РЕШЕНИЕ
№ 1373
гр. Велико Търново, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110102362 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. СТ. М., с която е предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК. Излагат се твърдения, че въз основа на заповед за
изпълнение по * е издаден изпълнителен лист *, съгласно който ищецът и * солидарно са
осъдени да заплатят на * сумите от 5462,46 лв. - главница, 697,52 лв. - лихва за забава за
периода от 27.03.2010г. до 11.01.2011г., представляващи задължение по *, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.01.2011г. до окончателното изплащане на
задължението, както и 163,20 лв., представляващи направени по делото разноски. Ищецът
твърди, че за горепосочените вземания спрямо него на 31.05.2011г. е образувано
изпълнително дело *. Твърди се, че в резултат от бездействието на кредитора на 01.06.2014г.
същото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК Изтъква се, че в хода на
принудителното изпълнение с договор за цесия от 04.06.2012г. вземанията по договора за
кредит са прехвърлени на ответника, като последното изпълнително действие след
конституирането му като взискател е извършено на 18.05.2016г. Навеждат се доводи, че след
18.05.2021г. е изтекъл предвиденият в чл. 110 от ЗЗД давностен срок като вземанията за
главница, лихви и разноски, за които е издаден изпълнителният лист са недължими. С оглед
гореизложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите по процесния
изпълнителен лист, във връзка с който е образувано изпълнително дело *, както и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
1
признава основателността на предявения иск с оглед наведените доводи за прекратяване на
изпълнителното дело по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и за погасяване по давност на
задълженията на длъжника. Изтъква, че не е дал повод за образуване на делото, поради
което претендира присъждане на направените по делото разноски.
По делото е направено искане от процесуалния представител на ищеца за произнасяне по
реда на чл. 237 от ГПК.
Съдът, като взе предвид направеното от ответника признание на иска и становището на
ищеца, намира че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК като същият следва да бъде
уважен. При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер на 252,92 лв.
Възражението на ответника, че в случая са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК е
неоснователно. Смисълът на посочената разпоредба е ответникът да не се натоварва с
разноски, когато поведението му нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството е оспорил правата на ищеца. В разглеждания случай ответникът е
разполагал с изпълнителен лист, във връзка с който е образувано процесното изпълнително
дело като по негово искане са предприети действия за принудително изпълнение спрямо
ищеца. При това положение с оглед изтичането на предвидения в закона давностен срок за
последния е възникнал правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо
несъществуването на правото на принудително изпълнение на кредитора, което може да се
реализира чрез предявяване на иск по чл. 439 от ГПК. Тъй като процесуалният представител
на ищеца е предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие и на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения, по гореизложените съображения ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат * сумата от 646,15 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на *, че М. СТ. М. с ЕГН: ********** , не дължи
поради погасяване по давност сумите от 5462,46 лв. /пет хиляди четиристотин шестдесет и
два лева и четиридесет и шест стотинки/ - главница, 697,52 лв. /шестстотин деветдесет и
седем лева и петдесет и две стотинки/ - лихва за забава за периода от 27.03.2010г. до
11.01.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.01.2011г. до
окончателното изплащане на задълженията, както и 163,20 лв. /сто шестдесет и три лева и
двадесет стотинки/ - разноски, за които е издаден изпълнителен лист ***.
Осъжда *, да заплати на М. СТ. М. с ЕГН: ********** *, сумата от 252,92 лв. /двеста
петдесет и два лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща направени по делото
2
разноски.
Осъжда *, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат *,
сумата от 646,15 лв. /шестстотин четиридесет и шест лева и петнадесет стотинки/ за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3