Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. Плевен
16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд трети
наказателен състав
в публично
съдебно заседание
на девети февруари през две хиляди и двадесета и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА
При
секретаря Петя Каракопалиева
в присъствието
на прокурора ..........
като разгледа
докладваното от съдия МИТЕВА
НАХД №2399 по описа на същия съд за 2020 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 35-0000902 от 10.11.2020 г. на ***на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - гр. Плевен , с което на ЕТ “***“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** представлявано от ***е наложена „имуществена
санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 104а, от Закон за
автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 10 ал1 от Закон за
автомобилните превози.
Дружеството –
жалбоподател не се явява в съдебно заседание и се представлява от адв. *** ***,
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно и неправилно.
***на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - гр.Плевен - административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява и не оспорва жалбата.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:
Съдът , след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството –
жалбоподател ЕТ "***", представлявано от ***от гр.Плевен област:
Плевен адрес:*** на 11.05.2020 г. Около
9:00 часа в ОО"АА" гр.Плевен фирма ***ЕТ притежаваща лиценз за превоз
на товари на територията на Република България №07105 не е подала заявление за
промяна на адреса на фирмата в определение 30 дневен -тридесет дневен срок с
което е нарушил чл. 10, ал. 1 Закон за автомобилните
превози, за което му бил съставен АУАН №278587/21.10.20г.
Впоследствие
актът бил предявен на управителят на дружеството и подписан от негова страна с възражения,
сочейки, че във връзка със пандемията не
е успял. Писмени такива не били депозирани
в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на
така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено Наказателно постановление № 35-0000902 от 10.11.2020 г. на ***на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Плевен , с което на ЕТ “***“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от ***е наложена
„имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 104а, от
Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 10 ал1 от Закон за
автомобилните превози.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
*** и свидетелят ***– свидетел при установяване на нарушението и при съставяне
на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на свидетелите ***и ***следва да се
кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават
от останалите събрани доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се
намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи
от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или
предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира
дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен
орган - от ***на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр.Плевен , определен от Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщения на осн. чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, чл. 189, ал. 12 от ЗАвП и
чл. 47 от ЗАНН .
Производството е
от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на
чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.
Съдът счита че при издаденото наказателно постановление са допуснати редица процесуални нарушение и
същото се явява незаконосъобразно на първо място поради липса на форма и поради
издаването му в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и
като такова следва да бъде отменено.
В приложеният
към преписката на административно наказващият орган АУАН,актосъставителят сочи
единствено, че на дата 11.05.2020г., около 09:00 ч., в ОО „АА“ гр. Плевен,
жалбоподателят притежаващ лиценз за превоз на товари на територията на
Република България № 07105, не е подал заявление за промяна на адрес на фирмата
си в определения за това 30-дневен срок. Видно от така описания текст в АУАН и
в последващото НП, актосъставителят не е посочил точна дата и място на
извършване на твърдяното административно нарушения, обстоятелствата при които е
извършено, както и доказателствата, които ги потвърждават. Видно от справка в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
/ТРРЮЛНЦ/, жалбопадателят е извършил промяна на седалището и адреса си на
управление на 07.04.2020г. От съдържанието на процесното НП е видно, че е
санкциониран за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗАвПр, извършено според
актосъставителя на 11.05.2020г. Съгласно цитираната разпоредба при настъпване
на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на
Общността, извън случаите по ал. 2 превозвачът подава заявление за отразяването
им в 30-дневен срок от тяхното настъпване. Съгласно чл.183, ал.2 от НПК,
приложим в настоящия казус по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН,
срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в
края на последния ден, а ал.4 на същия член гласи, че когато последният ден на
срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. С оглед на
така описаните разпоредби, следва изводът, че ако се счете, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл.10,
ал.1 от ЗАвПр, то датата на нарушението следва да бъде изчислена не като
11.05.2020г., а евентуално като края на деня на 07.05.2020г. Това би било
евентуално коректно, ако към твърдяната дата на извършване на нарушение от жалбоподателят , държавата не е в извънредно
положение.
С оглед
настъпилата световна пандемия причинена от вируса COVID
19, известен още, като Коронавирус, в държавата беше обявено извънредно
положение, считано от 13.03.2020г., до 13.05.2020г. С оглед на така обявеното
извънредно положение в държавата настъпиха множество промени, такива свързани с
дейността на държавните и местните органи и институции. Предвид така
настъпилите промени бе приет ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО
ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г. И ЗА
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ. Съгласно чл.4. (1) от този закон (Предишен текст
на чл. 4 - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) Удължават се с един
месец от отмяната на извънредното положение:
1. сроковете,
определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното
положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на
частноправни субекти;
2. действието на
административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на
извънредното положение.
Видно от така
описаните нормативни разпоредби бе установено, че всички срокове определени в
закон, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с
упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти,
какъвто безспорно е конкретния случай — дружеството нарушител е субект на частното право, а задължението му
да информира съответния орган за настъпилата промяна, е определено в чл.10,
ал.1 от ЗАвПр, следва да бъдат удължени с един месец, считано от датата на
отмяна на извънредното положение.
С оглед на
горното съдът прави своя извод , че
наказващият орган не е съобразил императивните разпоредби на новоприетия закон,
свързан с обявеното в страната извънредно положение, предвид което и не е
определил точно на коя датата доверителя ми е извършил твърдяното от него
нарушение.
