№ 6
гр. Перник, 14.02.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд
– П.***, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при участието на съдебния секретар Е. В.***, като разгледа
административно дело № 383/2021 г. по описа
на Административен съд – П.***, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 – чл.178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по жалба на М.Р.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, и адрес за
кореспонденция: гр. ***, чрез адв. Г.Ч. ***, против мълчалив отказ на началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.*** да се произнесе по Заявление вх. №
5943/07.07.2021 г. за издаване на СУМПС на М.Р.М..
В жалбата се твърди, че са налице всички изискуеми
предпоставки за издаването на българско свидетелство за управление на МПС на М.М., поради което
отказът на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.*** е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Ответникът – началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - П.***, чрез пълномощника си – главен юрисконсулт З. В.***, излага съображения за законосъобразност на оспорената
заповед, оспорва жалбата като
неоснователна и моли съда да я отхвърли.
Административен съд – П.***, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и на основание чл.168, ал.1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е
подадена от лице с правен интерес по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, в срока по
чл.84, ал.2 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, какъвто е мълчаливият отказ предвид
разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, поради което е
процесуално допустима.
Рагледана по същество е основателна по следните съображения:
Административното производство е започнало по инициатива на жалбоподателя М.Р.М., който на
07.07.2021 г. подал в сектор ПП при ОДМВР – П.*** Заявление вх. № 5943/07.07.2021 г. за
издаване на документ за самоличност на български гражданин – свидетелство за
управление на моторно превозно средство, обикновена услуга. В предходно подадено Заявление вх. №
328000-2634/07.06.2021 г., депозирано в ОДМВР – П.***, същият посочил, че е
изгубил издаденото му в Кралство В.***СУМПС. В тази връзка той подписал и
Декларация вх. № 115800-11377/07.07.2021 г. по чл.17, ал.1 от Правилника за
издаване на българските лични документи /ПИБЛД/.
Към Заявление вх. № 5943/07.07.2021 г. М.М. приложил изискуемите се съгласно чл.16, ал.2 вр. ал.1, т.3, вр. чл. 13, ал.1, т.1 и
т.6 от Наредба № 1-157/ 01.10.2002 г. на МВР писмени доказателства, в т.ч. декларация, че
обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз, декларацията по чл.17, ал.1 от ПИБЛД,
Потвърждение на данните от Свидетелство за правоуправление № ***, издадено от В.***на 01.06.2019 г., валидно до
31.05.2029 г., ведно със заверен превод на български език, направен от
лицензиран преводач. Към преписката са приети и служебно направени справки –
уведомление за незаплатени задължения, справка за нарушител/водач на М.Р.М.,
разпечатка за данни за издаване на СУМПС на М.Р.М.. Приложени са и
Удостоверение рег. № 32800-2719/10.06.2021 г., издадено от началника на РУ – Р.***
при ОДМВР – П.*** на М.М. в уверение на това, че на 07.06.2021 г. същият е
заявил в РУ – Р.***, че му липсва /загубено е/ национално свидетелство за
управление на МПС № ***, издадено от В.***на 01.06.2019 г., валидно до
31.05.2029 г., и същото е обявено за издирване с телеграма № 175/09.06.2021 г.,
Заявление вх. № 32800-2634/07.06.2021 г., депозирано от М. ***, Сведение от М.Р.М.,
дадено на 07.06.2021 г. пред РУ – Р.***, Писмо № 175/09.06.2021 г. от ГДГП до
всички заинтересовани служби на МВР, с което е наредена конфискация на
национално свидетелство за управление на МПС № 906145, издадено от В.***на
01.06.2019 г.
В хода на съдебното производство са представени писмени доказателства:
Писмо рег. № 1158-10569/05.11.2021 г. от директора на ОДМВР – П.*** до
директора на ГДНП – С. с искане за проверка по реда на чл.17 от Наредба № I-157/02 г. на МВР относно притежаването на
чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС от М.Р.М., както и
отговор на същото – Писмо рег. № 3286р-56865/26.11.2021 г., към което е
приложено друго Писмо рег. № UK-424-4/22.11.2021 г., изходящо
от представителството на МВР във В.***и И.***, според което се съдържа
уведомление, че след извършена проверка от британската полиция е предоставена
информация, че: „М.Р.М., дата на раждане *** г., притежава валидно британско
СУМПС с № ***, за следните категории, съгласно датите на
придобиване: 27/05/2014 – В, F, K; 01/06/2019 - Q, АМ, на лицето не са налагани наказания или
ограничения във Великобритания“.
