Р Е
Ш Е Н
И Е
20.11.2023г., гр.К.
В И М
Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
К.ският окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание, проведено на деветнадесети септември, през две
хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Окръжен
съдия:Евгения Стамова
При участието на секретаря Йорданка Неделчева, след като згледа, докладваното от съдия
Стамова, гр.д.№603/2020г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по искова молба, подадена от „Първа
инвестиционна банка“ АД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., ***и
съдебен адрес ***,“Първа инвестиционна банка“ АД – клон С. З., представлявано
от пълномощника ***срещу П.М.П. с постоянен адрес ***, ЕГН **********.В
исковата молба се съдържат твърдения за това, че между страните на 01.06.2009г.
е сключен договор за банков кредит №013LD-R-000565/01.06.2009г. за сума в размер на 19 000 евро и
краен срок за погасяване на кредита
01.06.2029г.Посочено е, че страните са договорили заплащане на възнаградителна
лихва формирана от БЛП увеличен с надбавка 7,3593 , като към датата на
сключване на договора БЛП на банката за евро е в размер на 6,84%.Ищецът е
обяснил, че методиките за определяне на БЛП са приети с решения на управителния
съвет на „Първа инвестиционна банка“ АД от 13.05.2008г., 20.08.2010г.,
14.02.2012г. обявени на интернет страницата на банката.Наказателната
лихва за забава е в размер на възнаградителната лихва, увеличена с наказателна
надбавка от 20 пункта ( т.11 от договора за банков кредит).Посочил е, че е
договорено плащането на комисиона за управление на кредита в размер на 1,5%
от разрешения кредит в деня на първото
усвояване на кредита и по 0,3% от непогасената главница, платима в
началото на всяка следваща година след изтичане на първата година от срока на
действие на договора.Ищецът твърди, че вземанията на банката по договора за
банков кредит са обезпечени с договорна ипотека върху апартамент №** в гр.К., ***,
като разходите по оценката, учредяването,
подновяването и заличаването на договорната ипотека, са за сметка на
кредитополучателя.Излага твърдения и за това, че между страните е уговоренд възможност за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, с писмено предизвестие до кредитополучателя, за срок,
определен от банката, в случай, че кредитополучателят не извърши което и да е
плащане по договора(не осигури авоар по разплащателната сметка) в продължение
на повече от 5 работни дни след датата на която плащането е станало изискуемо(
т.22.1 от договора за банков кредит).Ищецът сочи, че заетата сума е усвоена на 04.06.2009г.
чрез заверяване със сумата от 19 000 евро на разплащателна сметка на П.М.П..След
сключване на договора за кредит стойността на БЛП на „Първа инвестиционна
банка“ в евро е била променена, с
решения на УС на банката, както следва от 01.06.2009г. – 6,99%(т.1 от
протокол от заседание от 29.05.2009г.), 7,29% от 01.07.2009г., 7,74% от
01.08.2009г. , 7,89% от 01.10.2009г., 7,99% от 01.05.2010г.На 20.05.2019г. в СВ
– К. с вх.вх.рег.№1800/20.05.2019г., том І, акт №130, дело №805/2019г. е
вписана молба на „Първа инвестиционна банка“ АД за подновяване на договорна
ипотека, учредена за обезпечаване вземанията по договора за кредит.Визира се
забава считано от 01.12.2009г. на 121 бр.вноски за главница и възнаградителна
лихва, по погасителен план – Приложение №1 със следните падежи и
суми:01.12.2009г.- 12,59 евро, 01.10.2020г.- 5,05 евро, 01.02.2010г. – 5,11
евро, 01.03.2010г. – 28,26 евро, 01.04.2010г.- 5,53 евро, 01.05.2010г.- 13,28
евро, 01.06.2010г. – 5,77 евро, 01.07.2010г. – 222,38 евро, 01.08.2010г.
-01.08.2010 г. (243,74 евро), 01.09.2010 г. (243,74 евро), 01.10.2010 г.
(243,74 евро), 01.11.2010 г. (243,74 евро), 01,12.2010 г. (243,74 евро),
01.01.2011 г. (243,74 евро), 01.02.2011 г. (243,74 евро), 01.03.2011 г. (243,74
евро), 01.04.2011 г. (243,74 евро), 01.05.2011 г. (243,74 евро), 01.06.2011 г.
(243,74 евро), 01.07.2011 г. (243,74 евро), 01.08.2011 г. (243,74 евро),
01.09.2011 г. (243,74 евро), 01.10.2011 г. (243,74 евро), 01.11.2011 г. (243,74
евро), 01.12.2011 г. (243,74 евро), 01.01.2012 г. (243,74 евро), 01.02.2012 г.
(243,74 евро), 01.03.2012 г. (243,74 евро), 01.04.2012 г. (243,74 евро),
01.05.2012 г. (243,74 евро), 01.06.2012 г, (243,74 евро), 01.07.2012 г. (243,74
евро), 01.08.2012 г. (243,74 евро), 01.09.2012 г. (243,74 евро), 01.10.2012 г.
(243,74 евро), 01.11.2012 г. (243,74 евро), 01.12.2012 г. (243,74 евро),
01.01.2013 г. (243,74 евро), 01.02.2013 г. (243,74 евро), 01.03.2013 г. (243,74
евро), 01.04.2013 г. (243,74 евро), 01.05.2013 г. (243,74 евро), 01.06.2013 г.
(243,74 евро), 01.07.2013 г. (243,74 евро), 01.08.2013 г. (243,74 евро),
01.09.2013 г. (243,74 евро), 01.10.2013 г. (243,74 евро), 01.11.2013 г. (243,74
евро), 01.12.2013 г. (243,74 евро), 01.01.2014 г. (243,74 евро), 01.02.2014 г.
(243,74 евро), 01.03.2014 г. (243,74 евро), 01.04.2014 г. (243,74 евро),
01.05.2014 г. (243,74 евро), 01.06.2014 г. (243,74 евро), 01.07.2014 г. (243,74
евро), 01.08.2014 г. (243,74 евро), 01.09.2014 г. (243,74 свро), 01.10.2014 г.
(243,74 свро), 01.11.2014 г. (243,74 евро), 01.12.2014 г. (243,74 евро),
01.01.2015 г. (243,74 евро), 01.02.2015 г. (243,74 евро), 01.03.2015 г. (243,74
евро), 01.04.2015 г. (243,74 евро), 01.05.2015 г. (243,74 евро), 01.06.2015 г.
(243,74 евро), 01.07.2015 г. (243,74 евро), 01,08.2015 г, (243,74 евро),
01.09.2015 г. (243,74 евро), 01.10,2015 г. (243,74 евро), 01.11.2015 г. (243,74
евро), 01.12.2015 г. (243,74 евро), 01.01.20** г. (243,74 евро), 01.02.20** г.
(243,74 евро), 01.03.20** г. (243,74 евро), 01.04.20** г. (243,74 евро),
01.05.20** г. (243,74 евро), 01.06.20** г. (243,74 евро), 01.07.20** г. (243,74
евро), 01.08.20** г. (243,74 евро), 01.09.20** г. (243,74 евро), 01.10.20** г.
(243,74 евро), 01.11.20** г. (243,74 евро), 01.12.20** г. (243,74 евро),
01.01.2017 г. (243,74 евро), 01.02.2017 г. (243,74 евро), 01.03.2017 г. (243,74
евро), 01.04.2017 г. (243,74 евро), 01.05.2017 г. (243,74 евро), 01.06.2017 г.
(243,74 евро), 01.07.2017 г. (243,74 евро), 01.08.2017 г. (243,74 евро), 01.09.2017
г. (243,74 евро), 01.10.2017 г. (243,74 евро), 01.11.2017 г. (243,74 евро),
01.12.2017 г. (243,74 евро), 01.01.2018 г. (243,74 евро), 01.02.2018 г. (243,74
евро), 01.03.2018 г. (243,74 евро), 01.04.2018 г. (243,74 евро), 01.05.2018 г.
(243,74 евро), 01.06.2018 г. (243,74 евро), 01.07.2018 г. (243,74 евро),
01.08.2018 г. (243,74 евро), 01.09.2018 г. (243,74 евро), 01.10.2018 г. (243,74
евро), 01.11.2018 г. (243,74 евро), 01.12.2018 г. (243,74 евро), 01.01.2019 г.
(243,74 евро), 01.02.2019 г. (243,74 евро), 01.03.2019 г. (243,74 евро),
01.04.2019 г. (243,74 евро), 01.05.2019 г. (243,74 евро), 01.06.2019 г. (243,74
евро), 01.07.2019 г. (243,74 евро), 01.08.2019 г. (243,74 евро), 01.09.2019 г.
(243,74 евро), 01.10.2019 г. (243,74 евро), 01.11.2019 г. (243,74 евро),
01.12.2019 г. (243,74 евро) и на датата на предсрочна изискуемост 06.12.2019 г.
17 811,29 евро, представляващи предсрочно изискуем остатък от главницата и
предсрочно изискуема възнаградителпа лихва от 02.12.2019 г. до датата па
предсрочната изискуемост 06.12.2019 г.). Поради непогасяване на горепосочените
вноски кредитонолучателят П.М.П. не е платил и е просрочил главница в размер па
18 934,36 евро и възнаградителна лихва по т. 9 от договора за банков кредит от
01.12.2009 г. до 05.12.2019 г. в размер на 27 223,83 евро.Просрочени са и
наказателни лихви за забава по т.11 от договора за банков кредит,с начален
момент на забавата, считано от 01.12.2009г. до 05.12.2019г., в размер на 2067, 71 евро,
законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД от датата на предсрочната изискуемост
06.12.2019г. до 18.12.2019г – 68.37 евро, начислена на 01.06.2015г.,
01.06.20**г., 01.06.2017г., и 01.06.2018г. и 01.06.2019г., комисиона за
управление на кредита по т.13 в размер на 340,80 евро, начислени на **.05.2019г.,
разноски за подновяване на ипотеката по т.23 от договора за банков кредит в
размер на 154,54 евро и начислени на 02.05.2019г. и на 27.11.2019г.
разноски за обявяване на предсрочна изискуемост по т.31.2 б.“а“ от договора за
банков кредит в размер на 42,95 евро.Ищецът заявява, че въз основа на т.31.2
б.“А“ от договора за банков кредит Банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем, като това е станало посредством покана( писмено предизвестие) с
изх.№231-476/29.10.2018г. до постоянния адрес и покана от 28.06.2019г. до
настоящия адрес на длъжника, като изискуемостта е настъпила считано от
06.12.2019г.За дължимите суми главница от 18 934,36 евро, ведно със
законната лихва, от датата на подаване на заявлението 19.12.2019г. до погасяването му, 27 223,83
евро- възнаградителна лихва от 01.12.2009г. до 05.12.2019г., 2067.71
евро – наказателна лихва за периода от 01.12.2009г. до 05.12.2019г., 68,37 евро
– законна лихва от датата на предсрочната изискуемост 06.12.2019г. до
18.12.2019г., 340,80 евро-
комисиона за управление на кредита( начислена на 01.06.15г., 01.06.20**г. и
01.06.2017г., 01.06.2018г. и 01.06.2019г.,
154,54 евро – разноски за подновяване на ипотека и 42,95 евро
– начислени на 02.05.2019г. и на 27.11.2019г. разноски за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, държавна такса 1910.** лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева
е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
гр.д.№2649/2019г. въз основа на подадено от Банката заявление по чл.417 ГПК.Интереса от исковете е обоснован с постъпило възражение от длъжника, за
което ищецът е уведомен на 11.12.2020г. Поради това, че задължението не е
изпълнено се претендира признаване за установено по отношение на ответника
съществуване на вземането на ищеца за посочените суми, както следва: 18 934,36
евро – главница, 27223,83 евро дължима възнаградителна лихва по т.9
от договора за банков кредит от 01.12.2009г. до 05.12.2019г., 2067,71 евро
просрочени наказателни лихви за забава по т.11 от договора за банков кредит от
01.12.2009г. до 05.12.2019г., законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД от датата на предсрочната изискуемост
06.12.2019г. до 18.12.2019г. в размер на 68,37 евро, начислена на
01.06.2015г., 01.06.20**г., 01.06.2017г., и 01.06.2018г. и 01.06.2019г.,
комисиона за управление на кредита по т.13 в размер на 340,80 евро и начислени на **.05.2019г., разноски за
подновяване на ипотеката по т.23 от договора за банков кредит в размер на
154,54 евро и начислени на 02.05.2019г. и на 27.11.2019г. разноски за обявяване
на предсрочна изискуемост по т.31.2 б.“а“ от договора за банков кредит в размер
на 42,95 евро, законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2019г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №1319/2.12.2019г. по
ч.гр.д.№2649/2019г. по описа на Районен съд – К..В исковата молба се съдържа и
искане за заплащане на разноски – за заповедното производство по
ч.гр.д.№2649/2019г. и разноски за настоящото производство.
Преписи от исковата молба и доказателства са връчени на
ответника П.М.П., с постоянен адрес ***. В срок е подаден отговор чрез адв.В.П.,
като пълномощник.В отговора се съдържа възражение за недопустимост на иска в
частта, относно претендираната наказателна лихва за забава в размер на
2067.71 евро , като е посочено, че с определение на К.ския окръжен съд
№260187/27.11.2020г. по в.ч.гр.д.№452/2020г. е отменено разпореждане на К.ския
районен съд по ч.гр.д.№2649/2019г. на КРС за незабавно изпълнение в частта за
тази сума, като заявлението на Банката е отхвърлено.Счита, че при липса на
заповед за изпълнение за посочената сума – искът за установяване дължимостта й
е недопустим.Изразява становище за неоснователност на претенцията за
главница и лихви, като погасени по давност.Позовава се на чл.** от сключения
договор за банков кредит №013LD-R-000565,
съгласно който той се е задължил да погасява кредита на равни месечни
погасителни вноски, с падеж и в размери съгласно Погасителен план – Приложение
№1, неразделна част от договора, в който е определен размер на месечните
погасителни вноски 243,74 евро.Ответникът сочи, че от 01.12.2009г. е в
забава на плащанията, което се установява от представеното извлечение от
счетоводните книги на Банката с изх.№231-627/19.12.2019г., а от 01.08.2010г. е
спрял плащанията на дължимите месечни погасителни вноски.При тези
обстоятелства според него на основание чл.30 от Договора за кредит, кредитът е
станал предсрочно изискуем считано от 01.10.2010г.От тогава до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са изминали 9г.
и 2 месеца – срок, надвишаващ регламентирания в чл.110 и в чл.111 ЗЗД, с
изтичането на който се погасяват различните по характер вземания.Поради това
смята, че представеното извлечение от счетоводните книги на Банката,
изх.№231-627/19.12.2019г., Договорът за банков кредит и погасителния план –
Приложение №1, неразделна част от договора не удостоверяват и не доказват
подлежащи на изпълнение вземания тъй като вземанията са погасени по давност.При
неприемане на това му възражение и в хипотеза в която съдът приеме, че кредитът
е станал предсрочно изискуем на 01.10.2010г., а не на 06.12.2019г. – след
като е бил уведомен за това от Банката, то за погасени по давност намира всички
задължения за главница, чиято изискуемост е настъпила преди 19.12.20**г.Предвид
факта, че вземанията за главница се погасяват с петгодишна давност съгласно
чл.110 ЗЗД, счита, че всички вземания за главница, чиято изискуемост е
настъпила преди 19.12.2014г. са погасени по давност.Доколкото за
погасяване на задълженията за лихва е приложима тригодишната давност по
чл.111 б.“в“ ЗЗД, намира вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди
19.12.20**г. за погасени по давност.Твърди нищожност на клаузите за
лихви на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречащи на закона ( на
редица императивни норми на ЗПК(отм), който е приложим към договора за кредит,
тъй като същият е сключен при действието му), на добрите нрави и са
неравноправни.
На 14.03.2022г.
по делото е постановено решение , с което съдът е признал за установено по отношение на „Първа Инвестиционна банка“
АД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., ***и съдебен адрес ***,“Първа
инвестиционна банка“ АД – клон С. З., представлявано от пълномощника ***както и
по отношение на П.М.П. с постоянен адрес ***, ЕГН **********, че съществува
вземане в полза на Банката респ.П. М.П.
дължи на Банката, по силата на сключен между страните на 01.06.2009г. договор
за банков кредит №013LD-R-000565/01.06.2009г., обявен за предсрочно изискуем на 05.11.2019г.,
сумите, както следва: на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.1 ТЗ
сумата 17 754.43 евро с левова
равностойност според фиксинга на БНБ( 1.95583)
34 724.64 лева, - получена в
заем и невърната главница, дължима за периода след 19.12.2014г. до
19.12.2021г., на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.2 ТЗ сумата на
7363.43 евро, в левова равностойност 14 401.61 лева, дължима по договора
за кредит, възнаградителна лихва, начислена за периода от 19.12.20** до 19.12.2019г., на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.63, ал.1 ЗЗД – 340.80 евро , начислена на 01.06.2015г., 01.06.20**г.,
01.06.2017г., и 01.06.2018г. и 01.06.2019г.,в левова равностойност 666.54
лева, комисиона за управление на кредита
по т.13 от договора, разноски за
подновяване на ипотеката по т.23 от договора за банков кредит в размер на
154,54 евро или 302.25 лева, начислени на 02.05.2019г. и на 27.11.2019г.
разноски за обявяване на предсрочна изискуемост по т.31.2 б.“а“ от договора за
банков кредит в размер на 42,95 евро или 84.00 лева , както и 68.37 евро,
законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода след обявяване на предсрочната
изискуемост, считано от 06.12.2019г. до 18.12.2019г., част от сумите, за които
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№2649/2019г. по описа на Районен съд – К..
Отхвърлени са , като неоснователни предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД,ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.С., ***и съдебен адрес ***,“Първа
инвестиционна банка“ АД – клон С. З., представлявано от пълномощника ***срещу П.М.П.
с постоянен адрес ***, ЕГН ********** искове по чл.422 ГПК вр. с чл.430, ал.1 и
чл.430, ал.2 ТЗ, както следва: за сумата над 17 754.43 евро до - получена в заем и невърната главница, дължима
за периода след 19.12.2014г. до 19.12.2021г. до претендираните 18 934,36 евро с левова равностойност 37 032.38 лева, съгласно
фиксирания курс на евро спрямо лева -
1.95583, обявен на сайта на БНБ, дължима по силата на сключен между
страните на 01.06.2009г. договор за банков кредит №013LD-R-000565/01.06.2009г.,
за сумата над 7363.43 евро ( в левова равностойност 14 401.61 лв) до 27 223.83 евро или 19 859.40 евро, дължима по договора
възнаградителна лихва, като част от
сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№2649/2019г. по описа на Районен съд – К..
ПРЕКРАТЕНО
е производството по делото, в
частта по предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 2067.71 евро, дължима по договора неустойка - наказателна лихва
за забава, начислена съгласно т.11 от договора за банков кредит, за периода от
01.12.2009г. до 05.12.2019 г., част от сумите, за които в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2649/2019г. по
описа на Районен съд – К. и ОБЕЗСИЛВА
издадения изпълнителен лист.
Присъдени са разноски – дължими от П.М.П. с
постоянен адрес ***, ЕГН ********** в полза на “ Първа Инвестиционна Банка“
АД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., ***и съдебен адрес ***,“Първа
инвестиционна банка“ АД – клон С. З., представлявано от пълномощника ***за сума
1753.78 лева за исковото производство.
Дължими от П.М.П.
с постоянен адрес ***, ЕГН ********** в полза на “ Първа Инвестиционна Банка“
АД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., ***и съдебен адрес ***,“Първа
инвестиционна банка“ АД – клон С. З., представлявано от пълномощника ***за сума
1053.78 лева за заповедното
производство.
Дължими от “Първа Инвестиционна Банка“ АД,ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр.С., ***и съдебен адрес ***,“Първа
инвестиционна банка“ АД – клон С. З., представлявано от пълномощника ***в полза
на П.М.П. с постоянен адрес ***, ЕГН ********** разноски за производството възлизащи на 57.79 лева.
Доказателствата
по делото, доводите и възраженията на
страните по отделно и в тяхната съвкупностя
преценени при условията на чл.235 ГПК дават основание за следните фактически
изводи.
С
исковата молба са предявени няколко иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.430 ал.1 ТЗ за сумата 18 934,36 евро с
левова равностойност 37032.38 лева съгласно фиксирания курс на евро спрямо лева
- 1.95583, обявен на сайта на БНБ,
дължима по договора подлежаща на връщане предоставена в заем сума, иск по
чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.2 ТЗ за сумата 27 223.83 евро с левова равностойност
53 245.18 лева за дължима по договора за кредит, възнаградителна лихва начислена върху
предоставената в заем сума, за посочения период, иск по чл. 422, ал.1 ГПК вр. с
чл.430, ал. ТЗ вр. с чл.92 ЗЗД за сумата 2067,71 евро с левова равностойност
4044,08 лева за дължимата по договора неустойка за забава начислена върху
неплатена на падежа главница за посочения по – горе период, иск по чл.422 ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 68,37 евро с левова равностойност 133.72
лева, дължима законна лихва за забава върху главницата за посочения по- горе
период и иск по чл.422 ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и за дължима по договора
сума за разходи по кредита - комисиона в
размер на 340,80 евро с левова равностойност в размер на 666,54 лева и сумата
154,54 евро с левова равностойност дължима по договора сума за разноски за
подновяване на договорна ипотека , както и иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД за сумата 42,95 евро- обезщетение за претърпени вреди, извършени
разходи за обвяване на предсрочна изискуемост на кредита, ведно със законната
лихва върху главницата от 19.12.2019г. до изплащането и, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК №1319/20.12.2019г. по ч.гр.д.№2649/2019г. по описа на Районен съд – К.. Предвид данните за учредена ипотека –
отразеното в договор за кредит и молба за подновяване на вписана ипотека
следва, неприложими досежно процесния договор за кредит са изискванията на ЗПК.
Видно
от договор №013LD-R-000565/01.06.2009Г., погасителен план към договор 013LD-R-000565 – ПРИЛОЖЕНИЕ №1, препис
извлечение от протоколи от заседания на управителния съвет на „Първа
Инвестиционна Банка“ страни по договора са „Първа Инвестиционна Банка“ АД, като
кредитодател и П.М.П., като кредитополучател.В договора се
съдържат определения за „валута на кредита“, „базов лихвен процент“, „отчет по
сметка“, „лихвен период“, „обезпечение“, „работен ден“, „заемна сметка“ ,
„разплащателна сметка“, „тарифа“, „кредитна експозиция“ и „средна месечна
главница по кредита“.
Според
съдържанието на чл.4, раздел ІІІ Банката предоставя на Кредитополучателите банков
кредит в размер на 19 000 евро, за погасяване на задължения по договор
№ 12 РКО –А-5836/23.03.2006г. и задължения по договор
№13Р0-АА-3823/01.0.2005г.Съгласно раздел ІV т.5 разрешения кредит може да се
усвои еднократно след подписване на договора и предоставяне на уговорените
обезпечения.Срокът за усвояване на кредита е до 20.06.2009г.След
изтичане на този срок задължението на Банката за предоставяне на неусвоени суми
по кредита се погасява.Сумите за ползване на кредита и плащанията се отчитат по
заемната сметка на кредитополучателите с вальор както следва: в деня на заверяване на
разплащателната сметка със съответната сума по кредита, деня на задължаване на
разплащателната сметка със сумата на съответното плащане.Според чл.8, когато
кредитът е използван преди крайния срок, определен в т.6, същият се счита за
краен срок за ползване на кредита.
Според
раздел V т.9 – за ползвания кредит, кредитополучателят заплаща на Банката
годишна лихва в размер на базов лихвен процент на Банката за евро, увеличен с
надбавка от 7.3593 пункта.Лихви се начисляват само за дните на фактическото
ползване на кредита.Към датата на сключване на договора, базовият лихвен
процент на Банката за евро е в размер на 6.84 % годишно.Съгласно
посоченото в чл.9.1 дължимата от кредитополучателите лихва, определена съгласно
т.9 се заплаща периодично, в размер и на
падежи подробно описани в погасителен план – Приложение №1, неразделна част от
договора.Погасителнияш план е подписан от страните по договора, а изчисленията
в същия са съобразно цитираните стойности на величините за определяне на
лихвения процент.
