Р Е Ш Е Н И Е № 260343
05.11.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански състав
На 08.10.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело №1506 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано по въззивна жалба, подадена от М.Х.Г.,
ЕГН ********** ***, адв. Г.В. , против решение
№ 72/28.01.2020 г. постановено по гр.д. № 1146/ 2019 г. по описа на РС-Асеновград, с което е признато
за установено в отношенията между страните, че
жалбоподателката дължи на М.М.Ч., ЕГН ********** ***, сумата от 8 400
лева, представляваща авансово заплатено възнаграждение, по договор за изработка на мебели от 13.10.2018 г.,
дължима с оглед разваляне на същия поради пълно неизпълнение на задължението за
изработка, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда – 20.03.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за събиране на което вземане е издадена заповед за изпълнение № 384
от 28.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 629/2019 г. по описа на РС-Асеновград, и е отхвърлено възражението за прихващане на М.Х.Г.,
ЕГН ********** срещу М.М.Ч., ЕГН **********, за направените разходи и
възнаграждение за положения труд по
договора в размер на 9000 лева.
Решението се обжалва с доводи за недопустимост на
предявения установителен иск , поради
липса на идентичност между вземането предмет на заявлението и заповедта
за изпълнение с вземането предмет на исковата молба.С
въззивната жалба се оспорват и изводите на първоинстанционния съд за
основателност на предявения иск. Поддържа се,
че с оглед събраните по делото доказателства ищецът не е установил в процеса характера на съществувалите между
страните правоотношения , не е установил , че е платил по процесния договор уговореното авансово плащане
в размер на 50 % от възнаграждението, както и че сумите са били
получени от ответника именно по този
договор. Твърденията на ищеца и показанията на разпитаните свидетели , допустимостта на които
според жалбоподателя е спорна, очертавали
съвсем различен предмет на договора от този посочен по делото от ищеца.Твърди се
също, че договорът не съдържа срок за изпълнение, като е ноторно, че производството на мебели е дейност
, която не може да бъде извършена в определения 7-дневен срок, а разумният и
нормален срок за тази вид дейност според жалбоподателя е 1-месечен.Искането до
въззивния съд е за обезсилване на
първоинстонционното решение и
прекратяване на производството по делото
, евентуално неговата отмяна и
отхвърляне на иска като неоснователен.
От
въззиваемия М.М.Ч., ЕГН **********, е
депозиран, чрез пълномощника му
адвокат И.Г. , отговор на въззивната жалба, с който се
взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното
решение съобразно правомощията
си по чл.269
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от
страна, която има
право да обжалва
и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по предявен по
реда на чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, от М.М.Ч., ЕГН **********, иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, против М.Х.Г., ЕГН **********.
В исковата молба са изложени съображения, че на
13.10.2018 г. между ищеца, като възложител и ответницата, в качеството й на
изпълнител, бил сключен договор за
изработка на мебели: 1. Детски легла 2 бр.; 2. Бюро + надстройка 2 бр.; 3.
Малки масички 2 бр.; 4. Скрин 2 бр. + меки части; 5. Вградена библиотека 1 бр.;
6. Гардероб + вратичка 1 бр.; 7. Спалня с тапицирана табла за матрак 160/190;
8. Ракла с две отделения с тапицерия 1 бр.; 9. Гардероб, спалня + скрин; 10. ТV конзола спалня; 11. Диван 3-ка + лежанка; 12. ТV
композиция по проект; 13. Маса трапезна с допълнителен модул; 14. Холна маса и
15. Табуретка към дивана. Мебелите представлявали цялостно обзавеждане на
жилище на ищеца в с.М., като същите следвало да бъдат изработени от липа и МДФ
с дъбов фурнир, боядисани с бои и лакове на водна основа в цветове по избор на възложителя.
Към 13.11.2018г. по договора за
изработка от ищеца била заплатена
авансово сумата от 8 400 лева, а
мебелите и съгласно устна уговорка между страните, е следвало да бъдат
изработени от изпълнителя най-късно до
23.12.2018г. На 26.02.2019 г. била получена от ответницата изпратената й от ищеца
нотариална покана, с която й бил даден седмодневен срок да изпълни задължението
си по договора. Поради виновно неизпълнение на задължението от страна на изпълнителя да изработи поръчаните
от възложителя мебели, сключеният между
страните договор за изработка бил развален на 05.03.2019 г., с изтичане на дадения в нотариалната покана
срок. След разваляне на договора за
изработка , изпълнителят дължи връщане на възложителя на получената от него сума
в размер от 8400 лева. За вземането си срещу ответника, ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 629/2019 г. по описа на
РС Асеновград, срещу която било подадено
в срок възражение от длъжника.Горното мотивирало ищецът да предяви настоящия
иск , с който да бъде признато за установено
от съда , вземането му срещу М.Х.Г.
, в размер на сумата от 8400 лева- платена като аванс по развален
договор за изработка на мебели, сключен между страните на 13.10.2018г., ведно
със законна лихва върху сумата, начиная
от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното й изплащане.
Ответницата М. Г.
оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли като
неоснователен.Твърди,че не е налице виновно неизпълнение на задълженията по
договора от нейна страна, тъй като между страните не е бил
уговорен срок за изработване на мебелите. Твърди, че от страна на ищеца не били дадени ясни и точни
инструкции за изпълнение на предмета на
договора.След неговото сключване , ищецът
многократно променял изискванията си и давал на изпълнителя
противоречиви указания относно материалите и срока на работа. Поддържа, че даденият с нотариалната покана
7-дневен срок е недостатъчен за изработване
на мебели , а тъй като от възложителя не били посочени и мебелите ,
които иска да му бъдат изработени, то било невъзможно
този срок да бъде спазен от изпълнителя. Ответникът повдига и възражение за прихващане
със свое вземане в размер на 9000 лева-направени разходи и дължимо възнаграждение
по договора за изработка.
Страните по делото не спорят, а и от приетите по делото и неоспорени писмени доказателства, е документално установено, че на
13.10.2018 г. са сключили писмен договор
, по силата на който ищецът М.Ч. е възложил, а ответникът е приел да изготви цялостно обзавеждане на жилище в с.М.,
по предварително одобрен проект, прилежащите мебели /описани на гърба на
договора/ да се изработени от липа и МДФ с дъбов фурнир, боядисани с бои и
лакове на водна основа, в цветове по избор на клиента.Мебелите, които е
следвало да бъдат изработени от изпълнителя са изрично посочени на гърба на договор, а именно : 1. Детски легла
2 бр.; 2. Бюро + надстройка 2 бр.; 3. Малки масички 2 бр.; 4. Скрин 2 бр. +
меки части; 5. Вградена библиотека 1 бр.; 6. Гардероб + вратичка 1 бр.; 7.
Спалня с тапицирана табла за матрак 160/190; 8. Ракла с две отделения с
тапицерия 1 бр.; 9. Гардероб, спалня + скрин; 10. ТV конзола спалня; 11.
Диван 3-ка + лежанка; 12. ТV композиция по проект; 13. Маса трапезна с
допълнителен модул; 14. Холна маса и 15. Табуретка към дивана. В т.3.1.3 от
договора страните са уговорили, че възложителят дължи на изпълнителя
възнаграждение в размер от 13600 лева, платимо както следва: 50 % - авансово, 40 % - след изработване и одобрение от страна на възложителя на
обзавеждането и 10 % след издаването му. В договора
не е уговорен от страните срок за
изработване на мебелите от изпълнителя, а с подписа си на гърба на
договора последният е удостоверил , че към 13.11.2018г. по
същия е дадено капаро в размер от 8400 лева. С нотариална покана, връчена на
изпълнителя на 26.02.2019г. , възложителят
го е поканил да изпълни задължението
си в седмодневен срок , с изрично
предупреждение, че след изтичането на срока ще счита договора за развален.
При така
събраните по делото доказателства, с
обжалваното решение първоинстанционният съд е приел предявения иск за допустим , поради идентичност между вземането по издадената в
полза на заявителя заповед за изпълнение и това по искова молба. Изложил е
съображения , че страните са валидно
обвързани от сключения между тях на 13.10.2018г. договор за изработка на мебели, по който от
възложителя е било платено капаро на
изпълнителя в размер на 8400 лева. Мебелите следвало да бъдат изработени до 23.12.2018 г.
– по устна уговорка между страните, но тъй като това не е било сторено, до
изпълнителя е била изпратена нотариална покана, с която от възложителя му е бил
даден седмодневен срок за изпълнение на
задължението. До изтичане на този срок, както и по време на водене на исковото
производство, ответникът не е ангажирал
доказателства да е изработил поръчаните му от възложителя мебели. Така с изтичане
на срока, даден с нотариалната покана- 05.03.2019 г., сключеният между страните
договор за изработка на мебели е развален от възложителя, поради което изпълнителят
дължи връщане на получената по същия
сума в размер от 8400 лева и е уважил предявения иск в пълния заявен размер.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо.
Не се установява произнасяне на първоинстанционния съд по недопустим иск,
както поддържа ответникът по делото в подеданата до окръжния съд въззивна жалба. Решаващият състав на съда, съпоставяйки вземането по заповедта за
изпълнение и по искова молба,
констатира, че е налице пълна идентичност по вид и размер
между вземането по издадената заповед за изпълнение и вземането, предмет на
предявения установителен иск. Видно от издадената в заповедното производство
заповед за изпълнение в полза на
заявителя е присъдена сума в размер от 8400 лева, представляваща авансово
заплатено възнаграждение, по договор за
изработка на мебели от 13.10.2018 г., дължима с оглед разваляне на същия поради
пълно неизпълнение на задължението за изработка. Именно на това основание и в
този размер ищецът е претендирал установяване на своето вземане срещу ответника
съгласно обстоятелствената част и петитума на исковата му молба.
