Р Е Ш Е Н И Е
№ 181
гр. Перник, 30.10.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд
– Перник, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети октомври през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при секретар Наталия
Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Гоцова административно дело №
134 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл. 155, ал. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано е по
жалба на А.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат А.Г. от АК – Б.,
против решение рег. № 1920з-113 от 19.04.2023 г., издадено от началника на
Първо районно управление (РУ) към Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с което е отнето разрешение ****, издадено
на А.С.М. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие:
- ловна гладкоцевна пушка – успоредка, ****,
калибър 12, с ****;
- ловна гладкоцевна пушка – успоредка, ****,
калибър 12, с ****,
и е постановено
огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях да бъдат иззети с протокол и
съхранявани съгласно ЗОБВВПИ.
В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение – издадено е при допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправни разпоредби. По същество се излагат съображения за
немотивираност на административния акт; за започване на административното
производство по издаване на оспорваното решение без подаване на заявление от
заинтересованото лице, съответно без издаване на акт, с който се обявява
началото му; за издаване на оспорваното решение в противоречие с материалния
закон, тъй като жалбоподателят не страда от психично заболяване и е клинично
здрав, видно от представените по преписката доказателства, като същият
притежава разрешение от много години.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат А.Г.
от АК – Б., която поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Иска
отмяна на оспорения административен акт, подробни съображения излага в писмени
бележки.
В съдебно заседание
ответникът – началник на Първо РУ при ОДМВР – Перник, редовно призован, не се
явява, не се представлява и не застъпва становище по повод жалбата.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят А.С.М.
притежава разрешение ****, за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие: ловна гладкоцевна пушка – успоредка, ****, калибър 12, с **** и ловна
гладкоцевна пушка – успоредка, ****, калибър 12, с ****, издадено на 20.05.2022
г. от началника на Първо РУ към ОДМВР – Перник, със срок на валидност до
19.05.2027 г. (л. 22).
На 09.03.2023 г. в
ОДМВР – Перник е регистрирано сведение с вх. № 313000-3753 по описа на
Дирекцията (л. 38), получено по пощата, с посочен подател В.Г.П.и посочен адрес
в гр. С., съдържащо данни, че А.С.М., притежаващ законно ловно оръжие, е в
опасно психическо и здравословно състояние, системно злоупотребяващ с алкохол и
медикаменти, че неадекватното му поведение е предпоставка за сериозен инцидент,
че лицето е уволнено за системна злоупотреба с алкохол и неявяване на работното
място, както и че са извършвани многобройни хоспитализации на лицето в
психиатричното отделение на МБАЛ „Рахила А.“***, и многобройни спешни повиквания
на екипи на спешната помощ в село Д.М., община Т..
Установява се от
докладна записка УРИ № 361р-2059 от 16.03.2023 г. (л. 37), и докладна записка
УРИ № 361р-2650 от 05.04.2023 г. (л. 17) до директора на ОДМВР – Перник, че в
изпълнение на резолюции от 10.03.2023 г. (л. 38) и от 21.03.2023 г. на
директора на ОДМВР – Перник (л. 37), в РУ – Т., във връзка с данните в така
получения сигнал е извършена проверка от мл. експерт Е. Е.– мл. ПИ – КОС.
Установява се от
изложеното в цитираните докладни записки, относимо към настоящия спор, както
следва:
На 13.03.2023 г., с
писмо рег. № 361р-639 (л. 44, гръб), е изискана информация от Община Т.. В
отговор, с писмо вх. № 361000/13.03.2023 г., е получен отговор от кмета на
Община Т. (л. 44), с информация, че А.С.М. е работил на длъжност „кметски
наместник“ на с. Д.М., с. Г.М., с. Ш., с. К.и с. ., за периода 18.07.2014 г. до
01.09.2019 г., когато е освободен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по
взаимно съгласие.
Извършена е проверка
на място в Спешен медицински център, гр. Т., в резултат на която е установено,
че А.С.М. не фигурира в амбулаторните дневници за повиквания и за посещения на
адрес от началото на 2022 г. до момента на проверката, като за предишни периоди
документите не са налични, тъй като са предадени в архив на ЦСМП – Перник. В
сведения от 15.03.2023 г. д-р П.К. и д-р М.а М. (л. 45 и л. 46) заявяват, че не
са приемали лицето в спешния център, както и че не са му извършвани посещения
на място.
На 21.03.2023 г., с
писмо УРИ № 361000-717/21.03.2023 г. (л. 32) и с писмо УРИ №
361000-718/21.03.2023 г. (л. 33), е изискана информация съответно от МБАЛ
„Рахила А.“*** – психиатрично отделение, и от ЦСМП към МБАЛ „Рахила А.“***,
относно това воден ли е А.М. на отчет в психодиспансера и за какъв период от
време, както и приемано ли е лицето за амбулаторни прегледи, по какви причини и
за какъв период от време. В отговори с писмо вх. № 361000-786/30.03.2023 г. (л.
34, гръб) от изпълнителния директор на МБАЛ „Рахила А.“***, са предоставени
данни, че лицето не се води на отчет в към психиатричното отделение с
диспансерни функции, както и че същият е лекуван неколкократно в Психиатричното
отделение на болницата, с последна хоспитализация през 2022 г. с диагноза
„Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол,
синдром на зависимост“. Такава информация е изискана и от Градски психодиспансер
ЦНЗ „Професор Николай Шипковенски“, гр. С. (писмо УРИ № 61600-1719, л. 34),
като с писмо от 07.04.2023 г. (л. 48, гръб) е предоставена информация, че
лицето не се води на диспансерно наблюдение, както и че същото няма
регистрирани посещения в спешно звено на Центъра.
С писмо от
23.02.2023 г. (л. 26), от началника Първо РУ – Перник, е изискана информация
относно здравния статус на А.С.М. при издаване на разрешение за дейности с
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, с копия на медицинските свидетелства.
Информацията е предоставена с писмо рег. № 1920р-5327/28.03.2023 г. (л. 27 и
сл.), чрез прилагане на 7 броя копия на карти за предварителен медицински
преглед, в които е отразено, че лицето е психично здрав.
На 23.03.2023 г. е
извършена проверка по настоящ адрес на А.С.М. ***. В снето сведение от кметския
наместник на селото Т. П. (л. 23) същата посочва, че през периода, в който
заема длъжността, не са получавани сигнали срещу М..
Установява се от
приложеното по делото копие на карта за предварителен медицински преглед (л.
28), въз основа на който документ, включително, е издадено процесното отнето
разрешение за дейности с оръжия и боеприпаси, издадено от д-р Р.К. – психиатър
в **** ЕООД, че към дата 04.05.2022 г., заключението на специалиста е, че А.С.М.
е психично здрав, като удостоверено е, че лицето не се води на отчет.
С решение № 1920з-113
от 19.04.2023 г., предмет на настоящия съдебен контрол, директорът на ОДМВР –
Перник, на основание чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ,
разпорежда отнемане на разрешение ****, издадено на А.С.М. за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие:
- ловна гладкоцевна пушка – успоредка, ****,
калибър 12, с ****;
- ловна гладкоцевна пушка – успоредка, ****,
калибър 12, с ****,
и постановява на
основание чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ изземване на огнестрелните оръжия и
боеприпасите за тях, съответно съхраняването им съгласно ЗОБВВПИ.
Решението е връчено лично на А.С.М. на
19.04.2023 г. (разписка, инкорпорирана в обжалвания акт, л. 12).
За изясняване
фактическата страна на спора и по искане на жалбоподателя, по делото, се
допусна и изслуша съдебна психиатрична експертиза (л. 69-74), извършена от
вещото лице д-р Д.А. – психиатър, началник на Психиатрично отделение към МБАЛ
„Рахила А.“***. От приобщеното към доказателствения материал заключение се
установяват следните относими към повдигнатия правен спор факти:
1. А.М. не се води
на отчет към Психиатрично отделение с диспансерни функции – Перник. Лекуван е
многократно доброволно в стационарни условия в Психиатрично отделение.
2. А.М. страда от психично
заболяване с диагноза F10.2 „Психични поведенчески разстройства, дължащи се на
употреба на алкохол – синдром на зависимост. Към настоящия период в ремисия.
3. А.М. е лекуван в
болнично заведение – психиатрично отделение на МБАЛ „Рахила А.“***, както
следва: през 2011 г., в периода 05.06 до 16.06, с диагноза „Психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, абстинентно
състояние“; през 2014 г., в периода 21.02 до 07.03, с диагноза „Психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, тежък абстинентен
синдром, емоционално-волева промяна по алкохолен тип“; през 2017 г., в периода 20.01
до 30.01. и 22.08 до 28.08, с диагноза „Психични и поведенчески разстройства,
дължащи се на употреба на алкохол, синдром на зависимост“; през 2018 г., в
периода от 19.01.2018 г. до 23.01.2018 г., с диагноза „Психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, синдром на зависимост; през
2019 г., в периода от 04.01 до 08.01 и от 08.04 до 16.04, с диагноза „Психични
и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, синдром на
зависимост“; през 2022 г., в периода от 22.02.2022 г. до 28.02.2022 г, с
диагноза „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол,
синдром на зависимост“.
В частта на
експертизата „Съдебно психиатрично обсъждане“, вещото лице приема въз основа на
данните от наличната анамнеза, ретроградния анализ на психичното състояние и
развитието на заболяването от медицинската документация, данните от делото и
обективно установена находка в хода на изследването, че при А.М. се установява
психично разстройство, дължащо се на употреба на алкохол с периоди на
емоционално-волева неустойчивост ..., като на този терен се проявяват битови
конфликти (1), на периоди лицето не работи, след „запой“ напуска работа, като
водещи са проявите на обща лабилност (3), а относно перспективите, касаещи
психичното състояние на лицето, независимо че към настоящия момент А.М. е в
ремисия, възможно е разгръщане на пореден „запой“, като въпреки че е възможно
стабилизиране на състоянието, винаги ще има риск от ново обостряне на
алкохолната зависимост (4).
Експертът дава
заключение, че при А.М. се установяват алкохолни злоупотреби, които преминават
от етап на битово пиене, към етап на оформяне алкохолна зависимост. Установяват
се единични епизоди със загуба на количествен и ситуативен контрол.
Първоначално се установяват данни, и лицето провежда лечение на абстинентна
симптоматика. Впоследствие лечението в стационарна психиатрична обстановка е по
повод на запои и оформена алкохолна зависимост със загуба на количествен и
ситуативен контрол. А.М. проявява критичност към поведението и алкохолните си
употреби и провежда доброволно лечение, с последно стационарно такова през м.
02.2022 г. Към настоящия момент се намира в състояние на ремисия. Анализът на
данните дава основание да се приеме, че при освидетелстваното лице е налице
психично разстройство, което е в ремисия (светъл период без актуални болестни
симптоми), и което при различни екзогенни и др. фактори може да се обостри.
Възможно е в такива периоди лицето да изпадне „в запой“ и да промени
поведението си.
При изграждане на
фактическите си констатации съдът кредитира заключението на вещото лице като
обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните по делото.
Така събраният по
делото доказателствен материал и изградените въз основа на него фактически
констатации дават основание на съда за следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу акт, който подлежи на оспорване по
съдебен ред и от лице, чиито права са засегнати от оспорения административен
акт, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспореният акт е
издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ – началник Първо РУ към ОДМВР – Перник, издал разрешението за
придобиване, съхранение и ползване на процесните оръжия.
Заповедта е издадена
в изискуемата писмена форма, съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително е мотивирана с фактически и правни основания за издаването ѝ,
поради което без основание са изложените в тази част на жалбата бланкетни, като
нескрепени със съответни съображения доводи – посочени са правнорелевантните за
хипотезата на чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ факти, а
именно наличие на диагноза „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на
употреба алкохол. Синдром на зависимост“, което е прието за годно фактическо
основание за формиране на властническо волеизявление за отнемане на издаденото
на жалбоподателя разрешение за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси.
При издаване на
оспорената заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, които да се приемат за съществени и само на това основание същата да
се отмени в условията на чл. 146, т. 3 от АПК. Без основание са доводите на
защитата, свързани с неуведомяване на жалбоподателя за започналото производство.
Липсата на данни в административната преписка за изпълнение на това задължение
не води до извод за съществено процесуално нарушение. Трайно се възприема в
теорията и съдебната практика, че преценката за характера и тежестта на
допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е с оглед
спецификата на всеки конкретен случай, като основанието по чл. 146, т. 3 от АПК
е налице само, в случай че се установи, че същото е рефлектирало върху
съдържанието на властническото волеизявление. В тази връзка пропускът е
съществен само ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства,
които са от значение за решението на административния орган – или когато
допуснатото нарушение е повлияло съществено върху съдържанието на
административния акт, или когато е могло да се достигне до други фактически,
съответно правни изводи на административния орган. Съблюдаването на
административнопроизводствените правила има за цел изясняване от водещия орган
на значимите за случая факти и обстоятелства, които в конкретния казус се
свеждат до безспорно установени правнорелевантни факти. В рамките на
осъществявания съдебен контрол за законосъобразност на акта недоволната страна
би могла да обори констатациите на неговия издател за наличие на предвидените
от закона материалноправни предпоставки. В хода на настоящото съдебно
производство такова доказване не се проведе от жалбоподателя, поради което
релевантните за преценката по същество на административния орган факти,
обусловили приложението на материалния закон не се обориха.
Неоснователни са и
релевираните в жалбата доводи за допуснато нарушение на материалния закон.
Заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми и с целта на
закона.
Според императивната
разпоредба на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, при настъпване на някое от
обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 – 8 от ЗОБВВПИ, или при отпадане на
основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се
отнема.
Съгласно чл. 58, ал.
1, т. 4 от ЗОБВВПИ, разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелно
оръжие не се издава на лице, което страда от психическо разстройство, т.е.
психическо заболяване. Кога е налице такова заболяване, компетентни да
определят са съответните специалисти.
По делото се
установи безспорно, че на А.С.М. е издадено разрешение за дейности с
огнестрелно оръжие и боеприпаси с ****, за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие: ловна гладкоцевна пушка – успоредка, ****, калибър 12, с ****
и ловна гладкоцевна пушка – успоредка, ****, калибър 12, с ****, издадено му на
20.05.2022 г. от началника на Първо РУ към ОДМВР – Перник, със срок на
валидност до 19.05.2027 г. Разрешението е издадено въз основа включително на
представена пред административния орган карта за предварителен медицински
преглед - медицинско свидетелство от лечебно заведение, удостоверяващо, че
лицето не страда от психически разстройства, издадена от д-р Р.К., психиатър в ****
ЕООД, каквото е изискването на чл. 61, ал. 4, т. 3 във вр. с чл. 76, ал. 7 от ЗОБВВПИ.
По делото се
установи безспорно въз основа на заключението на вещото лице в извършената
психиатрична експертиза, неоспорена от страните и ценена от съда, че
жалбоподателят страда от психично заболяване с диагноза F10.2, описана в
заключението като „Психични поведенчески разстройства, дължащи се на употреба
на алкохол – синдром на зависимост, към настоящия период в ремисия.“ Така
посочената диагноза съответства на код F10, съответно на код F10.2 от
Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани
със здравето – десета ревизия (МКБ 10), съгласно Приложение № 1 към чл. 1, ал.
1 на Наредба № 42 от 8.12.2004 г. за въвеждане на Международната статистическа
класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето - десета ревизия
(част III) (към настоящия момент Наредба № 42 от 2004 г. за въвеждане на
класификационни статистически системи за кодиране на болестите и проблемите,
свързани със здравето, и на медицинските процедури) – Психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на употреба на алкохол (F10), Синдром на зависимост,
обусловен от употреба на алкохол (F10.2). Според експерта, независимо че към
настоящия момент жалбоподателят е в ремисия (светъл период без актуални
болестни симптоми), анализът на данните дава основание да се приеме, че у него
е налице психично разстройство, което при различни екзогенни фактори може да се
обостри, като в такива периоди лицето е възможно да промени поведението си,
като винаги ще има риск от ново обостряне на алкохолната зависимост.
Обстоятелството, че
лицето не се води на психодиспансерен отчет не е достатъчно да опровергае
установеното чрез епикризата наличие на психическо разстройство у
жалбоподателя, предвид действащия принцип за доброволния характер на
диспансерното наблюдение, установен в чл. 4 от Наредба № 8 от 3.11.2016г. за
профилактичните прегледи и диспансеризация.
Предвид естеството
на заболяването, обстоятелството, че жалбоподателят към настоящия момент е в
ремисия, не изключва бъдещо обостряне и проявяване на характерната симптоматика.
Законодателят императивно е предвидил психическото разстройство като
правоизключващ юридически факт относно възможността за разрешаване на дейности
с оръжия и боеприпаси за тях. При това положение се приема, че
административният орган правилно е установил фактите относно наличие на
посочената диагноза, съответно правилно е приел, че е налице материалноправното
основание за отнемане на издаденото разрешение. Ирелевантен към
законосъобразността на процесното производство е фактът на подновяване на
притежаваното от жалбоподателя разрешение за дейности с процесните оръжия,
каквито аргументи също съдържа жалбата, след 2011 г., когато е първото
проведено лечение във връзка с посочената диагноза – през 2012 и през 2017
година, т.е. в периоди, в които лицето вече е подлагано на лечение, свързано с
така поставената му диагноза. Приложените за целите на тези производства
медицински документи, издадени от съответните медицински специалисти и по
надлежния ред не са подлагани на проверка от компетентните органи по ЗОБВВПИ,
но такава проверка, без наличие на съпътстващи обстоятелства законът не
вменява. Както вече се посочи, кога е налице психическо разстройство,
компетентни да определят са съответните специалисти.
Обжалваният
административен акт е съответен и на преследваната от закона цел. ЗОБВВПИ
императивно регламентира разрешителен режим за придобиване, съхранение и носене
на огнестрелно оръжие от физически лица. Законодателната уредба на тези
специфични обществени отношения, характеризиращи се с висока степен на
обществена опасност е подчинена на генерална цел – защита на обществения ред и
гарантиране сигурността, здравето и живота на гражданите. С оглед това,
установената по законов път възможност едно лице да придобие, съхранява и носи
огнестрелно оръжие и боеприпаси за него е по изключение и при строг
разрешителен режим, съпътстван от специфични правила за придобиване и боравене
с огнестрелно оръжие, насочени към елиминиране и максимално ограничаване на
възможността от увреждане на трети лица и/или самонараняване.
Предвид
гореизложеното оспорената заповед е законосъобразен административен акт,
като издаден от компетентен орган, при
наличието на законовите материалноправни предпоставки, без допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и съобразен с целта на
закона, поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
Разноски:
Такива не се
претендират, поради което, независимо от изхода на спора, съдът не дължи
произнасяне.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК,
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против решение рег. № 1920з-113 от 19.04.2023 г.,
издадено от началника на Първо районно управление към Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи – Перник, с което на основание чл. 155, ал. 1 във вр. с
чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за оръжието, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), е отнето разрешение ****, издадено на А.С.М.
за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и е постановено изземване
на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях и съхраняването им съгласно
ЗОБВВПИ, като неоснователна.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от деня на съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/