Съгласно чл.159, ал.9, изр.3-то от ЗДвП, дубликат на свидетелство за управление
на моторно превозно средство се издава при повреждане, унищожаване, изгубване
или кражба, а от доказателствата по делото е видно, че случаят е такъв.
Условията и реда за издаването на СУМПС са уредени в Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи
/Наредба № I-157 от 01.10.2002 г./.
В чл.17, ал.1 от Наредбата са конкретизирани хипотезите, в които се
допуска подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС в
зависимост от условия, на които отговаря или не страната, издала съответното
свидетелство. Тъй като Великобритания, макар от 31.01.2020 г. вече да не е
страна членка на ЕС, е договаряща страна по Конвенцията за движението по
пътищата /Виена, 1968/, подписала е същата на 08.11.1968 г., а я е ратифицирала
на 28.03.2018 г. Поради това издадените от нея СУМПС отговарят на критериите на
чл.17, ал.1, т.1 от Наредбата. По делото е установено и надлежно доказано, че
жалбоподателят е придобил правоспособност за управление на МПС в България на 27.05.2014
г., а впоследствие – на 01.06.2019 г., му е издадено чуждестранно /британско/
национално свидетелство за управление на МПС, което на 07.06.2021 г. е обявено
за изгубено и за този факт той е попълнил декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД. С
оглед на тези данни, за издаване на загубеното от него СУМПС е приложим реда по
чл.17, ал.12 – при издаване на свидетелство за управление на МПС на водачи,
които декларират изгубено/откраднато чуждестранно свидетелство за управление на
МПС по ал.1, т.1 и 2 и са придобили правоспособност за управление на МПС в
Република България, водачът попълва декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД, която
се изпраща на държавата, издала свидетелството, за обявяване на същото за
невалидно. Свидетелство за управление на МПС се издава за
категорията/категориите, придобити в Република България. В този случай и
съгласно ал.13, чрез отдел „Пътна полиция“ при ГДНП се извършва проверка чрез
предварително запитване до компетентните органи в държавата, издала
свидетелството за управление на МПС по ал.1 /при основателни съмнения за
автентичността на представеното за подмяна свидетелство/ и проверка в
европейската система за обмен на информация за свидетелства за управление на
МПС. Административният орган е направил тази проверка и е установил, че на
жалбоподателя е издадено валидно британско СУМПС с № ***, за следните категории, съгласно датите на придобиване: 27/05/2014 – В,
F, K; 01/06/2019 - Q, АМ, и не са му налагани наказания или ограничения във В..
Възражението на ответника, че издаването на британско СУМПС е пречка за
издаването на българско такова е несъстоятелно, доколкото според чл.17, ал.12
от Наредбата, декларацията по чл.17, ал.1 от ПИБЛД, която попълва водачът,
който декларира изгубено/откраднато чуждестранно свидетелство за управление на
МПС по ал.1, т.1 и 2, следва да се изпрати на държавата, издала свидетелството,
за обявяване на същото за невалидно.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че по отношение на жалбоподателя са били налице всички законоустановени предпоставки за издаване на заявеното от него СУМПС,
поради което подадената жалба се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена.
Предвид изхода
на спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 610,00 лв. /шестстотин и десет
лева/, от които 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса, и 600,00 лв.
/шестстотин лева/ - платен адвокатски хонорар.
Така мотивиран и на основание чл.172 от АПК, Административен съд – П.***
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на М.Р.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, мълчалив отказ на началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – П.*** да се произнесе по Заявление вх. №
5943/07.07.2021 г. за издаване на СУМПС.
ВРЪЩА преписката на началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – П.*** за произнасяне по Заявление вх. №
5943/07.07.2021 г. за издаване на СУМПС, съгласно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ОДМВР – П.*** – гр. П.***, ул. ****, ДА ЗАПЛАТИ на М.Р.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 610,00 лв. /шестстотин и десет
лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/П/