При проверка на първоинстанционното решение и с
оглед оплаквания във въззивната жалбата , съдът намира, че същото като краен резултат е правилно
Между спорещите страни е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл.
от ЗЗД,по силата на който изпълнителят е
поел задължение да изработи възложените
му от ищеца М.Ч. мебели, част от
цялостното обзавеждане на жилище в с.М..За изпълнение на работата, на
ответника е била платена от ищеца сума в
размер от 8400 лева, съставлаваща авансово плащане на възнаграждението възлизащо в
общ размер от 13 600 лева , съгласно изрично уговореното между страните в
т.3.1.3 от договора. Получаването на сумата по договора не е оспорено от ответника в срока по чл.131 от ГПК, като това
обстоятелство е удостоверено чрез изричното
изявление и подписа положен от изпълнителя на гърба на договора. С така сключения между страните договор, страните
не са уговорили срок за изпълнение на мебелите , но този модалитет не е
задължителен елемент от съдържанието на договора за изработка и не рефлектира
върху съгласието за сключването му, тъй като дори да не е уговорен, може да
бъде определен по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД
- с покана /Решение № 97/ 03.07.2013 г. по т. д. № 533/2012 г. на ВКС , II т. о./.Свидетелските
показания за установяване на ненаписаната клауза / срок / в сключения
между страните писмен договор са недопустими,
с оглед забраната на чл.164,ал.1,т.5 от ГПК, поради което и съдът не
следва да ги обсъжда. Така връчената на изпълнителя на 26.02.2019г.
нотариална покана е поставила началото на срока, в който същият е следвало да предприеме действия по
изпълнение на задължението си. Продължителността на този
срок се преценява във всеки отделен случай и зависи от конкретните
обстоятелства по делото/В същия смисъл решение №37/22.03.2011г. на ВКС по
гр.д.№920/2009г., ІVг.о.; решение №706/
30.12.2010г. на ВКС по гр.д.№1769/2009г., ІІІг.о.; решение № 81 от 3.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
1591/2014 г., II т. о., ТК /. При лежаща върху изпълнителя доказателствена
тежест , по делото не са ангажирани доказателства- гласни или писмени,
установяващи изработването на уговорените по договора мебели. Тук следва да се
отбележи, че доколкото така наведените от ответника възражения сочат на забава
на ищеца в качеството му на кредитор на задължението за даване на указания
при изработване на обзавеждането ,
приложение намира нормата на чл. 95 ЗЗД, съгласно която кредиторът е в забава, когато
неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението
си. Това поведение на кредитора обаче предполага наличието на отправена до него
покана от длъжника да приеме предложеното изпълнение или да окаже нужното
съдействие. В случая по делото не е установено
изпълнителят да е отправил до
възложителя покана за оказване на съдействие, нужно за
правилното и точно изпълнение на
задълженията по договора.Изложеното е от значение, тъй като за определяне
продължителността на срока по чл.87, ал.1 от ЗЗД следва да се съобрази не само дадения от възложителя 7-дневен срок за изпълнение, но и продължилата след това
виновна забава от изпълнителя , тъй като в този период последният е разполагал
с възможността да изработи вещите.С оглед на горното и обема на действията,
които е следвало да бъдат извършени от изпълнителя по договора , съдът намира,
че дадения му от възложителя 7- дневен срок за цялостното обзавеждане на
жилището е неподходящ и споделя твърдението на жалбоподателя , че срок от един месец,
считано от получаване на нотариалната
покана на 26.02.2019г. , е бил достатъчен
на изпълнителя да изработи възложените
му мебели. Ответникът не е изпълнил задължението си до
изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок и в
хода на производството по делото, поради което следва да се приеме, че договорът
за изработка е бил развален от възложителя
с исковата молба, поради виновно неизпълнение от страна на изпълнителя
на поетите задължения по същия. С факта на отпадане с обратна сила на
правоотношението, което е било основание възложителят да заплати възнаграждението,
следва, че последното подлежи на връщане
на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Решаващият състав на съда
намира за неоснователно направеното от ответника по делото възражение
за прихващане, по смисъла на чл.103, ал.1, предл.1 ЗЗД. За да настъпи
погасителният ефект на изявлението за прихващане, следва да бъде установено, че
изпълнителят по договора за изработка има спрямо възложителя вземане за
неизплатено възнаграждение и разходи по изработване на мебелите. По делото не е
установено да съществуват насрещни вземания на изпълнителя с посочения произход по сключения
между страните на 13.10.2018г. договор за изработка, поради което направеното изявление
за съдебна компенсация е неоснователно и правилно не е уважено от първоинстанционния
съд .
Поради съвпадане в крайните изводи на двете
съдебни инстанции, първоинстанционното
решение като правилно следва да се потвърди.
Изложеното, от своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на
първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски.
В полза на въззиваемия не
следва да се присъждат разноски, тъй като по делото
липсват данни такива да са били направени
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 72 / 28.01.2020 г. постановено по гр.д. № 1146/ 2019 г. по описа на РС-Асеновград, ІІ гр. с.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|
|
|
|
|