РЕШЕНИЕ
№ 428
ПЛОВДИВ 15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ-ти състав, в откритото заседание на двадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря МИЛЕНА ЛЕВАШКА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 77 по описа за 2018 година и констатира
следното:
Предявени са обективно съединени искове от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД – н., ЕИК *********, София, ул.“Граф Игнатиев“ 10 против „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД – н., ЕИК *********, Плевен, ул.“Св. Св. Кирил и Методий“ 18, ет.1, ап.1 и „ФИНИРА“ ЕООД – н., ЕИК *********, Плевен, ул.“Св. Св. Кирил и Методий“ 18, ет.1, ап.1 с правна квалификация чл. 694., ал.3, т.1 ТЗ.
Твърди се в
исковата молба, че с Решение № 239/27.05.16 г., постановено по т.д. № 36/16 г.
на ПдОС, е открито производство по несъстоятелност на „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ
ПРОДУКТС“ ЕАД – н., ЕИК *********, като дружеството е обявено в несъстоятелност
и производството по несъстоятелност е спряно. С Решение 440/29.08.2017 г. по
т.д. № 36/16 г. на ПдОС производството е възобновено и на 16.10.17 г. в
Търговския регистър са обявени списъци на приети и неприети вземания, предявени
в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ. Процесните вземания са предявени от „ФИНИРА“
ЕООД – н., ЕИК *********, Плевен, ул.“Св. Св. Кирил и Методий“ 18, ет.1, ап.1
на основание придобиване чрез Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от
03.02.2014 с цедент „ДЖИ ЕЪР“ ЕАД и чрез
Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 13.05.2015 г. с цедент „РИТЕЙЛ
ПАРК ТЪРНОВО“ЕООД.
Вземанията са
включени от синдика в списък на приети вземания, одобрен в тази част с
Определение № 94/15.01.18 г. по т.д. № 36/16 г. на ПдОС, което определение е
обявено в ТР на 18.01.2018 г. Със същото определение е оставено без уважение
възражението на ищеца против приемането на цитираните вземания.
С оглед
неуважаването на подаденото възражение ищецът обосновава интереса си от
предявяване на настоящите установителни искове да се признае за установено, че
процесните вземания не съществуват.
Твърди се, че
вземанията не съществуват, на първо място, тъй като Договор за заем от
30.12.2009 г. и Договор за заем от 15.12.2010 г. не съществуват поради
незавършен фактически състав – не са представени доказателства за реалното
предаване на заемната сума, което е необходимо условие за наличие на договор за
заем предвид характеристиката му като реален договор. В тази връзка се твърди,
че за заемателя не е възникнало задължение за връщане на сумата и за заплащане
на възнаградителна лихва, като договорите са нищожни и не са породили правно
действие.
Твърди се също, че
договорите за заем и анексът към всеки един от тях нямат достоверна дата по
отношение на трети лица, включително и по отношение на ищеца, сключени са с
оглед целите на производството по несъстоятелност, като най-ранната възможна
достоверна дата по отношение на ищеца е датата на предявяване на вземанията –
01.09.16 г. С тези аргументи ищецът
счита, че договорите за заем са нищожни, тъй като при открито производство по
несъстоятелност към тази дата сделката може да се сключи само със съгласието на
синдика, каквото съгласие не е налице /нищожност поради противоречие със Закона
поради липса на съгласие на синдика – чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. чл. 635,
ал.1 от ТЗ/.
Твърди се също, че
договорите за паричен заем са нищожни поради привидност, тъй като страните не
са имали намерение да се задължават по тях, а са сключени единствено за целите
на производството по несъстоятелност.
Твърди се също, че
не е налице уведомяване на длъжника по договора за заем от 30.12.2009 г. – „ДИ
ЕНД ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД за прехвърляне на вземането с Договор за цесия
от 03.02.2014 г., тъй като длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземане по
Договор за заем от 30.06.2009 г., а не за прехвърляне на вземане по Договор за
заем от 30.12.2009 г. и не е налице уведомяване на длъжника по договора за заем
от 15.12.2010 г. – „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД за прехвърляне на
вземането с Договор за цесия от 13.05.2015 г. и поради това договорът за цесия
по отношение на длъжника „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД не е породил
действие. „РИТЕЙЛ ПАРК ТЪРНОВО“ЕООД е уведомило „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“
ЕАД за прехвърляне на „ФИНИРА“ ЕООД вземане от Договор за заем от 28.12.2010
г., а не вземане по Договор за заем от 15.12.2010 г., поради което
прехвърлянето не произвежда действие спрямо третите лица.
Иска се да се
постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на „ДИ ЕНД
ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД /нес./,ЕИК ********* и „ФИНИРА“ ЕООД – н., ЕИК
*********, Плевен, ул.“Св. Св. Кирил и Методий“ 18, ет.1, ап.1 , че не съществуват следните вземания на
„ФИНИРА“ ЕООД – н., ЕИК *********, Плевен, ул.“Св. Св. Кирил и Методий“ 18,
ет.1, ап.1 към „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД /нес./ ЕИК *********,
включени в списъка на приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ, който списък е одобрен с Определение № 94 от 15.01.18 г. по т.д. № 36/16 г.
на Пловдивския Окръжен съд, а именно:
-
Вземане
в размер на 1 110 934.68 лв , представляваща
главница по Договор за заем от 30.12.2009 г. и вземане в размер на 572 584.84 лв, представляваща
възнаградителна лихва за периода 01.01.2010 г. – 28.01.2014 г., които вземания
произтичат от Договор за заем от 30.12.2009 г., придобити от ответника „ФИНИРА“
ЕООД – н., ЕИК *********, по силата на Договор за прехвърляне на вземане от
03.02.2014 г. от „ДЖИ ЕЪР“ ЕАД, ЕИК *********;
-
Вземане
в размер на 771 494.64 лв,
представляваща главница по Договор за целеви паричен заем от 15.12.2010 г. и
вземане в размер на 357 780.34 лв,
представляваща възнаградителна лихва за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2013 г.,
придобити от ответника „ФИНИРА“ ЕООД – н., ЕИК *********, по силата на Договор
за прехвърляне на вземане от 13.05.2015 от „РИТЕЙЛ ПАРК ТЪРНОВО“ ЕООД, ЕИК
*********, като последният ги е придобил по Договор за цесия от 13.02.2014 г.
от „ИНТЕРХОТЕЛИ“ АД, ЕИК *********. Претендира разноски.
В срока по чл.367 ГПК от ответника „ФИНИРА“ ЕООД е постъпил писмен отговор, с който се оспорват
изцяло предявените искове. Възразява се, че договорите за заем са валидно
сключени, като реално са преведени заемните суми по банков път, при което за
заемателя е възникнало задължение за нейното връщане, ведно с уговорената
възнаградителна лихва.
Оспорва
възражението за липса на достоверна дата, като счита, че същата се доказва с
банкови извлечения за периода от
28.04.2009 до 23.12.2010 и банково извлечение „ИНТЕРХОТЕЛИ“ АД, които ще се представят на по-късен етап, от
които се установява, че сумите са предоставяни на части, като датите на
направените банкови преводи предхождат образуването на производството по
несъстоятелност.
Оспорва довода за
нищожност на сделката поради привидност. Заявява, че реалното предоставяне на
сумата по банков път е доказателство за това, че страните са имали действително
намерение за сключването на такъв договор.
Оспорват се и
направените възражения за неуведомяване на длъжника по договорите за заем, като
се твърди, че към молбата за предявяване на вземанията такива уведомления са
представени.
От Синдика И.В. е
постъпило становище за неоснователност на предявените искове. Заявява се, че от
страна на кредитора са представени доказателства за реалното предоставяне на
заемните суми по банков път, а
същевременно заемното задължение е било отразено в счетоводството от длъжника.
Счита, че предвид факта, че не е налице нередовно счетоводство, следва да се
приеме, че вземането съществува.
В срока по чл.367 ГПК отговор от ответника „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД /нес./ не е постъпил.
Предвид събраните
по делото доказателства Съдът намира за установено:
С Решение №
239/27.5.16 г. по т.д. № 36/16 г. на ПОС е открито производство по
несъстоятелност на „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД /нес./ ЕИК *********,
като дружеството е обявено в несъстоятелност и производството по
несъстоятелност е спряно. С Решение 440/29.08.2017 г. по т.д. № 36/16 г. на
ПдОС производството е възобновено и на 16.10.17 г. в Търговския регистър са
обявени списъци на приети и неприети вземания, предявени в срока по чл. 685,
ал.1 от ТЗ.
Спорните вземания
са предявени от „ФИНИРА“ ЕООД – н., ЕИК *********, Плевен, ул.“Св. Св. Кирил и
Методий“ 18, ет.1, ап.1 на основание придобиване чрез Договор за прехвърляне на
вземане /цесия/ от 03.02.2014 с цедент „ДЖИ ЕЪР“ ЕАД и чрез Договор за прехвърляне на вземане
/цесия/ от 13.05.2015 г. с цедент „РИТЕЙЛ ПАРК ТЪРНОВО“ЕООД. Вземанията са
включени от синдика в списък на приети вземания, одобрен в тази част с
Определение № 94/15.01.18 г. по т.д. № 36/16 г. на ПдОС, което определение е
обявено в ТР на 18.01.2018 г. Със същото определение /Определение 94/15.01.2018
г./ е оставено без уважение възражението на ищеца против приемането на
цитираните вземания.
С направения по
делото доклад Съдът е указал на ответниците, че в тяхна тежест е да установят
при условията на пълно и главно доказване
сключване на договорите за заем, както и фактическото предаване на
сумите с оглед реалния характер на договорите. В хода на производството, при
доказателствена тежест, лежаща върху ответниците, да установят обстоятелствата,
от които черпят благоприятни за себе си последици, не се ангажират
доказателства относно реалното предаване на заеманите суми по посочените
договори за заем, поради което Съдът приема тези обстоятелства за недоказани и
счита, че доколкото договорът за заем е реален, т.е. за сключването му не е
достатъчно само постигането на съгласието между страните, а е необходимо реално
предаване на сумата, то в случая не се доказва действително възникнало заемно
правоотношение за процесните суми от 1 110 934.68 лв и
771 494.64 лв, съставляващи главници по посочените договори за заем от
30.12.2009 г. и 15.12.2010 г., а невъзникването на заемно правоотношение
обосновава и невъзникването на задължението за заплащане на обезщетение за
забава като акцесорно задължение. Този извод на Съда обосновава и основание за
уважаване на предявените искове, а именно, че приетите вземания не съществуват.
Основателни са и
възраженията на ищеца за недостоверност
на датата на договорите за заем и анексите към тях по отношение на ищеца,
доколкото в хода на производството не се
ангажират доказателства по смисъла на чл. 181 ГПК, от които да се
направи констатация, че договорите са съставени на посочените в тях дати. В
тази връзка за достоверна дата по отношение на ищеца следва да се приеме датата
на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност – 31.08.2016 г.
/датата на пощенското клеймо, с което е изпратена молбата и приложенията към
нея/. Това възражение обаче би
рефлектирало върху спора само в случай, че се приеме, че действително са
предадени заемните суми, тъй като сключването на договор за заем в писмен вид
без реално предаване на сумата не е достатъчно за възникване на действително
заемно правоотношение между страните с оглед реалния характер на договора за
заем. Съдът не обсъжда направеното от ищеца възражение за нищожност на
договорите за заем като привидни с оглед възприетото от Съда вече становище, че
доколкото не се установява реално предаване на заемните суми по посочените
договори, то не е възникнало и действително правоотношение по договорите за
заем.
Ответникът „ФИНИРА“
ЕООД – н. обосновава вземанията си с Договори за цесия от 03.02.2014 г. и
13.05.2015 г., но доколкото не са възникнали вземания за получаване обратно на
заемните суми и лихви по договорите за заем от 30.12.2009 г. и 15.12.2010 г.,
договорите за цесия не биха могли да произведат целения правен ефект.
Ищецът е направил
искане за присъждане на разноски, но не се ангажират доказателства за направени
в хода на производството разноски, поради което такива не се присъждат.
Следва да се осъди
„Финира“ ЕООД – н. да заплати по сметка на Окръжен съд - Пловдив дължимата
държавна такса по делото в размер на 112
511.78 лв.
Предвид изложеното
Съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /в нес./ ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №
10, „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД
/нес./ ЕИК ********* и „ФИНИРА“ ЕООД – н., ЕИК *********, Плевен, ул.“Св. Св.
Кирил и Методий“ 18, ет.1, ап.1, че не
съществуват следните вземания на „ФИНИРА“ ЕООД – н., ЕИК *********, Плевен,
ул.“Св. Св. Кирил и Методий“ 18, ет.1, ап.1 към „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“
ЕАД /нес./ ЕИК *********, включени в списъка на приети вземания, предявени в
срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ, който списък е одобрен с Определение № 94 от
15.01.18 г. по т.д. № 36/16 г. на Пловдивския Окръжен съд, а именно:
-
Вземане
в размер на 1 110 934.68 лв , представляваща главница по Договор за
заем от 30.12.2009 г. и вземане в размер на 572 584.84 лв, представляваща
възнаградителна лихва за периода 01.01.2010 г. – 28.01.2014 г., които вземания
произтичат от Договор за заем от 30.12.2009 г., придобити от ответника „ФИНИРА“
ЕООД – н., ЕИК *********, по силата на Договор за прехвърляне на вземане от
03.02.2014 г. от „ДЖИ ЕЪР“ ЕАД, ЕИК *********;
- Вземане в размер
на 771494.64 лв, представляваща главница по Договор за целеви паричен заем от
15.12.2010 г. и вземане в размер на 357780.34
лв, представляваща възнаградителна лихва за периода 01.01.2010 г. –
31.12.2013 г., придобити от ответника „ФИНИРА“ ЕООД – н., ЕИК *********, по
силата на Договор за прехвърляне на вземане от 13.05.2015 от „РИТЕЙЛ ПАРК
ТЪРНОВО“ ЕООД, ЕИК *********, като последният ги е придобил по Договор за цесия
от 13.02.2014 г. от „ИНТЕРХОТЕЛИ“ АД, ЕИК *********
ОСЪЖДА „ФИНИРА“
ЕООД – н., ЕИК *********, Плевен, ул.“Св. Св. Кирил и Методий“ 18, ет.1, ап.1
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивски
окръжен съд държавна такса в размер на
112 511.78 лв
Решението може да
се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивския
Апелативен съд
СЪДИЯ: