Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4589 02.12.2019 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в публично заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 19398 по описа на съда за 2018 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
права квалификация по чл. 74 от ЗЗД.
Ищецът „ЗАНДАР” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Иван Ст. Гешев“ № 6, ет. З,
ап. 9, представлявано от у. А.Ф., чрез пълномощника АД „Й. и Сис”,
представлявано от адв. А.Й.,*** е предявил против ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район р-н
Триадица, пл. „Позитано“ № 5, искове за осъждане на ответника да заплати сумата
от 10 000 лева, главница включваща заплатено от „ЗАНДАР” ЕООД
на пострадал р.- Х.Д. обезщетение, присъдено по в. гр. д. № 1040/2017 г. по
описа на ПдОС, сумата от 3351,05 лв. обезщетение за забава за периода от
21,01,2014 г. до 15,05,2018 г., и 631,25 лв. разноски по в. гр. д. № 1040/2017
г. по описа на ПдОС.
В исковата молба ищецът твърди, че е
сключил при ответника застраховка „Трудова злополука“, обективирана в
Застрахователна полица № ********** от 02.01.2014г., за което бил издаден н
Застрахователен сертификат с място на издаване: гр. Пловдив, датата на издаване
02.01.2014г., със застрахователна сума - седемкратния размер на годишната
брутна работна заплата, с покрити рискове - смърт, трайна загуба на
работоспособността и временна загуба на работоспособността, настъпили в
резултат на трудова злополука, със срок па застраховката от 00,00 часа на
03.01.2014г. до 23,59 часа на 02.01.2015г. и с територия па валидност - Р.
Българи и ЕС /Европейския съюз/. Застрахователната премия е заплатена изцяло и
напълно в брой от застраховащия съгласно сметка № ********** от 02.01.2014г.
Неразделна част от застрахователната полица бил и списък на служителите,
работещи в „ЗАНДАР” ЕООД, в който списък фигурирал и Х.М.Д. с ЕГН ********** -
бивш с. на ищцовото дружество, постъпил на работа по силата на Трудов договор
от 19.11.2013г„ регистриран в ТД на НАП - Пловдив на 26.11.2013 г. С
командировъчна заповед № ****Х.М.Д. е
бил командирован от работодателя „ЗАНДАР“ ЕООД в Р. Е. за работа в д.п.„Долд,
Нуйдутьостус“ по силата на Договор на „ЗАНДАР“ ЕООД и „А.В.М.Логистик“. където
на 21.01.2014 г. к. Р. пострадал по време на работа. Вследствие разследване,
извършено от Инспекцията по труда в Р. Е., резултатите от която били отразени в
протокол, било установено, че злополуката е станала около 7.50 часа на
21.01.2014 г. през време на работа в поточна линия в ц. за обработка на лепена
дървесина и същата е квалифицирана като трудова злополука. Касаело се за тежко
увреждане, наложило ампутация на части от фалангите на два пръста на
пострадалия р., наложило възстановително лечение и физиотерапия, В резултат на
получените травми Х.М.Д. бил с трайно увреждане, установено с Решение № **** от
24.09.2014г. па Управление социално осигуряване, Бюро Т., Р. Е., като в
резултат от преценката на медицинската експертиза е определена частична
нетрудоспособност от 60 %. причина - работна травма.
Горните обстоятелства били установени с
влязло в законна сила Решение № 840 от 30.06.2017г., постановено по гр.възз.дело
№ 1040/2017г, на ПОС, V състав, с което е отменено решението по гр.дело №
5000/2015г. на ПРС, XV гр.състав и „ЗАНДАР“ ЕООД е осъден да заплати на р.а Х.М.Д.,
на основание чл. чл.200, ал. 1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 10 000 лв.
(десет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се болки, страдания, вследствие на трудова злополука от
21,01.2014 г., настъпила в д.п.„Д. П." АД в Р. Е. /съгласно Заповед № ****
г. за командировка/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 27.04,2015 г, до окончателното й изплащане,
както и сумата в размер на 1283,30 лв. (хиляда двеста осемдесет и три лева и
тридесет стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за
претърпените неимуществени вреди за период от датата на настъпване на трудовата
злополука - 21.01.2014 г. до 26.04.2015 г. включително, ведно със присъдените
съдебни разноски.
Цитираното съдебно решение е
постановено при участието на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ като трето лице
- помагач в производството по делото съгласно чл.219 от ГПК, което решение
съгласно чл.223 от ГПК има действие по отношение на т.л., включително досежно
установеното наличие на трудова злополука, настъпила по време на действие на
трудовия договор сключен между пострадалия р. и „ЗАНДАР" ЕООД като
работодател, настъпилите вредоносни последици, размера на обезщетението и пр.
относими факти и обстоятелства, има задължителен характер.
Застрахователната претенция е заявена в
срок пред ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, като след изтичането на
15-дневния срок по чл.238, ал.З КЗ /отм/, а и към настоящия момент, ответното
дружество не е изплатило договореното застрахователно обезщетение.
Съгласно сключения застрахователен
договор между „ЗАНДАР“ ЕООД и ответното застрахователно дружество, при трайна
загуба на работоспособност в резултат на трудова злополука се изплаща процент
от застрахователната сума в размер на 7 годишни брутни заплати, равен на
процента на загубената работоспособност, който в случая е 60% съгласно Решение
№ ***** от 24.09.2014 г. В този смисъл е т. 6, раздел XIV на общите условия но
застраховка Трудова злополука, неразделна част от застрахователната полица, с
която е предвидено, че при „трайно намалена работоспособност в резултат на
трудова злополука", застрахователната сума се определя като процент от
дължимото обезщетение по риска „смърт в резултат на трудова злополука“, равен
на процента на загубената трудоспособност на застрахования, установен от
съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността.
Така определено въз основа правилото на т.6 от ОУ, конкретното застрахователно
обезщетение бил в размер на 31 543,34 лв. /60% х 52 572,24 лв. = 7 години х12
месеца х 625,86 лв бр.месечно възнаграждение/.
Ако ответното дружество било изпълнило
задължението си да изплати застрахователното обезщетение по цитираната
застрахователна полица, за настъпилата трайна нетрудоспособност на
застрахования вследствие трудовата злополука, то обезщетението, което „ЗАНДАР“
ЕООД е заплатил на р.а по реда на чл.200, ал.1 КТ, щеше да се намали съгласно
разпоредбата на чл.200, ал.4 от КТ с размера на полученото от р.а обезщетение
по застрахователния договор.
Ищецът твърди, че по аналогия на
правото, след като „ЗАНДАР“ ЕООД е обезщетил у.т р. за вредите, настъпили
вследствие трудовата злополука, попадаща в обхвата на сключената
застрахователна полица, то по арг. от чл.229 от КЗ отм., същият имал право да
бъде удовлетворен от застрахователното дружество. Застраховащия се бил
суброгирал в правата на застрахования по застрахователната полица. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Твърди, че за ищеца „ЗАНДАР” ЕООД, липсвало активна процесуална
легитимация по делото. Прави възражение за неоснователност на предявените
искове, поради обстоятелството, че
ищецът не бил материалноправно легитимиран да предяви настоящия иск, тъй
като неговата отговорност е била ангажирана на основание чл. 200 от КТ.
„ЗАНДАР” ЕООД с изплащането на присъденото обезщетение по гр. възз.д. №
1040/2017 г. на ПОС, 5 състав, с което е отменено решението по гр.д. №
5000/2015 г. на ПРС, 15 състав, в качеството си на работодател изпълнявал свое
задължение, произтичащо от изрична законова норма и затова няма основание за
ангажиране на отговорността на Застрахователя от самия работодател. В
конкретната хипотеза разпоредбата на чл. 229 от КЗ /отм./ е неприложима, тъй
като тази норма се отнасяла за застраховката „Гражданска отговорност", а
претенцията произтича от застраховка „Трудова злополука". Единствената
правна възможност за Работодателя е евентуално ангажиране на отговорността на
виновните работници с регресния иск в изпълнение на чл. 202 от КТ. Ищецът в
настоящия съдебен спор няма качеството застрахован, а е застраховащ, което също
е индиция за липса на материалноправно основание за предявяване на иска, тъй
като в Наредбата за задължителното застраховане ясно е изведен кръга от лица,
имащи право на обезщетение.
Страните по делото били обвързани от
валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на договора за
задължителна застраховка „Трудова злополука". Нормативната уредба на този
договор бил в чл. 231 от КЗ /отм./, която разпоредба установява възможността на
работодателя да сключи групова застраховка, като застраховани са неговите
служители и/или работници, чиито живот, здраве и работоспособност са предмет на
застраховката, както и в разпоредбите на издадената на основание чл. 52, ал. 1
от Закона за здравословни и безопасни условия на труд Наредба за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука"
/обн., ДВ, бр. 15 от 17.02.2006 г./. При обсъждането на въпроса за
отговорността на Застрахователя, от съществено значение е обстоятелството, че
сключването на тази застраховка не е право, а нормативно установено задължение
за работодателя, произтичащо от чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд. Съществено е и това, че застрахован по този договор
не е работодателят, а лицата по чл. 2 от Наредбата - работниците и служителите,
които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия,
принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок
от средния за страната. Това означава, че при настъпването на застрахователното
събитие застрахователната сума трябва да бъде изплатена на застрахования - чл.
231, ал. 5 от КЗ /отм./, а в случай на смърт на застрахования, ако
застраховката не е сключена в полза на трети лица, застрахователната сума се
изплаща на наследниците на застрахования, а ако няма такива - на лицата, живели
в едно домакинство със застрахования - чл. 231, ал. 6 от с.з. В контекста на
изложено съгласно чл. 238, ал. 2 и 7 от КЗ /отм./ задължението на
Застрахователя по застраховка „злополука" за плащане на застрахователната
сума, дължима за съответното застрахователно събитие, възниква наред и
независимо от задълженията на трети лица за обезщетяване на вредите на
застрахования от злополуката. Изпълнението на задълженията на третите лица за
обезщетяване на вредите от злополуката не изключва задължението на
застрахователя за плащане на застрахователна сума на застрахования, но и не
поражда регресни или други права на тези трети лица срещу застрахователя. В
този смисъл било приетото в Решение № 196 от 17.02.2016 г. по т. д. № 3034/2014
г. на ВКС, I т. о., че именно поради специфичния предмет на тази застраховка -
„застрахованото лично благо, изплатената от застрахователя сума се кумулира с
обезщетението, което застраховащия работодател дължи, тъй като не е уредена
като имуществена отговорност - не е застрахована имуществената отговорност на
работодателя. Имуществената му отговорност при увреждане живота и здравето на
работниците при трудова злополука и професионална болест е уредена в чл. 200 КТ. С настъпване на правопроизводящият юридически факт - трудова злополука или
професионално заболяване - за застрахования се пораждат права към
застрахователя, но наред с това възниква и имуществената отговорност на
работодателя.". Изложеното до тук обуславя извода, че ищецът в настоящото
производство, не е материалноправно легитимиран да предяви регресно притезание
към застрахователя по договора за задължителна застраховка „трудова
злополука". В тази връзка е и постановеното Определение на ВКС с №
245/19.04.2017 г. по тр.д. № 1867/2016 г., 2-ро Търговско отделение , по описа
на ВКС, с което не е допусната касационна жалба по влязлото в сила Решение №
1272 от 20.06.2016 г., по тр.д. № 86/2016 г. на САС, Търговска колегия. Прави
възражение за неоснователност и поради обстоятелството, че съгласно раздел IX
„Общи изключения”, точка 9 от Общите Условия към задължителна полица по
застраховка „Трудова Злополука” № **********, сключена между застрахователя ЗАД
"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ТРУП” и застраховащ „ЗАНДАР” ЕООД, винаги
изключение по полицата е загубата на работоспособност от упражняване на
професия или дейност, различна от определената в трудовия договор, която не е
част от обичайните трудови функции на Застрахования при застраховащия го
Работодател. Отделно от това в хода на съдебното производство и постановеното
съдебно решение по гр.възз.дело № 1040/2017 г. на ПОС, се доказало, че
злополуката е станала при извършване на дейност, свързана с нарушаване на
правилата за безопасност при работа от страна на р.а, изрично и ясно определени
определени в съдебното решение като груба небрежност. Съгласно раздел IX „Общи
изключения", точка 10 от Общите Условия към задължителна застраховка
„Трудова Злополука" № **********, винаги изключени по тези Общи условия са
загубата на работоспособност, смърт или разноски, причинени пряко или косвено
от: „Трудова злополука, настъпила вследствие на груба небрежност от страна на
Застрахования или при неспазване на предписанията и правилата за безопасност и
охрана на труда от страна на Застрахования".
Оспорва иска и в частта за претендирани
суми в размер на 631,25 лв., които ищцовото дружество е било осъдено като
съдебни разноски в друго съдебно производство, същите не са предмет на
процесния застрахователен договор. Прави възражение, че искът за лихвата бил
погасен по давност.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти
гр. състав,
след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото е приложено гр.д.
№ 5000/2015 г. на ПРС, 15 гр. състав. От постановените по делото съдебни актове се установява, че ищецът е
осъден да заплати на т-н. в. п. л.– Х.М.Д., следните суми: сумата от 10 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в причинени болки и страдания, вследствие настъпила трудова злополука; сумата
от 3351,05 лв. обезщетение за забава за периода от 21.01.2014 г. до 15.05.2018г.,
и 631,25 лв. разноски по в. гр. д. № 1040/2017 г. по описа на ПдОС.
Представени са писмени
доказателства – застрахователен сертификат, застрахователна полица и общи
условия към нея, от които е видно, че ищецът е сключил с ответника договор за
застраховка със застрахователно покритие смърт на лице в резултат на трудова
злополука, трайно намалена работоспособност в резултат на трудова злополука,
както и временно намалена работоспособност в резултат на трудова злополука. В
договора е предвидено, че в случай на настъпване на някой от изброените
застрахователни рискове, застрахователят е длъжен да заплати на застрахованото
лице застрахователна сума в предвидените в договора размери. В приложен към
застрахователната полица списък са посочени застрахованите лица, сред които
фигурира и пострадалият р. Х.Д..
От представените трудов
договор, длъжностна характеристика и заповед за прекратяване на ТПО се
установява, че пострадалото лице е било в трудово правоотношение с ищеца,
поради което е налице основание за ангажиране на отговорността му вследствие
настъпила трудова злополука.
Ищецът е представил и
покана, изпратена и получена от ответника (видно от приложена обратна
разписка), от която е видно, че същият е поканил застрахователното дружество да
заплати претендираните в настоящия процес суми.
По делото е изготвена ССЕ,
с която в. л. дава отговор на поставените от ищеца въпроси. Според
заключението, ищецът е заплатил на пострадалия р. Х.Д. сумата от 13 340,05
лева, представляваща „обезщетение и лихви по гр. в. д. № 1040/2017 на ПОС“,
сумата от 11 лева, представляваща „обезщетение за лихви по гр. в. д. №
1040/2017 на ПОС“ и сумата от 631,24 лева, представляваща „съдебни разноски по
гр. в. д. № 1040/2017 на ПОС“. От експертизата се установява и че
застрахователното обезщетение, дължимо на Х.Д. според предвиденото в сключения
между ищеца и ответника застрахователен договор се равнява на сумата от
31 543, 34 лева. Съдът кредитира изготвеното заключение като обективно,
безпристрастно и компетентно изготвено.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да
бъдат уважени предявените искове трябва да се установят следните факти и
обстоятелства, а именно, че е възникнало облигационно правоотношение между
ищеца и ответника, както и че ищецът е изпълнил едно задължение към трето лице
(у. р.), във връзка с което е настъпило суброгиране в правата на удовлетворения
кредитор.
Съгласно
чл. 74 от ЗЗД, този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен
интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Според доктрината и
установената съдебна практика, суброгацията е правен институт, по силата на
който удовлетвореното от т.л. вземане на кредитора продължава да съществува в
полза на т.л. и преминава върху него заедно с всичките му принадлежности. Т.л.,
което има правен интерес от изпълнение на чуждо задължение има и регресно право
срещу длъжника да иска да му възстанови това, което е изпълнило на кредитора.
Регресното право може да произтича от различни вътрешни правоотношения между
длъжника и т.л..
Работодателят
е длъжен да осигури на работниците и служителите здравословни и безопасни
условия на труд. В тази връзка е въведено задължение за застраховане на определени
категории работници във връзка с възможността от настъпване на предвидени
рискове, каквито са трудовата злополука и професионалната болест.
Според
чл. 231, ал. 2 от КЗ /отм./ груповата застраховка може да се сключи от
работодател, като застраховани са неговите служители и/или работници, чийто
живот, здраве и работоспособност са предмет на застраховката. Съгласно ал. 3 на
същия член, работодателят по ал. 2 е длъжен да даде на застрахованите си
работници и/или служители цялата информация, която е получил от застрахователя
относно сключения договор за застраховка "Живот" или
"Злополука" и която е необходима на застрахованите за упражняване на
правата им по застрахователния договор.
Чл. 200, ал. 1 от КТ предвижда, че за вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на Р.а или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от
това, дали негов орган или друг негов Р. или служител има вина за настъпването
им. В алинея 4 е предвидено, че дължимото от работодателя обезщетение може да
бъде намалено с размера на получените суми по договори за застраховане на
работниците и служителите.
От
посочените правни норми, приложими към процесното правоотношение, могат да се
направят следните изводи:
В
тежест на работодателя по трудовото правоотношение с р.а/служителя е да му
осигури здравословни и безопасни условия на труд при изпълнение на възложената
му работа. В случай на неизпълнение на това задължение и ако са настъпили вреди
/вследствие на трудова злополука/, за р.а възниква право на обезщетение спрямо
работодателя. Нормативните актове въвеждат и изискване за задължително
застраховане на работниците/служителите в предвидени от закона случаи. Това
задължение има за цел да обезпечи по-слабата в трудовото правоотношение страна,
като създаде механизъм, по силата на който й се гарантира в по-голяма степен репариране
на претърпените от нея имуществени и/или неимуществени вреди вследствие
настъпил риск по повод изпълнение на трудови задължения. Предвид това,
сключеният със застрахователя договор за застраховка има за бенефициент именно р.а,
т.е. за него възникват правата по една застрахователна полица, макар
задълженията да са за застраховащото лице.
В
настоящия случай между ищеца и ответника е налице валидно сключен договор за
застраховка, по силата на който застрахователното дружество се е задължило да
заплати на застрахованото лице застрахователна сума при настъпване на някой от
предвидените в договора рискове. Правата по договора възникват в полза на т.л..
Въпреки това обаче, така сключеният договор не замества императивно предвидената
в КТ работодателска отговорност, а напротив – действа паралелно и независимо от
нея.
В
сключения между страните договор не е предвидена възможност за суброгиране в
правата на удовлетворения кредитор /р. или служител/. В закона не е предвиден и
регресен иск спрямо застрахователя, по силата на който работодателят да има
възможност да предяви правата си. Освен това, както вече бе посочено, за да
бъде уважен искът по чл. 74 от ЗЗД е необходимо да е налице на първо място
изпълнение на чуждо задължение. В този случай, работодателят е изпълнил едно
свое задължение, при това императивно заложено в закона. В този смисъл и
независимо, че е налице сключен договор за застраховка с ответника, същият не
изключва отговорността на работодателя, нито пък я замества. Ето защо,
предявените от ищеца искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да бъдат поставени направените
от ответника разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът
определя възнаграждение за представителство от юрисконсулт в размер на 150 лева
предвид факта, че делото не представлява такова с фактическа и правна сложност,
както и че по същото са проведени две открити съдебни заседания.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЗАНДАР” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Иван Ст. Гешев“ № 6, ет. З, ап. 9,
представлявано от у. А.Ф. ПРОТИВ ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район р-н Триадица,
пл. „Позитано“ № 5 искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000 лева,
главница включваща заплатено от „ЗАНДАР” ЕООД на пострадал р. - Х.Д.
обезщетение, присъдено по в. гр. д. № 1040/2017 г. по описа на ПдОС, сумата от
3351,05 лв. обезщетение за забава за периода от 21,01,2014 г. до 15,05,2018 г.,
и 631,25 лв. разноски по в. гр. д. № 1040/2017 г. по описа на ПдОС.
ОСЪЖДА
„ЗАНДАР” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Иван Ст. Гешев“ № 6, ет. З, ап. 9, представлявано от у. А.Ф. ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район
р-н Триадица, пл. „Позитано“ № 5 СУМАТА от 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесулано представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