№ 334
гр. Варна, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Славова
Членове:Светла В. Пенева
Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско
дело № 20253100500120 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба входящ № 96889/29.11.2024 г. по описа на РС-Варна,
подадена от В. А. Д., срещу Решение № 3756/24.10.2024 г., постановено по гр. д. №
3246/2023 г. по описа на РС-Варна, 14-ти с-в, с което съдът е приел за установено в
отношенията между В. А. Д. и З. А. А., че З. А. А. е изключителен собственик на
придобития по време на брака на страните поземлен имот с идентификатор **** по КККР
на град Игнатиево, представляващ дворно място с площ 865 кв.м., при съседи: имоти с
идентификатори ****; ****; ****; ****; ****; ****, находящ се в град Игнатиево, общ.
Аксаково, ул. „Гроздьо Желев“ № 3, ведно с построените в имота сгради: жилищна сграда
със застроена площ 66 кв.м. с идентификатор ****.1, жилищна сграда със застроена площ 31
кв.м. с идентификатор ****.2, жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.мм с
идентификатор ****.3, гараж с площ 12 кв.м. с идентификатор ****.4, постройка на
допълващо застрояване от 18 кв.м. с идентификатор ****.6, след като същите са придобити с
договор за продажба от 30.10.2019 г., обективиран в нотариален акт № 91, том II, дело №
231/2019 г. на нотариус Т. М. с район на действие РС-Варна, изцяло с лични средства на З. А.
А., на основание чл.23, ал.1 СК, както и е осъдил В. А. Д. да заплати на З. А. А. сумата в
размер на 6317.78 лева, представляваща сторени пред РС-Варна съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят счита първоинстанционното решение за неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че по делото е доказано, че процесните имоти са закупени от
двамата съпрузи по време на брака им, като продажната цена е платена със средства на
двамата съпрузи и предявеният иск от З. А. А. е неоснователен. По същество моли
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263 ГПК, от З. А. А., чрез процесуалния й представител адв. З. Д. е
1
подаден отговор, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Моли същата да бъде оставена без уважение и обжалваното първоинстанционно решение да
бъде потвърдено.
В открито съдебно заседание въззивната страна – В. А. Д., чрез процесуалния си
представител адв. Б. Б., поддържа въззивната жалба. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, З. А. А., чрез процесуалния си
представител адв. З. Д. оспорва въззивната жалба, поддържа подадения отговор на
въззивната жалба. Претендират се разноски.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от З. А. А. срещу В. А. Д.,
иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищцата е едноличен собственик на придобития по време на брака на страните
недвижим имот с идентификатор **** по КККР на град Игнатиево, представляващ дворно
място с площ 865 кв.м., находящ се в гр.****, при съседи: имоти с идентификатори ****;
****; ****; ****; ****; ****, ведно с построените в имота жилищна сграда със застроена
площ 66 кв.м., представляваща имот с идентификатор ****.1, жилищна сграда със застроена
площ 31 кв.м., представляваща имот с идентификатор ****.2, жилищна сграда със застроена
площ от 72 кв.мм., представляваща имот с идентификатор ****.3; гараж с площ 12 кв.м. с
идентификатор ****.4, постройка на допълващо застрояване от 18 кв.м., представляваща
имот с идентификатор ****.6, при твърдения, че е закупен изцяло с лични средства на
ищцата.
Ищцата излага, че с ответника са бивши съпрузи като бракът им е прекратен с
Решение № 427/22.02.2022г., постановено по гр.д. №15084/2021г. по описа на ВРС, влязло в
сила на 16.03.2022г. Твърди, че процесният недвижим имот е бил закупен по време на брака
им, като тя е превела изцяло продажната цена в размер на 70 000 лева по банков път с лични
средства. Произходът на личните средства на З. А. в размер на 130 000 лева е от заплатено в
нейна полза, от Застрахователна компания Армеец, обезщетение от смъртта на баща й, който
е починал при възникнало ПТП на 03.07.2015г. След развода между страните имотът бил
предоставен за ползване на В. А. Д. и детето им и към настоящия момент се ползва от тях. З.
А. заявява, че през последните няколко месеца В. Д. е започнал да я увещава двамата да
прехвърлят процесния имот на детето, като той заявил, че ще направи същото с неговата
половина, с оглед на което е предявила настоящия иск.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който
е изразил становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че процесният имот е
придобит по време на брака на страните, който е прекратен с развод. Оспорва твърденията
на ищцата, че имотът е закупен изцяло с нейни лични средства. Твърди, че действителната
продажна цена на имота е била 90 000 лева, като той преди изповядване на сделката е
заплатил на продавачите сумата в размер на 20 000 лева, а след това е предал на ищцата на
ръка още 25 000 лева, които представляват остатъка от неговия дял от имота. Затова в
нотариалния акт и двамата са били записани като собственици на имота. Сочи, че сумата в
размер на 45 000 лева му е била дарена от родителите му, за закупуване на процесния имот.
По същество моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищцата чрез процесуалния си
представител адв. З. Д. поддържа исковата молба. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Б.
Б. оспорва иска. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, че процесните имоти, представляващи поземлен имот с
2
идентификатор **** по КККР на град Игнатиево, находящ се в град ****, представляващ
дворно място с площ 865 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори ****; ****; ****; ****;
****; ****, ведно с построените в имота жилищна сграда със застроена площ 66 кв.м.,
представляваща имот с идентификатор ****.1, жилищна сграда със застроена площ 31 кв.м.,
представляваща имот с идентификатор ****.2, жилищна сграда със застроена площ от 72
кв.мм., представляваща имот с идентификатор ****.3; гараж с площ 12 кв.м. с
идентификатор ****.4, постройка на допълващо застрояване от 18 кв.м., представляваща
имот с идентификатор ****.6, са придобити по време на брака им, който е прекратен с
развод с влязло в сила решение на РС Варна по гр.д.№ 15084/2021 г.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 91, том 2, рег. № 7859,
дело № 231/2019 г. на нотариус Тодор М., с район на действие РС-Варна, става видно, че на
30.10.2019 г. Н.Д. С. и Р.И. С.а са продали на З. А. А. и В. А. Д. процесните недвижими
имоти, за сумата в размер на 70000 лева, за която сума продавачите са заявили , че са я
получили напълно от купувачите. В нотариалния акт е посочено, че страните – продавачи и
купувачи по сделката изрично са декларирали пред нотариуса, че посочената продажна цена
е действително уговорената между страните.
Към материалите по делото са представени скици от СГКК на процесните имоти и
удостоверение за данъчната им оценка.
От справка в ЕИСС на РС Варна се установи, че решението за развода на страните е
влязло в сила на 16.03.2022 г.
От банково удостоверение изх. № 195/2023 г., издадено от „Юробанк България“ АД,
става видно, че З. А. А., на 30.10.2019 г. от лична банкова сметка открита в посочената банка
е наредила превод в размер на 70000 лева, към банкова сметка с получател Н.Д. С., с
основание на превода – „Покупка недвижим имот, град ****.
От писмо изх. № 100-1577/28.06.2023 г. от ЗАД „Армеец“ АД, става видно, че
дружеството е платило в полза на З. А. А., присъдено обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на смъртта на нейния баща в общ размер на 120000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 03.07.2015 г. до окончателното изплащане на задължението.
Така присъдените суми са преведени от банкова сметка на ЗАД „Армеец“ АД по банкова
сметка на ЧСИ Мария Цачева, рег. № 840 с район на действие Софийски окръжен съд по
изпълнително дело № 20198400400377 на 17.04.2019 г. и по изпълнително дело №
20198400401261 на 12.12.2019 г.
От договор за дарение, сключен на 02.10.2019 г. става видно, че А.С. и С. Н.а са
дарили на сина си В. А. Д. сумата в размер на 45000 лева, като благодарност към него, която
сума следва да му послужи за закупуване на недвижим имот, находящ се в град ****.
