РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 10 .12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският
районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Ралица Русева
При секретаря Олга Петрова и в присъствието на
прокурора……., като разгледа докладваното от съдията АНД № 891
по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.Х. ***, против
Наказателно постановление № 19- 1085- 000514 от 13.03.2019 г. на Началник група
Сектор ПП ОДМВР Русе, с което за административно нарушение по чл.25 ал.І от ЗДвП, на основание чл.179 ал.І т.5 от ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени
постановлението като незаконосъобразно поради недоказаност на нарушението.
Ответникът по жалбата счита същата за
неоснователна.
Русенска
районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата.
От събраните доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят
е правоспособен водач на МПС.
На 12.02.2019 г., около 09.00 часа, св.Т.К.-
служител на Сектор ПП ОДМВР Русе бил изпратен по сигнал за ПТП в района на
ул.”Николаевска” в гр.Русе.На място било установено настъпило произшествие с
имуществени щети между лек автомобил
„Тойота Корола” с рег. № Р 8828 РК, управляван от жалбоподателя и БМВ 520 И с
рег. № Р 6500 КА, управляван от св.С.Х..Полицейските служители извършили оглед
на превозните средства, изготвили фотоалбум с щетите по същите, като по снети обяснения, включително и на трето
лице- очевидец, приели, че нарушение по ЗДвП е осъществено от
жалбоподателя.Прието било, че като водач на МПС Х. при потегляне и излизане от
реда на паркираните превозни средства, не се съобразил с преминаващ покрай него
автомобил- този на св.Х., намиращ се от дясната му страна и извършващ маневра
за паркиране, в следствие на което настъпил сблъсък и ПТП с имуществени
вреди.Тези действия на жалбоподателя били квалифицирани като административно
нарушение по чл.25 ал.І от ЗДвП, за което бил съставен АУАН № 19- 1085- 000514,
предявен и подписан с възражения.Въз основа на акта е издадено обжалваното
наказателно постановление.В производството пред въззивната инстанция се оспорва
законосъобразността му, като се твърди, че с действията си жалбоподателят не е
нарушил визираната норма на закона, а вина за произшествието имал вторият
водач- св.Х..
Изложеното съдът приема за установено от
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН №
19- 1085- 000514 от 12.02.2019 г., протокол за ПТП от 12.02.2019 г., докладна
записка, собственоръчни обяснения, фотоалбум, възражение и справка във връзка с
възразеното, справка за нарушител, показанията на св.С.Х. и Т.К., които следва
да бъдат кредитирани изцяло, тъй като досежно фактическите обстоятелства
кореспондират помежду си и със събрания писмен доказателствен материал.Съдът не
приема, че св.Х. е субективно заинтересована да поддържа теза за виновността на
жалбоподателя.Показанията на този водач /Х./ се намират в логическа връзка с
показанията на св.К., който няма никакво отношение към инцидента, освен
служебно по силата на вменените си задължения.
Правни изводи:
Жалбата, като депозирана от лице,
притежаващо процесуална легитимация, е допустима.Разгледана по същество, е неоснователна.
В производството по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание няма
допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават съставения акт
и издаденото постановление.
По същество извършването на
нарушението е правилно установено и доказано.
На първо място следва да се посочи, че
е налице редовно съставен акт за нарушение, който се ползва с презумптивна
доказателствена сила относно отразените обстоятелства съгласно нормите на ЗДвП.Реално
констатациите по акта не са надлежно опровергани с нито едно доказателство.Фактите
са възразени още със съставянето на АН.Фактически е предприето разследване на спорни обстоятелства, а съвкупната преценка на
доказателствата сочи на правилност на изводите на наказващия орган, формирани
при произнасянето му като първа инстанция по същество.
Според разпоредбата на чл.25 ал.І от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда
на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.
По
делото няма спор, че платното за движение е било маркирано с три ленти в една
посока, като най- крайна лява и най- крайна дясна са били ползвани за паркиране
на МПС. Не се спори също така, че управляваният от жалбоподателя автомобил бил
паркиран в крайна лява пътна лента.Именно в тази лента, на свободно място пред Х.,
предприела действия за паркиране св.Х.. В тази фактическа хипотеза очевидно е,
че и двамата водачи следва да съобразят нормата на чл.25 ал.І от ЗДвП, тъй като
на различно основание тя е относима към поведението на всеки от тях на пътя.
При събраните доказателства, съдът намира, че правилно актосъставителят и
наказващия орган са приели наличие на виновно поведение у жалб.Х., като
същественото доказателство в този аспект е изготвен фотоалбум за настъпилите
щети по автомобилите в следствие на произшествието.Местата на съприкосновение
на превозните средства и протриването на същите ясно доказват, че управляваното
от жалб.Х. МПС, потегляйки направо, в
най- лява пътна лента, е ударило в задна лява част автомобила на св.Х..Доколкото
жалбоподателят е излизал от ред на паркирани автомобили /независимо, че
принципно пътната лента е била обозначена за движение, то такова е било
фактически невъзможно поради колоната от паркирали автомобили по цялото й
продължение/, то същият е следвало да съобрази изискването на чл.25 ал.І от ЗДвП.Т.е. той е следвало да предприеме маневрата, съобразявайки се с тяхното
положение и да им даде предимство при движението им.Идеята на законодателя е да
даде приоритет на движещия се автомобил за сметка на излизащия от паркомясто
/независимо обозначено или не/, като
това правило обезпечава сигурността на участниците в движението. Действително,
чл.25 ал.І от ЗДвП урежда и ред други хипотези на маневриране, но конкретно
следва да се изхожда от безспорно установената фактическа обстановка и точно тя
да бъде подведена нормативно.
От субективна страна нарушението е
извършено виновно под формата на непредпазливост.
Правилно и законосъобразно е
индивидуализирано и наложеното административно наказание по вид и
размер.Санкцията е определена за неспазване на правилата за предимство, при
причинено ПТП, като следващата се глоба е в размер на 200 лв.Няма основания и
правни възможности за изменение на постановлението и в тази му част, поради което
същото като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено
изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19- 1085- 000514 от
13.03.2019 г. на Началник група ОДМВР Сектор ПП, с което на М.Х.Х. с ЕГН **********,***,
за нарушение по чл.25 ал.І от ЗДвП, на основание чл.179 ал.ІІ вр. ал.І т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред
Русенски административен съд.
Районен съдия: