Решение по дело №8014/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 3089
Дата: 18 ноември 2019 г. (в сила от 10 декември 2019 г.)
Съдия: Магдалена Стоянова Маринова
Дело: 20182120108014
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  3089                                                                 18.11.2019 година                             град Бургас

 

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                                     пети граждански състав

на седемнадесети октомври                                          през  две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:                

                                             Председател: Магдалена Маринова

 

 

При секретаря: Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело №  8014 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по повод искова молба А.Б.К., с адрес: ***, съдебен адрес:*** - адв. Н.К. против: Я.  Й.В., с адрес: ***, Т.Д.П. с адрес: ***, Р.И.И., с адрес: ***, Й.К. К., с адрес: ***, Г.Д. ***, К.Г. ***, А.М.А.,  с адрес: ***, Л.Г. ***, всички етажни собственици в етажна собственост: гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови” бл. 19, вх. 1, за осъждане на ответниците да платят на ищцата сума в общ размер на  1 950 лева, съответно на припадащата се част на всеки един от етажните собственици в общите части на сградата, която сума представлява стойност на извършен от нея необходим и неотложен ремонт на покрива на сградата, след приспадане на припадащите се част за ищцата и брат й. Към исковата молба са приложени доказателства.

            Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

            Ищцата излага, че е собственик на апартамент от етажна собственост с адрес: гр. Бургас, ж.к…, който се намира на последния етаж. Посочва, че етажната собственост на вход 1 се състои от пет етажа с по два апартамента на всеки етаж. Ответниците са собственици на самостоятелни обекти във вход .. на блок .. ж.к. ….гр. Бургас.

            Ищцата твърди още, че от  близо 8 години имат проблеми с покрива на входа, от който тече. През годините семейството й правело частични ремонти - замазка на покрива. От постоянните течове били увредени нейния апартамент и общите части - стълбище, капандура към покрива, асансьорна шахта. Налагало се да прави сериозни ремонти на таваните и стените в апартамента си на всеки две години, защото целият се покривал с мухъл и мазилката падала. При проливни дъждове водата в апартамента й  стигала до два пръста.

            След като не срещнала разбиране от останалите съсобственици в етажната собственост за предприемане на действия за ремонтиране на общите части на покрива, сезирала Община Бургас, от където изпратили комисия на оглед. За извършената на 14.03.2018 г. проверка бил съставен констативен протокол № „З”-28/14.03.2018 г., установяващ наличните увреждания в апартамента й в следствие от течовете от покрива, както и увреждания в коридора на петия етаж отново в следствие от течовете.

            Ищцата твърди още, че отправила молби към Управителя на ЕС да свика Общо събрание на етажната собственост на вход.., на което да бъдат разгледани тези спешни въпроси, касаещи състоянието на сградата и нейните общи части и предприемането на действия с цел запазване целостта и устойчивостта на сградата, и предотвратяването на по-големи щети, но събрание не било свикано. С покана, която залепила във входа, свикала общо събрание на 05.04.2018 г., на което обаче не били приети никакви решения и не бил съставен и обявен протокол. За това уведомила Община Бургас от където, с писмо изх. № 94-01-11854/1/27.04.2018 г., указали на домоуправителя на етажната собственост г-н Д. И. да свика общо събрание на собствениците, на което да се вземе решение за ремонт на покрива на сградата и на отводнителната му система. В  исковата молба тя посочва още, че междувременно се консултирала със специалисти и бил направен оглед на покрива. Въз основа на установеното му била предоставена оферта от фирма „Димат груп” ЕООД за извършване на хидроизолация на покрива, която  залепила на видно място във входа на блока на 09.04.2018 г.

            Ищцата твърди, че след поредната липса на реакция от страна на Управителя и останалите собственици в ЕС и все по-големите щети възложила на посочената фирма да извърши ремонт на компрометираната част от покрива, засягащ само най-неотложните работи и целящ да спре течовете от покрива, тъй като за по-сериозен ремонт нямала нужните средства. Разноските по ремонта били поети изцяло от нея като платила дължимото възнаграждение. За извършения ремонт и неговата стойност уведомила съседите си със съобщение от 10.05.2018 г., но отново не последва реакция от тяхна страна. Ищцата излага, че сумата, която платила за ремонта възлиза общо на 2376 лева. Конкретизира, че брат й Я. Б. Б., който също има апартамент в етажната собственост, е инвалид и тя се грижа за него. По тази причина  поела неговата част от разноските за ремонта. На следващо място уточнява, че собственикът Л.Г. със собствени средства е направил хидроизолация на част от покрива през 2010 г. Ремонтираната от Л.Г. част от покрива не била включена в извършения от „Димат груп” ЕООД ремонт през 2018 г.

Поради изложеното ищцата предявява посочения по – горе иск.

В исковата молба ищцата е посочила доказателства.

В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК от ответниците писмен отговори дават А.М.А. и Т.Д.П.. Останалите ответници не дават писмени отговори.

В писмения си отговор А.М.А. излага, че не е отказвала плащане на дължимата от нея сума за ремонта. Но ищцата не пожелала да приеме предложените от нея условия.

С определение от публично съдебно заседание на  17.10.2019 година е утвърдена постигната между ищцата А.Б.К. и ответника А.М.А., съдебна спогодба за заплащане на сумата 320 лева в срок до 30.11.2019 година,  с което спорът между тези страни е уреден.

Ответникът  Т.Д.П.,  оспорва иска.  Твърди, че за първи път са уведомени, че е налице проблем в покрива  една когато работници започнали да работят на покрива и когато ищцата поискала да й бъде заплатена ремонта.  Твърди, че с него и останалите съсобственици не са водени посочените разговори.  Излага още,  че приложената към исковата молба покана за свикване на Общо събрание на 05.04.2018 година не е доведена до знанието на останалите съсобственици и по тази причина събранието не е свикано. На следващо място ответникът П. оспорва изложените в поканата и в исковата молба факти за наличие на покрива на сградата на дефектите, описани в исковата молба. Оспорва констатациите на служителите на Община Бургас относно констатираните дефекти. Излага правен довод, че протокола, в който са обективирани, не е официален документ, защото не е съставен от орган на власт в това му качество. Поради това счита, че установяването на верността  на този документ е на ищеца. Ответникът оспорва факта, че е било необходимо извършването на всички ремонтни работи по офертата на строителя, по договора и по протокола за приема не на работа. Оспорва, че средната пазарна цена на СМР е тази, която е договорена и платена.  Поради изложеното ответникът счита, че ако ремонтът изобщо е бил необходим съсобствениците не са били уведомени. Поради тези и други подробни фактически и правни доводи ответникът счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

            В съдебно заседание ответниците Я.Й.В., Т.Д.П., Р.И.И. и К.Г.К. оспорват предявения иск. Не оспорват, че притежават имоти в сградата.

            Останалите ответници  - Й.К. К.,  Г.Д.Д. и Л.Г.Г., не се явяват в съдебно заседание и не дават становище по предявения иск.

            По правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема следното:

Искът е с материално правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, съгласно който всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на частта си.

 Няма спор, че сградата е в режим на етажна собственост по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, доколкото отделните обекти на правото на собственост принадлежат на различни лица. Според чл.41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание.  Покривът е обща част по предназначението си поради което задължението за поддържането му имат всички титуляри на право на собственост по отношение на отделните обекти. Няма спор по делото, че не е взето решение на Общото събрание на етажната собственост за ремонта на покрива.

С доклада  по делото, изготвен на основание чл.146 от ГПК, на страните е указано, че ищцата следва да установи, че е собственик на индивидуализирания в исковата молба имот, че ответниците също са собственици на самостоятелни обекти  в сграда в режим на етажна собственост. Следва да бъде установен обема на  правата, който притежава всеки един от съсобствениците в общите части на сградата. Указано е на ищцата, че следва да установи също наличието на уврежданията по сграда /покрив, стълбище, капандура към покрита, асансьорна шахта/, извършването на ремонта и заплащане на възнаграждение на изпълнителя на работата.

От приетата като писмено доказателство Допълнителна заповед № 1094 от 05.09.1988 година на основание чл.100 от ЗТСУ се установява, че ищцата е собственик на апартамент, находящ се в ж.к. „…... От ответниците документи за установяване на правото на собственост са представили Я.Й.В. и Т.Д.П.. Ответникът Я.В. с ЕГН ********** е представил като доказателство по делото Допълнителна заповед № 1094 от 05.09.1988 година на основание чл.100 от ЗТСУ, от която се установява, че той притежава апартамент  на същия адрес и в същия вход, на ет.1, апартамент №1.

От приложения като писмено доказателство Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 76, том I, рег.№  1752, дело №42 от 2007 година на нотариус Теодора Петрова, рег. № 417 на НК, с район на действие района на Бургаски районен съд, се установява, че съпрузите Т.Д.П. и Д.. Г. П. са придобили право  на собственост по отношение на апартамент, който се намира в посочената сграда, вх., „А“, ет.1, апартамент № 2.

Съгласно чл.24, ал.2 от СК  управлението на общо имущество може да извършва всеки от съпрузите, поради което следва да се приеме, че всеки един от тях е материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск с правно основание чл.30, ал.3 от СК, като в случая претенцията е насочена срещу съпруга Т.Д.П..

            Останалите ответници не са представили документи, от които да се установява правото им на собственост по отношение на имота, въпреки че са задължени на основание чл. 190 от ГПК и е  указана   възможността за приложение на чл. 161 от ГПК, съгласно която съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Никой от ответниците не е оспорил качеството си на собственик  на самостоятелен обект в посочената етажна собственост.   

            Като писмено доказателство е приета Справка за собствениците  на самостоятелни обекти в посочената етажна собственост, изготвена на дата 20.12.2016 година, подписана от председател на Управителния съвет, от която се установяват правата, които притежава всеки един от тях по отношение на общите части на сградата.

            Предвид събраните по делото доказателства и с оглед процесуалното поведение на някои от ответниците, на  които е указана възможността за приемане за доказани факти, за които страната не е съдействала за установяването им, настоящият състав приема, че тези правнорелевантни факти са установени.

            По делото е изслушано заключение на вещо лице, изготвил допуснатата съдебно –техническа експертиза, който е имал за задава да изчисли по формулата на чл.17, ал.4 от ЗУЕС какъв е процента на разпределението между етажните собственици във вход 1 на идеални части от общите части на сградата, приравнени към 100 %,  за което той  е дал заключение, както и е изчислил каква е припадащата се част на всеки един от ответниците от стойността на извършения ремонт. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните, а и съдът го приема за обосновано, поради което въз основа на него могат да бъдат формирани изводите от фактическата страна на спора, с някои уточнения, които ще бъдат посочени.

            В констативно съобразителната част на експертизата е посочено, че от огледа, извършен на 23.08.2019 година експертът е установил, че извършените СМР са качествени. Изложил е, че е видно, че преди тяхното извършване  е имало течове /по тавана и стените  на стълбищната площадка/. Вещото лице е посочил, че няма как да установи това за апартамента на ищцата, тъй като тя е санирала апартамента след ремонта на покрива.

            Като свидетел по делото е разпитана А. Н. М., която излага, че нейното семейство и семейството на ищцата са приятелски и живеят в близост. Нейните показания са за това, че в имота на ищцата е имало течове в продължение на 5-6 години, за което тя й се оплаквала. С напредване на времето и от дъждовете течовете са се усилили. Свидетелката излага, че през пролетта на миналата година, посетила дома на ищцата и видяла, че цялата стена в трапезарията била облята, дори се виждала арматурата. Излага още, че стените били подкожушени от влага. В детската стая, която граничи с хола, всичко било облято с вода. Свидетелката посочва, че течовете идвали от тавана. Преди ремонта правили козметични ремонти, за да спрат теча, но не успели. Свидетелката излага, че след ремонта и до сега няма течове, тъй като всичко е свършено добре.

            Относно необходимостта от извършване на ремонта поради течове от покрива в имота на ищцата и в коридора на стълбищната клетка заключението на вещото лице и свидетелските показания кореспондират с оспорените от един от ответниците констативен протокол, съставен от комисия при Община Бургас.

            Поради изложеното настоящият състав приема, че е било необходимо извършването на посочения ремонт, тъй като са били налице увреждания на покрива. Съгласно заключението на вещото лице ремонта е изпълнен качествено и стойността му е 2 365 лева. Настоящият състав констатира, че при формиране на сбора на отделните компоненти на това задължение в констативно съобразителната част на заключението е допусната техническа грешка като стойност на Общо ремонтни СМР  е посочена сумата 2228 лева, вместо сумата 2 288 лева, която се получава при събиране на сумите  2080 лева, представляващи общо СМР и сумата 208 лева, представляваща 10 % печалба, посочени в тази част на заключението. Към тази стойност, съгласно заключението на вещото лице, се прибавя и стойността 137 лева. Общо задължението, след събиране на посочените суми, е в размер от 2 425 лева. Поради изложеното настоящият състав приема, че искът е основателен и доказан до пълния предявен размер от 1950 лева, след приспадане на задължението, което имат ищцата и брат й Я.Б.Б., всяко едно от които е в размер от 218, 592 лева или след приспадането им остава сума от 1938, 82 лева. Следва да бъде посочено и че задължението на ответницата А.М.А., като собственик на 10,80 % от общите части, е в размер от 256,61  лева и за това задължение, както и за всички останали претенции срещу нея по делото е утвърдена спогодба между нея и ищцата.

            При това положение за останалите собственици на самостоятелни обекти в сградата задължението е в общ размер от 1 682, 21 лева.          Отделните задължения се разпределят между всеки един от ответниците както следва, съобразно на притежаваните от всеки един от тях идеални части от общите части, както следва:

            Я.Й.В. притежава 10,80 % идеални части, поради което задължението за заплащане на извършените СМР по отношение на него е в размер от 256,61  лева.

            Т.Д.П. ЕГН ********** притежава 9,20 % от общите части, поради което задължението за заплащане на извършените СМР е в размер от 218,59 лева.

            Р.И.И. притежава 10,80 % идеални части, поради което задължението за заплащане на извършените СМР по отношение на него е в размер от 256,61  лева.

            Й.К. К. притежава 9,20 % от общите части, поради което задължението за заплащане на извършените СМР е в размер от 218,59 лева.

            Г.Д.Д. притежава 10,80 % идеални части, поради което задължението за заплащане на извършените СМР по отношение на него е в размер от 256,61  лева.

            К.Г.К. притежава 9,20 % от общите части, поради което задължението за заплащане на извършените СМР е в размер от 218,59 лева.

            Л.Г.Г. притежава 10,80 % идеални части, поради което задължението за заплащане на извършените СМР по отношение на него е в размер от 256,61  лева.

            При този изход от спора  и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ответниците следва да бъдат възложени разноски, направени от ищцата, съответно на уважената част от исковете.

            Разноските, направени по водене на делото са в общ размер от 978 лева, от които сумата 78 лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер, сумата 500 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице и сумата 400 лева, представляваща платено възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие.

            Съответно на уважената част от исковете между ответниците следва да бъде разпределена отговорност за разноски в размер от 972,39 лева, като в тази сума е включено и задължението за  ответника  А.М.  А..        Задължението на ответницата А. М.А., като собственик на 10,80 % от общите части  за разноски, направени по водене на делото е в размер от 105,02 лева и за това задължение, както и за всички останали претенции по делото е утвърдена спогодба между нея и ищцата.

            При това положение за останалите собственици на самостоятелни обекти в сградата задължението е в общ размер от 867,37 лева.

            Отделните задължения се разпределят между всеки един от ответниците както следва, съобразно на притежаваните от всеки един от тях идеални части от общите части, както следва:

            Я.Й.В. притежава 10,80 % идеални части, поради което задължението за  разноски, направени по водене на делото е в размер от 105,02  лева.

            Т.Д.П. притежава 9, 20 % от общите части, поради което задължението за разноски, направени по водене на делото е в размер от 89,43 лева.

            Р.И.И. притежава 10,80 % идеални части, поради което задължението за разноски, направени по водене на делото е в размер от  105,02 лева.

            Й.К. К. притежава 9,20 % от общите части, поради което задължението за разноски, направени по водене на делото е  в размер от 89, 43 лева.

            Г.Д.Д. притежава 10,80 % идеални части, поради което задължението за  разноски, направени по водене на делото е в размер от  105,02 лева.

            К.Г.К. притежава 9,20 % от общите части, поради което задължението за  разноски, направени по водене на делото е в размер от 89, 43 лева.

            Л.Г.Г. притежава 10,80 % идеални части, поради което задължението за  разноски, направени по водене на делото в размер от 105,02 лева.

            С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат частично уважени и да бъде присъдена съответна част от направените по водене на делото разноски.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА Я.  Й.В. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на А.Б.К. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 256,61  лева /двеста петдесет и шест лева, шестдесет и една стотинки/, представляваща разноски, направени от ищцата за необходим и неотложен ремонт на покрива на сградата, представляваща етажна собственост, извършен  по нейно възлагане  по силата на договор от 01.05.2018 година и за който е издадена фактура № ********** от 08.05.2018 година от „ДИМАТ ГРУП“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 05.11.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата 105,02  лева /сто и пет лева и две стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената част от исковете и съответно на притежаваните от Я.  Й.В. идеални части от общите части на сградата.

            ОСЪЖДА Т.Д.П. ЕГН **********, с адрес: ***.2, да плати на А.Б.К. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 218,59 лева /двеста  и осемнадесет лева, петдесет и девет стотинки/, представляваща разноски, направени от ищцата за необходим и неотложен ремонт на покрива на сградата, представляваща етажна собственост, извършен  по нейно възлагане  по силата на договор от 01.05.2018 година и за който е издадена фактура № ********** от 08.05.2018 година от „ДИМАТ ГРУП“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 05.11.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата  89,43 лева /осемдесет и девет лева, четиридесет и три стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената част от исковете и съответно на притежаваните от Я.  Й.В. идеални части от общите части на сградата.

            ОСЪЖДА Р.И.И. с адрес: ***, да плати на А.Б.К. ЕГН ********** , с адрес: ***, сумата 256,61  лева /двеста петдесет и шест лева, шестдесет и една стотинки/, представляваща разноски, направени от ищцата за необходим и неотложен ремонт на покрива на сградата, представляваща етажна собственост, извършен  по нейно възлагане  по силата на договор от 01.05.2018 година и за който е издадена фактура № ********** от 08.05.2018 година от „ДИМАТ ГРУП“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 05.11.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата 105,02  лева /сто и пет лева и две стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената част от исковете и съответно на притежаваните от  Р.И.И. идеални части от общите части на сградата.

            ОСЪЖДА Й.К. К., с адрес: ***, да плати на А.Б.К. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 218,59 лева /двеста  и осемнадесет лева, петдесет и девет стотинки/, представляваща разноски, направени от ищцата за необходим и неотложен ремонт на покрива на сградата, представляваща етажна собственост, извършен  по нейно възлагане  по силата на договор от 01.05.2018 година и за който е издадена фактура № ********** от 08.05.2018 година от „ДИМАТ ГРУП“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 05.11.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата  89,43 лева /осемдесет и девет лева, четиридесет и три стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената част от исковете и съответно на притежаваните от  Й.К. К. идеални части от общите части на сградата.

            ОСЪЖДА Г.Д. ***, да плати на А.Б.К. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 256,61  лева /двеста петдесет и шест лева, шестдесет и една стотинки/, представляваща разноски, направени от ищцата за необходим и неотложен ремонт на покрива на сградата, представляваща етажна собственост, извършен  по нейно възлагане  по силата на договор от 01.05.2018 година и за който е издадена фактура № ********** от 08.05.2018 година от „ДИМАТ ГРУП“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 05.11.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата 105,02  лева /сто и пет лева и две стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената част от исковете и съответно на притежаваните от  Г.Д.Д. идеални части от общите части на сградата.

            ОСЪЖДА К.Г. *** да плати на А.Б.К. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 218,59 лева /двеста  и осемнадесет лева, петдесет и девет стотинки/, представляваща разноски, направени от ищцата за необходим и неотложен ремонт на покрива на сградата, представляваща етажна собственост, извършен  по нейно възлагане  по силата на договор от 01.05.2018 година и за който е издадена фактура № ********** от 08.05.2018 година от „ДИМАТ ГРУП“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 05.11.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата  89,43 лева /осемдесет и девет лева, четиридесет и три стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената част от исковете и съответно на притежаваните от  К.Г.К. идеални части от общите части на сградата.

            ОСЪЖДА Л.Г. ***, да плати на А.Б.К. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 256,61  лева /двеста петдесет и шест лева, шестдесет и една стотинки/, представляваща разноски, направени от ищцата за необходим и неотложен ремонт на покрива на сградата, представляваща етажна собственост, извършен  по нейно възлагане  по силата на договор от 01.05.2018 година и за който е издадена фактура № ********** от 08.05.2018 година от „ДИМАТ ГРУП“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 05.11.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата 105,02  лева /сто и пет лева и две стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената част от исковете и съответно на притежаваните от   Л.Г.Г. идеални части от общите части на сградата.

            ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А.Б.К. ЕГН ********** , с адрес: ***, съдебен адрес:*** - адв. Н.К. против: Я.  Й.В., с адрес: ***, Т.Д.П. с адрес: ***, Р.И.И., с адрес: ***, Й.К. К., с адрес: ***, Г.Д. ***, К.Г. ***, Л.Г. ***, за осъждане на ответниците да платят на ищцата сума в размер разликата между уважения размер от  1 682, 21 лева до пълния предявен размер, предвид и утвърждаване на съдебна спогодба с ответника  А.М.А.,  с адрес: ***, с определение от съдебно заседание на 17.10.2019 година.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

                                                                                  

                                                                                             

                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала

А.Т.