към апартамента на ищеца.
Експертизата е посочила и действията по разкриване на водопроводните и
канализационни разгъвки около тоалетната мивка, които ответницата следва да извърши за
отстраняване на навлажняването по процесната стена. Вещото лице е посочило също, че
разходите за отстраняване на констатираните щети са в размер на 273 лв.
След извършен съвкупен анализ на събраните по делото доказателства,
4
първоинстанционният съд е приел за безспорно, че ищецът е собственик на процесния имот
– Ателие *-А, а ответницата е собственик на съседния нему имот Ателие *-Б. Позовавайки
се на експертното заключение, съдът е приел, че в имота на Т. е установено влажно петно на
стената в коридора вдясно от входната врата, която е обща с баня-тоалетна на имота на Д.,
като е повредена част от латексовото покритие и шпакловката, а мазилката на стената е
влажна, което се дължи на теч от имота на ответницата, която не твърди да е отстранила
теча от ВиК инсталациите на собствения си имот, довели до появяване на влагата. В тази
връзка е прието, че смущаване в упражняването на правото на собственост може да се
изрази не само пряко в действия , но и косвено с бездействие, като се поддържа
противоправно състояние в съседен имот, в случая този на ответницата, довело до трайно и
продължително смущаващото въздействие върху имота, собственост на ищеца, което
въздействие върху правото на собственост може да бъде предмет на негаторния иск.
Предвид това, ПРС е приел, че предявеният иск за осъждане на ответницата да преустанови
бездействието си и извърши ремонт на канализационните и водопроводни тръби в
апартамента си, с неизправността на които ограничава правото на собственост на ищеца, е
основателен и е уважил претенцията по чл.109 ЗС.
По отношение на иска за вреди, районният съд е приел за установено от
заключението на вещото лице, че вредите в имота на ищеца, изразяващи се в повредена част
от латексовото покритие и шпакловката в този участък и влага по мазилката в същия
участък на стената в коридора, обща с банята на ответницата, се дължат на теч от нейния
апартамент, като стойността на необходимия ремонт за отстраняване на причинените вреди
е в размер на 273 лв. Предвид това, съдът е уважил иска за вреди като основателен в
претендирания размер от 250 лв., ведно със законната лихва върху размера на присъденото
обезщетение от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното
решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим
съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.
След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като
изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава,
каквато е изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал всички
относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи
5
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във
въвзивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да променят
приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият
съд я възприема изцяло и препраща към нея, като не е необходимо да се преповтарят отново
събраните пред районния съд доказателства.
Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на ПРС за
основателност на предявените искове по чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД, които са формирани въз
основа на установената по делото фактическа обстановка. Въззивния съд намира изводите
на ПРС за правилни и в съответствие със закона, поради което препраща към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК и по този начин същите стават
част и от настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към
съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Възраженията във въззивната жалба се свеждат до следното – неправилност на
извода на районния съд за наличие на причинно-следствена връзка между теч в банята на
ответницата и компрометираната стена на ищеца; игнориране и необсъждане от съда на
представените от ответницата писмени доказателства – архитектурен проект с ВиК части и
становище на независима експертиза със сертифициран инфрачервен термограф;
недопускане до разпит на поисканите от ответницата свидетели; основаване на решението
на предположения, вместо на задълбочен и прецизен анализ на доказателствата по делото.
Настоящата инстанция намира така наведените възражения за неоснователни, като
счита, че не е налице и твърдяното във въззивната жалба наличие на неправилно установена
фактическа обстановка. В тази връзка, въззивният съд намира за нужно да отбележи, че
първата инстанция е събрала необходимите, допустими и относими доказателства,
ангажирани от страните, като обжалваното решение е постановено след анализ на
доказателствения материал и в съответствие с приложимия закон.
По отношение на иска по чл.109 ЗС: Негаторният иск предоставя правна защита на
собственика срещу всяко неоснователно пряко или косвено въздействие, посегателство или
вредно отражение върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното
ползване на имота според неговото предназначение. Искът се предявява срещу лицето,
чиито действия противоправно накърняват правата на ищеца или чиито бездействия
поддържат противоправното състояние, накърняващо тези права. За основателността на иска
е без значение дали поведението на ответника е виновно или не, достатъчно е чрез същото
неоснователно да се пречи, ограничава или смущава спокойното упражняване на вещните
права от техния титуляр.
С оглед събраните по делото доказателства, настоящата инстанция намира за
правилен извода на ПРС за основателност на предявения иск по чл.109 ЗС, като изложените
6
в тази връзка възражения на въззивницата са неоснователни.
По делото няма спор, че на процесната стена от апартамента на Т. съществува петно
от влага с крушовидна форма и площ малко под 1 кв.м., което е установено и от съдебно-
техническата експертиза. Съгласно експертното заключение, при огледа на двете жилища
вещото лице е констатирало, че стената на коридора, от дясно на входната врата в
апартамента на ищеца е видимо мокра в долния си край – над перваза от теракота и там
боята от латекс и шпакловката са нарушени, като срещуположно на същата стена и на
издигнатия край на влагата е разположена порцелановата тоалетна мивка с ботуш в баня-
тоалетната в жилището на ответницата, като експертът е посочил причините за
съществуващото навлажняване. Вещото лице е констатирало също, че в банята на
ответницата няма видими течове и навлажнявания, но е извършвано допълнително
префугиране на част от фугите на банята в сектора на същата контактна стена. В тази връзка
следва да се отбележи, че по делото е безспорно извършването на предходен ремонт в
банята на ответницата във връзка с предишни оплаквания на ищеца за теч и навлажняване
на стената в коридора му в същия процесен участък, като по тези факти не се спори между
страните, предвид изявленията им в исковата молба и писмения отговор.
С оглед горното, при установените обстоятелства от съдебно-техническата
експертиза, неоспорена от страните, и предвид продължаващото съществуване на влажното
петно в същия участък, въззивният съд приема, че констатираният теч и следите от влага по
процесната стена се дължат на теч от банята на ответницата, като причината за това е
неправилна връзка на РVС коляното с вертикалния участък на РVС тръбата (скрита зад
облицовката от фаянс), започваща от отвора за мека връзка за отводняване, или неправилна
връзка на РVС коляното между вертикалния участък на РVС тръбата и хоризонталния,
отвеждащ към подовия сифон и към вертикалния щранг К1 (под настилката от теракота в
банята на ответницата), в резултат на което става обливане на вертикалната тръба отвън и
намокряне на тухлите от тухлената зидария на стената, които трудно изсъхват и постоянно
отдават влага и то там, където няма керамика. Следователно, вредите обективно произтичат
от ползването на банята на ответницата и са вследствие на неправилни връзки между РVС
коляното и вертикалния и хоризонталния участък на РVС тръбата, скрити зад облицовката
от фаянс. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, обосновано и
компетентно дадено от лице с нужните специални знания, експертизата не е оспорена от
страните и правилно ПРС се е позовал на нея при формиране на правните си изводи за
основателност на исковата претенция. Противно на доводите във въззивната жалба, вещото
лице е посочило в заключението си причините за теча от банята на ответницата, на които се
дължи появата на влагата в имота на ищеца, като при изслушването му в съдебно заседание
експертът е потвърдил становището си, че влагата се дължи на теч именно от банята на
ответницата, поради което възраженията на последната във въззивната й жалба в този
смисъл са неоснователни. Обратен извод не следва от представените от ответницата
писмени доказателства – архитектурен проект и становище от частна експертиза от
14.07.2020 г., на които ответницата се позовава. От архитектурния проект не се установяват
7
възраженията на ответницата, че причината за теча е извършено от ищеца преустройство на
склада в тоалетна, доколкото тези обекти се намират на различно място от
компрометираната стена, а и от приетата СТЕ е видно, че по процесната стена няма
водоснабдителни тръби с отношение към апартамента на ищеца. Що се отнася до
представената от ответницата частна експертиза, следва да се отбележи, че същата не е
изготвена по реда на ГПК и изявленията в нея по същността си представляват писмени
свидетелски показания на съставилото я лице, които са недопустими. Същата съставлява
частен писмен документ и се ползва само с предвиденото в чл.180 ГПК доказателствено
значение, а в случая съставителят на документа не е бил разпитан като свидетел по делото,
такова искане не е било направено от ответницата, поради което и този документ не е годно
писмено доказателство за установяване на релевантните за спора обстоятелства. Ето защо,
тази частна експертиза не може да бъде ценена от съда и правилно не е била обсъждана от
ПРС, като възраженията на въззивницата, че съдът неправилно не е взел предвид и не е
обсъдил представените от нея писмени доказателства, са неоснователни. В тази връзка,
неоснователни са и възраженията във въззивната жалба за допуснати от районния съд
процесуални нарушения, като е отказал изслушването на свидетелски показания. Тук следва
да се отбележи, че направеното от ответницата в писмения й отговор искане за допускане до
разпит на двама свидетели е било уважено от първата инстанция, но в съдебно заседание
процесуалният й представител е направил изрично изявление, че се отказва от искането си за
разпит на свидетели, поради което несъбирането на гласните доказателства не се дължи на
процесуално нарушение на съда, а на процесуалното поведение на самата страна.
С оглед изложените съображения, настоящата инстанция намира, че в случая са
доказани изложените в исковата молба обстоятелства, което обосновава извод за
основателност на исковата претенция. От събраните по делото доказателства се установява,
че ответницата е допуснала проникването на теч от собственото й жилище в имота на
ищеца, което представлява противоправно състояние, с което е създала на ищеца пречки и
смущения при упражняване на правото му на собственост. Ето защо, предявеният иск по
чл.109 ЗС е основателен и следва да бъде уважен. Районния съд е формирал правилни
изводи за основателност на претенцията на базата на събраните по делото доказателства и
не се е позовал на предположения, като изложените в този смисъл възражения във
въззивната жалба са неоснователни.
По отношение на иска за имуществени вреди по чл.45 ЗЗД: Следва да се посочи, че
дадената от районния съд правна квалификация на претенцията като такава по чл.50 ЗЗД е
неправилна, тъй като в случая не се касае до настъпване на вреди поради естеството на една
вещ, а поради нечие поведение. Това обаче не води до недопустимост на решението в тази
част, доколкото съдът се е произнесъл по въведените фактически твърдения и заявеното
искане за защита. В случая, искът за обезщетяване на имуществени вреди е с правна
квалификация по чл.45 ЗЗД с оглед твърденията в исковата молба, че с поведението си
(бездействие) ответницата е причинила вреди в имота на ищеца.
8
Отговорността при непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда, когато
увреждането е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно
или няколко лица, т.е. при установена причинната връзка между виновното и противоправно
поведение и увреждането. Вината се предполага до доказване на противното и това
доказване е в тежест на ответника. Останалите елементи от фактическия състав подлежат на
доказване от ищеца, който следва да установи наличието на противоправно действие или
бездействие, от което са му причинени вреди, както и причинната връзка между
поведението на дееца и вредоносния резултат.
В случая, от събраните по делото доказателства съдът намира за установени по
несъмнен начин елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. С оглед
изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение относно обстоятелствата по
възникване на влагата, БОС намира за установено неправомерното поведение на
ответницата, изразяващо се в бездействие – непредприемане на мерки за отстраняване на
теча, проникващ в жилището на ищеца, настъпилите щети в имота му и причинно-
следствената връзка между бездействието на ответницата и настъпилите щети в апартамента
на ищеца, поради което исковата претенция е доказана в своето основание. Обезщетението,
дължимо от ответницата за причинените в резултат на теча вреди, се съизмерява със
стойността на разходите, необходими за отстраняване на повредите, причинени от теча в
жилището на ищеца. В тази връзка, от приетата пред първата инстанция съдебно-техническа
експертиза се установява размерът на разходите за извършване на необходимия ремонт за
отстраняване на причинените в жилището на ищеца вреди, вследствие на теча от банята на
ответницата, който възлиза на сумата от 273 лв., в който размер се вмества исковата
претенция. Ето защо, искът по чл.45 ЗЗД следва да бъде уважен като основателен в
претендирания размер от 250 лв., която сума следва да бъде присъдена ведно със законната
лихва от предявяване на иска до изплащането й.
Предвид изложените съображения, БОС намира въззивната жалба за неоснователна,
а поради съвпадане изцяло на изводи на въззивната инстанция с тези на районния съд,
решението на ПРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направените от двете страни искания за разноски, на
въззивницата такива не й се следват, като на основание чл.78, ал.3 ГПК същата следва да
заплати на въззиваемия Т. сумата от 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за
производството пред настоящата инстанция, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие и платежно нареждане.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260023/05.02.2021 г., постановено по гр.д.№
9
248/2020 г. по описа на Районен съд – гр.Поморие.
ОСЪЖДА ЕК. К. Д., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на
К. М. Т., ЕГН **********, сумата от 500 лв. (петстотин лева) – направени съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивното производство пред БОС.
РЕШЕНИЕТО в частта относно иска с правно основание чл.109 ЗС подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
РЕШЕНИЕТО в частта относно иска с правно основание чл.45 ЗЗД е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10