Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 23.12.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. №2415 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени по реда на чл.415 ал. 4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница и договорна /възнаградителна/ лихва, иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за неизпълнение на договорно задължение, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.
Ищецът "*" ЕООД със седалище гр.*, чрез пълномощника си ЮК А., излага твърдения в ИМ, че по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г. и Приложение №1 към него от 01.03.2019г., подписани между него и "*" АД, има качеството на цесионер на паричното вземане за исковите суми, произтичащо от сключен между "*" АД като заемодател и ответницата като заемател процесен Договор за паричен заем №3090160/28.11.2017г. при спазване разпоредбите на ЗПК, както и че цесията е съобщена на длъжника на 08.02.2019г. от цедента, чрез цесионера, негов пълномощник, посредством писмо с обратна разписка. Сочи, че по силата на чл.2 от сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя сума в размер на 300лв., като, съгласно чл.3 от д/ра, последният е удостоверила получаването на сумата, като договорът има силата на разписка, с което заемодателят е изпълнил задължението си. Сочи, че ответницата - заемател се е задължила да върне заемната сума, съгласно условията на ДПК, като заплати сума в размер на 340,72лв., включваща уговорената договорна лихва, на 8 месечни погасителни вноски за периода от 28.12.2017г. до 26.07.2018г., всяка в размер на 42,59лв. /включваща част от главница и договорна лихва/. Твърди, че ответницата е извършила плащания по ДПК в общ размер на 268лв., като към настоящия момент дължимата главница е в размер на 195,50лв. Твърди, че за ползването на предоставената заемна сума ответницата дължи по силата на чл.2 т.6 от ДПК договорна лихва в размер на 35% годишно или сума в размер на 40,72лв., като дължимата към момента договорна лихва е в размер на 17,45лв. за периода от 28.12.2017г. - датата на първата вноска до 26.07.2018г. - датата на настъпване на падежа на договора. Твърди, че по силата на чл.4 ал.2 от ДПК на ответницата е начислена неустойка в размер на 197,04лв., а допълнителната сума, която се прибавя към всяка погасителна вноска е в размер на 24,63лв. Сочи, че към настоящия момент, след приспадане на извършените плащания, дължимата неустойка е в размер на 101,81лв. Сочи, че по негово заявление по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№1685/2019г. по описа на ВТРС, по което против ответницата - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми за сумата от 195.50 лв. - главница по процесния ДПК, сумата от 17.45 (седемнадесет лева и четиридесет и пет ст.) лева – договорна лихва за периода от 28.12.2017 г. до 26.7.2018 г., сумата от 101.81 (сто и един лева и осемдесет и една ст.) лева - неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 3.6.2019 г. до изплащане на вземането, против която длъжникът е възразила в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, което обуславя правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на оспореното му парично притезание за исковите суми. Претендира направените в исковото производство съдебни разноски, вкл. ЮК възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Сезира съда с претенция за разноски и в заповедното производство.
В СЗ ищецът, чрез пълномощниците си ЮК С. и ЮК Т., поддържа предявените искове. По искане на ищеца в първо СЗ съдът допусна конкретизация в адресната част на ИМ, че същата е предявена против М.С.И., с ЕГН ********** - длъжник по Чгр.д.№1685/2019г. по описа на ВТРС.
С влязло в законна сила Определение №1779/22.08.2019г. производството е прекратено в частта на предявения по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 18,39лв. за периода 27.07.2018г. - 30.05.2019г., поради оттеглянето му от ищеца.
Ответницата М.С.И. от гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си адв.А.К. от ВТАК, релевира възражение, че поради погрешно посочен от ищеца в ИМ ЕГН на ответницата, не е надлежен ответник в процеса, отхвърлено от съда като неоснователно с определението по чл.140 от ГПК. По същество оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Навежда, че ищецът основава исковите си претенции на договор, сключен в нарушение на ЗЗП.
В СЗ, чрез пълномощника си адв.К. от ВТАК, поддържа доводите, изложени в писмения отговор и доразвити в писмена защита. Релевира възражение за нищожност на клаузата за неустойка по чл. 4 ал. 2 от ДПК като неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП и за нищожност на същата по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави, както и възражение за прекомерност на неустойката. Възразява срещу уговорените и претендирани разходи за събиране на вземането, в частност, че уговорената договорна /възнаградителна/ лихва е прекомерно висока, надвишаваща три пъти размера на законната лихва и като такава е нищожна по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Релевира възражение, че процесния ДПК е сключен в нарушение на ЗПК, доколкото в чл.12 ал.2 от същия е записан адреса на КЗП в гр.*, без да е посочен адреса й в гр.В.Търново, с което ответницата е била лишена от възможността да получи надлежна информация за правата си като потребител. С писмената защита, при твърдяната нищожност на възнаградителната лихва и неустойка и предвид реда за погасяване в чл.76 ал.2 от ЗЗД, моли съдът да приеме, че всички извършени от ответницата плащания по ДПК в размер на 268лв. следва да бъдат зачетени като погашения по главницата, в който случай непогасената част от задължението се явява в размер на 32лв. Ответницата не претендира съдебни разноски.
Съдът е сезиран с искане по чл.38 ал.2 от ЗА за присъждане на адв. възнаграждение в полза на адв.К. от ВТАК, оказал безплатна правна помощ на ответницата в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорен между страните в процеса е факта на сключен на 28.11.2017г. Договор за паричен заем №3090160 между "*" АД гр.*, като заемодател, и ответницата в процеса М.С.И., с ЕГН **********, като заемател, по силата на който заемодателят предава в собственост на заемателя заемна сума от 300лв., срещу задължение на заемателя да върне същата на заемодателя на 8 погасителни вноски, последната с падеж 26.07.2018г. с размер на месечната погасителна вноска от 42,59лв., при фиксиран ГЛП по заема от 35%, ГПР на заема:41,91%, обща сума, дължима от заемателя, като се вземат предвид допусканията, посочени в т.8 - 340,72лв. Видно от чл.2 т.1 от процесния Договор за паричен заем №3090160 /ДПК/, отпуснатия заем е потребителски по продукт:Pensioner. В чл.3 от процесния ДПК ответницата - заемател е удостоверила, че е получила от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума.
В чл.4 ал.1 от процесния ДПК е уговорено задължение на заемателя в срок от три дни, считано от датата на сключване на ДПК да предостави на заемодателя едно от посочените в ДПК обезпечения, като в чл.4 ал.2 от ДПК е предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срока по чл.4 ал.1 от ДПК, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 197,04лв., която се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочен в чл.2 т.2, се добавя сума в размер на 24,63лв.
В чл.10 от процесния ДПК е визирано, че заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по настоящия договор на трето лице.
По силата на подписано Приложение №1/01.02.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г., сключен между "*" АД гр.* и ищеца по делото "*" ООДгр.*, паричното вземане по процесния ДПК №3090160/28.11.2017г. е прехвърлено от цедента "*" АД гр.* в полза на цесионера - ищец по настоящото дело, като видно от §1 т.1.1. от д/ра за цесия, датата на прехвърляне е датата на сключване на всяко едно Приложение №1. Налице е потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, досежно вземанията по Приложение №1/01.02.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г.
По силата на упълномощаване от цедента на цесионера с Пълномощно /л.16/ "*" АД гр.*, чрез ищеца по делото, с уведомление изх.№3090160/01.02.2019г. е уведомил ответницата - длъжник за прехвърляне на вземането от цедента в полза на ищеца по делото, получено от И. лично на 08.02.2019г., видно от известие за доставяне /л.24/, т.е. преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по Чгр.д.№1685/2019г. на ВТРС в съда.
В ИМ се съдържа признание от ищеца на неизгодния за него факт на извършени от ответницата плащания по процесния ДПК в общ размер на 268лв.
По заявление на ищеца по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№1685/2019г. по описа на ВТРС, по което против ответницата - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми за главница от 195,50лв. и договорна лихва от 17,45лв. за периода от 28.12.2017г. до 26.07.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 03.06.2019г. до изплащане на вземането, против която изцяло длъжникът е възразила в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване на настоящите установителни искове по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК установителни искове, предмет на делото, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им. Предмет на установителния исков процес по чл.422 ал.1 от ГПК е установяване съществуването на оспореното парично притезание на ищеца в обективните и субективни предели на издадената заповед за изпълнение, предвид което, доколкото ответник в процеса, съобразно и допуснатата от съда по искане на ищеца конкретизация в адресната част на ИМ, е длъжникът по заповедта по чл.410 от ГПК, то ответницата в процеса е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по предявените искове, при все и че ЕГН на ответника не е реквизит на ИМ по чл.127 ал.1 т.2 от ГПК.
Безспорно по делото се установи възникването на облигационно правоотношение между "*" АД като заемодател и ответницата в процеса като заемател от сключен между тях на 28.11.2017г. процесен Договор за паричен заем №3090160, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя заемна сума в размер на 300лв. срещу насрещно задължение на заемателя за връщането й на 8 месечни вноски, като е настъпил крайния падеж 26.07.2018г. преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда /04.06.2019г./ Безспорно, с оглед и уговореното в чл.2 т.1 от ДПК, доколкото по процесния договор за паричен заем на ответницата е предоставен потребителски заем, същият представлява договор за потребителски кредит /ДПК/, поради което спрямо същия са приложими разпоредбите на ЗПК. Договорът за паричен заем е реален, като в случая е налице изпълнение на задължението на заемодателя за предаване в собственост на заемателя на заемната сума, с оглед удостоверяването в чл.3 от д/ра, че заемателят е получил от заемодателя изцяло и в брой заеманата сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума, който факт не е и спорен между страните, предвид което е възникнало насрещно задължение на заемателя за връщане на заемната сума, при уговорените в ДПК условия, което е ликвидно и изискуемо, предвид настъпилия краен падеж на договора.
Процесният ДПК в чл.10 от същия допуска прехвърляне на вземането от заемодателя в полза на трето лице, в случая ищеца в процеса.
Безспорно по делото се установи качеството на ищеца на цесионер /купувач/ на паричното вземане срещу ответницата, произтичащо от процесния ДПК №3090160, което негово качество произтича от Приложение №1/01.02.2019г. към подписания Рамков договор за прехвърляне на параични задължения /цесия/ от 30.01.2017г., като датата на прехвърляне, съгласно §1 т.1.1 от д/ра за цесия, е датата на сключване на Приложение №1/01.02.2019г. Налице е писмено потвърждение на цесията по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД, както и прехвърлянето на вземането е породило правно действие по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня на съобщаването му на последния от предишния кредитор, чрез цесионера, изрично упълномощен, в случая, считано от 08.02.2019г., която дата предхожда подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.
Клаузите в процесния ДПК за фиксиран годишен лихвен процент по заема от 35 % и за ГПР от 41,91% не са нищожни, поради накърняване добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД.
Процесният ДПК №3090160 е сключен на 28.11.2017г., т.е. при действието на новелата на чл.19 ал.4 от приложимия спрямо него ЗПК, в сила от 23.07.2014г., спрямо която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ.
Съгласно чл.19 ал.5 от ЗПК клаузи, надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни. Към датата на сключване на процесния ДПК размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове, определена, съгласно ПМС №426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, е ОЛП от 0,00 плюс 10 процентни пункта или 10,00 %, като уговорения в процесния ДПК фиксиран годишен лихвен процент по заема от 35% не надхвърля пет кратния размер на законната лихва от 50,00%, поради което и клаузата по чл.2 т.6 от ДПК не е нищожна, нито на основание чл.19 ал.5 от ЗПК, нито като накърняваща добрите нрави, доколкото по изложените съображения относно размера й, който е под прага по чл.19 ал.4 от ЗПК, не противоречи на принципа за справедливост и на равнопоставеност на страните в облигационната връзка, поради което и не накърнява добрите нрави и като такава не е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, предвид което е породила правни последици в отношенията между страните по ДПК и ответницата - заемател дължи заплащане на уговорената с ДПК договорна /възнаградителна/ лихва. Доколкото ДПК е сключен при действието на новелата на чл.19 ал.4 от ЗПК за процесния ДПК е неприложима съдебната практика, действала до този момент, на която се позовава ответницата, че нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е клауза за договорна /възнаградителна/ лихза по необезпечени кредити, надхвърляща трикратния размер на законната лихва към момента на сключване на ДПК.
Основателни са наведените в процеса ответни възражения за нищожност на неустоечната клауза по чл.4 ал.2 от процесния ДПК по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави и за нищожност на същата като неравноправна по смисъла на чл.146 ал.1 вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, доколкото не е уговорена индивидуално /не е включена в Предложение за сключване на договор за паричен заем /л.10/, а е част от стандартен ДПК, изготвена предварително, върху съдържанието на която потребителят не е имала възможност да влияе.