В
чл.9.3 е договорен начина на процедиране при промяна на базовия лихвен процент
на Банката за евро, договореният лихвен процент се променя съответно, считано
от датата на промяната , без да е необходимо предоговаряне. В този
случай Банката има право да едностранно променя размера на месечните
погасителни вноски, посочени в погасителния план – Приложение №1, за което
уведомява Кредитополучателите писмено.Съгласно чл.10 – по свое усмотрение
Банката може да капитализира начислените , но не просрочени лихви, чрез
прибавянето им към главницата на кредита, за което с подписването на
настоящия договор Кредитополучателят дава своето изрично съгласие.
Съгласно
чл.11 плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по
разплащателната сметка на кредитополучателите и в Банката, се отнасят в
просрочие и олихвяват в
договорения в раздел V т.9, лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20
пункта, считано от деня следващ датата на падежа на съответната вноска,
независимо от това дали падежът е в неработен ден.
Съгласно
раздел VІ т.12- 15 кредитополучателите се задължават да заплатят на Банката, еднократна
такса за разглеждане на искането за кредит в размер на левовата равностойност
на 25 евро по фиксинга на БНБ за евро в деня на плащането.Дължима е комисиона
за управление на кредита в размер на 1.5%, от разрешения кредит в деня
на първото усвояване на кредита и по
0.3% от непогасената главница, платима в началото на всяка следващо година,
след изтичане на първото година от срока на действие на договора.
Според
чл.13.1 при предсрочно прекратяване на договора, независимо от основанието за
това, Банката не дължи връщане на платени от Кредитополучателя/ ите такси и
комисиони.
Според
чл.14. ако до изтичането на срока на усвояване по т.6 кредитополучателите
усвоят цялата сума по кредита, същият/ същите дължат на Банката комисиона за
ангажимент в размер на 0.5%, върху неусвоената част от кредита, която Банката
има право да събере служебно, без съдебна намеса, от всички сметки на
кредитополучателите.За предсрочно погасяване на
част или всички задължения на кредитополучателите Банката събира комисиона в размер на 2% върху
предсрочно погасената сума, когато последната е в размер до 3 пъти ,средномесечната
главница по кредита за периода на една месечна погасителна вноска, 5% от
горницата над сумата,посочена в т.а.
Посочено
е, че комисиони не се дължат при предсрочно пълно погасяване на главницата със
средства от нов кредит, отпуснат от Банката на кредитополучателите.
Според
раздел VІІ -** ползваният от кредитополучателя/ ите кредит се погасява по
разплащателна сметка на равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и
в размер, определени в погасителен план – Приложение №1, неразделна част от
договора.Крайният срок за погасяване на кредите е 01.06.2029г.Според чл.**.1
размерът на месечните погасителни вноски, посочени в погасителния план –
Приложение №1 е изчислен въз основа на Базовия лихвен процент на Банката за
евро при сключване на договора, не отразява точния размер на дължимата вноска
за всеки отделен лихвен период и съотношението между главницата и лихвата,
които се погасяват с всяка вноска по кредита и имат ориентировъчен
характер.Според чл.17 всички суми, включително начислените лихви и комисиони,
дължими от кредитополучателя се събират служебно от Банката, на датата на
падежа от средствата по всички сметки на кредитополучателя/ в Банката, за което
с подписването на договора, той дава своето съгласие.
За
обезпечаване вземанията на Банката по кредита в раздел Х е уговорено обезпечение – договорна ипотека
върху подробно описан апартамент.
В
раздел ХІ страните са посочили условия, при които вземането – задължението за
връщане на предоставената в заем сума, става предсрочно изискуемо.Съгласно
чл.30 кредитът се превръща в предсрочно изискуем, ако кредитополучателят не
плати в срок, три месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план –
Приложение №1 , както, че ИЗИСКУЕМОСТТА настъпва
незабавно, без да е необходимо Банката да изпраща на кредитополучателя
предизвестие, покана, съобщения или каквото и да било друго изявление.Съгласно
чл.31 Банката има право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем,
незабавно чрез писмено уведомление до Кредитополучателя, в случай, че
кредитопоулчателя допусне да се наложат ограничения на правата му върху
собствен недвижим имот или върху неговите недвижими имоти, бъде наложена
възбрана или вещна тежест, когато по преценка на Банката предоставеното от
кредитополучателя обезпечения стане недостатъчно и след покана не бъде
допълнено или заменено с друго, в срок, определено т банката ,
кредитополучателяте ползвал кредита за
цели, различни от уговорените в договора, действието на договора бъде
прекратено, независимо от основанието за това, кредитната експозиция на
кредитополучателя надвиши 100 000 евро
без изрично съгласие на Банката, с писмено предизвестие кредитополучателя,
за срок, определен от Банката – при неплатени ( неосигурен авоар по разплащателната
сметка )за повече от 5 работни дни, след датата ,на която плащането е станало
изискуемо, кредитополучателят не извърши което и да е плащане по друг
кредит, кредитополучателят е представил неверни сведения или неточни данни,
които са мотивирали Банката да сключи договора и отпусне искания кредит,
кредитополучателя наруши което и да е друго условия по този договор или
предоставените от него обезпечения, в случай, че до изтичане на срока на писменото
предизвестие по т.31.2 кредитополучателят не изпълни изискуемото си задължения
или не отстрани допуснато нарушение на условията по договора Банката може да се
откаже от правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем.
На
л.13- л.14 от делото е приложен погасителен план – според представения
погасителен план за периода 04.06.2009г. – 01.05.2029г. задължението се
погасява на равни месечни погасителни вноски за суми, възлизащи на 243.74 евро,
при променливо съотношение на посочените стойности главница/ лихви.
На л.**-
л.17 от делото е приложена Методика на Първа Инвестиционна банка АД, за
определяне на базисен лихвен процент и Препис – извлечение от Протокол от
заседание на УС на ПИБ АД от 13.05.2008г., за одобряване на Методиката- в
документа, липсват подписи на длъжника.В методиката се съдържа формули за
определяне на БЛП, като математическа операция, с няколко компонента БЛП - -
базисен лихвен процента на ПИБ в съответната валута, ПЛП – пазарен лихвен
процент ( ОЛП, 1м Еробор и 1 м.Либор американски, британски или швейцарски),
ПСП – планирана стойност на пасива на Банката, депозити – лихвен процент,
начисляван по срочни депозити в съответната валута на годишна база, „\“ оператор за целенасочено деление, стъпка
– |стъпката, с която се променя БЛП,
определен от УС на ПИБ.Възприет е като критерий 1- месечeн (Euribor).Посочено е, че БЛП се
определя на 1-во число на всеки месец.С изключение на маркираните стойности
за пазарен лихвен процент, останалите фактори, включени във формулата за
определяне на лихва останалите показатели се определят от Банката, според
данните към края на по предния месец.
Според
Протокол от заседание на УС на ПИБ АД от 20.08.2010г., на 20.08.2010г. в гр.С.,
е одобрена Методика на ПИБ за определяне на базисен лихвен процент.Представена
е методиката на изчисляване, използваните показатели – базов лихвен процент в
съответната валута на сегмент, планирани разходи по пасива на Банката за период t,пазерен лихвен процент в различните валути
за период t,
рискова премия за съответната валута за период t, корекция за пазарна среда за съответната
валута за сегмент, премия за остатъчен риск за период t, оператор за целечислено деление.От
обяснението за отделните параметри става ясно, че са касае за едностранно
определяни от Банката – стойности, въз основа на оценка на определени
обстоятелства, извършвана от Банката.
По
делото са представени Препис – извлечение от Протокол от заседание на УС на ПИБ
АД от 14.02.2012г., за одобряване на Методика.
Според
Протоколи за УС от 30.04.2009г. БЛП е определен на 7.6407% за BGN , 6.840% за EUR,от 29.05.2009г. –
7.7907% за BGN, 6.9900 % за EUR, от 26.06.2009г- 8.0907% за BGN, 7.2900% за EUR, от 28.07.2009г. – 8.5407% за BGN, 7.74 % за EUR, ОТ 29.09.2009Г. – 8.6907% за BGN r 7.8900% EUR.От 30.04.2010г. – 7.73%
за BGN и 7.72% EUR.
На
29.10.2018г. Банката е отправила до длъжника покана, предизвестие за обявяване
на предсрочна изискуемост на Кредита.Посочени са, като просрочени повече от пет
дни, задължения в общ размер на 27 586.51 евро,от които 961.85 евро-
изискуема и просрочена главница, 25 336.66 евро- изискуеми и просрочени лихви, 284.00 евро- изискуеми и
просрочени комисиони за управление, дължими за периода 2013-2018г. и 1004.00
евро- годишни комисиони за управление на кредита и наказателна лихва за
овърдрафт.С констативен протокол от
31.01.2019г. ЧСИ В.А.е обявила надлежно връчване на поканата по реда на чл.47 ГПК.
Отправена
е и покана до адрес гр.В., относно дължими суми 47336.47 евро, от които
изискуеми и просрочени повече от пет работни дни, задължения в общ размер
29 249.88 евро, включващи 1053.61 евро просрочена главница, 27 688.66
евро- просрочени лихви, 507.61 евро – просрочени комисиони, разноски и
такси.Във връзка с това връчване е съставен констативен протокол на
05.11.2019г. в гр.В., от ЧСИ Х. Г.с рег.№892, района на действие района на Окръжен съд – В., който удостоверява надлежно
връчване на съобщението, при спазване изискванията на чл.47 ГПК(Приложена е
разписка, съдържаща информация за датите и броя на извършените посещения.
На л.39
е приложено извлечение от счетоводните книги на Банката по чл.417 т.2 в което
като неиздължени по процесния договор за кредит са посочени суми, идентични с
посочените в исковата молба.
Няма
спор между страните, за това, че в полза
на Банката е била издадена заповед за изпълнение, въз основа на документ по
чл.417 т.2 ГПК , за процесните суми, както следва:18 934.36 евро главница,
лихви 27 223.83 евро, лихва 2067.71 евро, лихва 68.37 евро, комисиона за
управление на кредит 340.80 евро, разноски за подновяване на ипотека 154.54
евро, и разноски за обявяване на предсрочна изискуемост 42.95 евро.
С
определение №260187/27.11.2020г. на К.ския окръжен съд по в.ч.гр.д.№452/2020г.
съдът е отменил разпореждането, в частта, за сумата
2 067.67 евро – наказателна лихва за забава, начислена, съгласно т.11 от
договора за банков кредит за периода от 01.12.2009г. до 05.12.2019г., както и
за сторени по делото разноски за държавна
такса в размер над 1829.28 лева, Като вместо това е ОТХВЪРЛИЛ
заявлението за посочената сума.
Въззивният
съд е приел, че отмяната на разпореждане за незабавно изпълнение и обезсилване
на изпълнителния лист, не рефлектира върху правния интерес от провеждане на
установителен иск за вземането, предмет на заповедта за изпълнение.Съдът освен
това е приел, че след като към момента на подаване на исковата молба е налице
изпълнително основание, за вземането на ищеца, то предявяването на
установителен иск за съществуване на вземане е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
В
заключение с вх.№266362/08.12.2021г. на
в.л. Е.З.Т., след проверка по счетоводните книги на Банката, на представените
по делото договори и необходимите математически изчисления, е посочено, че
кредитът е усвоен от длъжника на
04.06.2009г., прилагания БЛП е бил променена на 01.06.2009г. – 6.99%, на
01.07.2009г. – 7.29 %, на 01.08.2009г.- 7.74%, на 01.10.2009г. – 7.89 %, на 01.05.2010г.- 7.99
%.На 01.01.2010г. П.П. е внесъл последната вноска по договора за кредит, а от
01.11.2009г. е в забава.На 06.12.2009г. по счетоводните книги е отразена
предсрочна изискуемост на кредита.Вещото лице е определило, въз основа на
договореностите и данните за заплатени суми, към 18.12.2019г. дължими суми,
както следва: главница 18 953.53 евро, просрочена главница 3 697.12
евро и непадежирала главница 15 256.41 евро.Възнаградителната лихва е
определена на 25 597.79 евро, наказателна лихва за забава 2 337.25
евро и комисиона за управление на кредита 341.** евро.Законната лихва за
периода от 06.12.2019г. до датата на изготвяне на заключението 07.12.2021г. е
определена на 3 859.15 евро, законната лихва от датата на предсрочна
изискуемост до 18.12.2019г. на 68.44 евро, представени разноски за подновяване
на ипотека – 302.25 евро, разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита – 84 лв.
` За периода от 19.12.2014г. до 18.12.2019г. са определени като
дължими падежирала главница 2 498.02 евро, непадежирала главница
15 256.41 евро, общо дължима главница 17 754.43 евро, договорна лихва
12 914.95 евро, лихва за забава 1 491.89 евро, общия размер на
непогасените вноски 15 412.98 евро, комисиона за управление на кредита
113.72 евро.
За периода от 19.12.20**г. до 18.12.2019г. са определени,
като дължими от П. към „Първа инвестиционна Банка“ АД падежирала главница
1719.07 евро, непадежирала главница 15 256.41 евро, общо дължима главница ** 975.48
евро, договорна лихва 7 449.80 евро, лихва за забава 512.24 евро,
общия размер на непогасените вноски 9 **8.88 евро, комисиона за управление
на кредита 0.00 евро.
Падежиралата главница към 19.12.2014г. е определена на
1199.10 евро, непадежирала главница 17 754.43 евро, общо дължима
главница 18 953.53 евро.Дължима към този момент е договорна лихва в размер
на 12 682.84 евро.
Падежиралата главница към 18.12.2.0**г. е определена на
1 978.05 евро, а дължимата договорна лихва към този момент възлиза на
18 147.99 евро.Към същия момент е дължима лихва за забава, възлизаща на
1 825.01 евро.
Вещото лице уточнява, че размера на посочената месечна
погасителна вноска 243.74 евро,се получава при начисляване на сума, възлизаща
на БЛП – 6.84% и надбавка 7.519%, а не
както е заложено в договора 7.3593% т.е налице е завишение от 0.1597%.При
изчисленията си вещото лице е ползвало БЛП 7.99% - променен размер на БЛП и
фиксираната в договора надбавка.Вещото лице сочи, че след 06.12.2019г., банката
е начислявала само законова лихва за забава върху главницата.След 01.09.2010г.
( когато е последната вноска за обслужване на кредита) не е начислявана такса
за поддръжка на сметката.
С оглед на изложените обстоятелства, съдът намери
предявените искова за частично основателни.Съображения:
На основание чл.278, ал.3 ГПК - постановеното определение по
частната жалба е задължително за долустоящия съд.
Предмет
на настоящото разглеждане e иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.430 ал.1 ТЗ и чл.92 ЗЗД за сумата 2067,71 евро с левова
равностойност 4044,08 лева за дължимата по договора неустойка - наказателна лихва за забава начислена върху неплатена на падежа погасителни вноски, за периода от -01.12.2009г. до 05.12.2019г., за
която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№1319/20.12.2019г. по ч.гр.д.№2649/2019г. по описа на Районен съд – К., която не е отменена, въпреки постановяване
с определение №260187/27.11.2020г.
отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение на посочената заповед.
Предвид
факта, че вземанията се основават на договор за кредит,
с посочено в него обезпечение – ипотека, неприложими в спора са разпоредбите на
ЗПК(отм) – съгласно чл.3, ал.5 т.1 от ЗПК(отм) който е бил действащ към момента на сключване на договора, разпоредбите
на закона, с изключение на чл. 15, не се
прилагат за договори за кредит или за договори за посредничество за
предоставяне на кредит: обезпечени с ипотека върху недвижим имот.
В
отношенията между страните не намира приложение и Закон
за кредитите за недвижими имоти на потребители – пар.4 от същия :този закон не се прилага за договори за
кредит за недвижими имоти, сключени с потребители преди датата на влизането му
в сила, с изключение на чл. 41.
Съгласно
пар.13 т.1 от ЗЗП по смисъла на този
закон:"потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност.В пар.13 т.12 се съдържа определение за финансова услуга" - всяка
услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно
осигуряване, инвестиране или плащане.По аргумент от чл.144 ЗЗП и цитираните
законови текстове, ЗЗП намира приложение в отношенията между страните по
договор за финансова услуга, когато ползвателят на услугата е физическо лице и
ползваната услуга, не е предназначена за извършване на търговска или
професионална дейност.Твърденията на страните и удостовереното в представените
доказателства, сочат, че процесния договор попада в обхвата на ЗЗП.
На
основание чл.79 ЗЗД -ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение.Според ал.2 – когато се иска обезщетение вместо
изпълнение, 0длъжникът може да предложи
първоначално дължимото, заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има
още интерес от изпълнението.
На
основание чл.92 ЗЗД -неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.Не се
допуска присъждане на неустойка, когато тя е прекомерно голяма в сравнение с
претърпените вреди или Ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти,
съдът може да намали неустойката.
На
основание т.3 от тълкувателно решение №
1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK -не е нищожна клауза за
неустойка в приватизационните и търговските договори, уговорена без краен
предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.Преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора.Приема се, че при съблюдаване на
принципа на справедливостта, преценката за прекомерност на неустойката се
преценява, към момента на предявяване на вземането, чрез съпоставяне с вече настъпилите вреди.
На
основание чл.26, ал.1 ЗЗД - нищожни са договорите, които противоречат на закона
или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави,
включително и договорите върху неоткрити наследства.
От
посочените, произтичащи от съдържанието на цитираните законови текстове, обуславящи
уважаването на иска условия -Доказано е съществуването на Договор за кредит/
заем по силата на който на ответника П. е предоставена за ползване/отпусната сумата 19 000.00 евро, с краен срок за
погасяване на кредита- 01.06.2029г.Предоставянето на сумата е обвързано с
плащане на възнаградителна лихва.
В постановеното решение, съдът се е произнесъл по дължимостта на
главница и въанаградителна лихва, при
преценка за неравноправност на клаузата за заплащане на възнаградителна лихва.
Доказано
е съществуването на клауза, предвиждаща
заплащане на неустойка, при допусната
забава от длъжника – предвидено е върху неплатената на падежа сума, да се
начисли допълнително посочената в раззел V т.9
лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20 пункта, считано от деня,
следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът
е в неработен ден.Така определена, вещото лице е изчислило неустойка, възлизаща
на 2337.25 евро - т.е повече
от търсеното с исковата молба.
Предвид
същността на неустойката, изначало уговарянето
в договора за банков кредит на неустойка
за забава, не нарушава изискването
за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните.Всъщност при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За
действително претърпени вреди в по – голям размер той трябва да търси
обезщетение по общия ред – чл.86 ЗЗД..В
общия случай, преценката за прекомерност
на неустойка се прави от съда, по възражение от длъжника.За разлика от тези
хипотези, към които следва да бъдат
отнесени указанията и разясненията, съдържащи се в в т.3 от
тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK , то с чл.143, ал.2
т.5 от ЗЗП е прогласена изрично нищожност на клауза от Договор, сключен с потребител, задължаваща потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка.
На
основание чл.9 ЗЗД - страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. Конкретни доводи за
прекомерност на клаузата за неустойка, ответникът не е въвел.Правото на
неустойка и неустойка в по – висок размер, може да бъде обосновано с обстоятелството, че съгласно погасителния план -
погасяване на задължението е ставало на вноски, с намаляваща прогресия – що се отнася до
включената във вноската възнаградителна лихва и увеличаване размера на включената в главннцата
възнаградителна лихва т.е не е съразмерно.Като се има предвид, че Търговецът е Банка
и определения в чл.2 от Закон за кредитните
институции , предмет на дейност, който
не може да бъде сравняван с
дейността на отделно физическо лице, което предоставя парични средства в заем т.е не извършва друг
вид банкови сделки, в това число и
публично привличане на влогове, следва, че
клаузата предвид риска, който е поел кредитора, с отпускане на посочената парична сума и интересът
му , сумата да му бъде възстановена в определения срок при неопределеност на срока на неизпълнение, не
изглежда неравноправна – като на преден
план изпъкват – обезщетителната и обезпечителна функция на неустойката. Друг
аргумент - размерът на законната лихва върху равностойната сума в лева, за
исковия период, определена чрез автоматичен калкулатор, за изчисляване на
законна лихва за просрочени задължения в левова, възлиза на **382.В подкрепа на
този извод, може да се посочи и
обстоятелството, че в чл.86, ал.1 ЗЗД не се поставя краен срок за
начисляване на обезщетение за забава, единственото ограничение е досежно
неговият размер.Въпреки горепосоченото, в преценката на тази клауза, съдът приема, че
така формулирана клаузата не отговаря на изискването за добросъвестност, води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя.Този извод се основава на факта,
че от съдържанието й не става ясно, дали
неустойката се начислява върху съответната неплатена погасителна вноска в това
число - главница и лихви или само за
главница, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение, определен по
разбираем за длъжника начин.Не е посочен, липсва яснота, някакъв обективен
фактор, даващ информация на длъжника, за срока на промени в лихвения процент,
като същевременно не всички показатели за определяне на възнаградителната лихва,
с която е свързано вземането за неустойка, са посочени в договора, при включване на
показатели, които зависят изцяло от едностранната преценка на Банката.С оглед
съдържанието на чл.9, раздел V –Банката заплаща годишна лихва в размер на
Базовия лихвен процент на Банката в евро, увеличен с надбавка от 7.3593 пункта.Точният размер на дължимата от кредитополучателя
сума, се изчислява за всеки лихвен период, на падежа на съответното лихвено
плащане, посочен в погасителен план- Приложение № - т.9.2.Според чл.9.3 при
промяна на Базовия лихвен процент на Банката за евро, договереният лихвен
процент се променя съответно, считано от датата на промяната, без да е необходимо
предоговаряне.В този случай Банката има право едностранно да промени размера на
месечните погасителни вноски, посочени в погасителния план – за което уведомява
кредитополучателя.Представената методика за определяне на базисен лихвен
процент не е известна на длъжника – не е подписана от длъжника, в същата са
включени компонентни които отразяват дейността на Банката и се определят
едностранно от същата, което позволява
на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание .Освен това, доколкото законът допуска, за по – големи от законната
лихва вреди, обезщетението да бъде определяно по общия ред, то в преценката за неравноправност на клаузата,
съдът има предвид, че на основание чл.82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната
загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за
всички преки и непосредствени вреди. В отношенията с обикновен потребител на
финансови услуги, едва ли може да се предположи, че разбирането му за дължимата
неустойка, е свързано и с разбиране за специфичната дейност на Банките.В
съответствие с изложеното съдът приема, че тази клауза е неравноправна и не
поражда задължение за плащане в тежест на длъжника – физическо лице
Иначе
вземането не би било погасено поради изтекла давност.Съгласно чл.111, ал.1
б.“б“ ЗЗД вземанията за неустойка се погасяват в 3 годишен срок, а съгласно чл.114 ЗЗД – при искове за неустойка
за забава, давностният срок започва да
тече от последния ден, за който се начислява неустойката. В случая неустойката е начислена за периода до 05.12.2019г. Очевидно към
20.12.2019г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение не е изтекъл правопогасяващия
давностен срок.
При
този изход на делото и на основание чл.78 ГПК на ответника следва да бъдат
присъдени допълнително разноски, възлизащи на 30.43 лв.Разноски на ищеца не се
следват.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Първа инвестиционна банка“ АД,ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр.С., ***и съдебен адрес гр. адрес гр.С. З., бул.“Цар
Симеон Велики“№104 представлявано от пълномощника, ю.к.Петър Събев, иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.430, ал.1 ТЗ и чл.92 ЗЗД, за
признаване за установено, съществуващо вземане в полза на „Първа Инвестиционна банка“
АД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., ***и съдебен адрес ***
срещу П.М.П. с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за сума 2067.71 евро,
дължима неустойка по силата на сключен между страните на
01.06.2009г. Договор за банков кредит №013LD-R-000565/01.06.2009г.,
обявен за предсрочно изискуем към
19.12.2019г.
ОСЪЖДА
„Първа инвестиционна банка“ АД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С.,
***и съдебен адрес *** представлявано от пълномощника, ю.к.Петър Събев да заплати на П.М.П. с постоянен адрес ***,
ЕГН ********** разноски за производството, възлизащи на 30.43 лева.
Решението
подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на същите.
Окръжен съдия: