№ 895
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110217740 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Г. В. Е., против наказателно постановление № 22-
2400366/25.11.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. София
за нарушение на разпоредбата на чл. 197 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване във връзка с чл. 6 от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи. На основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 КТ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.
В жалбата се твърди неправилност на атакуваното наказателно постановление поради
издаването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и се прави
искане да бъде отменено. Поддържа се, че констатациите на контролните органи относно
авторството на описаното в АУАН и НП нарушение не отговарят на действителната
фактическа обстановка, тъй като „***“ ЕООД нямало качеството на строител на обекта, на
който било констатирано нарушението. Твърди се и че доколкото проверката на място била
извършена в часовия диапазон, съвпадащ с обедната почивка на работещите на обекта, не
може да се приеме констатацията относно наличие на „експлоатация“.
За проведеното на 18.02.2025 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. „***” ЕООД се представлява от адв. Т., а наказващият орган - от юрк. Т..
1
В дадения ход по същество адв. Т. поддържа аргументите, изложени в жалбата, и
изтъква, че наказващият орган и актосъставителят не били извършили допълнителна
проверка относно авторството на деянието, което довело до неправилното ангажиране на
отговорността на „***“ ЕООД. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено.
Юрк. Т. намира факта на извършване на нарушението и авторството му за доказани по
категоричен начин, предвид което прави искане НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 17.09.2024 г. свидетелките Р. А.-Г. и Д. К., инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда” гр. София, извършили проверка на място в обект „Жилищна сграда с магазини,
гаражи и подземни гаражи - УПИ Х-108, кв. 727, м. „Зона Г-13“, гр. София, район
„Оборище“, ул. „Петра № 4. Съгласно информационната табела на обекта, изпълнител било
дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД, а технически ръководител - А. К.. На място били
установени работници в трудово правоотношение с „***“ ЕООД и още едно дружество,
които изграждали кофраж на втора етажна плоча на обекта. Част от лицата носели лични
предпазни средства, а други не.
Свидетелките А.-Г. и К. констатирали, че в обекта се експлоатирало електрическо табло
под напрежение, с отворени врати, открити тоководещи части с включени разклонители за
електрически перфоратор и ъглошлайф за кофража на втора етажна плоча. Преценили, че по
този начин безопасността на работещите на обекта лица не е осигурена поради наличието на
риск от пораждане на електрически ток при директен допир, поради което поставили знак за
спиране на таблото под формата на самозалепващ стикер. Във връзка с направените
констатации свидетелките изготвили фотоснимки на електрическото табло преди и след
спирането му, на информационната табела на обекта и на книгата за инструктаж по
безопасност и здраве при работа, водена от „***“ ЕООД, от която било видно, че на
процесната дата /17.09.2024 г./ бил проведен ежедневен инструктаж на двама работници на
дружеството.
Междувременно на обекта пристигнал техническият му ръководител свид. А. К., който
заявил на контролните органи, че на информационната табела била допусната техническа
грешка относно изпълнителя на обекта. Попитал защо електрическото табло е спряно и
отказал да подпише акта за спиране.
2
Свидетелките А.-Г. и К. връчили призовка по чл. 47, ал. 1 АПК на дружествата,
експлоатиращи обекта, в това число „***“ ЕООД.
На 24.09.2024 г. от „***“ ЕООД в Д „ИТ“ София били представени доказателства
относно отстраняване на констатираното на 17.09.2024 г. нарушение - констативен протокол
от 24.09.2024 г., подписан от ел. техник и от управителя на „***“ ЕООД Г. Е..
Във връзка с извършената проверка на място в обекта на контрол и впоследствие по
документи бил съставен протокол за извършена проверка № ПР2435577/03.10.2024 г., в
който били описани констатираните нарушения, в това число процесното, респективно били
издадени предписания за отстраняването им. Протоколът бил връчен на упълномощено от
управителя на „***“ ЕООД лице.
След приключване на проверката на 03.10.2024 г. свид. А.-Г. съставила срещу „***”
ЕООД и АУАН № 22-2400366/03.10.2024 г., в който описала времето, мястото и
обстоятелствата относно констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 197 от Наредба
№ 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване във връзка с чл. 6 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи. АУАН бил съставен в присъствието на упълномощеното от
управителя на дружеството лице, и бил предявен и връчен без последната да се възползвала
от правото да направи възражения по констатациите му. Писмени възражения не постъпили
и в законоустановения срок.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, директорът на „Д „ИТ“
София издал против „***“ ЕООД атакуваното наказателно постановление, в което
процесното нарушение и правната му квалификация били описани по идентичен начин. На
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 КТ на дружеството била наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Р. А.-Г., Д. К. и А. К., и писмени
- акт за спиране от 17.09.2024 г.; призовка; констативен протокол от 24.09.2024 г.; протокол за
извършена проверка № ПР2435577/03.10.2024 г.; заповед № З-0693/15.08.2022 г.; заповед №
ЧР-1744/20.12.2022 г.; заповед № ЧР-497/02.03.2016 г.; длъжностна характеристика за
длъжността „главен инспектор” в отдел „Условия на труд“, Д „ИТ“ София и длъжностна
характеристика за длъжността „директор” на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище
гр. София; договор за строителство от 11.03.2022 г.; и веществени - снимков материал
/фотоснимки на електрическото табло на обекта преди и след спирането му, на
информационната табела на обекта и на книгата за инструктаж по безопасност и здраве при
работа, водена от „***“ ЕООД/.
Обстоятелствата по извършената от контролните органи проверка на място в обекта и
направените констатации, в това число относно експлоатирането на електрическо табло под
3
напрежение, с отворени врати, открити тоководещи части с включени разклонители за
електрически перфоратор и ъглошлайф, се установяват посредством показанията на
свидетелките А.-Г. и К., които съдебният състав прецени като обективни и достоверни, от
изготвения на място от тях снимков материал, както и посредством констатациите,
обективирани в протокола от проверката. По същество съответното обстоятелство не се
оспорва и от дружеството-жалбоподател, доказателство за което е представеният в Д „ИТ“
София констативен протокол, удостоверяващ факта на отстраняване на нарушението.
Наред с горните обстоятелства, съдебният състав прие за доказано и че „***“ ЕООД е
имало качеството на строител на проверения обект, респективно работодател на лицата в
трудово правоотношение, като доказателствата в тази насока са еднопосочни - показанията
на свидетелките А.-Г. и К., които са заварили на място в обекта на контрол работници на
дружеството, посочването в информационната табела на обекта, извлечението от водената
книга за провеждан ежедневен инструктаж по безопасност и здраве от 17.09.2024 г., както и
констативният протокол, с който самото дружество, чрез управителя си, е удостоверило
факта, че нарушението било отстранено на 24.09.2024 г.
Цитираните доказателства поотделно и в съвкупност според настоящия състав
установяват по категоричен начин съответното качество на дружеството-жалбоподател, като
показанията на свид. К. в обратна насока и представеният с жалбата договор за строителство
не са от естество да доведат до обратен извод. По отношение показанията на свидетеля
съдът прецени, че се явяват заинтересовани от изхода на делото, с оглед длъжностното му
качество на технически ръководител на проверения обект, а договорът за строителство на
първо място не е с достоверна дата, и на второ - не изключва възможността „***“ ЕООД да е
извършвало съвместна строителна дейност на обекта с други дружества /в каквато насока
именно са показанията на свидетелките А.-Г. и К./.
Материалната и териториална компетентност на свид. А.-Г. по съставяне на АУАН,
респективно териториалната и материална компетентност на Директора на Д „ИТ“ София по
издаване на атакуваното наказателно постановление, следват по силата на закона, с оглед
длъжностните им качества, и от представените в тази връзка доказателства - заповеди и
длъжностни характеристики.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Процесуални нарушения в процедурата по
съставянето и връчването им не са допуснати. И двата акта отговарят на изискванията на чл.
42, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН - съдържат описание на
нарушението, времето и мястото на извършването му, и пълно и ясно описание на
обстоятелствата, при които е осъществено. Налице е съответствие между фактическото му
описание и правната квалификация.
Нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН също не се констатира, доколкото
4
наказващият орган, преди да се произнесе по преписката с издаване на наказателното
постановление, е извършил дължимата проверка на акта, с оглед неговата законосъобразност
и обоснованост, и правилно е установил субекта на отговорността - „***“ ЕООД.
Предвид това съдът прецени, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в това
число досежно задължителните реквизити на АУАН и НП, които да са ограничили правото
на защита на санкционираното лице и да представляват формални основания за отмяната на
санкционния акт.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
Въз основа кредитираната част от доказателствената съвкупност се установи, че на
17.09.2024 г., в обект на контрол „Жилищна сграда с магазини, гаражи и подземни гаражи -
УПИ Х-108, кв. 727, м. „Зона Г-13“, гр. София, район „Оборище“, ул. „Петра № 4, „***“
ЕООД в качеството на строител, респективно работодател, е експлоатирало електрическо
табло под напрежение, находящо се в обекта, вратите на което са били отворени, с открити
тоководещи части с включени разклонители за електрически перфоратор и ъглошлайф. По
този начин безопасността на находящите се на обекта работници не е била осигурена, като
са били изложени на риск от поражение от електрически ток при директен допир.
Възражението, че предвид времето на извършване на проверката /по време на обедната
почивка/, не бил изпълнен обективният признак на нарушението процесното елекстрическо
табло да е било експлоатирано, не може да бъде споделено, доколкото независимо от
момента на констатиране на нарушението, опасността за работещите на обекта е била
налична. Предвид това е осъществен съставът на нарушението по чл. 197 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване, съгласно който работното оборудване трябва да е
подходящо за защита на експонираните работещи срещу риск от директен или индиректен
контакт с електрически ток.
Субективната съставомерност на нарушението се презумира, с оглед обективния
характер на отговорността на юридическите лица.
Неоснователно, по съображенията, изложени по-горе, е и възражението в насока
незаконосъобразно ангажиране отговорността на „***“ ЕООД. Последната е правилно
ангажирана от страна на актосъставителя и наказващия орган на основание чл. 6 от Наредба
№ 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, съгласно която разпоредба възложителят или
упълномощеното от него лице не се освобождава от отговорност по отношение на
осигуряването на ЗБУТ, независимо от това, че в процеса на договаряне са определени един
или повече координатори за изпълнение на задачите по чл. 7 и чл. 11.
В конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства, между
санкционираното лице, на което са били възложени дейности по строителството на обекта, и
част от лицата, извършвали дейности на строителния обект, е установена трудово-правна
5
връзка, доколкото са се намирали в трудовоправни отношения. Следователно „***“ ЕООД
има качеството на упълномощено от възложителя на работата лице спрямо работниците,
чийто живот и здраве охранява разпоредбата на чл. 6 Наредба № 2/22.03.2004 г., като
именно в това качество е ангажирана отговорността му.
Разпоредбата на чл. 413, ал. 2 КТ предвижда, че работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1
500 до 15 000 лв.
Имуществената санкция, наложена на „***” ЕООД, е индивидуализирана от
наказващия орган в размер на 2 000 /две хиляди/ лв., близък до минимално предвидения от
закона, в който се явява справедлива и обоснована, предвид естеството на нарушението и
факта, че изложени на опасност са били животът и здравето на всички лица, полагащи труд
на проверения обект.
Основания за приложение разпоредбата на чл. 415в КТ, регламентираща маловажните
случаи на административни нарушения, не се констатираха, независимо от своевременното
отстраняване на нарушението, доколкото, въпреки формалния си характер, е създало реална
опасност от увреждане на живота и здравето на работещите в обекта лица. Предвид това
неблагоприятни вредни последици за тях са настъпили.
При така установеното съдебният състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с
изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Като
такова следва да бъде потвърдено. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
При този изход на делото е основателна претенцията на процесуалния представител на
наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Д „ИТ“
София, съгласно изричното право, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 вр. ал. 4
ЗАНН. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото и разглеждането му в
едно открито съдебно заседание, искането следва да бъде уважено в минималния размер,
определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за
представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН
и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2400366/25.11.2024 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. София против „***“ ЕООД за нарушение
на разпоредбата на чл. 197 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и
6
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване
във връзка с чл. 6 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, за което на основание
чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две
хиляди/ лв.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Г. В. Е., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“
гр. София сума в размер на 80 /осемдесет/ лв. - юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7