На второ място съгласно
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно
и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при
които същото е извършено, като изрично следва да се посочат датата и мястото на
извършване на нарушението. В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва
да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.
Датата на
извършване на нарушението е от съществено значение за ангажиране отговорността
на санкционираното лице доколкото, от една страна, представлява факт, срещу
който той се защитава, а от друга страна е свързан със преценката за спазване
на административно-наказателно-производствените правила и изчисляването на
срокове визирани в чл. 34 по ЗАНН. Липсата на факти, касаещи съставомерни
признаци на нарушението, особено факти, касаещи датата на извършването му от една
страна съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, които лишават
жалбоподателят от възможността да
разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно
да организира защитата си.
В съставения
АУАН и издадения въз основа на него НП няма данни как точно е установено
конкретното нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗАвПр, същото е посочено
декларативно. Не е посочена справка от ТРРЮЛНЦ, нито евентуалното заявление, с
което промяната е била извършена. Не е установено кога точно е извършено
твърдяното нарушение и кога би могло да се приеме, че има осъществен състав на
административно нарушение, тъй като съгласно нормата на чл. 10 ал.1 от ЗАвПр,
уведомяването следва да се извърши еднократно и то не по-късно от 30 дни от
дата, в която е настъпила съответната промяна.
В допълнение
следва да се посочи, че процесният АУАН не отговаря и на изискванията на т. 5
на чл. 42 от ЗАНН - да се впишат законните разпоредби, които са нарушени. В
случая актосъставителят е вписал единствено цифрово изражение на чл. 10, ал. I
от ЗАвПр, без да посочи, до кой конкретно нормативен акт - закон или подзаконов
акт има предвид. Императивният текст на чл. 42, т. 5 от ЗАНН поставя, като
необходимо условие посочването не, на кои да са правни норми, а именно на
нарушените, като правилната правна квалификация е винаги само и единствено
възможна. Тя следва да е пълна и съответстваща на словесно описаното деяние, за
да се гарантира правото на защита на привлеченото към отговорност лице в пълния
предоставен от закона обем. В случая липсата на пълна и точна квалификация на
описаното нарушение следва да се приема по изложените по - горе съображения,
като съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН. Доколкото
обжалваното наказателно постановление възпроизвежда изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и сочената за нарушена правна норма, то същото се явява
издадено в противоречие с изискванията на императивната разпоредба на чл. 57,
ал. I, т. 5 от ЗАНН.
Непосочването на
точна и конкретна дата и място на извършване на нарушението, на точните
законови разпоредби и обстоятелствата, при които е извършено, представлява
нарушение на чл. 42, т.3, т.4 и т.5 и чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Видно от
обстоятелствената част на наказателното постановление, единствено е направен
правният извод, че е извършено нарушение, но не и точният момент на извършване
на същото, което от своя страна води до ограничаване на възможността на
доверителят ми да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен,
което от своя страна води до ограничаване на правото му на защита. Липсата им
опорочава формата на съставения АУАН и е основание за отмяната на
незаконосъобразното наказателно постановление. В тази връзка е и константната съдебна
практика: Решение № 1126 от 12.06.2018 г. по в. н. о. х. д. № 217 / 2018 г. на
Административен съд - Благоевград, Решение N° 2242 от11.11.2015 г. и др.
Видно от
издадения АУАН и издадения въз основа на него НП органът на „Автомобилна
администрация“ не е определен точният момент на извършване на нарушенията,
което от своя страна води до ограничаване на възможността същият правилно да
прецени и да приложи сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, съгласно който не се
образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Пропускът на
органът да определи точния момент на нарушението води до невъзможността на
същият да приложи сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, което представлява
съществено нарушение на процесуалните правила.
Гореизложените
съображения мотивират съда да приеме обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като същото е и необосновано и неправилно, поради което
и следва да бъде отменено изцяло.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.):
„В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а според правната
норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ“. Видно от приложения по делото (стр. 10) договор за правна
помощ е че адв. *** от САК е
осъществявал правна помощ в настоящото производство на жалбоподателят ЕТ “***“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***.
Съгласно чл. 8,
ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнагражения, издадена от ВАС: „За процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с определен материален интерес
възнаграждението при интерес до 1000 лв.
(какъвто е настоящият случай“ е в размер на 300 лева. Поради изложеното и на
осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съдът намира, Областен отдел „Автомобилна администрация“ -
гр. Плевен следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателят ЕТ „***“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:*** представлявано от ***сумата от 300,00
лева за направените по делото разноски за възнаграждение.
На основание чл.
63, ал. 3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнагражения, издадена от ВАС , Областен отдел „Автомобилна администрация“ -
гр. Плевен представлявани от ***-***РД „“АА“гр.Плевен следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателят ЕТ „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
представлявано от ***сумата от 300,00 лева за направените по делото разноски за
възнаграждение.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид горното съдът,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.
63, ал. І от ЗАНН Наказателно постановление № 35-0000902 от 10.11.2020 г. на ***на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Плевен, с което на ЕТ “***“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от ***е наложена
„имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 104а от
Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 10, ал. 1 от Закон
за автомобилните превози.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2
вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8, ал.1, т.1 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнагражения,
издадена от ВАС Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Плевен
представлявани от ***- ***РД „“АА“гр.Плевен следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателят ЕТ“***“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***сумата от 300,00 лева за направените по делото разноски за
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: