Производството е по чл.217 във връзка с чл.315 от ГПК. Постъпила е частна жалба от Фахри Юсеин Емин и Мелиха Байрям Емин, чрез техния представител по пълномощие, против определение от 11.04.2007 г., постановено по гр.д. № 304/2007 г. по описа на Районен съд - Кърджали. В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила и е необосновано. Съдът не обсъдил приложените към исковата молба доказателства и изложеното в нея, поради което постановил неправилен съдебен акт. За реализиране на правата им по иска било необходимо обезпечаване на същия. Молят съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да допусне исканото обезпечение с така посочените обезпечителни мерки. Съдът, като съобрази доказателствата по делото, прие за установено следното: Видно от гр.д.№ 304/2007 г. по описа на Районен съд – Кърджали, същото е образувано по предявен от Фахри Юсеин Емин и Мелиха Байрям Емин против Николай Панев Панев отрицателен установителен иск, с правно основание чл.254 от ГПК, за недължимост на присъдена, по изпълнителен лист от 05.06.2002 г. по ч.гр.д.№ 405/2002 г. по описа на Кърджалийския районен съд, главница от 2 200 щатски долара, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2002 г., както и направените по делото разноски в размер на 328.39 лева. С исковата молба е направено и искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 106/2002 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Момчилград. С определение № 94 от 11.04.2007 г., постановено в закрито заседание по гр.д. № 304/2007 год., Кърджалийският районен съд е оставил без уважение искането на Фахри Юсеин Емин и Мелиха Байрям Емин за допускане на обезпечение на предявения по гр.д.№ 304/2007 г. по описа на Районен съд – Кърджали иск по чл.254 от ГПК срещу Николай Панев Панев, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 106/2002 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Момчилград. За да постанови своя акт районният съд е приел, че спорът относно изпълняемото право е бил разрешен с влязло в законна сила решение, поради което не са налице условията на чл.310, ал.1 от ГПК. Приел е, че при иск по чл.254 от ГПК длъжникът следва да изчерпи всички свои възражения срещу изпълняемото право и пропуснатите възражения не могат да се предявяват по – късно с нов иск. Този извод е обоснован и правилен и се споделя и от настоящата инстанция. Съгласно чл.310, ал.1 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и то ако искът е подкрепен с писмени доказателства. В тази връзка от представеното по делото като доказателство гр.д. № 460/2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд се установява, че частните жалбодатели Фахри Юсеин Емин и Мелиха Байрям Емин, и двамата от гр.Момчилград са предявили против ответника Николай Панев Панев отрицателен установителен иск с правно основание чл.254 от ГПК за признаване за установено недължимостта на вземания по изпълнителен лист от 05.06.2002 г. по ч.гр.д. № 405/2002 г. по описа на РС – Кърджали, издаден въз основа на запис на заповед от 16.08.2002 г. Този иск е разрешен с влязло в законна сила решение № 100 от 30.09.2004 г. по гр.д. № 460/2004 г. по описа на РС – Кърджали. В настоящият случай гр.д. № 304/2007 г. по описа на РС-Кърджали, по което се иска настоящото обезпечение, е образувано също по иск на Фахри Юсеин Емин и Мелиха Байрям Емин и двамата от гр.Момчилград против Николай Панев Панев с правно основание чл.254 от ГПК за признаване на недължимост на присъдена, по изпълнителен лист от 05.06.2002 г. по ч.гр.д.№ 405/ 2002 г. по описа на Кърджалийския районен съд, главница от 2 200 щатски долара, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2002 г., както и направените по делото разноски в размер на 328.39 лева. При това положение, доколкото спорът относно изпълняемото право е бил разрешен с влязло в законна сила решение, следва да се приеме, че не са налице условията на чл.310, ал.1 от ГПК за допускане на исканото обезпечение, тъÚ като искът не само, че не е вероятно основателен, но е и недопустим. Правилно районният съд е приел, че при иск по чл.254 от ГПК длъжникът следва да изчерпи всички свои възражения срещу изпълняемото право и пропуснатите възражения не могат да се предявяват по – късно с нов иск. Водим от изложеното и на основание чл.217, ал.1 във връзка с чл.315 във връзка с чл.213, б”б” от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 94 от 11.04.2007 г., постановено по гр.дело № 304/2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове : 1.
2.
|