РЕШЕНИЕ
№ 183
град
Плевен, 05.04.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен – трети касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛКА
БРАТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
2.ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при
секретар Венера Мушакова и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Виолета Николова по касационно административно
дело №1029/2022 г. по описа на АС-Плевен, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба с
вх.№29862/13.12.2022г. по описа на
ПлРС от
Председателя на комисията за публичен надзор над регистрираните одитори,
чрез юрисконсулт Д.К., против Решение
№626/22.11.2022г. по АНД №1885/22г. по описа на РС-Плевен. С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление № 2/14.01.2022 г. на Председателя на Комисията за публичен надзор
над регистрираните одитори (КПНРО), с което на И.П.Б. с ЕГН ********** *** от
Регистъра по чл. 20 от Закона за независимия финансов одит (ЗНФО), на основание
чл. 110, ал.2, т.З вр. чл. 59 от ЗНФО е наложено административно наказание -
Глоба в размер на 1500 лв. Твърди се в
касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния
закон. Сочи се, че неправилно съдът е
приел за недоказано връчването на акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) на И.П.Б., като
представя към касационната жалба покани с изх.№ РД-33-198/28.10.2021г. и
РД-33-208/03.11.2021г. и разписки към тях. Твърди се, че правото на лицето не е
нарушено, предвид обстоятелството, че същото е било поканено да се яви на
определената дата за съставяне на АУАН, но не се е възползвала от това си право.
Признава се в касационната жалба, че административният орган е променил
правната квалификация на деянието, като се сочи, че неточната квалификация на
нарушението в АУАН е без правно значение с оглед на обстоятелството, че по
безспорен начин е доказано извършването на нарушението, посочено с правилната квалификация в съставено
наказателно постановление. Твърди се, че с поправката по същество е саниран
порока в АУАН, но това не е довело да накърняване правото на защита на
санкционираното лице. Иска се от съда да отмени Решение №626/22.11.2022г. по
АНД №1885/22г. по описа на РС-Плевен и вместо него да съдът по същество да потвърди Наказателно
постановление № 2/14.01.2022 г. на Председателя на КПНРО.
В съдебно заседание касаторът – Председателя
на КПНРО, редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Ответникът
– И.П.Б., редовно призована, не се явява и не се представлява.
Страната взема становище чрез процесуалния си представител в писмени бележки –
отговор на касационната жалба с вх.№ 1160/23г., в която моли съда да отхвърли
жалбата и остави в сила решението на ПлРС.
Окръжна
прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор Иван Шарков,
който взема становище правилност и законосъобразност на решението на РС-Плевен,
като моли съда да го потвърди.
Административен
съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Съдът,
като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално
допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, а разгледана по същество за неоснователна, поради
следните съображения:
Предмет
на обжалване е Решение №626/22.11.2022г. по АНД №1885/22г. по описа на
РС-Плевен.
Производството
пред РС-Плевен е образувано от материалите, изпратени от АС-Плевен в Адм.дело №
516/2022г. ,ведно с Решение № 404/27.09.2022г. , с което е обезсилено решение
№274/12.05.2022г. по АНД № 604/2022г. по описа на РС-Плевен и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на РС-Плевен.
С обжалваното Решение №626/22.11.2022г.
по АНД №1885/22г. по описа на РС-Плевен е отменено Наказателно постановление №
2/14.01.2022 г. на Председателя на Комисията за публичен надзор над
регистрираните одитори (КПНРО), с което на И.П.Б. с ЕГН ********** *** от
Регистъра по чл. 20 от Закона за независимия финансов одит (ЗНФО), на основание
чл. 110, ал.2, т.З вр. чл. 59 от ЗНФО е наложено административно наказание -
Глоба в размер на 1500 лв.
РС-Плевен приел за установено, че при
извършена проверка от служители на Комисията за публичен надзор на
регистрираните одитори на основание Заповед № 04-0126-61-40/07.06.2021г. на
Председателя на КПНРО, служителите установили, че в периода от
13.12.2019 г. (писмо за поемане на одиторски ангажимент) до 26.05.2020г.
(доклад на одитора) в гр. Плевен регистрирания одитор И.П.Б. с peг. №0126 от
Регистъра по чл. 20 от ЗНФО а е издала одиторско мнение във връзка е изпълнен
ангажимент за независим финансов одит на годишния финансов отчет за 2019 г. на
Мизия 96 АД, ЕИК *********, при неспазване на изискванията на ЗНФО, а именно в издадения доклад не се съдържал
адрес за кореспонденция и докладване по отношение на органът, назначил регистрирания одитор; датата на назначаване и
периода на пълния непрекъснат ангажимент за задължителен одит, потвърждение, че
одиторското становище е в съответствие е допълнителния доклад за одиторския
комитет; изявление, че не са предоставяни забранени услуги извън одита,
и/изявление относно идентифицираните съществени рискове.
За констатираното, бил изготвен АУАН
№89/03.11.2021г., в отсъствие на И.П.Б., с отбелязано ЕГН на нарушителя **********,
а като нарушена законова разпоредба било вписан чл. 110, ал.2, т.1 и чл. 59 от
ЗНФО.
Въз основа на АУАН, на 14.01.2022 е
издадено обжалваното Наказателно постановление № 2/14.01.2022 г. на
Председателя на КПНРО, с което на И.П.Б. с ЕГН ********** *** от Регистъра по
чл. 20 от Закона за независимия финансов одит (ЗНФО), на основание чл. 110,
ал.2, т.3 вр. чл. 59 от ЗНФО е наложено административно наказание - Глоба в
размер на 1500 лв.
Съдът приел за установена горната
фактическа обстановка въз основа на писмените доказателства по делото и гласните такива, съдържащи се в
показанията на свидетелите Й.З.З. М.А.М.,
които съдът кредитирал с доверие като логични, последователни и
непротиворечиви.
Съдът констатирал допуснати съществени
нарушения на процесуални правила в хода на административно-наказателното производство
пред наказващия орган, а именно съставяне
на АУАН в отсъствие на И.П.Б. при неспазване на изискванията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Приел също, че правото на защита на жалбоподателката е накърнено и от
обстоятелството, че в АУАН като нарушена е посочена нормата на чл. 110, ал.2,
т. 1 и чл. 59 от ЗНФО, а при издаване на обжалваното наказателно постановление
е вписана нормата на чл. 110, ал.2, т.3 вр. с чл. 59 от ЗНФО.
Съдът приел, че неточното посочване на
ЕГН на жалбоподателката в АУАН и в НП не съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като нарушителят е индивидуализиран чрез посочване
на три имена, адрес, номер на вписване в регистъра по чл. 20 от ЗНФО.
С оглед горното, съдът отменил обжалваното
наказателно като незаконосъобразно и на
основание чл. 63, ал.З от ЗАНН в полза на жалбоподателката присъдил сумата от
600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение на основание договори за правна
защита и съдействие № 918/18.03.2022г. (л.11
от АНД № 604/22г. по описа на РС-Плевен) и №920/23.08.2022 г. (л.18
от КАНД № 516/2022г. по описа на АС-Плевен).
Настоящият
състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след
служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и
съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените
факти, приема следното от правна страна:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Неправилни са
изводите на районния съд относно наличие на процесуални нарушения при изготвяне
на АУАН и НП-то по отношение на посочената правна квалификация на нарушението.
За да отмени наказателното
постановление, съдът е изложил съображения, че обжалваният акт не отговаря на
императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, като без да се произнесе
по съществото на спора е отменил наказателното постановление на формално
основание.
Касационният
състав на Административен съд Плевен не споделя извода на въззивния съд,
че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на регламентираните в ЗАНН императивни изисквания по чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и изводите относно съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя, предвид представените и приобщени писмени
доказателства с касационната жалба, удостоверяващи факта, че Б. е поканена за
съставяне на акта. В съдържанието на наказателното постановление изпълнителното
деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа,
и от правна страна, чрез словесно описание на поведението, с което се
осъществява състава на нарушението и с посочване на законовата разпоредба
установяваща задължение, неизпълнението на което
представлява административно нарушение. Посочено е, че И.П.Б. не е
отразила в издадения доклад адрес за кореспонденция и докладване по
отношение на органа, назначил
регистрирания одитор; датата на назначаване и периода на пълния непрекъснат
ангажимент за задължителен одит, потвърждение, че одиторското становище е в
съответствие е допълнителния доклад за одиторския комитет; изявление, че не са
предоставяни забранени услуги извън одита, и/изявление относно идентифицираните
съществени рискове. Всички тези нарушения са подведени под нормата на чл.10,
пр.2 букви „а“, „б“, „в“, „д“ и „е“ от Регламент (ЕС) №537/2014г.
Тази норма е посочена както в АУАН, така и в НП-то. По отношение на
преквалификацията по отношение на санкционната норма на чл.110, ал.1 от ЗНФО,
то законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност на административно наказващия орган
да издаде наказателно постановление, макар в АУАН да е допусната нередовност,
стига да е установено по безсъмнен начин извършване на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
Няма пречка,
административно–наказващият орган в случай, че установи че неправилно е
посочена нарушената правна норма или не е посочена такава да отстрани това
допуснато от актосъставителя нарушение и да посочи действително
нарушената правна норма или да прецизира правната квалификация. Това
обаче може да бъде сторено само ако фактическите признаци посочени в АУАН и НП
съвпадат. Ако с наказателното постановление на нарушителя се предявяват нови
фактически положения, който не са му били предявени с акта или надхвърлят
последните, наказващият орган разполага единствено с
възможността да прекрати производството по първоначално съставеният
акт и да укаже съставяне на нов такъв, и то ако не е изтекъл срокът
за това, тъй като в противен случай би се нарушило правото на защита на наказаното
лице, доколкото на последния такива фактически признаци не са били
предявени при първоначално повдигнатото му
административно обвинение.
В
конкретния случай, в съставения АУАН описаните признаци на
нарушението от обективна и субективна страна осъществяват състава на посоченото
в НП-то нарушение. Деянието,
за което е привлечена към отговорност е за неспазване на чл.10, пр.2
букви „а“, „б“, „в“, „д“ и „е“ от Регламент (ЕС) №537/2014г. За нарушения на законовите изисквания при неспазване
на одиторските стандарти длъжностните лица - одитори носят
административно наказателна отговорност на основание чл.110, ал.1,т.3 от ЗНФО,
която е и посочена в обжалваното наказателно постановление. При изведеното точно и ясно описание от
фактическа и правна страна на извършеното нарушение по ЗНФО нарушителят
несъмнено има обективна възможност да разбере кое негово деяние е прието за
противоправно по смисъла на чл.6 от ЗАНН, при което правото му на защита не
е накърнено по никакъв начин.
С оглед изложеното настоящата
инстанция намира, че при издаване на НП-то не са допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи отмяната му. Същото напълно отговаря на
императивно изискуемото съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Предвид изложеното касационното оплакване за
постановяване на обжалваното решение при съществени процесуални пороци е
основателно. РС-Плевен е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН. Съгласно посочената норма
районният съд разглежда делото по същество. В изпълнение на това императивно процесуално правило, което е израз на принципите
по чл.13 и чл.14 от НПК за
служебното начало в административно наказателния процес, съдът следва да се произнесе
по спора като събере всички относими и допустими доказателства, направи им
задълбочен анализ и изложи съображения по релевантните фактически обстоятелства
и приложимите спрямо тях правни норми, включително по наведените в жалбата
възражения срещу НП. По аргумент от разпоредбите на чл.313 и чл.314,
ал.1 от НПК,
субсидиарно приложими в съдебния административно наказателен процес по силата
на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, въззивният съд следва да провери
изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните. Районният съд не е изложил мотиви по съществото на спора.
При наличието на забрана за нови фактически установявания в касационната
инстанция липсата на такива изводи не позволява да се извърши проверка на
решението по реда на чл.218, ал.2 от АПК.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд Плевен, при което да се изложат
мотиви кои факти се приемат за установени, въз основа на кои доказателства и
какви правни изводи следват от тях въпросите относно извършване на нарушението,
вината и индивидуализацията на наказанието.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК, Административен
съд гр.Плевен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№626/22.11.2022г. по АНД №1885/22г. по описа на РС-Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на районния съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.