Посочено е, че договорът за дарение е сключен пред свидетеля Н. С. И..
От заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът цени като обективно, пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено от лице
притежаващо специални знания, се установява, че банковата сметка на З. А. в Юробанк
България АД е открита на 25.01.2019 г. и е закрита на 04.03.2020 г. За периода 25.01.2019 г. –
04.03.2020 г. по сметката се извършени 56 операции с общ оборот 129 749.08 лева.
Постъпленията по сметката са по 7 операции за сума 129 749.08 лева, както следва: при
откриването на сметката е внесена сумата 20 лева. На 02.05.2019 г. е постъпила сумата в
размер на 106 488.00 лева от сметката на адв.дружество „Янков и съдружници“ с основание
„застрахователно обезщетение от Армеец съгласно сключена спогодба от 08.04.2019 г.“. На
30.10.2019 г. е направена вноска на каса в размер на 120 лв. с основание захранване на
сметка. На 31.12.2019 г. е постъпила сума в размер на 218,30 лева с основание „Олихвяване“.
На 07.10.2020 г. е постъпила сума в размер на 22024,66 лева с наредител М.К.Ц. с основание
„Погасяване ИД. 1261/19 г. срещу ЗАД – Армеец“. На 13.02.2020 г. е постъпила сума от
898,03 лева с наредител ЗАД „Армеец“, с основание гр. дело 1137/19. На 30.10.2019 г. е
извършен вътрешнобанков превод на сумата 70 000 лева по сметка с получател Н.Д. С. и
основание „Покупка на недв.имот, доп-е гр.Игнатиево, ул.Гроздю Желев 3“.
3
В качеството на свидетел по делото е разпитан Н. С. И., без родство и дела със
страните по спора. Същият заявява, че познава З. и В., като знае, че са били женени, но в
момента са разведени. Докато са били женени са живеели при бащата на В. в град ****.
Знае, че З. и В. са си купили къща, като едната половина от продажната цена на къщата е
била платена от З., а другата половина е от Васко, като Васко е взел сумата от 45000 лева от
баща си. Свидетелят сочи, че е присъствал, когато са били дадени парите на Васко, като
парите са били на пачки – четири пачки по 100 лева и една пачка по 50 лева. Свидетелят
сочи, че е присъствал, когато Васко е дал на собственика на къщата 20 000 лева като капаро,
а другите 25 000 лева знае, че ги е дал на жена си, тъй като тя има банкова сметка, за да
могат през банкова сметка да ги прехвърлят на собственика, като посочените действия са
станали 2021г. или 2022г.
В качеството на свидетел по делото е разпитан Н. Н. С., без родство и дела със
страните по спора. Същият заявява, че неговите родители са били собственици на къща в гр.
****. Въпреки, че къщата е била собственост на родителите му, той е организирал
продажбата и е договарял с купувачите. Договорката за продажната цена на къщата е била:
70 000 лв. за къщата и 20 000 лв. за имуществото - климатици, хладилници, фурни, кухня,
всичко което остава в имота. Сочи, че са се разбрали сумата в размер на 20 000 лв. да му
бъде дадена като капаро за недвижимия имот, като с нея да бъдат заплатени движимите
вещи, които се намира в имота. За останалата част от сумата уговорката е била, да бъде
преведена по банков път след изповядане на сделката пред нотариус. Свидетелят сочи, че е
получил една пачка от по 20 лв. Също така заявява, че получените от него пари са били 20
000 лв. Парите ги е получил в Наско, защото са комшии. Заявява, че е присъствал на
изповядването на сделка.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Н. С. И., в частта им, че Васко е взел
сумата от 45000 лева от баща си, че е присъствал, когато са били дадени парите на Васко,
като парите са били на пачки – четири пачки по 100 лева и една пачка по 50 лева; че е
присъствал, когато Васко е дал на собственика на къщата 20 000 лева като капаро, а другите
25 000 лева ги е дал на жена си, тъй като тя има банкова сметка да могат през банкова сметка
да ги прехвърлят на собственика, като посочените действия са станали 2021г. или 2022г., с
оглед обстоятелството, че същите са в противоречие с писмените доказателства по делото,
от които по категоричен начин се установява, че сделката по закупуване на процесните
имоти се е състояла през 2019 г.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Н. Н. С., че е получил сумата в размер
на 20 000 лв. като капаро за недвижимия имот, и като заплащане за движимите вещи, които
се намира в имота. Свидетелят сочи, че е получил една пачка от по 20 лв., като това са били
20000 лева. Една стандартна пачка съдържа 100 банкноти, съответно съдът счита, че
свидетелят, не е получил сумата в размер на 20000 лева, с оглед явното противоречие в
показанията му.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ОС-Варна намира обжалваното
решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички
положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото
4
на иск и неговото надлежно упражняване.
Предявен е иск е с правно основание чл.23 ал.1 от СК във вр. с чл.124 от ГПК, с който
се иска да бъде прието за установено, че ищцата е единствен собственик на процесните
недвижими имоти, придобити по време на брака с ответника, поради трансформация
/преобразуване/ на лични средства, представляващи получени от ищцата парични средства -
плащане от застраховател за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие
на смъртта на нейния баща при настъпило ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 от СК, вещните права, които са придобити по време
на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос може да се изрази във
влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. Съвместният
принос се предполага до доказване на противното. В разпоредбата на чл. 22 от СК е
посочено, че вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака
по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Освен вещните
права по чл. 22 СК, индивидуално притежание на съпрузите са и други имуществени права:
както придобитите преди сключването на брака права, различни от вещните, така и
придобитите по време на брака вземания с различен произход (възнагражденията и
обезщетенията по трудови и служебни правоотношения, членствени права, авторски
възнаграждения и др.)
Трансформацията по чл. 23 СК също изключва възникването на СИО, но не по
причини, свързани с личността и поведението на другия съпруг /липса на принос/, а поради
законодателното решение в областта на семейното право да бъде регламентиран частен
случай на общата забрана на неоснователното обогатяване и за да се избегне превръщането
на брака в своеобразен придобивен способ за другия съпруг. Уредената в чл. 23 СК
трансформация на лично имущество е самостоятелно основание за възникване на лично
притежание, наред с посочените в чл. 22 СК. Новопридобитото става лично по силата на
закона. За него презумпцията за съвместен принос изобщо не действа, поради което
обосноваването на лично притежание не преминава през оборването й. Съпругът, който
твърди, че е титуляр на конкретно вещно право поради трансформация, трябва да докаже
произхода на средствата, вложени в придобиването, за да се приеме, че то представлява
преобразуване на негово лично имущество. Процесуалното средство за защита е
предявяването на положителен установителен иск за титулярството на съответното вещно
право (заявен като първоначален, насрещен или инцидентен установителен) или възражение
в срока за отговор на исковата молба (респ. – в срока по чл. 342 ГПК в особеното исково
производство за съдебна делба), основани на твърдения, че претендиращият съпруг е вложил
средства от свое лично имущество за придобиването на конкретния материален обект. С
оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК, успешният изход от този спор е предпоставен от пълно
главно доказване от страна на претендиращия съпруг, че е вложил свое лично имущество в
конкретното придобиване. Ирелевантен е и не се изследва приносът на другия съпруг по
смисъла на това понятие, произтичащ от разпоредбата на чл. 21, ал. 2 СК. В този смисъл е
тълкувателно решение на ВКС по тълкувателно дело № 2/2022 г.на ОСГК на ВКС
В разглеждания случай при проследяване на движението на парите, с които са
закупени процесните имоти, категорично се установи, че имотите са придобити изцяло с
лични на ищцата средства, получени като обезщетение за смъртта на баща й.
От банково удостоверение изх. № 195/2023 г., издадено от „Юробанк България“ АД,
се установи, че на 30.10.2019 г. от лична банкова сметка на З. А., открита в посочената
банка, е нареден превод в размер на 70000 лева, към банкова сметка с получател Н.Д. С., с
основание на превода – „Покупка недвижим имот, град ****. От писмо изх. № 100-
1577/28.06.2023 г. от ЗАД „Армеец“ АД, се установи, че дружеството е палтило в полза на З.
А. А., присъдено обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на
нейния баща в общ размер на 120000 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2015
г. до окончателното изплащане на задължението. Горните обстоятелства се потвърждават и
от заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза.
5
Възражението на ответника, за симулация в цената на сделката – че действително
уговорената цена на процесните имоти е в размер на 90 000 лева, половината от която е
платена от ответника, чрез парични средства, които са му били дарени от неговите родители
остана недоказано. Симулация в цената на сделка се установява напълно с обратно писмо,
каквото в настоящия случай не е представено по делото или с начало на писмено
доказателство. Начало на писмено доказателство е този документ, в който привидността не е
призната, но са обективирани други изявления, които създават индиция, че е възможно
сделката да е симулативна. Като при наличие на такъв документ са допустими свидетелски
показания за установяване на симулацията. В настоящия случай липсва документ - начало на
писмено доказателство. Съответно е недопустимо със свидетелски показания да се доказва
симулация в цената по сделката за покупко-продажба на процесния имот. Възражението на
ответника, че в нотариалния акт за покупко-продажба на процесните имоти са вписани, като
собственици както той, така и З. А., което според него означава, че е доказано, че той
притежава половината от имотите е неоснователно, с оглед доказване на трансформацията
на лично имущество от страна на ищцата.
Твърдението, че ответникът е предал на ищцата сумата в размер на 25 хиляди лева за
закупуване на процесните имоти също остана недоказано.
Критерият за преобразуване на лично имущество е изцяло обективен – изследва се
единствено характерът на вложените средства. В настоящия случай вложените средства за
закупуване на процесните имоти са собственост само на ищцата, същите са заплатени по
банков път от нейната банкова сметка, с оглед на което искът е основателен.
Крайните изводи по делото на настоящата съдебна инстанция съвпадат с тези на РС-
Варна, поради което обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има З.
А.. В. Д. следва да бъде осъден да заплати на З. А. сумата в размер на 1200 лева,
предсталвяваша сторени пред ОС-Варна разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3756/24.10.2024 г., постановено по гр. д. № 3246/2023
г. по описа на РС-Варна, 14-ти с-в, с което съдът е приел за установено, на осн. чл.23, ал.1
СК, в отношенията между В. А. Д., ЕГН **********, с адрес в град ****, и З. А. А., ЕГН
**********, с адрес в град ****, че З. А. А. е изключителен собственик на придобития по
време на брака на страните поземлен имот с идентификатор № **** по КККР на град
Игнатиево, представляващ дворно място с площ 865 кв.м., при съседи: имоти с
идентификатори ****; ****; ****; ****; ****; ****, находящ се в гр.****, ведно с
построените в имота сгради: жилищна сграда със застроена площ 66 кв.м., с идентификатор
****.1; жилищна сграда със застроена площ 31 кв.м., с идентификатор ****.2; жилищна
сграда със застроена площ от 72 кв.м, с идентификатор ****.3; гараж с площ 12 кв.м. с
идентификатор ****.4; постройка на допълващо застрояване от 18 кв.м. с идентификатор
****.6, след като същите са придобити чрез договор за покупко-продажба от 30.10.2019 г.,
обективиран в нотариален акт № 91, том II, дело № 231/2019 г. на нотариус Т.М. с район на
действие РС-Варна, изцяло с лични средства на ищцата З. А. А., както и е осъдил на,
основание чл.78, ал.1 ГПК, В. А. Д., ЕГН **********, да заплати на З. А. А., ЕГН
**********, сумата в размер на 6317,78 лева, представляваща сторени разноски пред РС-
Варна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. А. Д., ЕГН **********, с адрес в
град ****, да заплати на З. А. А., ЕГН **********, с адрес в град ****, сумата в размер на
1200 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
6
адвокатско възнаграждение, пред ОС-Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България, при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на
препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7