Неустоечната клауза по чл.4 ал.2 от процесния ДПК е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави, поради което не е породила правно действие между страните, което е основание за отхвърляне на предявения по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 101,81лв. изцяло. На основание чл.92 ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. В случая с неустоечаната клауза по чл.4 ал.2 от процесния ДПК не се обезпечава изпълнението на основното задължение на потребителя по ДПК за връщане на кредита, а се обезпечава изпълнението на задължението на заемателя по чл.4 ал.1 от ДПК за предоставяне на едно от предвидените обезпечения. Размерът на уговорената неустойка от 197,04лв. е 66% от чистата стойност на кредита и така уговорен противоречи на принципа на справедливост и равнопоставеност на страните, като поставя в неравностойно положение по-слабата страна в облигационната връзка, поради което и неустоечната клауза по чл.4 ал.2 от ЗПК се явява нищожна, като накърняваща добрите нрави. От друга страна предвиденото разсрочено заплащане на неустойката, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 24,63лв., обосновава предвиждането й в ДПК с цел генериране на печалба и като условие, съгласно което към общата дължима сума се прибавя добавка - оскъпяване в размер на 24,63лв. към всяка месечна вноска, което е в противоречие с основните функции на неустойката - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, което прави клаузата за неустойка от ДПК нищожна, като противоречаща на добрите нрави. На следващо място, така уговорено в чл.4 ал.1 от ДПК в кратък тридневен срок от сключване на ДПК заемателят да предостави на заемодателя обезпечение чрез 2 ФЛ - поръчители, които да отговарят на предвидените в ДПК завишени изисквания би било трудно изпълнимо, което автоматично влече отговорност на заемателя за неустойката по чл.4 ал.2 от ДПК, с което същият се поставя в положение да дължи връщане на сума, в размер на 66% от отпуснатия кредит, което е в противоречие с принципа на справедливост, на което основание клаузата за неустойка от ДПК е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. В случая неустоечната клауза санкционира неизпълнението на задължението за предоставяне на надлежно обезпечение. Това задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение за връщане на дадената в заем сума. Неизпълнението от длъжника на задължението по чл.4 ал.1 от ДПК не води до претърпяването на вреди за кредитора, следователно типичните функции на неустойката в случая стоят извън процесната неустоечна клауза.
Както вече съдът отбеляза по-горе, неустоечната клауза по чл.4 ал.2 от процесния ДПК, доколкото не е уговорена индивидуално, е нищожна и по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП като неравноправна по чл.143 т.5 от ЗЗП, доколкото задължава ответницата - потребител при неизпълнение на нейните задължения по чл.4 ал.1 от ДПК да заплати необосновано висока неустойка, която е в размер на 66% от чистата стойност на кредита. С оглед извода за нищожност на неустоечната клауза по чл.4 ал.2 от ДПК и като такава не е породила правно действие между страните, съдът не следва да се произнася по ответното възражение за нейната прекомерност.
С оглед извода за нищожност на клаузата за неустойка по чл.4 ал.2 от ДПК на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и на основание чл.146 ал.1 вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, предвид което не е породила правно действие между страните по ДПК, съответно цесията не е породила действие относно това вземане и предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за неизпълнение на задължение с цена от 101,81лв. следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Ищецът като цесионер или купувач на вземането, произтичащо от процесния ДПК за действително възникналите парични задължения за главница - невърнат паричен заем и за договорна /възнаградителна/ лихва, е активно процесуално и материално правно легитимиран да предяви настоящите искове против ответницата - длъжник.
Падежирали са всички вноски по процесния ДПК, като крайният падеж /на последната погасителна вноска/ е настъпил преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, поради което ищцовото вземане за връщане на главница - невърнат заем по процесния ДПК и за договорна /възнаградителна/ лихва е ликвидно и изискуемо.
По делото между страните не е спорен факта, признат от ищеца в ИМ, че ответницата - заемател е направила плащания по процесния ДПК в общ размер от 268лв. При внасянето на сумата не е установено длъжникът да е посочил кое точно свое задължение погасява, доколкото тя не е достатъчна да погаси всички задължения. Тъй като съдът приема за нищожна клаузата за неустойка, същата не следва да се включва в стойността на дължимата месечна погасителна вноска, която остава 42,59лв., включваща главница от 37,50лв. /300лв.:8 вноски =37,50лв./ и 5,09лв. договорна лихва /40,72лв. : 8 вноски =5,09лв./. Следователно със заплащане на сумата от 268лв. ответницата е погасила изцяло 6 месечни погасителни вноски /268лв.:42,59лв. размер на 1 месечна вноска =6,29 или платени изцяло 6 погасителни вноски, 42,59лв. х 6 вноски =255,54лв. С остатъка от 12,46лв. между общата платена от ответницата по ДПК сума от 268лв. и сумата на изцяло платени 6 месечни погасителни вноски от 255,54лв. /268лв. - 255,54лв. =12,46лв., доколкото в ДПК не е уговорено друго и съобразно реда за погасяване по чл.76 ал.2 от ЗЗД са платени от 7 вноска 5,09лв. договорна лихва и 7,37лв. главница, като остава непогасена главница от 7 вноска - 30,13лв. и 8 вноска остава незаплатена изцяло, включваща 37,50лв. главница и 5,09лв. договорна лихва, предвид което предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница се явява основателен и доказан в размер на 67,63лв. /сбор от непогасена главница от 7 вн. от 30,13лв. +непогасена главница от 8 вн. от 37,5лв. =67,63лв./, в който следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 03.06.2019г. до изплащане на вземането, респ. отхвърлен за разликата от 127,87лв. до пълния предявен размер от 195,50лв., като неоснователен и недоказан, респ. предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна /възнаградителна/ лихва, с оглед действителната клауза от ДПК за фиксиран годишен лихвен процент по заема, се явява основателен и доказан в размер на 5,09лв. /неплатена изцяло договорна лихва от 8 вноска/, в който следва да бъде уважен, респ. отхвърлен за разликата от 12,36лв. над уважения до пълния предявен размер от 17,45лв., като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените в исковото производство съдебни разноски /от които 125лв. вн. ДТ и 100лв. ЮК възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78 ал.8 вр. чл.37 ал.1 вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност на делото/, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 51,98лв., които следва да се възложат в тежест на ответницата.
Ответницата не е сезирала съда с претенция за разноски в исковото производство и съдът не дължи произнасяне.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора по исковете, предявени по чл.422 ал.1 от ГПК, в тежест на ответницата - длъжник следва да бъдат възложени направените от ищеца - заявител съдебни разноски в рамките на заповедното производство по Чгр.д.№1685/2019г. по описа на ВТРС /за внесена ДТ от 25лв. и ЮК възнаграждение от 50лв./, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 17,33лв.
Ответницата - длъжник не претендирала разноски в заповедното производство по Чгр.д.№1685/2019г. по описа на ВТРС и съдът не дължи произнасяне.
На основание чл.38 ал.2 от ЗА в полза на адв.А.К. от ВТАК, оказал на ответницата в процеса безплатна адв. помощ в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА следва да бъде присъдено адв. възнаграждение, определено от съда по реда на чл.7 ал.2 т.1 от "Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения", съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 230,69лв., което следва да бъде възложено в тежест на ищеца.
Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.И. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, че дължи на "*" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, **, с ЕИК *, сума в размер на 67,63 лв. /шейсет и седем лева и шейсет и три стотинки / - непогасена главница по Договор за паричен заем №3090160/28.11.2017г., вземането по който е прехвърлено на ищеца по силата на подписано Приложение 1/01.02.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г., сключен между "*" АД и "*" ООД гр.*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 03.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 5,09 лв. /пет лева и девет стотинки/ - неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за 8 вноска по ДПК с падеж 26.07.2018г., предмет на издадена Заповед №692/05.06.2019г. по Чгр.д.№1685/2019г. по описа на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "*" ЕООД със седалище гр.* против М.С.И. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница по Договор за паричен заем №3090160/28.11.2017г. за разликата от 127,87лв. над уважения до пълния предявен размер от 195,50лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху отхвърлената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда 03.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението , като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "*" ЕООД със седалище гр.* против М.С.И. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва за разликата от 12,36лв. над уважения до пълния предявен размер от 17,45лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от "*" ЕООД със седалище гр.* против М.С.И. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение в размер на 101,81лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.С.И. с
постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на "*" ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.*, **, с ЕИК *, сума в размер на 51,98 лв. /петдесет и един лева и деветдесет и
осем стотинки/, представляваща направени по исковото производство съдебни
разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.С.И. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, **, с ЕИК *, сума в размер на 17,33 лв. /седемнадесет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща направени по заповедното производство по Чгр.д.№1685/2019г. по описа на ВТРС съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл.38 ал.2 от ЗА ОСЪЖДА "*" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, **, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на адв.А.К.К. от ВТАК, личен номер *, от ***, сума в размер на 230,69 лв. /двеста и тридесет лева и шейсет и девет стотинки/, представляваща адв. възнаграждение за оказана безплатно на ответницата в процеса адв. помощ в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
След влизане в законна сила на съдебното решение заверен препис от него, както и от влязло в сила Определение №1779/22.08.2019г., да се приложат служебно по Чгр.д.№1685/2019г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………….......