№ 274
гр. В. 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 1 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Д.
при участието на секретаря Петя В. Г.
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Административно наказателно
дело № 20223110204851 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „К.“ ЕООД срещу Наказателно постановление №
03-013429/27.01.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-В. с
което на дружеството било наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 3000 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. с
чл.414, ал.3 от КТ.
Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление
за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като постановено при
наличие на съществени нарушения на материалния закон и процесуалните
правила. Счита, че в НП липсва надлежно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е установено. Оспорва изцяло фактическите
твърдения на наказващия орган. Намира размерът на наложената санкция за
немотивиран и необосновано висок. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло наказателното постановление. В условията на
евентуалност моли нарушението да бъде квалифицирано като маловажно
такова по смисъла на чл.415в от КТ.
В съдебно заседание въззивното дружество, редовно уведомено, се
представлява от адв.Д. И. от ВАК, която поддържа жалбата на изложените в
нея основания. Привежда и доводи за малозначителност на случая по смисъла
на чл.9, ал.2 от НК, като изтъква, че писмен трудов договор е бил сключен
два дни преди проверката. В съотношение на евентуалност моли размерът на
1
наложената санкция да бъде намален до законоустановения минимум.
Претендира присъждане на разноски.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Намира, че извършването на нарушението е
безспорно установено. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, както и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от дружеството разноски.
Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното
юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Въззивното дружество било с основен
предмет на дейност: „други довършителни строителни дейности“, като
осъществявало такива на строителен обект: жилищна сграда „Брилянт“,
намираща се в гр.В. УПИ I ПИ10135.2558.143, кв.640, 6-ти микрорайон,
район „Приморски“. За изпълнението на дейността си дружеството
ангажирало по трудов договор работници. На 04.01.2021г. то сключило
трудов договор с лицето Е.Н.Е., по силата на който последният приел да
изпълнява длъжността „общ работник поддържане на сгради“. Въпреки че в
трудовия договор била посочена дата на постъпване на работа 07.01.2021г.,
още предходния ден-на 06.01.2021г. Е. се явил в обекта. На лицето бил
проведен начален инструктаж, което било отразено в Книга за инструктаж по
безопасност и здраве при работа, водена от дружеството. След това
работникът започнал да изпълнява трудовите си функции.
Около 11,55ч. на същата дата от М. К. Д. и С. Б. И.- инспектори в
Дирекция “Инспекция по труда”-гр.В., била извършена проверка по
спазването на трудовото законодателство на посочения обект, при която било
установено, че Е. полага труд, като се намира на седмия етаж на сградата и
изхвърля отпадъци в сметопровода. Работникът бил поканен да попълни
декларация във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото
и осигурителното законодателство и Е. декларирал, че няма сключен трудов
или граждански договор с въззивното дружество, но работи като общ
работник. Удостоверил, че получава дневно възнаграждение в размер на 25
лева, както и че работното му време е от 8,00ч. до 17,00ч., с предвидена
2
почивка.
На дружеството било указано да представи за проверка определени
документи, между които и трудовите досиета на установените лица в обекта
на контрол. В хода на извършената документна проверка дружеството
представило трудовия договор, сключен с Е., както и справка за регистрация
на договора в ТД на НАП-В.. След запознаване с представените документи
проверяващите установили, че уведомлението за сключения трудов договор
на лицето е било подадено в ТД на НАП-В. след проверката- на 06.01.2021г. в
17,36ч.
Във връзка с тези констатации на 19.01.2021г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на санкционираното дружество
за това, че в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето Е.Е.
в процесния строителен обект, преди да му е предоставено копие от
уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Актът бил
съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и
подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 27.01.2021г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на санкционираното
дружество било наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 3000,00 лева за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на
труда.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на
свидетелите М. К. Д. и С. Б. И., както и приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да
бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като
липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е
установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на
проверяващите, поради което твърденията им следва да бъдат приети за
обективни и правдиви. В показанията си инспекторите са категорични, че Е. е
полагал труд на датата на проверката, като е извършвал дейност, съответна на
длъжността, посочена в трудовия му договор. Показанията на свидетелите се
подкрепят и от приложените писмени доказателства, сред които с особено
съществено значение са Трудов договор №1/04.01.2021г., Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, страница от Книга за
инструктаж по безопасност и здраве при работа, както и попълнената и
3
подписана от Е. декларация с посоченото по-горе съдържание. В
декларацията работникът е отразил, че няма сключен трудов договор.
Доколкото обаче такъв е представен по делото, но не е бил връчен на лицето
към момента на проверката, следва да се приеме, че това обстоятелство е
било отразено неправилно в декларацията.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, на основание Заповед № 0280/03.08.2010г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на
административно задължение му е вменено и да организира адекватно
защитата си.
Неоснователни са възраженията за непълнота на фактическите
твърдения на наказващия орган, тъй като в НП не са посочени основните
елементи на трудовото правоотношение. Както изтъква и представителят на
въззиваемата страна, дружеството не е санкционирано във връзка с липса на
трудов договор, а за различно нарушение, което в случая е описано
достатъчно детайлно -посочени са подробно времето и мястото на
извършване на нарушението, както и поведението, в което се е изразило то, а
именно-допускане до работа на лице, преди да му е предоставено копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, подадено в ТД на НАП. При това
положение съдът не констатира наличието на претендираните в жалбата
процесуални нарушения.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
В чл. 1, ал. 2 КТ е регламентирано, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
4
Според разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.63,
ал.2 от КТ изрично забранява допускането до работа на работника или
служителя, преди работодателят да му предостави документите по ал.1. В
мотивите към законопроекта за изменение на КТ, с който е въведена
цитираната норма се посочва, че това уведомяване е предпоставка
за постъпването на работника или служителя на работа, предвид което и с
оглед въведената административнонаказателна санкция за неизпълнение на
задълженията на работодателите относно формата и уведомяването, може
основателно да се очаква абсолютно намаляване на числото на незаконното и
антисоциално наемане на работа - без договор, без работно време, без
гарантирана заплата, почивки, отпуски и пр.
От коментираните по -горе доказателства съдът приема за
установено, че на процесните дата и място лицето Е.Е. е било допуснато до
работа в изпълнявания от дружеството строителен обект, преди да му бъде
предоставено заверено копие от уведомлението за регистрация на трудовия
договор в ТД на НАП, който е бил регистриран след извършването на
проверката и установяването на нарушението. Проверяващите лично са
констатирали, че Е. изпълнява дейност като общ работник на строежа, като
преди това му е бил проведен и съответен инструктаж. Следователно той
действително е полагал труд за дружеството в момента на проверката, т.е.-
бил е допуснат до работа в обекта, където е започнал да изпълнява трудовите
си функции.
Безспорно е установено на следващо място, а и не се оспорва от
страна на санкционираното лице, че трудовият договор с отразена дата на
сключване 04.01.2021г. е бил регистриран в ТД на НАП след проверката. При
това положение нормативните изисквания несъмнено не са били спазени, тъй
като на Е. не е било предоставено копие от съответното уведомление, но
въпреки това същият е започнал да изпълнява трудовите си задължения.
Поради това съдът приема, че дружеството-жалбоподател действително е
осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с
чл.63, ал.2 от КТ, за което правилно е санкционирано с обжалваното
наказателно постановление.
Съдът счита, че санкционната разпоредба е издирена надлежно, като
наказанието е наложено на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, предвиждащ
специална санкция за работодател, който наруши разпоредбата на чл.63, ал.2
от КТ, какъвто е и разглежданият случай. Понятието „работодател“ е
дефинирано в § 1, т. 1 от КТ, според който това качество притежава всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което
5
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
От събраните по делото доказателства е видно, че Е. е бил ангажиран именно
от санкционираното дружество за изпълнение на определени трудови
функции и че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това
положение правилно е счетено, че „К.“ ЕООД има качеството работодател,
чиято административнонаказателна отговорност следва да бъде ангажирана за
установеното нарушение.
Не следва да се обсъжда дали случаят представлява маловажен такъв
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като тази норма се явява обща и
приложението е изключено поради наличието на специалната норма на
чл.415в от КТ. Предвид задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно
решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС специалният
състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно“ административно
нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба
на чл. 28 от ЗАНН. Втората алинея на посочения текст също така изрично
изключва възможността да бъдат квалифицирани като маловажни
нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 и следователно
тежестта на нарушението в тази насока не следва да се обсъжда. Все пак
съдът намира за необходимо да посочи, че случаят по нищо не се отличава по
тежест от типичните нарушения от този вид.
Предвид изложеното съдът приема, че липсват основания за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът намира, че
административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно
наложеното наказание. Санкцията е определена в размер много над
минималния, предвиден в закона, но за определянето му не са изложени
конкретни мотиви. При това положение, като взе предвид липсата на
настъпили конкретни вредни последици и на данни за влезли в сила
наказания за други нарушения на трудовото законодателство, съдът намира за
законосъобразно имуществената санкция да е в минималния размер,
предвиден в закона, а именно 1500 лева.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на
Дирекция „Инспекция по труда“-В. следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл.
37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. Случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради
което съдът намира, че следва да се определи възнаграждение в минималния
6
размер, а именно-80,00 лева. Като съобрази размера на оставената без
уважение част на жалбата (1500 лв., доколкото това е размерът на
потвърдената санкция), съдът намира, че на въззиваемата страна следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,00 лв., като
посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя в полза на
Дирекция „Инспекция по труда“-В..
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на жалбоподателя също следва да се
присъди съразмерната част от направените по делото разноски. Същите се
изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за
процесуално представителство. Процесуалният представител на наказващият
орган прави възражение за прекомерност на разноските, но в случая
възнаграждението е в минималния размер, определен по реда на чл. 18, ал.2,
вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (съобразно измененията, публикувани в ДВ,
бр.88/2022г. и в сила към момента на сключване на приложения договор за
правна защита и съдействие от 09.01.2023г.). Като съобрази размера на
уважената част на жалбата (1500 лв., доколкото това е размерът на
отменената санкция), съдът намира, че на въззиваемото дружество следва да
се присъдят разноски в размер на 300,00 лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013429/27.01.2021г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“-В., като намалява наложеното
на „К.“ ЕООД- гр.В. ЕИК:*********, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414,
ал.3 от КТ, административно наказание “имуществена санкция” от 3000,00
лева на 1500,00 лева.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД- гр.В. ЕИК:********* да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“-В. сумата от 40,00 лева /четиридесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-В. да заплати на „К.“
ЕООД- гр.В. ЕИК:********* сумата от 300,00 лева /триста лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
В..
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
7
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8