Р Е Ш
Е Н И Е № 88
Гр . В* 03.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ В
ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА двадесет и пети септември
ПРЕЗ две хиляди и деветнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д*
М*
ЧЛЕНОВЕ:1 С** С
2. Г** Й**
ПРИ СЕКРЕТАРЯ В**К** И В ПРИСЪСТВИЕТО НА
ПРОКУРОРА
КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ
съдия Св** С** в. ГР.Д. № 296 ПО ОПИСА
ЗА
2019 ГОД.,ЗА
ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
Делото е образувано по въззивна жалба на И.Б.И. и Л.Б.И.,действаща със съгласието
на майка си А.Л.Г. чрез адв. Е** С** против Решение №65 от 29.05.19г. по гр.д.
№481/18 на БРС в частта, с която претенциите им по сметките са отхвърлени за
сумата от 653,27лв. общо за двете,а искът е уважен за сума от 75,16лв. общо за
двете.Искат от въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната част и да
се произнесе по същество като осъди Т.А.И. да им заплати сумата 653,27лв.
общо-по 326,63лв. на всяка от тях като им присъди и разноските по делото.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК
ответницата по жалба Т.А.И. не е подала
писмен отговор и не е взела становище по въззивната жалба.
От
данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд
констатира следното:
Делото
е във фазата по извършване на делбата и
искания по сметките-чл.346 ГПК.
Пред
първоинстанционният съд жалбоподателките са претендирали сума общо от 950лв. за
двете с правно основание чл.31,ал.2 ЗС, съставляваща обезщетение за това,че са
били лишени от право да ползват имота,предмет на делбата-600лв. за периода
30.06.2015г. до 30.06.2018г. и 350лв.за времето след завеждане на делбеното производство.
БРС е приел,че исковата претенция на съделителките е основателна само за
периода 26.09.2018г./когато ответника е получил препис от ИМ/ до
29.01.2019г./датата,когато е приет за разглеждане иска по чл.31,ал.2 ЗС/ и го е
уважил за размер от 75,15лв. като в останалата част го е отхвърлил като
неоснователен.
Пред
въззивната инстанция нови доказателства не са допуснати.
При
тези данни съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
От
представените по делото доказателства не
се установява жалбоподателките да са лишени от право на ползване на имота по
смисъла на закона.Те не са отправяли покана до другия съсобстваник,с която да
заявят,че искат да ползват имота,но достъпът им е ограничен. Няма данни другият
съсобственик да е ограничавал достъпа до имота-с подмяна на ключове или да е
създавал други пречки.Правилно първоинстанционният съд е преценил,че искът по
чл.31,ал.2 ЗС предполага писмено поискване от този,който е лишен от ползването.
В случая това е направено едва с ИМ и правилно БРС е присъдил от тази дата до
датата,в която искът по чл.31,ал.2 ЗС е приет за разглеждане от съда.
По
делото няма данни,които да обосновават уважаване на претенцията нито като
основание,нито като размер,тъй като посочената от жалбоподателките суми е
произволно избрана и неподкрепена с
доказателства по делото.
По
изложените съображения, въззивната инстанция счита жалбата за неоснователна, а
първоинстанционното решение за правилно, поради което същото следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
Разноски
не са претендирани от ответницата по жалба и няма данни такива да са направени,
поради което не следва да се присъждат.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №65 от 29.05.19г. по гр.д. №481/18 на БРС в
частта, с която претенциите на И.Б.И. и Л.Б.И.,действаща със съгласието на
майка си А.Л.Г. чрез адв. Е** С** с правно основание
чл.31,ал.2 ЗС са отхвърлени за разликата
от сумата от 75,16лв. до 950лв. общо за двете.
В
останалата част решението като не обжалвано е влязло в законна сила.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС в 30-дневен срок от съобщаването му на страните
при условията на чл.351 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.